За границите на търпението или enough is enough

  • 2 636
  • 12
  •   1
Отговори
  • някъде някога
  • Мнения: 30
Предварително се извинявам за английския израз в заглавието на темата, но не можах са се сетя за точен български превод, които да изразява мислите ми в момента.

Как да разбера, че е дошъл момента да затворя една врата и да отворя новата? А каква е гаранцията, че промяната няма да е  за лошо?

Или май много мисля и още не ми е писнало от колегите и работата ми достатъчно? Защото става дума за работата и лошата работна атмосфера от една страна, а от друга работата ми е еднообразна и скучна.

# 1
  • Мнения: 14 478
Аз разбирам че е дошъл момента със стомаха. Бълбука, надига, после ми прикипява и ми пада пердето. Като падне казвам край и затръшвам вратата.
Досега не съм грешала.

Логиката отстъпва на чуствата и понеже съм жена-слушам ги и им се подчинявам.

# 2
  • Ако искаш да бъдеш щастлив, бъди!
  • Мнения: 10 142
Границите на търпението са нещо много индивидуално. Всеки сам си ги определя...

А гаранции...Ех, ако можеше да има гаранции...

Скучна и еднообразна работа в лоша работна среда е нещо, което няма смисъл да търпиш нито секунда, ако имаш алтернатива.

# 3
  • някъде някога
  • Мнения: 30
Границите на търпението са нещо много индивидуално. Всеки сам си ги определя...

А гаранции...Ех, ако можеше да има гаранции...

 И за първото си права, и за второто също!

# 4
  • някъде някога
  • Мнения: 30
Аз разбирам че е дошъл момента със стомаха. Бълбука, надига, после ми прикипява и ми пада пердето. Като падне казвам край и затръшвам вратата.
Досега не съм грешала.

Логиката отстъпва на чуствата и понеже съм жена-слушам ги и им се подчинявам.

Аз съм вече почти достигнала етапа да ми падне пердето, и хем не ми се искаше да стигам до там, хем вече ми е ясно, че не мога да продължавам да си крия главата в земята като щраус!

# 5
  • В Космоса
  • Мнения: 9 878
Почвай да търсиш друго направо и хич не се ослушвай.  Peace

# 6
  • Мнения: 984
Разбирам те, и аз съм била в такава ситуация. Адски е противно да се мъкне човек на работното си място, като знае как с всеки изминал ден търпението се изчерпва и се надига гняв. Обаче все пак това е работа, не сте се събрали да се харесвате или да си другарувате, а да правите нещо за пари. Тъй че парите, които получаваш на 30-то число, ако те удовлетворяват, не бързай да захлопваш вратата и да отваряш друга, защото на ново място си нова и нещата ще започнат наново. А никога не можеш да си сигурна в какъв екип попадаш. Накратко- стой си при заплатата, върши си работата. Гневът е лош съветник, поне според мен.

# 7
  • Мнения: 14 478
Накратко- стой си при заплатата, върши си работата. Гневът е лош съветник, поне според мен.
Ако някъде с теб се държат унизително, то никаква заплата не си заслужава.

# 8
  • Другата България
  • Мнения: 37 205
"Лоша работна атмосфера" не  е задължително да е равно на "държат се унизително". Peace
В случая съм съгласна с Мишона, с това
Цитат
Тъй че парите, които получаваш на 30-то число, ако те удовлетворяват, не бързай да захлопваш вратата и да отваряш друга, защото на ново място си нова и нещата ще започнат наново. А никога не можеш да си сигурна в какъв екип попадаш. Накратко- стой си при заплатата, върши си работата. Гневът е лош съветник, поне според мен.
.
А и зависи къде и за каква работа става въпрос.
Ако си в малък град и нямаш изгледи или възможности да го напуснеш...скоро, то вариантът да си без никаква работа и съответно доходи за мен би бил по-неприемлив от този, който описваш.
Пак казвам, много зависи от конкретната ситуация.
Гаранция...гаранция няма  никаква. Дори и да познаваш новото място и новите хора, дори и да знаеш и се чувстваш уверена в това, което ще си мислиш, че правиш, пак няма гаранция, че в действителност ще  е точно така. Просто  рискуваш, и се надяваш изборът ти да е правилния.

# 9
  • Мнения: 2 850
Търси си нова работа. Ако намериш нещо по-добро, напускаш.

# 10
  • Мнения: 311
Ти отдавна се чувстваш зле там нали ?
Тогава напусни , а не мисли .
Една патка мислила , мислила ...и се удавила .

# 11
  • Мнения: 4 892
Една патка мислила , мислила ...и се удавила .
.

А тая дет не мислила я изпреварила.

От позицията на човек, който почти 18 години работи на едно и също място, си позволявам да ти кажа, че и аз съм се чувствала така, но по един или друг начин съм се стремяла да оправя нещата. Защото за мен спокойствието в работата е изключително важно, това да ходя с удоволствие също и напук на всеобщото разбиране мисля, че в приятелски колектив се работи по-добре. И съм правила компромиси и изобщо - аз съм променяла своите, но и чужди възгледи съм променяла.
За мен лично е абсолютно невъзможно, категорично, да работя и при най-малко напрежение. В този смисъл те разбирам, но пак казвам - сложи си на кантар нещата и прецени. Ако няма връщане назад - бягай. Ако ли не - опитай още малко.

# 12
  • Мнения: 12 473
Всяка граница, която не бъде премината -разболява.
Вгледай/вслушай се в себе си, и ако откриеш здравословен дискомфорт -значи има вътрешен дисбаланс.

Общи условия

Активация на акаунт