Ами за теб и за мен може и да няма значение, но за едно японско семейство, което не може да си изпрати детето в държавна ясла, защото са препълнени, или пък иска детето им да учи английски - има значение. Всъщност това е и една от основните причини за ниска заетост на жените на пазара на труда.
Иначе за приятелствата с японци вероятно са трудни, но ти на какъв език общуваш с тях? За 5 год ме съмнява да знаеш добре японски.
Ясно е, че единици знаят добре английски, та ми стан чудно..
В Европа където са доста по-различни хората, ако не им говориш родния език също няма да намериш приятели, за повече от една бира.
Същото и е в България, да не би много хора да имат приятели чужденци, с които комуникират на чужд език?
Аз японски говоря малко - колкото да се разбирам и оправям в ежедневието. Но говоря английски и съм живяла в други държави, омъжена съм за чужденец и съм създала трайни приятелства с хора без да говоря на майчиния им език... Освен това, проблемът за приятелството далеч не е езиковата бариера, защото има достатъчно японци, които говорят перфектен английски.
А това, че са прости няма да го коментирам, просто имат съвсем различно виждане за почти всичко, но това не ги прави тъпи и заблудени.
Няма и как да е друго, след като са на едно от първите места в света по иновации, производство и технологии в най-различни отрасли. Ако бяха много прости, щяха да са като Китай, да работят за чужди фирми и страни.
Толкова са заблудени, че чужди фирми ходят да се учат от тях, като моята. Работя в немска фирма, производител в сектора на индустрия с няколко милиарда оборот на година и двуцифрени числа растеж. Та от 2 години имаме най-различни събрания и чудеса и се опитват да копират методите на организация и производство от заводите в Тойота, като редовно ходят хора да гледат и да се учат. Не знам дали можеш да си представиш, как немска фирма ходи да гледа от японска и им е топ приоритет да стане като тях.
Сега купихме техника за няколко милиона пак от смотаните Панасоник, като до сега винаги са купували Сименс и пр продукти, явно има защо.
На последните два абзаца ще ти отговоря заедно. Причините да са на първите места по иновации са няколко.
1. Прецизността и дисциплината - японците са майстори на това да следват инструкции. Те на практика само така могат да работят. Ако им направиш план стъпка по стъпка, който да изпълняват в ежедневието си - проблем няма да имаш. Обаче за съжаление ти като работодател няма как да предвидиш абсолютно всички малки и големи предизвикателства, с които ще се сблъскат твоите работници в ежедневието. А японците няма никога сами да решат проблем - или ще го игнорират, докато нарасне или ще идват да ти пилят на главата. В Европа му се вика микромениджмънт - мениджърът решава всички проблеми
2. Компаниите, които споменаваш са едни от най-големите и реномирани японски производители. Нормално е те да привличат най-добрите кадри. Обаче Япония не е само Тойота и Панасоник. Ако работиш в международна, но не толкова голяма компания ще видиш бая зар да наемеш добри кадри, а пък ако си в малка и бедна фирма - шансът ти клони към нула. Всъюност тези факти са си известни - ако прегледаш международните статистики за пазара на труда ще видиш, че Япония е на първо място по трудност на намиране на добри кадри. Това не си го измилям аз, а го признават всички. Затова и в момента почти всички Ай Ти специалисти са индийци.
3. Бройка, бройка, бройка - това е отговорът защо успяват. Пак ако погледнеш международните доклади ще видиш, че Япония е на на по-след-но място по производителност на труда от целия развит свят. Да го кажем иначе - един германец работи, колкото за 10 японци. Еми десет глави заедно, даже и да нямат голям потенциал, обаче с прецизни инструкции и достатъчно средства, все ще успеят да се справят, нали?
4. Колкото до икономиката - ами и за това има официални статистики и външният дълг на Япония е най-висок в целия развит свят. Всъщност от години го знаят това японците и се опитват да си повишат производителността на работниците, но не им се получава. Защо ли, питам се аз, като са толкова невероятно умни, както ти си мислиш...
И за да завърша, бих искала да ти пожелая да дойдеш и да поживееш тук. После обаче искам да ми пишеш (може и на лични) и да ми кажеш любимото ми изречение: Беше права