Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
# 45
  • Мнения: 3 020
По мои наблюдения, на най-малките бебенца се обръща минимално внимание. При нас е така. Баткото си иска неговото внимание, пък и ние с мъжа ми се стараем да не усети толкова драстично промяната

Още ти е рано да усетиш Wink като гледам лентичката на бебчето ти. Или пък е така, ако то е много спокойно... но е още много мъничко да се определи.
Поне при нас /и при мои приятелки с породени с много малка разлика/ малкото "голямо" винаги се пренебрегва.  Confused Малката ни много плачеше, почти постоянно ми беше на гърдите  Blush, каката все трябваше да чака, я за гърне, я за хранене, за внимание  Sad

# 46
  • София
  • Мнения: 472
Сигурно ми е рано, но вероятно си е и до деца. Нашият 'батко' по-скоро би се изпикал на килима, отколкото да ме чака за нещо Simple Smile... Около мен две, три мами, също обръщат повече внимание на по-големите деца.

# 47
  • Мнения: 558
Аз съм от мамите, които обръщат повече внимание на по-малкото дете. Но синът ми е на 5г, все пак може да се обслужва сам в мн отношения, с дребни изключения, разбира се, а малката е още на годинка. Но с такава малка разлика, както ще бъдат сега малката и бебето, не знам с кое ще се занимавам по-напред. Все още ги мъдря нещата. Колкото и да ги мъдря, то до голяма степен май ще зависи от децата - какъв ще е характера на бебето, как ще го приеме каката и т.н.

# 48
  • Мнения: 3 020
Колкото и да искаш, няма как да оставиш най-малкото поне до 1.5г., защото миеш дупе, сменяш памперс, храниш и времето с тези ежедневни действия /поне по 3-4 пъти/ на ден минава много бързо... и почти не остава време за постоянно обгрижване и внимание на по-големите.
Все пак някои от тях са доста по-големи и спокойно могат да се оправят в някои неща. Докато най-малкото си е основната грижа на майката.

# 49
  • Мнения: 3 020
Сигурно ми е рано, но вероятно си е и до деца. Нашият 'батко' по-скоро би се изпикал на килима, отколкото да ме чака за нещо Simple Smile... Около мен две, три мами, също обръщат повече внимание на по-големите деца.

На тези мами колко са им големи бебчетата??? Защото като почне да лази, ходи и да пипа навсякъде по не толкова безопасни за него неща и се чудиш с какво и как да го занимаваш, да го предпазиш и т.н. .... и съвсем ще забравиш, че голямото чака да си играете  Grinning
Особено пък като прохожда, ще си залепена за него.
Помни ми думите и след време да споделиш, може пък и аз да греша и бебето ти да е кротко, спокойно, съвестно човече.  Wink

# 50
  • Мнения: 2 697
Моето бебе още е съвсем малко - на 3 месеца - и определено покрай грижите за баткото на моменти забравям, че имам бебе Embarassed Вярно, ежедневните и еженощните грижи за хранене, памперси и пр., си вървят, но голямото дете ми е на дневен ред много повече и определено получава много повече внимание в момента. Само като ходи на ясла забелязвам, че имам бебе Wink Но при мен има значение и това, че бебо е безкрайно кротък и спокоен, и само поспива и хапва засега. Иначе направо се чудя как ще се оправям като стане по-подвижен малкият - е, тогава ще почне екшънът, струва ми се.

# 51
  • София
  • Мнения: 472
На по 6-7месеца са малките на мойте познати Simple Smile Не лазят още. Като се замисля наистина стане ли по-подвижно, ще трябва да му се обръща постоянно внимание. Ще споделяме тук, то толкова бързо минава времето. Иначе се надявам най-малкия мъж поне да не е толкова емоционален, като батко си baby_neutral

Сигурно ми е рано, но вероятно си е и до деца. Нашият 'батко' по-скоро би се изпикал на килима, отколкото да ме чака за нещо Simple Smile... Около мен две, три мами, също обръщат повече внимание на по-големите деца.

На тези мами колко са им големи бебчетата??? Защото като почне да лази, ходи и да пипа навсякъде по не толкова безопасни за него неща и се чудиш с какво и как да го занимаваш, да го предпазиш и т.н. .... и съвсем ще забравиш, че голямото чака да си играете  Grinning
Особено пък като прохожда, ще си залепена за него.
Помни ми думите и след време да споделиш, може пък и аз да греша и бебето ти да е кротко, спокойно, съвестно човече.  Wink

# 52
  • Мнения: 448
Моето малко е на 10 месеца, а големия на 2,1 г но обръщам еднакво внимание май и на двамата. Аз лично и след големия не съм търчала като почна да пълзи и да прохожда и след малката не вървя да я пазя. Обезопасила съм където има опасно и съм ги оставила да щъкат на воля. Не знам до колко е въпрос на характер и до колко на възпитание, но и двете съм си ги научила да са по-скоро самостоятелни и не ме търсят да играя с тях и да съм им вечно на главата, като паднат ако не е сериозно стават и продължават. Има и такива дечица които изискват постоянно внимание и занимавки и с две такива не знам как се получават нещата. В началото когато имах помощ в нас целенасочено обръщах повече внимание на големия и аз ходех да се занимавам главно с него за да не се чувства пренбрегнат, но когато останахме сами и той вече беше свикнал, че не е само той вече вниманието е по-равно и който има по-спешен проблем решаваме първо него.Ние сега сме в началото на караниците за играчки, но и двамата нищо не разбират още и много трудно да ги разтърва, а ако взема играчката никой да не играе с нея и настава всеобща драма. Усещам че с времето и по-зле ще стават нещата с деленето на играчките, защото малката е много нахална и види ли брат си да си играе с нещо и отива и тя да играе, но винаги му взема играчките от ръцете и му разваля заниманието и той много се ядосва.

# 53
  • София
  • Мнения: 472
Ей това ми е убягнало на мен. Да го науча да си играе сам. Всеки един момент се 'мамкониса'. Може би не е късно. Дайте идеи как се постига

# 54
  • Костенец
  • Мнения: 1 319
Моето дете не си играе и секунда самичко,а да излезнеш от стаята без него-абсурд!!!Цялата махала разбира когато той реве.  Blush

# 55
  • София
  • Мнения: 4 343
Сега ме замислихте. Никога не съм "планирала" на кого да обърна внимание повече. Който е в нужда, той е най-напред. Понякога е бебето, понякога е каката, понякога е баткото, понякога са всички заедно.

# 56
  • Мнения: 558
То нашето не е планиране, а по-скоро притеснения как ще се оправяме. Ако можеше да се планират такива работи...

# 57
  • Мнения: 3 020
Ама то едва ли някой планира такива неща  Rolling Eyes , просто при нас така се оказа, че повече пренебрегваме каката заради ежедневните грижи по малката, иначе е ясно, че понякога голямата е на преден план. А пък и когато няма помощ, е трудно да постигнеш баланс предвид, че едното има по-неотложна нужда от помощ при хранене, преобуване, обличане и т.н. Чисто физически времето не стига.

Зелено човече, много ми е чудно как сама понякога оправяш и трите  Rolling Eyes???
С двете си ръце сигурно в даден момент е само едното, пък другите чакат  Wink.
Аз това имах предвид за "пренебрегване", а не че съвсем ги зарязваш. В повечето случаи се оказва, че виноги се "започва" от едното, а другото изчаква, но то го усеща и тълкува погрешно.

Последна редакция: пн, 03 ное 2014, 08:55 от 6tastliva

# 58
  • София
  • Мнения: 4 343
Кавички съм турила, ей Simple Smile Ами точно малките обикновено са по-"лесни" - храниш, преобуваш и мяташ в раницата/слинга, действаш с голямото, знам ли...

# 59
  • София
  • Мнения: 1 494
При нас малкият е винаги пренебрегнат за сметка на каката. Тя винаги е била страшно ревлива, обсебваща, тръшкаща се, постоянно иска нещо или реве з анещо.  Embarassed Като беше бебе малкият само го нахранвах и го мятах в кревата или шезлонга и се занимавах с нея. Добре, че той беше сравнително кротък през деня, но много ревеше вечер и нощем, та ММ се включваше и той в носенето. Като пролази, обаче, стана страшно. Непрекъснато се бута в кака си и и взима и играчките и става драма. До ден днешен се бият много, скубят се, хапят се и тн.  Shocked
До скоро имах помощ - свекър ми идваше сутрин за по 2-3 часа да ги изведем, а и ММ се прибираше в 17часа от работа и горе-долу се ядваше. Но сега свекър ми не е добре и не идва, а ММ вече си идва в 19 и все едно си ги гледам сама. За оправяне - оправям се, как е друг въпрос. Много викам, а от време на време си изпускам нервите и ги ошамарвам. Предимно каката, много е ината и постоянно се тръшка за всичко. Обикновено я оставям да се нтръшка и наинати и и минава, но не винаги имам това време и нерви........Извеждам ги с единична количка и двамата, че каката не иска да ходи. А като ги пусна и се разбягват в различни посоки и не им пука, че не мога да се клонирам. Или пък и навън се бият за играчки или се тръшкат по земята. В такъв случай ги товаря на количката и ги прибирам. Рядко изкарваме повече от половин час навън.  Tired
Каката не ходи на ясла, пробвахме и миналата година и тази, резултатът винаги е - 3 дни на ясла, после месец и половина болни и двамата. Що лекарства и антибиотици изпиха.  ooooh! Освен това каката е с много проблемен стомах и непрекъснато е на някъква диета - беше на безлактозна, сега и спряхме и глутена. Като сложим, че и малкия е с тежък АД почти по цял ден съм на печката, да им готвя домашни манджи, хлябове, закуски и тн.....А те през това време обикновено се бият............. Crazy
Най- ми тежи изолацията. Заради непрекъснатите им боледувания сме ограничили контактите до минимум. Като излизаме ходим в двора на едно училище, а не по площадките. Бягаме хем от вирусите, хем от милите баби дето ги черпят с какви ли не боклуци. Виждам кажи-речи само ММ, майка ми идва веднъж седмично и това е. Сигурно съм забравила как се говори с възрастни хора.

Последна редакция: пн, 03 ное 2014, 14:17 от Дидка-бандитка

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт