Здравейте,мили дами и прекрасни грижовни майки!
За първи път пускам тема тук,всъщност за да съм по-точна регистрацията си направих преди броени дни,днес я активирах.
Моят проблем едва ли е първия по рода си случил се,но искам да споделя с вас,искам мнение,независимо какво,за да оправя кашата в главата си и да изляза от депресията..някак….ако е възможно.
Та ето и накратко моята история:
От близо 5 месеца имам човек до себе си,който мислиХ,че е най-голямото съкровище,сред всички боклуци,които успях да срещна за своите 20години.Всичко беше прекрасно,разбира се първите 2месеца.началото на август месец,решавам да го изненадам с вечеря,бил е на работа цял ден.Отварям буркана със солта и какво да видя-около 20 грама трева(на око 20гр.).Изчаках го хапнахме,поговорихме,казваше"Не е моя".Мина се време той се променяше със всеки ден..в почивните си дни спи и грам внимание,любов за мен..И мили дами,не това е съществения проблем.
Последната ми менструация беше на 13 август.Отидох на лекар,когато септември месец не ми дойде менструацията и дори си закъсня стабилно.Изказвам разочарование за глупавия гинеколог изписал ми лечение за киста,когато ясно му казвам,че тестта показва 2 чертички!!Да,бях бременна,всички бяха радостни,щастливи,родителите ми,приятеля ми,приятелите ми..Преди 2дена загубих детето..знаете причините могат да са безброй..Не съм на себе си,боли ме,умирам бавно..И най-тежкото..бях сама!Когато той трябваше да е до мен,по всички лекари,доктори,изследвания и безброй..него го нямаше..Благодаря на Господ,че имам прекрасни родители,които бяха до мен..В деня на аборта,наложи се кюртаж,разбира се,него пак го няма ЗАЕТ Е!След неприятното изживяване в болницата родителите ми ме прибраха,той дойде чак на следващия ден и каза:Споко бе,всичко ще е наред! Наред,кое е наред..намразих го..много!Не мога да спя,да ям..нищо,развалина..а той..За него всичко е наред....Вчера пристигам при него,той блаженно спи,изморен.,Днес през деня имах работа,погледнах си телефона късно и вижда пропуснато обаждане от него и смс"Защо никога те няма и не вдигаш,като ми трябваш?".Моя въпрос към него беше"Къде беше ти,когато най-много ми трябваше?".Каза ми,че скандали не му се слушат..А,само ако знаете с каква любов говори за мен пред родителите ми(които също платиха за всичко,всякаш с тях съм спала)и колко измъчен бил като разбрал,че съм в болницата.
Не беше кратка моята изповед,извинявайте..но ми тежи и ме боли,а него пак го няма….....
За първи път пускам тема тук,всъщност за да съм по-точна регистрацията си направих преди броени дни,днес я активирах.
Моят проблем едва ли е първия по рода си случил се,но искам да споделя с вас,искам мнение,независимо какво,за да оправя кашата в главата си и да изляза от депресията..някак….ако е възможно.
Та ето и накратко моята история:
От близо 5 месеца имам човек до себе си,който мислиХ,че е най-голямото съкровище,сред всички боклуци,които успях да срещна за своите 20години.Всичко беше прекрасно,разбира се първите 2месеца.началото на август месец,решавам да го изненадам с вечеря,бил е на работа цял ден.Отварям буркана със солта и какво да видя-около 20 грама трева(на око 20гр.).Изчаках го хапнахме,поговорихме,казваше"Не е моя".Мина се време той се променяше със всеки ден..в почивните си дни спи и грам внимание,любов за мен..И мили дами,не това е съществения проблем.
Последната ми менструация беше на 13 август.Отидох на лекар,когато септември месец не ми дойде менструацията и дори си закъсня стабилно.Изказвам разочарование за глупавия гинеколог изписал ми лечение за киста,когато ясно му казвам,че тестта показва 2 чертички!!Да,бях бременна,всички бяха радостни,щастливи,родителите ми,приятеля ми,приятелите ми..Преди 2дена загубих детето..знаете причините могат да са безброй..Не съм на себе си,боли ме,умирам бавно..И най-тежкото..бях сама!Когато той трябваше да е до мен,по всички лекари,доктори,изследвания и безброй..него го нямаше..Благодаря на Господ,че имам прекрасни родители,които бяха до мен..В деня на аборта,наложи се кюртаж,разбира се,него пак го няма ЗАЕТ Е!След неприятното изживяване в болницата родителите ми ме прибраха,той дойде чак на следващия ден и каза:Споко бе,всичко ще е наред! Наред,кое е наред..намразих го..много!Не мога да спя,да ям..нищо,развалина..а той..За него всичко е наред....Вчера пристигам при него,той блаженно спи,изморен.,Днес през деня имах работа,погледнах си телефона късно и вижда пропуснато обаждане от него и смс"Защо никога те няма и не вдигаш,като ми трябваш?".Моя въпрос към него беше"Къде беше ти,когато най-много ми трябваше?".Каза ми,че скандали не му се слушат..А,само ако знаете с каква любов говори за мен пред родителите ми(които също платиха за всичко,всякаш с тях съм спала)и колко измъчен бил като разбрал,че съм в болницата.
Не беше кратка моята изповед,извинявайте..но ми тежи и ме боли,а него пак го няма….....
Не мисля, че съвети, ако се дадат, ще бъдат взети под внимание. Не съм чула скоро някой на 20 да се е вслушал в това, което му казва някой на 30 или 40. На 20 всеки се мисли за велик и безпогрешен. 
Не мога да си представя с какъв акъл си тръгнала да правиш бебе с този.... Но съдбата ти е подала ръка. Хвани се за нея и бягай. Все още има мъже на тая планета. Млада си, написала си смислен текст, което рядко се вижда във форума. 
Вероятно си интелигентна и красива, заслужаваш нещо много по-добро. Поведението на съществото по време и след аборта въобще няма да го коментирам. Ти сама си си направила изводите. Успех. 
Наречи ме груба, ама по тази тема съм категорична. 
