Чувствате ли се и вие така.

  • 1 520
  • 43
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • 3
  • Всички
  • Мнения: 832
Въпроса ми е следния.
Предполагам на всички ви се случва да оставите бебенцата си на някой да ги гледа - най-често на баба. На мен също. Обаче като го оставя на някой да го гледа и се отделя от него, ми е едно такова свито, незнам, няма причина, просто се притеснявам, че го гледа друг а не аз. Дори и когато ми се налага да изляза за един час, все за него мисля и бързам възможно наи скоро да се прибера при малкото ми момченце. А да не говорим, ако искаме да излезем някъде с таткото някоя вечер - аз не мога да се забавлявам - мислите са ми все в него и по 100 пъти се обаждам да видя как е. А все пак не го гледа чужд човек, а някоя от бабите. Това според вас нормално ли е или ме гони някаква параноя.

# 1
  • Мнения: 1 629
Нормално е, споко Grinning Като порасне още малко ще се възползваш по-пълноценно от тези мигове/часове са, вярно, но мигове ми се видят/ на отмора.

# 2
  • Варна
  • Мнения: 119
Да, нормално е. Трябва да се радваш, че има кой да ти помага, защото ако нямаше, нямаше да я има и "параноята".

# 3
  • в една мансарда точно под звездите ..........
  • Мнения: 317
Нормално е! Не се притеснявай! Аз даже като го дадох за първи път на ясла се разревах пред госпажата! И през целия път обратно до къщи продължих да рева! А сега се моля някой да го вземе поне за един час да мога да си отпочина от неговото лудеене и непрекъснато бърборене!

# 4
  • Мнения: 1 202
Ами това е напълно нормално и да порасне пак ще се притесняваш за детето!Моят син е на 11год. и пак се притеснявам за него.Това е да си родител!

# 5
  • София
  • Мнения: 771
И аз съм така, а уж вече е по-голям и не ми е за първи или втори път. Още по-гадно ми е от това, че е на възраст, в която разбира, че излизам и всяка раздяла си е цяло приключение - то е едно криене и забаламосване и накрая пак рев.

# 6
  • Мнения: 4 668
Bubs , и аз се чувствам по същия начин . Много ми е трудно да го оставям .

# 7
  • Мнения: 1 027
Аз още не съм родила, но имам чуството, че и аз ще съм така. От сега знам, че освен на майка ми няма да имам доверие на никой друг.

# 8
  • Мнения: 307

Предполагам на всички ви се случва да оставите бебенцата си на някой да ги гледа - най-често на баба. На мен също. Обаче като го оставя на някой да го гледа и се отделя от него, ми е едно такова свито, незнам, няма причина, просто се притеснявам, че го гледа друг а не аз. Дори и когато ми се налага да изляза за един час, все за него мисля и бързам възможно наи скоро да се прибера при малкото ми момченце. А да не говорим, ако искаме да излезем някъде с таткото някоя вечер - аз не мога да се забавлявам - мислите са ми все в него и по 100 пъти се обаждам да видя как е. А все пак не го гледа чужд човек, а някоя от бабите. Това според вас нормално ли е или ме гони някаква параноя.
Все едно аз съм го писала този текст, а съм майка с дълъг стаж.

 

# 9
  • Мнения: 696
И аз се чувсвтам така, въпреки че той вече е на 2 год. и 4 месеца. Винаги като го оставя на бабите и даже докато е на ясла си мисля постоянно за него. Не мисля, че не е нормално. Това за мен е любов!

# 10
  • Мнения: 535
 Flowers SunflowerИ аз съм така,всеки път като оставя малката и ми става търсене. TiredНо пък човек има нужда от почивка,такаче като имаш възможност възползвай се....! Peace

# 11
  • Мнения: 3 760
По-нормално от това-здраве му кажи! Аз откачам ако я оставя на баща й /тя почти не прави разлика между нас/, а какво остава на баба й. Друго не мога да си обясня: какви са тези майки, които не обичат и дори мразят децата си, държат се лошо с тях, бият ги... явно са ненормални в клиничния смисъл на думата. Детето ми е център на моята вселена. И това е нормално!

# 12
  • Мнения: 4 392
Все едно ми кьсат от сьрцето,като трябва да се отделя от нея Cry А после апартаментьт сякаш опустява Sad
Даже и аз мислех вече да пускам такава тема.
Хем ми е много тежко,че нямам вьзможност да си отдьхна през деня,хем не ми се дава Rolling Eyes Омагьосан крьг!
Но мисля,че това чувство малко ще се притьпи с времето. Иначе как се издьржа психически и физически? Rolling Eyes

# 13
Напълно те разбирам и аз съм така. Като излизам и постоянно мисля за нея. И бързам бързам да се прибера, не ми е до нищо. И все си мисля какво прави, добре ли е, дали са и дали да папка...и т.н.
Явно е съвсем нормално, въпреки че мъжа ми постоянно ми се подиграва, че само за нея мисля и не се отпускам.
Чвно майките сме така  yes

# 14
  • София
  • Мнения: 5 289
Аз първия път когато го оставих за една нощ при сестра ми,в момента в който й го подавах така се разплаках все едно се отделям от него за седмица не за ден.Дори навръщане мъжа ми ме предупреди,че ако не спра да плача ще обърне колата и ще си вземем детето и никаква сватба/бяхме канени на сватба/.Постепенно свикнах,но определено звъня по 100 пъти.

# 15
  • Мнения: 7 430
Ох, как искам и мен да ме гони такава параноя Tired
Радвай се, че има на кого да го оставиш Wink като поотрасне малко и като се сетиш за този период, ще видиш, че всичко е било нормално Wink

# 16
  • София
  • Мнения: 6 129
Аз моята дъщеря съм я оставяла само на баща и. Той от самото и раждане много ми помага и знам, че мога да разчитам на него, но пак ми е едно криво като я оставя.
Случвало се е той да ме отмени, за да релаксирам малко. Излизам из центъра, тръгвам по магазините и хоп, докато се усетя съм се намърдала в някой бебешки магазин Mr. Green

# 17
  • Мнения: 2 959
Разбира се, случвало ми се е. Но имай впредвид че все още си под влиянието на следродилна депресия и хормоните още не са наред.

# 18
  • София
  • Мнения: 39 673
Да, нормално е. Предполагам, че всяка е минала по този път.
Мама я беше страх да я гледа, започна да я взима за през ноща като попорасна малко. 1вият път звънях през 5мин, накрая мама ми се скара "ние мислим да си лягаме!" Simple Smile

# 19
  • Мнения: 4 392
Разбира се, случвало ми се е. Но имай впредвид че все още си под влиянието на следродилна депресия и хормоните още не са наред.

Значи мен още не ме е пуснала следродилната депресия Joy
Тои и мьжа ми така казва Embarassed

# 20
  • На погрешната планета
  • Мнения: 2 762
И аз се чувствах така в началото.Оставям Руми на майка ми всяка събота и неделя откакто се е родила.С течение на времето свикнах и сега като е при майка не се притеснявам,но ако трябва да я оставя на някой друг ми е много криво и все бързам да си я прибера.

# 21
  • София
  • Мнения: 1 621
Bubs, същата като теб съм (ако не и по-зле). Ето вече 2 години и малко минаха и пак съм така.Мисля че е нормално, иначе аз трябва да съм доста голяма параноичка hahaha Много трудно се отделям от нея и незнам нататък как ще е... Confused

# 22
  • Мнения: 2 271
И аз съм така!Давам напътствия 30мин.,за да изляза за няколко часа.Постоянно я мисля и не съм убедена,че някога ще ми мине!

# 23
  • Мнения: 340
Не, не се чувствам така.

Аз също много обичам детето си, но в никакъв случай не се притеснявам и не ми е свито сърцето когато го оставям на майка ми, на мъжа ми или на друг близък, за когото съм сигурна, че може компетентно и отговорно да гледа деца.  Да бързам да се прибера при него за да му видя сладката усмивка е едно, но да бързам защото се притеснявам, че друг не го гледа толкова добре колкото мен е друго и ми се вижда прекалено. 

Може би е много често срещано това явление, което описвате, но според мен трябва да се стараете да го преодолеете това чувство.  Иначе мисля, че има риск да станете прекалено обвързани с децата си, а това може да доведе до доста негативни последствия-- например, може да потисне вашата индивидуалност, да обърка отношенията ви с мъжете ви и с близките /най-малкото, ако съм на мястото на бабата бих се обидила, че ми нямат доверие до гледам детето/, а и когато детето стане по-голямо, може да потиснете и неговата самостоятелност и да го направите много емоционално зависимо от вас, което само вреди. 

# 24
  • Резерват "Северозапад"
  • Мнения: 2 366
Така съм се чувствала в началото. Нормално е.
Но вече оставям детето без абсолютно никакви притеснения на бабите - знам, че ще я гледат перфектно, а ние с тати ще се позабавляваме на воля. Моето мнение е , че освен родители (което е най-важно) сме и личности, и двойка, която има нужда от социален живот и разнообразие Wink.

# 25
  • Мнения: 668
И аз съм така и те разбирам напълно.Но отскоро време той сам иска да ходи на гости на баба и дядо, и аз колкото и да се притеснявам и постоянно да го мисля, се съгласявам и дори установих, че аз също имам нужда от време на време да си почивам.
После като се прибере вкъщи му се радвам много повече.

# 26
  • Мнения: 5 391
Скоро мислих по този въпрос и си мисля, че ще съм параноичка в това отношение...

# 27
  • Paradise
  • Мнения: 3 103
Нормално е това чувство; аз също го изпитвам; за първи път съм майка, не съм "претръпнала" още, а и, честно казано, почти никакво доверие нямам на бабата Rolling Eyes Rolling Eyes

# 28
  • на кой му пука, майна
  • Мнения: 5 367
Свиква се, аз в началото бях неспокойна, когато го оставях дори и за час, два, но с течение на времето след моя преценка, че човека /свекърва ми визирам в случая, понеже на нея оставям детето по-често// се грижи добре за детето, притесненията ми изчезнаха  Grinning

# 29
  • Мнения: 1 999
Нормално е.

# 30
# 31
  • на Север
  • Мнения: 503
параноя е Grinning и ме ме гони, искам да се избавя от тези мисли но немога и това е. Каката не съм я оставяла да спи при бабите до 2 год. сега вече е на 4 и съм малко по-спокойна, като я оставям. А бебето, не бих го дала с преспиване никъде, а вечер ако излизаме някъде е след като са заспали(естествено бабата в нас да ги гледа).

# 32
  • София
  • Мнения: 6 743
Всяка майка си мисли, че никой не може да се грижи за отрочетата така както самата тя!Това е и самат истина, но не трябва да се вманиачаваш.Все пак не може да си НЕПРЕКЪСНАТО и само ти с бебето.КАжи си изискванията и изобщо всичко на този който ще го гледа и отпусни душата.Едва ли някой от близките ти мисли лошо на бебето  Hug  bouquet

# 33
  • Мнения: 245
Не само ами прибави и чувството за вина,все едно,че съм я изоставила и като се прибера съм направо гузна.Чувствам се така и когато поради различни причини/домакинствам,занимавам се с гости.../ не съм прекарвала дълго време с нея, да си я гушкам и да и пея,да си играем или да и приказвам....Даже после си я взимам от креватчето нагушкам я казвам и многократно колко я обичам,побърквам я от целувки и ми се успокоява съвестта.

# 34
  • Мнения: 3 537
И аз се чувствам така когато го дадем,една такова ми е пусто,постоянно поглеждам при креватчето му и пазя тишина,щото все си мисля,че спи Mr. Green
Но чак пък да не мога да се забавлявам...Е,разбира се,че мисля,постоянно ми е в главата,но си се забавлявам,понеже и без това друга възможност нямаме да излезнем само двамата заедно с мъжа ми

# 35
  • Мнения: 257
   Аз май не се притеснявам толкова... По начало имам доверие на този, на когото оставям детето си, нали аз съм избрала точно на него сда го оставя?! Мисля, че успявам да се откъсна от мислите за детето за известно време и това не ме кара да се чувствам виновна, даже напротив, като се върна при него ми е още по-приятно! Някой може и да ме упрекне, но аз вътрешно съм убедена, че имам право на време само за мен. Ако не е така, един ден как ще позволя детето ми да иска време само за себе си?! А този ден ще дойде... Laughing

# 36
  • София
  • Мнения: 276
Хем се притеснявам, хем се чувстам виновна... Още не мога да се отпусна, когато съм без него. Имам чувството, че никога няма да спра да се тревожа.
.

# 37
  • Мнения: 3 537
Когато го оставим при майка ми и баща ми обаче ми е много спокойно,при свеки другия месец ще ни е  сефтето да го оставим,но незнам.....ще ми е неспокойно,незнам защо,а нямам някаква особена причина,но ето....може би защото ще е доста по-далече....

# 38
  • София
  • Мнения: 43 833
и аз съм така. Споко! Само на татко му съм по спокойна да го оставям! Не че изобщо често го оставям сам де...май почти не се случва , а и е за не повече от 1 час до сега....

# 39
  • София
  • Мнения: 2 271
Да, нормално е. Горе-долу на вашата възраст за пръв път се разделих за повече от няколко часа със сина ми  - за 4 дни, за да отидем на вилата и да отпуснем малко. Е, казвам ти, просто изнервих всички - през 5 мин. обяснявах колко ми е хубаво (лятото на вилата до басейна), обаче, ако и детенцето ми беше до мен, щастието щеше да е пълно Crazy

# 40
  • Мнения: 1 382
Същата работа съм....май при мен си е майчина ревност от свекито,някакъв синдром  Crazy

# 41
  • Мнения: 10 758
Напълно е нормално.Не се притеснявай, не те гони параноята.И при мен беше така.Но най-интересното, че като родих второто не изпитвах същите чуства.Може би, защото знаех, че няма нищо страшно в това, да си оставя детето за час - два или цяла нощ.

# 42
  • Мнения: 3 818
И аз смятам, че е нормално, но при мен беше така първите един-два пъти. Сега съм спокойна, не знам, преодолях го.
Когато е с татко си изобщо и не я мисля, знам, че всичко е наред. Когато я оставям на бабите, повече се притеснявам те дали са добре, защото тя има навика да отказва да яде като ме няма и това ги хвърля в потрес. Но не звъня. Знам, че ако има нещо, ще ме потърсят, а и веднъж го направих и събудих таман приспаната беба:)

Само още не мога да си помисля да я оставя за цяла нощ на някоя от бабите, но и това ще стане като поотрасне Simple Smile

# 43
  • Мнения: 2 040
Всички са минали по тоя път ... аз още го минавам, ама .. трудно е. Първия път като излязох за час, мислех че ще ми се пръсне сърцето, че съм я оставила. Е, пооправих се и за няколко часа вече съм я оставяла на свеки, но за нощ не сме се делили досега ... А като се сетя че след месец тръгва на ясла и познай кво ми е ...  Cry  Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт