Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Реклама
  • 4 март 2006, 19:48 ч.
  • Преглеждания  16 072  Мнения  65  Онлайн  1
Отговори
# 45
  • Айтос
  • Мнения: 4 244
Не всяка информация е предназначена за ума,има такава която е предназначена и достига до душата(очевидно не при всички).
Харесва ми поезията,романтиката ,общо взето имаме нужда от такива писания.
Не само информацията е нужна ,а и музиката.Защото без музиката  и поезията сме просто едни роботи(без значение дали кърмим или не;дали сме кърмени или не).
Прекрасно си го казала!  bouquet

Реклама
# 46
  • в пространството на любовта
  • Мнения: 1 734
Пише ви "виновницата" тази статия да се появи във форума.Моля не ме разпъвайте на кръст Wink.Самата аз съм и от двата отбора-на кърмили,а сега на АМ.Всъщност защо трябва да се делим на някакви-кърмещи-некърмещи,вярващи-атеисти,вегитарианци-месоядни...  Ние сме си просто майки,загрижени за децата си да растат умни и здрави...
Преписах статията ,защото авторката/д-р гениколог Кр.Нортръп/  с най-добри чувства се опитва да помогне на жените да се вслушат в мъдростта на собственото си тяло.А това си е нейният начин на убеждение.Всъщност това е целта на цялата й книга,където на кърменето е отделена 1/50 част.
А това,че има различни мнения,показва че статията е добра.
Бъдете здрави
Точно така.

Напълно съм съгласна с емем!

Да добавя, че и аз не виждам да се заражда скандал /и това е последното ми намерение/, просто обяснявах кои части от статията не ми харесват и защо.  Смятам, че дебатът е хубаво нещо и особено когато има дебат между хора, които подкрепят кърменето.  Защото дебата между тези, които са за и тези, които са против кърменето вече се поизчерпа.

Хедра, видях, че частта за Бог не се отнася директно за кърменето.  Но така прикрепена към останалия текст тази история намеква, че кърменето е непременно част от светоусещане, което включва вяра в бог.  Създава се впечатление, че за да си "заклета" кърмачка, трябва си вярваща.  Нещо подобно на онова твърдение, че кърмачките са природосъобразни и не обичат да клюкарстват.  И ако всички в този форум смятат, че тази статия е супер и отразява напълно техните виждания, тогава наистина ще излезе, че кърменето е дейност, която е само за определен вид жени.  А би трябвало да е за всички, независимо дали вярват в Бог, дали живеят здравословно и дали са жени отдадени 100% на ролята си на майки или жени, за които ролята на майка е наравно с други роли в живота им.   Аз също като повечето редовно пишещи тук смятам, че кърменето днес е кауза, защото има много дезинформация по въпроса.  Но не смятам, че кърменето трябва да е част от едно единствено светоусещане.  Защото ако кажем, че е, тогава автоматично се отказваме от възможността някой ден 100% от децата да са кърмени /което според мен би трябвало да е целта, просто защото кърменето е най-полезно/.  Отказваме се от тази възможност защото никога няма всички да станат религиозни и природосъобразни.  Затова не ми допадна тази статия-- смятам, че повече пречи от колкото помага на каузата на кърменето в България. 

ЦеНи-- сега видях, че си писала.  Не влагам никаква критика към теб, затова че си пуснала статията!  Просто изказвам несъгласие с идеята на авторката.  Поздрави и от мен!  Hug Hug
Сиси,не съм съгласна с тези ти твърдения.Не кърменето включва Бог,а обратно:Бог включва кърменето! Mr. Green
Независимо дали сме вярващи или не,няма как да отречем Майката Природа.
Някои я наричат с други имена: Съзнание,Бог,Небитие,Вселена...
Но точно тази природа е създала нас,нашият дом, планетата ни и всичко останало по най-мъдрия начин.Просто ние сме толкова назад с материала ,че не можем да си го мерим с Дъ Нейчъ, и колкото и да ни се иска да прогресираме ,вместо туй се осираме. Grinning
Тази наша майка природа ни е създала така,че да можем да кърмим бебенцата си,тя също тъй ни е създала да можем да обичаме и да правим любов. Има толкова много песни и стихове на тема: "Първата целувка","Страстна нощ с моя любим" и т.н. въобще възпяване на любовта междъ мъжа и жената... Защо да няма такива неща и за любовта между майката и бебенцето? Защо да не се възпява и тази нежна и неповторима близост - кърменето? Heart Eyes

# 47
  • Мнения: 285
ЦеНи,благодаря за ценната статия! bouquet
Страхотна е.Мъжът ми също я прочете и остана очарован.
Не всяка информация е предназначена за ума,има такава която е предназначена и достига до душата(очевидно не при всички).
Харесва ми поезията,романтиката ,общо взето имаме нужда от такива писания.
Не само информацията е нужна ,а и музиката.Защото без музиката и поезията сме просто едни роботи(без значение дали кърмим или не;дали сме кърмени или не).

Благодаря за милите думи.Аз също мисля,че това е статия за душата.Никъде в нея не ни обвиняват,че не кърмим,а ни дават сили ,желание и мотив да го направим...

# 48
  • София-там нейде в западната част
  • Мнения: 2 048
ох много хубава,поучителна и красива статия
развълувах се много
благодаря за превода   bouquet

# 49
  • Мнения: 147
А как да се чувстват некърмещите майки? Да се чувстват виновни, че техните деца са по-низши ли? Мисля, че трябва да се поставим и на тяхно място и тогава да говорим! Не съм съгласна, че майките, които не кърмят не обичат децата си и не им дават добър старт в живота. Има много жени, които искат да кърмят но не могат по една или друга причина.
Ще кърмя докато мога, но това не означава, че ще съм по-добра от тези, които не кърмят.

# 50
  • Шумен
  • Мнения: 854
Определено се убедих по колко различен начин се възприема едно и също нещо от различните хора Rolling Eyes На мен статията ми хареса, стана ми приятно като я прочетох и толкова. И не защото кърмя, мъжът ми и майка ми също я прочетоха и я харесаха, а не кърмят определено Simple Smile Това, което е написала infinity предава точно моите чувства и впечатления. Само не мога да разбера защо пак майките хранещи с адаптирано мляко се почувстваха засегнати newsm78 Май взе да им става навик като се побликува нещо, което "възхвалява" кърменето да го приемат едва ли не като лична обида Naughty И то при положение, че никой нищо не им казва Rolling Eyes Странна работа, ей!
А книгата сигурно е интересна и приятна, бих я прочела Peace

# 51
  • в пространството на любовта
  • Мнения: 1 734
А как да се чувстват некърмещите майки? Да се чувстват виновни, че техните деца са по-низши ли? Мисля, че трябва да се поставим и на тяхно място и тогава да говорим! Не съм съгласна, че майките, които не кърмят не обичат децата си и не им дават добър старт в живота. Има много жени, които искат да кърмят но не могат по една или друга причина.
Ще кърмя докато мога, но това не означава, че ще съм по-добра от тези, които не кърмят.
Божичко! Откъде ти хрумна пък това???  newsm78
Никой не ги е обвинявал в нищо ,дори темата не е за това. Peace
В крайна сметка в момента обсъждаме кърмещите жени,а не некърмещите.
За некърмещите си има много други теми.
Ако искаш да създаваш конфликти,не го прави в тази тема! Naughty

# 52
  • Мнения: 340
Интересни виждания.  Аз също много обичам поезия-- дори имам публикувана моя стихосбирка, но честно казано не виждам поезия и романтика в кърменето, а само най-полезния начин да храня детето си.  Но пак повтарям-- разни хора, разни идеали.  Затова е толкова интересно да се пише и чете в този форум...

 Hug

# 53
  • Мнения: 411
. Само не мога да разбера защо пак майките хранещи с адаптирано мляко се почувстваха засегнати newsm78 Май взе да им става навик като се публикува нещо, което "възхвалява" кърменето да го приемат едва ли не като лична обида Naughty И то при положение, че никой нищо не им казва Rolling Eyes Странна работа, ей!
 Peace
Тъкмо се наканих и аз да взема отношение,ама ти си казала всичко вместо мен:)Нищо оибидно няма...хубава статия. Hug

# 54
  • в пространството на любовта
  • Мнения: 1 734
Интересни виждания.  Аз също много обичам поезия-- дори имам публикувана моя стихосбирка, но честно казано не виждам поезия и романтика в кърменето, а само най-полезния начин да храня детето си.  Но пак повтарям-- разни хора, разни идеали.  Затова е толкова интересно да се пише и чете в този форум...

 Hug

 thumbsup

# 55
Ще напиша накратко болката си. Забременях без да го планувам. Преди това години бях на антидепресанти,влизах и в болница. Депресия, пак лекарства, психотерапевти. Търсех смисъла на живота. Посегнах на живота си. Самосъжалявах се, а бях само на 30 години. В този омагьосан кръг, излизах с момче, което много държеше на мене. Не искаше да е с друга и е бил до мене в трудните моменти. Не го планувахме. Зачеването стана случайно. Майка реагира остро, знаеше, че съм едно голямо Дете и не бива, когато още съм на психо лекарства да имам дете. Но аз реших, че ще запазя бебето....Ето пак кошмар..., бях напълно неподготвена лесно да спра лекарствата. Остана само едно от тях - Ривотрил-а. Не можех без него, бях жива наркоманка.Бремеността изкарах сравнително леко. Ала подсъзнанието ми отказваше да приеме, че нося Живот. Плачех тайно. Ривотрила го намалих до 1\ 4. Говорих с психиатърка. Каза ми, че не бива да поемам и толкова, но е по-добре малко количество, отколкото "да лудна". Батко ми повтаряше, че това бебе е Дар от Бог-а. Подкрепяше ме. Но с партьора ми започнахме да не се разбираме, имаше моменти, в които се чувствах много унижена, трябваше да прося едва ли не пари, за да се нахраня.Това никога не бих му простила. Или може би тайно в себе си исках да се чувствам силна и се борех, затова премълчавах. Лекарят-гинеколог ми препоръча секцио. Не, не,можех да издържа обикновеното раждане. А той за нашия град е добър специалист. Когато беше насрочена датата за секциото, аз оревах всичко, не исках да раждам, тресях се от нерви, направих криза. Ала можеш ли в 9 месец да остана у нас, при условие, че само аз мога да родя?!...Приеха ме, направиха ми изследвания. На другия ден около 9 сутринта се настрочи операцията. Молех се на Господ, не спирах да се моля...Бебето проплака в 9 и 30, а аз от радост се разридах....Показаха ми я облечена, колко много коса имаше!...Приех поздравленията на близките. И приятелят ми сякаш бе щастлив...Първите 2 дни след секциото за мене бяха ужасни, хем боли, хем не можеш да станеш, катетър, без катетър...., системи. Не успявах да стана от леглото....До тук-сякаш идва светлина в тунела. Ала за кратко. На 4 ден ми донесоха беба. Боже, сякаш летях от радост. Но след час-два, когато разбрах, че трябва да я кърмя през 3 часа, а гърдите ми натежаха,  боляха до лудост, започнах да рева.Изпаднах отново в криза. Треперих. Имах от Ривотрила, но как  да гопия, нали трябва да кърмя?А кърма имах...Ето Болката ми, психически бях неподготвена за идващото, предстоящото и почти само плачех. Дори започнах да мисля, че не мога да бъда добра майка и най-добре е да вземат бебето, да го дам...в дом, боже, да си оставя беба!...Аз ли бях най-некадърната, това лош човек ли ме прави?!...Гинекологът ми се претече на помощ, предписа ми хапчета за спиране на кърмата. И по-ранно излизане от родилния дом, при близките ми хора.Изпаднах и в следродилна депресия.Бях убедена, че съм некадърна да гледам бебето си.Майка и батко бяха хората, които не ме оставих в тези много мъчителни дни...Мислех отново за самоубииство...Майка пое 18 часово дежурство с малката, за да мога да свикна с мисълта, че съм годна и да повярвам в себе си.Без нея, нямаше да се справя. Малко е да се каже, че и благодаря. Тя е всеотдаен, сърдечен, безкористен човек. На нея дължа това, че сега, когато беба вече е на 3 месеца, мога почти изцяло да се грижа да нея....Таткото... много му бе трудно, не ме укоряваше, но мълчеше, а това мълчание приемах като Вина. В началото я кърмих + АМ, до към 40 ден. Заради Ривотрила , а и каналите ми бяха почти запушени.Гърдите ме боляха, имах бучки, вдигах температура....Исках да имам повече време за подготовка психологическа, за да не се плаша още в болницата, да повярвам в себе си и да бъда пълноценен индивид....
....Чувството ми за вина и днес се обажда, сълзите ми рукват и в такива моменти се крия и уединявам, за да си поплача. Не признавам изкуствените млека.Майчиното мляко е най-добрата храна..Ако...Но това е минало, как да върна онези моменти, в които, ако бях подготвена чрез литература, с разговори със специалисти, може би щях да се откажа и от Ривотрила....., да кърмя моето малко съкровище!Но помня дните, когато малкото ми момиченце, умираше от удоволствие,когато сучеше...Малко на брой, но незабравими.....
...Винаги има и по-голямо зло, не попаднах в психиатрично отделение, опитах се да се преборя сама със Страховете си, с ниското си самочувствие...., с мисълта, че и аз Мога да бъда пълноценна жена и майка.
Днес беба е на АМ, но мога сама да се грижа за нея, да вразумявам таткото, когато прекалява с малко неприличното си поведение и да се радвам, че моето дете, ще ме дари отново с усмивка, която ме кара да се гордея, че Живея, тук и сега!
Да, майчиното мляко е най-доброто за бебето, но....по-добре не много знаеща и опитна майка, отколкото едно изоставено мъниче в Дом!...Тогава за кого да Живея?!....
....Мамо, бате - благодаря Ви!..... Hug
Вие сте Хора - Човеци! Hug







# 56
  • В дяволитото кафяво на две малки очички
  • Мнения: 128
„На майчината гръд се научаваме да бъдем хора."       
 Това е начинът, по който моето тяло ми съобщава, че имам любов за раздаване на човек или ситуация. Много жени имат същото усещане. Чрез това чувство гърдите ни отразяват истината за концепцията за „млякото на човешката доброта".

И аз като Jeni се почувствах докосната най-много от тези редове, защото някак простичко и все пак силно формулират това, което чувствам.
Като цяло статията ми дава още словесни оръжия срещу подмятанияна "доброжелатели" като "Много го глезиш като го гушкаш и целуваш толкова.", "Ама как спите заедно?!" "Крали Марко ли ще го правиш?!", които докато бях сред мамите в парка не чувах, но сега back to work стигат до ушите ми все по-често.
Благодаря ви момичета за труда по статията!

# 57
  • Мнения: 1 087
Само не мога да разбера защо пак майките хранещи с адаптирано мляко се почувстваха засегнати newsm78 Май взе да им става навик като се побликува нещо, което "възхвалява" кърменето да го приемат едва ли не като лична обида Naughty И то при положение, че никой нищо не им казва Rolling Eyes Странна работа, ей!
Била съм и от двете страни - на кърмеща (сега - поучих се от грешката си) и на даваща АМ - с първото ми дете. Общо взето разбирам защо "даващите АМ" във всяка една подобна тема реагират все едно е лична нападка - всяка майка иска да даде най-доброто на детето си и една подобна статия (която е прекрасна за кърмещата майка), кара НЕкърмещата да вижда в нея обвинение, че е лишила своето дете от "най-доброто" и дори го излага на редица опасни бъдещи заболявания... Със сина ми приемах доста лично подобни статии, защото не се справих с редицата проблеми съпътстващи  кърменето и съответно кърмих 10 дни, засягах се много, защото приемах подобни твърдения като "Ти не си добра майка колкото кърмещите майки Wink "
Иначе статията е чудесна, въпреки че намирам намесата на Бог леко неумесна в цялата работа с кърменето.

# 58
  • Мнения: 285
ЦеНи,благодаря за ценната статия! bouquet
Страхотна е.Мъжът ми също я прочете и остана очарован.
Не всяка информация е предназначена за ума,има такава която е предназначена и достига до душата(очевидно не при всички).
Харесва ми поезията,романтиката ,общо взето имаме нужда от такива писания.
Не само информацията е нужна ,а и музиката.Защото без музиката и поезията сме просто едни роботи(без значение дали кърмим или не;дали сме кърмени или не).

Благодаря за милите думи.Аз също мисля,че това е статия за душата.Никъде в нея не ни обвиняват,че не кърмим,а ни дават сили ,желание и мотив да го направим...

Благодаря,че ме върнахте към тази статия. Когато я изпратих на Бу (аз съм бившата ЦеНи), бях в редиците на даващи АМ, и ми предстоеше раждане на второ дете. Сега мога да се похваля с дете,кърмено 3г и три месеца, или общо 4години кърчачески стаж на две деца.

# 59
  • Пловдив
  • Мнения: 6 366
Аз вече пет месеца и нещо кърмя малкия с безбожното си атеистично мляко. После да не пита що не го влече религията.

Такива статии трябва да се разпространяват внимателно- ако видех нещо подобно в родилния дом при целия дискомфорт на началното кърмене, щях да хукна към аптеката за адаптирано мляко.

Реклама


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт