Как и кога разбрахте, че е дошъл моментът за раздяла?

  • 60 418
  • 217
  •   1
Отговори
# 210
  • Мнения: 2 222
Почти винаги, когато мъж започне да зачезва и да намира кусури на жена си, нещо не е наред. Не казвам, че е задължително друга жена, макар често да е това. Но някъде нещо е изгърмяло и аз вече не вярвам, че изгърмели отношения могат отново да блеснат - не на мене тия  Naughty

 capaqueen, сама знаеш, че не е така и не всички мъже са темерути и държащи се така. От теб зависи какво ще направиш Hug

# 211
  • Мнения: 31
Здравейте, реших да се разделя с мъжът ми, имаме едно дете. От месеци нямаме близост, комуникация, работим заедно, но дори и там мъжът ми говори за други неща с клиентите, отчуждихме се, май само детето ни разсмива и имаме разговори заради него. При родителите съм в момента с малкия, но никой не  може да приеме нещата, защото сме започнали работа със съпруга ми заедно, коллко неща имаме и сме направили. Не могат да го приемат. Все още не сме се развели и не съм казала на родителите ми за развод, а и съпругът ми не може да го приеме. Какво мислите

# 212
  • Мнения: 7 325
Ами вариантите са два. Или се развеждате културно или се опитвате да оправите нещата. Второто е процес в който трябва да участват двама, защото ако само единият дърпа каруцата нещата не се получават. От така представени нещата смятам, че нещата между вас не са непоправими, нужно е малко усилие.

# 213
  • Мнения: 31
Ами вариантите са два. Или се развеждате културно или се опитвате да оправите нещата. Второто е процес в който трябва да участват двама, защото ако само единият дърпа каруцата нещата не се получават. От така представени нещата смятам, че нещата между вас не са непоправими, нужно е малко усилие.

Искам да кажа още, че откакто малкия се е родил той не го е водил един път на лекар, навсякъде ходя с малкия сама, постоянно е на работа, само за това мисли. От много време с малкия все си излизаме сами, таткото не иска да си намали работното време, тъй като работим за себе си. Обича когато има проблем, или нещо друго, гледа да мине бързо, да мине покрай това. Отношенията ни са като, че ли да се обадим на другия защото сме свикнали с него. Нямам чувства, не усещам щастие, или близост, ежедневието е едно и също и така си минава времето.

# 214
  • Мнения: 884
Отдавна го усещах. После се разболях и всичко друго мина на заден план. При нас комуникацията я няма от години...не му се сърдя-кой иска болна жена?! Сега съм малко объркана, не зная от къде да започна, дори с търсенето на адвокат ме плаши. Аз се страхувам, когато усетя , че се страхувам, страх ме е от страха. Сякаш не съм аз. Да минат празниците, дотогава съм си дала още малко време. Въпреки че 20г сигурно стигат.

# 215
  • Мнения: 31
Съжалявам да те видя тук. Hug
Как? Ставаш и тръгваш, без да се обръщаш назад и да робуваш на мнението на този и онзи.
Като за начало- някой от двамата се изнася. Родителите остават като гръмнати. Правят опити да ви съберат, един е достатъчен- неуспешен. Всеки си продължава по пътя.
В началото може и да е гадно- все пак е било навик и т. н., после се свиква. Настават и по- добри времена, ооо, да. А последното изречение не съм вярвала че ще го напиша. Crazy
Разкажи, ако ти се разказва.

Здравейте, реших да напусна съпруга си, имаме детенце на 4год. От месеци го мисля и нямах смелост заради детето. Реших го защото не се чувствам добре, щастлива, искана като преди. Нямаме близост, близки разговори, само търсене все едно сме свикнали един с друг, това е. Трудно ми е заради детето, как ще го приеме, само за това мисля. Аз ще се справя някак си. Какво мислиш
Благодаря предварително.

# 216
  • Мнения: 11 565
Хм, аз съм писала на "оригиналната" авторка на темата, ама щом питаш какво мисля.
Сърби ли те, боли ли те- не се разбира много.
Щом си решила, самосиндикално, доколкото разбирам, хващай си детето и го напускай.
По- удачният вариант, според мен, е да седнете като големи хора, да му кажеш какво ти тежи, склонен ли е да промени начинът си на живот- в смисъл да ви обръща повече внимание и т.н.
Идеално няма, все има компромиси.
А мислила ли си какво следва при раздяла по отношение на общия бизнес, гледане на детето, помощ от близки евентуално, финансовият аспект, и още и още.
На колко години си, ако не е тайна?

# 217
  • Мнения: 31
Хм, аз съм писала на "оригиналната" авторка на темата, ама щом питаш какво мисля.
Сърби ли те, боли ли те- не се разбира много.
Щом си решила, самосиндикално, доколкото разбирам, хващай си детето и го напускай.
По- удачният вариант, според мен, е да седнете като големи хора, да му кажеш какво ти тежи, склонен ли е да промени начинът си на живот- в смисъл да ви обръща повече внимание и т.н.
Идеално няма, все има компромиси.
А мислила ли си какво следва при раздяла по отношение на общия бизнес, гледане на детето, помощ от близки евентуално, финансовият аспект, и още и още.
На колко години си, ако не е тайна?
На 30год съм, не ме интересува какво ще остане за мен, вече говорих за работа с хора, с които съм работила преди да се омъжа, във един офис на фирма. То всичко е на негово име, макар, че, ние сме от тези дето не сме се карали, просто си поговорихме. Не ме боли, не ме сърби, просто няма любов и щастие, само детето ни събира с положителната си енергия.

Общи условия

Активация на акаунт