Майка ми избра непознат пред мен!

Здравейте, от много време чета във форума, но едва сега се престраших да пусна тема. Става въпрос за майка ми... Не знам дали тук е мястото да споделя, но нямам на кой, а колкото повече минава времето, толкова повече ми тежи. Въпросът е в това, че явно цял живот съм имала прекалено високо мнение за нея. Като майка общо взето добре се е грижела за мен, била е внимателна и т.н., което вероятно е главната причина да се подведа. Тъй като вече и аз съм майка, започнах да си давам сметка за много неща. Аз нямам баща, той от малка ме е тормозил, непрекъснато ми втълпяваше как нищо не става от мен, биеше ме, със и без повод, макар че не ми е оставял синини, ако трябва да съм честна, но то е достатъчно само по себе си. Никога не е проявявал някакво бащинско чувство. Случвало се е да ме води на училище през зимата, няколко пъти и понеже беше заледено и за да не падна, вместо да ме държи за ръка, ме държеше за качулката. В шести клас ме тормозеха в училище. Знаете някои индивиди какви са на тази възраст. Обижадаха ме, така се отнасяха и с другите, но аз явно много им обръщах внимание. Казах му, а той не само че нищо не направи, но ми каза че аз съм виновна, а подробности – не знаеше дори. Пък и не виждам как може някой да е виновен, че го тормозят. Тук е момента да кажа, че той е алкохолик, но не мога да преценя от колко време, тъй като, като по-малка не съм обръщала внимание колко пие. Както и да е, това го пиша, за да поясня, че майка ми никога не ме е защитавала от него. Той ме е наричал с всякакви епитети, не желая да изпадам в подробности. Причина не е имало. Винаги съм била отличничка, не съм създавала проблеми, не съм бягала от училище, вечер не са ме пускали никога на дискотека, освен 3-4 пъти с класа, през целия гимназиален период. Даже и за кафе ме заставяха да им искам разрешение.

Та относно майка ми - цял живот позволяваше да ме тъпчат. Тя избра него пред мен. Тогава не ми правеше голямо впечатление, защото бях малка и не знаех какво е нормално. Мислех да избягам от вкъщи на 16, защото не можех да понасям ежедневните крясъци и обиди. Не можах да си намеря квартира и работа, защото съм от малък град, за това направих компромис със себе си и останах. Изнесох се на 19. От тогава не поддържам контакт с него и така съм си много добре. Не изпитвам, абсолютно никаква обич към него.  За времето в което учех(бях в чужбина), разбрах, че няколко години по-рано, майка ми е ипотекирала наследствената къща от баба и дядо, по негово настояване. Започна дело, къщата вече е на банката, парите са изпити и раздадени по любовниците на "баща ми". Тя през цялото време е знаела какво се случва. Оправдава се, че й бил взел парите и не й ги е дал после. Предлогът бил, че искал да си отваря фабрика. Да, обаче тя не му е искала подробности, според мен вината е главно в нея, че му е позволила. Все пак той е алкохолик, тя това не го ли е видяла? Пред роднини, се оправадава, с това, че  не знаеле къде са парите. Става въпрос за 50 000 лева. Не са малко пари.

Както и да е, не й се разсърдих, защото ми беше жал за нея тогава. В последствие, докато аз си скъсвам задника да уча и работя никосквалифицирана работа в чужбина, за да завърша нещо, разбирам, че тя става поръчител на двама човека за още заеми. Казах й да не го прави. Не ме послуша. Парите от единият са отново изпити и изядени, тъй като "баща ми" по това време вече започна да отказва и да работи. Тя си търсеше работа, но намери трудно, след известно време. Вторият заем не е бил за нея, а за семеен приятел. Сега й удържат от заплатата, живеят с мизерни приходи и още са в наследствената къща, но банката се опитва да я продаде, няколко пъти я дават на търг. Каза ми, че й позволявали да живее там, докато някой я купи. Баба и дядо черпили с кафе, хората, които идвали да й дават данъчна оценка и те били много впечатлени, та за това може би. Те са умни хора, за разлика от нея.

До тук, след всичко това, аз продължавах да съм добрата дъщеря, да не й се сърдя и да я успокоявам. Дори ми е минавало през ум, ако мога да купя къщата след време, защото тя неможе, понеже няма право на повече заеми, има прекалено много вече.

Такаа, до тук било, каквото било. Сега идва най-фрапиращата част. Преди известно време забременях и майка ми организира сватба, голяма част от разходите, разбира се покрихме аз и свекърва ми, която сама поиска. Майка ми също покри някаква част, аз много се дърпах, заради парите да не правим сватба, но тя настоя. Бях бременна от дългогодишният си приетел, държа да отбележа. С него живяхме двамата заедно, още докато бяхме студенти. До тук, добре, но сестра ми, която тъкмо беше записала висше, решава да си доведе на моята сватба новото гадже. Ок, нямам против, даже много се зарадвах за нея, защото предполагах, че й е самотно, особено имайки предвид от какво "семейство“ сме. Въпросният тип много ми благодари, че съм се съгласила да дойде. Не виждам драмата тук, нито повод за благодарност. Мъжът ми обаче поразпитал за него и се разбрало, че бил женкар, говорил всякакви гадости, на един познат, но не за сестра ми. Мъжът ми имаше притеснения за нея. Предупредих го изрично да не й казва и да не създава проблеми. Също му казах, че може момчето, просто да избива комплекси и да не е такъв човек, няма как да знаем. Дойде той на сватбата, всичко - наред. Нормално момче на пръв поглед. Е, да ама мъжът ми реши да каже на сестра ми. Забравих да споменя, че сестра ми го беше срещнала преди две седмици и вече спяха заедно в къщата на майка ми. Тя одобряваше. Ок - нищо не съм казала, не е моя работа. Но отбелязвам, защото е важно за историята. Така, сестра ми се ядоса, но нищо не каза. Продължиха си с гаджето. Тя разбра, че мъжът ми от загриженост го прави, той реши че е морално правилно да й каже само на нея и толкова. За мен това беше грешка, защото предполагах какво ще стане, но чак толкова дори и в най-развинтените си фантазии, не съм могла да предположа...

Бях в напреднала бременност, мъжът ми си пуска някакъв статус, във фейсбук, който няма нищо общо с тях. Малката ми сестра започва да се зажда с него(до сега говорих за голямата, имам две). Мъжът ми започва да й обяснява. Тя започва да му извърта думите и да се засяга. Няма от какво, то е черно на бяло. Той й обяснява, че не е имал нищо лошо предвид - но не. Тя си продължава. Тогава мислех, че наистина не е разбрала, но после гледах снимки от сватбата и на всички е намръщена. Започнах да придобивам впечатлението, че си е търсила повод да се скара с него. А само седмица след сватбата ни дойде на гости на наша издръжка, в което няма лошо - малка е(на 16). Но поведението й е абсурдно. След това, във въпросните коментари се включиха и голямата ми сестра и гаджето й. Започнаха да го обиждат Еми мама му стара, аз в напреднала бременност, той се тормози, не може да спи, нищо лошо не е направил на никой. Казах им на всичките да престанат с тия глупости. Включително и на него. Говорих с голямата ми сестра, че няма значение нейното гадже и моя мъж дали се харесват(понеже тя му писа после да му търси сметка, как смее да не харесва гаджето й, а той нищо не й е казал, но си има право на мнение, според мен, особено имайки предвид, че и онзи се държи доста зле с него, което е обяснимо, защото сестра ми му е казала за разговора им). Казах й, че нашите отношения са си отделно и че също ще говоря и с мъжа ми, ако има някакъв проблем, да се реши. Е, не й беше достатъчно, на следващият ден - пак същата история. Държа отново да отбележа, че мъжът ми нищо лошо не е казал, на нито една от сестрите ми. Накрая им написах по-категорично, да престанат вече, защото ме натоварват. И в този момент онзи тип започна да пише как съм посмяла да го критикувам, не съм била виновна, но всичко щяло да се излее върху мен. Блокирах го, не общувам с боклуци. В този момент, отношенията ни от добри, станах много лоши и приключиха. Сетра ми, ми писа как съм й сабутирала връзката Обясних й че няма такова нещо и че живота си е нейн, аз не искам да й се бъркам. Бях шокирана. Тя не спря, казах й че ми е зле, боли ме коремът, бях в осмия месец, тия неща вече много ме тормозеха. Тя ми се изсмя. В този момент тя умря за мен. Държа да отбележа, че аз 1 лоша дума не съм казала за никой и нищо лошо не съм направила. Нещата не спряха до тук. Майка ми започна да звъни по телефона. Беше 12 часа през нощта. Каза,че била много разочарована от мен. Крещеше ми. Аз се разплаках. Няколко дни бях ни жива, ни умряла. Майка ми ме заплашваше, че ако не й се обаждам, щяла да дойде и да направи "каквото било необходимо". Не знам какво имаше предвид, явно не беше в ред. Обадих й се да се изясним, защото предната вечер бях толкова разтроена, че не можех да вържа две изречения. Мислех, че ще ми се извини. Нищо подобно. Обясних й съвсем нормално, че нищо не съм направила и че ако има проблем между мъжът ми и гаджето на сестра ми, това не е моя вина. Не й беше достатъчно. Започна да ми крещи. Пиятах я,тя гаджето на сестра ми ли предпочита или дъщеря си, защо ми крещи, аз нищо не съм направила. Пожела ми приятен живот и затвори. Скъсах се да рева. Бях в осмия месец. После пак искаше да говори с мен, започна да тормози мъжа ми и да го обвинява по телефона, че не ми е разрешавал да говоря с нея  Тя започна да си измился, всякакви неща за мъжа ми и да го оприличава на баща ми. Той няма нищо общо с него. Не знам дали си вярваше или нарочно го правеше. Едно време „баща ми“ й бил забранил, според нея, да говори с майка си и баща си. Сега реши, че и моя мъж така е направил. Бил ме нстройвал против тях. А той през цялото време, нищо не ми каза, защото не искаше да се бърка. Само ме успокояваше, да не плача. Казах й, че не искам да я чувам повече. Това, след като няколко пъти й бях обяснила, че нищо лошо не съм направила. Тя уж разбираше, но след това сестра ми пак започваше да си обяснява “гледната точка“ и пак се започваше с тормоза. Сестра ми я лъжеше, че аз съм била обиждала гаджето й, че мъжът ми си измислял и тя глупачката й вярваше и тъкмо ми беше казала, че сега виждала вече, че нещата не са такива каквито ги изкарва сестра ми и след известно време - пак с обидите и крясъците. Забраних й да идва на раждането. Тя не се отказа. Беше ме страх от нея. Тя не беше в ред, очевидно. Свекърва ми, ми каза, че за наша безопасност, трябва да дойде и да се държим, всякаш всичко е нормално. Тя е психоложка и е имала всякакви случаи. Права беше. Това помогна. Сега с "майка ми" се чуваме по телефона, тя вече не ми крещи, но мине се, не мине време и тя ми обяснява как малките деца били много сладки, а големите създавали огромни проблеми, имайки предвид мен очевдно и тем подобни глупости. Не мога да я понасям. За мен тя вече е мъртва. Никога не ми се извини, за това което ми причини. Бебето беше с увита пъпна връв, добре че родих с операция, преди да започнат контракциите, не се знае какво можеше да стане...
Понякога още ми е кофти. Иска ми се да се обадя на майка ми, както едно време, но тя вече не е същата. Това не е моята майка. Не знам какво стана, дали тя се промени или винаги е била такава, но аз не съм го виждала. Тя не ме заслужава. Понякога гаджето на сестра ми е там и усещам как тя се срамува от мен като говорим. Не знам на какво основание. Завърших в чужбина, работех през цялото време,гладувала съм там дори, само и само да се справя, те не ми пращаха пари, защото нямаха, понеже имаха заеми, парите от които изпиха и изядоха. За сравнение, дъщерята на едни познати от проблемно семейство е завършила ТВУ. Цяло чудо е, че при тази среда, не се е случило същото и с мен. Държа да отбележа, че има и много други подробности, около „баща ми“, които не съм споделила, защото не ми се говори за това. Налагало се аз да им пращам пари, защото малката ми сестра ходела с пробити обувки, посред зима. Баба ми каза. Ипотекираха наследствен имот, който трябваше да го наследим ние със сестрите ми. Сега, ако недей си боже се случи нещо, аз нямам къде да ида...

Голямата ми сестра се ожени за върпосния мухльо, два месеца по-късно, след общо познанство от 3 месеца! Майка ми продължаваше да одобрява. По-късно разбирам, че сестра ми била казала „мамо, някога могла ли си да си представиш, че сестра ми ще има хубаво образование, добра работа, хубав мъж и ще живее в собствен апартамен“. Тогава ми се изясниха много неща. А между другото ние дори нямаме собствен апартамен все още. Свекърва ми има и ние не живеем там. Но както и да е. Те и двете ми сестри се притеснявали дали случайно аз не съм по-умна от тях. Веднъж по-малката ми го каза това и аз я успокоих и й казах, че не е вярно и че това са глупости. Сега разбирам защо се държат така с мен. Това е отвратително. Аз винаги съм им помагала, с колкото мога. На голямата й купих разни неща, като се изнесе на общежитите. Там нямаше дори печка и аз си взех котлон. Да има нещо поне...Купувала съм й и други малки неща, от които съм счела, че имат нужда, защото тогава още я обичах. Вече не. Пращала съм й малки суми пари, защото тя не работеше, в последствие разбрах, че ме използва, защото категорично отказваше да си намери работа. Разчиташе на мизерните приходи на майка ми. Майка ми продължаваше да одобрява. Сега голямата сестра ходи и разправя на хората лъжи за мен. Настройва роднините. Това много ме огорчи, но нищо не мога да направя. Това е... А майка ми веднъж избра баща ми пред мен, втори път сестра ми и трети път непознат! Мразя я, отвращава ме.

Не разбирам защо ми се случи това, много ми е тежко, постоянно го мисля, а искам да спра, тези хора не си струват. Имах нужда да споделя, имам нужда от подкрепа, съжалявам, ако съм ви натоварила, нямам на кой друг да споделя, мъжът ми ме подкрепя, но той не може да ме разбере напълно. Има ли някой преживял подобно нещо? Това не е пързалка, за съжаление. Нямах на кой да споделя.