Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 6 фев. 2015, 12:07 ч.

За лекарската етика

  • 65 332
  • 1 172
  •   1
Отговори
  • Мнения: 14 965
Има ли такова животно у нас?
Повод за темата - нещо, прочетено в пост на наша съфорумка:

Цитат
отидох на лекар, направи ми преглед с ехограф, направи снимка и каза, че изглежда зловещо, но вероятно е жълто тяло...

както и темата за гинекологичните прегледи, където доста съфорумки споделиха крайно непрофесионално отношение от страна на някои лекари.
Сигурно всеки от нас (или негов близък) поне веднъж е бил стресиран и изпадал в паника заради непремерените реплики и откровени изцепки на лекар, подобно на цитата по-горе.
Имам много познати сред медицинските среди, които също са потресени от нетактичността, безпардонността, грубостта и липсата на елементарно спазване на лекарската тайна от страна на някои свои колеги.
Защо? Докога безропотно ще търпим подобни прояви от страна на хората, чието заплащане (официалното и това под масата) идва от нашия джоб?
Ако убийството на пациент поради некомпетентност е трудно доказуемо, то простащината и липсата на елементарно домашно възпитание на лекаря не могат да се скрият или заметат под килима.
Има ли орган, който да се занимава с етиката на лекарите, има ли случаи, когато пациенти са се оплакали от неетичното поведение на лекар, какво е било развитието на случая след това?
Да поговорим за нашите права - правата ни на пациенти.

ПП Четиво за размисъл:

Скрит текст:
Кодекс на професионалната етика

Чл. 2.  Лекарската професия се основава на следните ценности:
- професионална компетентност и отговорност;
- честност, човечност, милосърдие;
- добросъвестност;
- тактичност в отношенията с пациентите, колегите и обществото;
- неприязън към самонадеяността и самохвалството;
- вежливост към пациента и неговите близки;
- психологичен подход към болния;
- толерантност към религиозните убеждения, етническите традиции, политическите убеждения и политическата принадлежност на личността;
- еднакво отношение към болните с различно обществено, социално и материално положение.

Чл. 10.  Лекарят признава и защитава правата на своите пациенти така, както са посочени в Декларацията на Световната медицинска асоциация (Лисабон, 1981 г.) и се отнася с уважение към достойнството на човешката личност.

Чл. 27.  Необходимо е уважение към интимната сфера на пациента. Недопустимо е лекар да използва прегледа и лечението за осъществяване на интимен контакт с пациента.

Чл. 28.  Лекарят зачита правото на болния да го информира за неговото състояние, естеството на болестта и за средствата и възможностите за лечение, като при всички случаи поддържа духа, подкрепя вярата на болния и се грижи за душевното му спокойствие.

Чл. 51.  (1) Лекарската тайна включва всички сведения, които пациентът е споделил с лекаря във връзка със състоянието си, и факти, открити при прегледа и изследванията, извършени от последния, както и всичко, което лекарят е научил при упражняване на професията си относно пациента.
(2) Лекарската тайна се пази и по отношение на членовете на семейството на болния.
(3) Доверените от пациента тайни лекарят запазва и след смъртта му.

Чл. 52.  Лекарската тайна се простира и върху цялата медицинска документация и илюстрационен материал, а така също и върху данните и заключенията на извършени консултации.

Международен кодекс на медицинската етика
(Кодексът е приет от XXXIII Извънреден събор на БЛС и се издава на основание чл. 9, т. 2 от Закона за съсловните организации на лекарите и стоматолозите.)

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ЛЕКАРИТЕ КЪМ БОЛНИЯ

ЛЕКАРЯТ ВИНАГИ ТРЯБВА ДА ПОМНИ задължението да съхранява човешкия живот.
ЛЕКАРЯТ ТРЯБВА ДА ДЪЛЖИ на своите пациенти пълна вярност и всички възможности на своята наука. Когато дадена изследване или лечение е извън собствените умения на лекаря, той трябва да призове друг лекар, който има необходимите способности.
ЛЕКАРЯТ ТРЯБВА ДА СЪХРАНЯВА в абсолютна тайна всичко, което научи за своя пациент, дори след неговата смърт.
ЛЕКАРЯТ ТРЯБВА ДА ДАВА спешна помощ като хуманитарен дълг, освен ако е сигурен, че други имат добра воля и възможност да окажат същата помощ.

За сигнали, жалби и оплаквания:

Изпълнителна агенция "Медицински одит"изпращане на сигнал или жалба онлайн.
http://www.eama.bg/index.php/bg/component/content/article/2-unca … htane-na-signal-2

Национална пациентска организация:

Адрес на централен офис - София:
София 1142, ул. Любен Каравелов № 3, ет. 3, ап. 5

Контакти:
Гореща линия: 0700 10 515 (на цената на един градски разговор от цялата страна)
Телефон: +359 (0) 2 958 95 19
Факс: +359 (0) 2 958 20 03

Онлайн контакт: http://www.npo.bg/contents/22/

Министерство на здравеопазването

ГОРЕЩА ЛИНИЯ
На тези телефони от ПОНЕДЕЛНИК до ПЕТЪК, както и на електронния адрес, всички граждани могат да подават сигнали или да получават обща информация за въпросите, които ги интересуват.
тел.: 02 / 9301 152; 02 / 9301 253; 02 / 9301 259

goreshtalinia@mh.government.bg

При критични ситуации и инциденти, свързани с оказаната спешна медицинска помощ, от ПОНЕДЕЛНИК до НЕДЕЛЯ от 0-24 ч. може да се обръщате към дежурен експерт на телефон:    

02/8050 300 и 0888 33 45 45

http://www.mh.government.bg/Articles.aspx?pageid=422&categor … 393&home=true

Email: office@npo.bg

Работно време на медицинските консултанти на НПО: 11:00-17:00 часа всеки делничен ден.

Последна редакция: чт, 12 фев 2015, 16:31 от Редактор*

# 1
  • Somewhere over the rainbow...
  • Мнения: 629
И да не забравяме, че все пак лекарят е обикновен човек със съответните слабости, изкушения и ниво на толерантност.

# 2
  • out of space
  • Мнения: 7 645
На приятелката ми й беше казано от лекарката, при която щеше да ражда, че матката й е като на 80 годишна баба.
Изключително ведър комплимент към бъдеща майка, отдавна вече настояща и със съвсем нормална матка за възрастта от 37 години.

# 3
  • Мнения: 34 793
И да не забравяме, че все пак лекарят е обикновен човек със съответните слабости, изкушения и ниво на толерантност.

Но той не трябва да забравя, че това му е работата. Общуването с пациента е част от цялото.

# 4
  • Мнения: 1 050
2 месеца преди да забременея по естествен път, бях при АГ заради нередовен цикъл. Думите ѝ: "Еее, хубава работа, така като те гледам с ехографа, май и ин витро няма да ти помогне".  

Бременна в 37ма седмица, на доплер, защото бебето уж изоставало в развитието си с две седмици /което беше факт още от първия преглед, просто не съм забременяла на 14ят ден, както е по книга/.  Преглежда ме някаква лекарка, зад нея стои тази, която ми следеше бременността. И по едно време се изцепва: "Аууу, ама тези огромни кисти в мозъка, как не сме ги видели досега? Какво да го правим сега това бебе?"

Буквално се сринах. Двете лекарки започнаха да спорят пред мен има ли кисти, няма ли. Станах, събрах си багажа и директно пти Марков на фетална. Оказа се, че кисти, слава Богу, няма.

# 5
  • Пловдив
  • Мнения: 6 365
Мен не ме притесняват цапнатите в устата, макар че ако бях по-млада, можеше и да ме притесняват.

По-скоро са ми неприятни лекарите, които са уж възпитани, обаче се опитват да те вкарат в някаква схема и да платиш за нещо.

Наскоро ми се случи да ми препоръчат лечението, което се рекламираше с плакат на стената и на мантата на лекаря. Предложиха ми операция за тривиален проблем, който можеше да се реши по пет други начина.

Напомням си, че лекарите понякога са много глупави хора със специализирани познания.  

За ден и половина в патологична бременност ме третираха като шестгодишно, и то тъпо дете...ама простих им, там около 80% от родилките не бяха на високо ниво, та по навик комуникацията им беше простичка и директна.

# 6
  • Мнения: 205
 На гинеколог :
Аз: Боли ме така (от "човката")
Той : Ама като ти вкарват други работи не те боли нали?

Преди да забременея:
Лекарката: С тези хормони не знам дали и ин витро ще ти помогне, изобщо не си губи времето да пробваш по естествен път. ( с цел измъкване на парички)
Забременях след 6 месеца опити по естествен път

На ехографа първо ми казаха, че има кисти в бъбреците на бебето, после, че черния дроб е уголемен. Преживях го много тежко, честно казано. Оказа се, че й няма абсолютно нищо...

Понякога лекарите не се замислят, че работят с хора, а не с неодушевени предмети . Не знам на какво се дължи- може би е някакъв защитен механизъм, защото ако приемат всичко твърде лично ще се побъркат, но и това не ги оправдава.

# 7
  • Пловдив
  • Мнения: 16 429
Лекарите са просто хора. Както във всички други професии има всякакви. Когато конкретен лекар ме засегне се оплаквам. Или в съответната болница или в здравната каса.


Единственото нещо, което доста ме дразни, но не подавам оплакване е когато ми лекуват детето, а на мен казват "мамче". Sick Лошо ми става, но не е за оплакване.

# 8
  • Мнения: 2 382
Mamacita, а след като си била наясно с петте начина за решаване на тривиалния проблем и дори си имала избор как да се лекуваш, защо изобщо си посетила лекар?

По темата- предпочитам да ме наплашат ненужно, отколкото да се пропусне нещо важно.

# 9
  • Мнения: 27 016
За щастие не съм се сблъсквала с толкова неетични и груби лекари, не са ми съобщавали нещо, което да е поднесено обидно.
Което не значи, че ги няма.
Не съм въвличана в схеми за изнудване, също.
Явно изглеждам много неподатлива на корупция. Mr. Green

# 10
  • Пловдив
  • Мнения: 6 365
Mamacita, а след като си била наясно с петте начина за решаване на тривиалния проблем и дори си имала избор как да се лекуваш, защо изобщо си посетила лекар?

За да се уверя, че няма шести начин и че не предприемам неумерен риск.

Приемам лекаря за консултант, не за авторитет. Решението и отговорността за здравето е мой проблем.

Скрит текст:
Появи ми се ганглионова киста на ръката, която все пак трябваше да се уверя, че е такова нещо. По принцип лекарят би трябвало да ми предложи варианта още в кабинета да я аспирира с игла. Обаче понеже НЗОК може да му плати за операция на ръка и 4 дни престой, той авторитетно заявява, че само с операция се решава проблемът. На никого не препоръчвам да се самолекува, но за мен беше по-доброто решение. Добре че съм краен непукист.

# 11
  • Мнения: 34 793
По темата- предпочитам да ме наплашат ненужно, отколкото да се пропусне нещо важно.

Въобще не смятам, че темата е затова, а за начина на съобщаване.
Бях приета в 4 месец в МД София за задържане, когато (след 3 дни чакане Crazy) благоволиха да ме прегледат, професорът дори не ме погледна, обърна се към колежка и каза през смях - "Тази си е въобразила, че е бременна, а то й е дошло."
За мен това е недопустимо, дори да си бях въобразила или да бях загубила детето, може да каже - не виждам бременост, нали?
Скрит текст:
Детето ми се роди живо и здраво, въпреки тях (като им показах снимка от ехограф и се убедиха, рекоха, че тогава пък ще правят кюретаж Twisted Evil).

# 12
  • Мнения: 1 332
 Имала случаи да остана безмълвна.

Рутинен преглед, решавам да попитам кой е по-добрият вариант -хидротубация или цветна снимка?
-Ама защо ще се занимаваш с глупости, я да направим едно лапаро, дупките зарастват много бързо. Shocked

Чиста микробиология, но си имам леки оплаквания, лекарят се чуди дълго време и решавам да попитам от какво може да са.
-Ти приятел имаш ли си?
-Да.
-Ми много ясно, той ходи да си е*е чуждо, а ти се чудиш. Rolling Eyes


# 13
  • При най-страхотния мъж...
  • Мнения: 10 084
Простаци има навсякъде, оказва се, доста повече сред "лекарите".  
Преди години при проблем с бъбреците, посетих три различни ехографа.Вторият доФтор се обиди, като разбра, че не се доверявам на безценното му мнение (а търся и други, за сравнение) и :"Заслужаваш да те отпратя без преглед!"    Shocked  , при все, че съм платила 25 лв за ехографа.
Първо, не ми е никакъв, за да ми говори на "ти".И второ, дали ще посетя един или сто лекари за консултация, си е единствено и само моя работа.


# 14
  • Мнения: 14 965
По темата- предпочитам да ме наплашат ненужно, отколкото да се пропусне нещо важно.

Има наплашване и наплашване. Едно е да се стресне малко пациент, за да осъзнае сериозността на положението си, друго е безобиден проблем да бъде изтълкуван погрешно заради лекарска изцепка.
Като изключим един определен процент хипохондрици, повечето българи ходят на лекар само в краен случай. Обикновено чак когато близките, съседите, колегите и форумите не са успели "да излекуват" проблема. И то с предварителната нагласа, че ще чуят най-лошата и нелечимата диагноза - рак. Всяка мимика, всяка реплика на лекаря се следи тревожно в опит да се разтълкуват сложните и непознати медицински термини. Не се иска кой знае колко човещина и емпатия, за да се досети един лекар какво става в ума на пациента и да се опита да се въздържа от селски изцепки и дивашки реакции. Особено пък когато става въпрос за бременни и родилки. Колко му е да изкараш акъла на една бременна жена? Толкова ли е трудно първо да се помисли, а после да се говори и да се обясни разбираемо какъв е проблемът?
Когато пациентът пита: "Какво ми е, докторе?", първоначалното значение на този въпрос е "Ще живея ли, или ще се мре?", а чак след това питането придобива нюанса на "Какво ми има всъщност и как да се излекувам?".

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт