Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 25 окт. 2004, 16:18 ч.

ДА СЕ ЗАПОЗНАЕМ! Какво сме направили до сега?

  • 508 628
  • 1 887
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 3 231
Здравейте!
С някои от вас се познаваме от други форуми и знаете историята. За другите:
На 34 години съм и имам дъщеря на пет. Забременях с нея веднага и нямах никакви проблеми с бременността. Когато тя стана на 4, решихме да имаме второ. Пак забременях веднага, но в 10 седмица се оказа мисед. Бяхме шокирани, но ни увериха, че се случва и няма да се повтори. Едва изчаках да минат 4 месеца и пак пробвахме. Забременях, но вече имах едно наум и когато в края на 9-та седмица се почувствах небременна, веднага отидох на лекар. Е, беше се повторило! Сърчицето на бебето ми беше спряло!  Sad
Направих всички изследвания за в случая и накрая се установи наличие на антитела МАТ, които по косвен начин активизират антифосфолипидни антитела, които пък спомагат за образуването на микротромбози. Така кръвоносните съдове, които снабдяват бебето с кислород, се запушват и то умира.
Сега съв на Селен, аспирин и Дуфастон и от другия месец пак ще пробваме.
Дано да стане този път - дъщеря ми непрекъснато ме пита кога ще си има братче!

# 16
Здравйтеаз се казвам Илона с моя мъж имаме дете на 7г от 2г се опитваме да имаме второ , но не успяваме. Досега не бяха го изследвали него , но вчера му открихо нещо което ми е непознато " олигоастенозооспермия" ако знаете нещо по въпроса моля кажете ми!!

# 17
  • Пловдив Белащица
  • Мнения: 1 444
Stop С някои се познаваме от форума на Зачатие, а за останалите, които не ме познават:
Казвам се Василена на 25 /на 21 март ще навършва 26/, приятелят ми е Никола и той на 25 /само че РД му е на 30 март/.
Имаме връзка от 4,5 год. /от 11.06.2000/.
Три години и половина той беше напълно категоричен, че не иска дете. Даже ми казваше, че като малък му били правили някаква операция и не можел да има деца. А аз много исках и винаги ме е било страх, още от малка, че един ден може да не мога да имам деца.От една година сам реши, че иска дете и от тогава правим опити. При него всичко е о.к. 70% нормално подвижни. Проблемът е при мен. Липса на овулация. от 5 месеца пия Клостилбегит х 2табл от 5 до 9 ден и Утрогестан х 3табл от 16-27ден
Важното е, че откакто правим опити сме си много близки и много се обичаме. Той стана много загрижен за мен. Преди това на няколко пъти аха да се разделим, а сега вече не се караме /поне не толкова сериозни/.
Моите родители и неговата майка са извън България, така че ако стане чудото незнам как ще се оправям сама без баби, но въпреки всичко много искам бебе.

Живеем в Пловдив.
Аз работя като касиер в счетоводство.
Нямам предишни бременности или аборти.

Та това е засега, ще едитвам като се сетя нещо.

# 18
  • София
  • Мнения: 911
С някои от вас наистина се срещаме отдавна.

Но досега не съм имала повод да се представя така.

  Tada  Tada  Казвам се Рени. С мъжът ми сме набори. Женени сме от 13 години и сме направо "старци" в сравнение с вас. При нас в пълна сила действува пословицата : "На дърт гъз, зелен бъз!"   В момента сме на 47, а децата са ни малки - на 10 и на 8.
Както всички знаете - не можах да си ги родя. Подробните причини - вижте в другата тема.

Тук просто с две думи: Лекарите се бореха със запушени тръби, а се оказа че плода не е добър и го изхвърлям. Ако знаех за това в началото, нямаше да храня излишни надежди, а щяхме по-рано да прибегнем до реалността.

Не се оплаквам и не съжалявам за избора ни. Децата са чудесни, радват ни и ни ядосват, така както при всички други родители.

 Thinking   По професия съм инженер, но завърших второ - финанси.
Доходите са ми от първото образование. Второто - резерва и за собствена информация и удовлетворение.
 
 Close-mas:  Ако има нещо,, което ми липсва това е "време". Дори за поклюкарствувам с вас.

# 19
  • Мнения: 1 612
Здравейте! Казвам се Лилия. На 24 години сам(януари ставам на 25). Със съпругът ми сме женени от 4г и половина. Опитваме за бебе от 2. В началото като се оженихме бяхме още студенти и решихме да изчакаме с бебето докато завършим. Но тъкмо решихме да имаме дете и ме оперираха от киста на десен яйчник, която се беше спукал и течеше гной от нея. Съжелявам за подробностите но беше точно така. Та така, оперираха ме. Последва възстановяване и ни посъветваха да не чакаме много за детето. То много добре ама ако ставаше по желание сега нямаше да Ви пиша. Една година неуспешни опити и отидохме на лекар. Ако сте от Варна и имате подобен проблем един съвет от мен: НЕ ХОДЕТЕ В КЛИНИКА ОЛИМЕД!(ако някой се интересува по-подробно защо нека ми пише на е-маила) Направиха ми цветна снимка и хормонални изследвания, които в последствие се оказаха недостатъчни. Установи се че имам сраствания от операцията, запушена дясна тръба, нямам овулация или ако се образуват фоликули то те не се пукат и образуват нови кисти. Въобще голяма веселба! Sad  Поне при съпругът ми всичко е О.К. Сега се лекувам при доц. Маркова в Майчин дом, но сме още на етап кални бани, физиотерапия и изследване на хормоните.
Много бих искала да поддържам връзка с хора, които имат подобни проблеми. Очаквам писмата и съобщенията Ви.

# 20
  • Мнения: 190
Здравейте! Аз съм на почти 30г. Sad ( ще ги навърша на 15.01.), кандидат-таткото е на 32. Ясно е защо съм тук. Имаме 2 неуспешни опита - 2 мисед - март и октомври. Благодарение на едни много мили настоящи мами, с които се запознах в Майчин дом през март и благодарение на този сайт и форумите, които изчетох не съм се побъркала напълно. Благодаря!!!
При нас бебеправенето се оказа, че не е проблем (и за в бъдеще надявам се). И лекарите не са установили причината за фаловете. Сега ходя по изследвания и се надявам всичко да приключи скоро и да опитаме пак. Blush
Иначе: обичам почти всякаква музика (освен чалга и поп-фолк). В последно време се впечатлявам от Култур шок - една многонационална формация на балкански *субекти*.
Обичам да чета книги - криминалета и фантастика, предимно. Любим автор ми е Тери Пратчет.
Обичам морето, излетите и ...Интернет Laughing
Това е засега... Wink

Ох, извинявайте момичета
Ние чакаме да мине време и да подновим правенето, но поне засега /надявам се Praynig  Praynig  Praynig / не съм за тук.

Пожелавам в най-скоро време да няма нужда от този форум и успешно бебеправене. Стискам всичките си палци за това

# 21
  • София
  • Мнения: 1 937
Олеле, аз съм забравила да се разпиша тук!
Здравейте, аз съм на 26, мъжа ми е на 29 години. Женени сме от 5 години, но опитваме да си направим бебе от 7 месеца. За сега неуспешно Sad . Преди 2 години имах гинекологични проблеми - възпаление, бактерии, хламидии, и най-страшното - 3-та РАР група, при изследване цитонамазка. 2 месеца ходих всеки ден на лазерна терапия и слава богу, накрая постигнах заветната 1-ва група, която при профилактичните изследвания през 6 месеца, успявам да задържа от тогава. Незнам поради каква причина, след всичките тези проблеми напълнях с 20 кг. за много кратко време. Тогава хормоните ми бяха в норма, сега също, с изключение на пролактина, който е леко завишен. Консултирала съм се и с ендокринолог, според който нямам никакви проблеми с щитовидната жлеза.
След като пробвахме няколко месеца и нищо не се получи, отидох на лекар, който малко съмнително ми каза, че имам поликистозни яйчници. Съмнително, защото при първия преглед каза, че САМО в левия яйчник вижда кисти, при следващия - САМО в десния. Дори и да имам ПКЯ, най-хубавото е, че имам редовна овулация. Защо не успявам да забременея си остава въпрос за сега. Сериозно търсене на причината ще започнем следващата година, защото до тогава съм си дала почивка от всякакви лекари и лекарства.

# 22
Ох, ето ме и мене.Аз сам от тези дето само 4етат, не пиша 4есто ама съм тук да знаете. Не 4е не искам да помагам на другите но съм си по принцип мъл4алива и не оби4ам много,много да се обаждам. Та така, по въпрооса. Аз съм на 24, а писето на 28. Опитваме от по4ти година.  Женени сме от 6 години. Преди 4увствах 4е още не съм готова да имам деца, бях малка. Сега когато решихме ударихме на камък. Но не съжалявам 4е не сам запо4нала с опитите веднага, поне си поживяхме няколко години щастливо  без този АД. Защото спокойно мога да наре4а това АД. Сега тепърва тръгваме по доктори. Още не сме открили проблема. А за него никой не знае. Дори и най близките. На вси4ки у4тиво обяснявам 4е още не сме решили да имаме деца, а само аз си знам какво ми е.Но скоро май ще трябва да изплюя камъ4ето, защото ми омръза от въпроси.
И двамата с мъжа ми сме киномани, не пропускаме нов филм. Оби4аме твърдата музика.Аз си падам по техни4еските науки и още не съм си завършила университета. Но това по4ти не ме вълнува ве4е. Загубила съм желание за вси4ко, само беб4о да стане, друго не ме интересува. Живота ми се преобърна в съвсем друга посока. Това е , не ми се пише пове4е, пак се размилих и се натъжих.........

# 23
  • Varna
  • Мнения: 1 094
Здравейте!Много отдавна разглеждам този форум, но все не мога да се престраша да пиша(до вчера),но явно ако искам все пак някой да ми пише е нормално и да се представя.Така-аз съм на 29год.,съпругът ми също.Женени сме вече от почти 5год.,като от 3год.вече правим опити за така желаното бебче.1,5 год.правихме опитите сами и от 1,5год. ходим по лекари, но засега безуспешно за съжаление.Проблемът изцяло е в мен,така че съм благодарна на съпругът ми,че изцяло ме подкрепя.Много бих искала да си пиша с жени, които са в моето положение защото знам, че ще ме разберат.Ами това е в общи линии.Весело посрещане на Новата година и дано през другата имаме много повече късмет и много бебчета. Grinning

# 24
  • София
  • Мнения: 178
Здравейте и Честита да ни е новата 2005!!!
Аз съм Таня и сега започваме сериозните опити за бебе. Пожелавам успех на всички в начинанията!

# 25
  • varna
  • Мнения: 47
здравейте на всички .аз  съм нова  и малко ми е трудно.аз сам с късмет тъй   като  вече  имам един малък сладкиш  вкъщи,който много  ме радва,но второ чакаме вече  две  години

# 26
  • Мнения: 354
здравейте
на почти 31 съм. скъпото е 1 година и 1 ден по-старичък.
опитваме от около 4 год. 4-5 мес след като решихме че искаме дете на мен ми откриха тромбоцитопения и се наложи да преустановим опитите докато трае лечението. после решихме да се женим и изчакахме още 3-4 мес да мине и сватбата. много сме сериозни с опитите от август 2003. междувременно не намерих лекар който да ме земе насериозно и си самоназначих хормони, кръвна картина, хламидии. направихме и спермограма. уж всичко беше прекрасно, а не ставаше и не ставаше. намерих този форум. много съм благодарна на всички момичета за топлото посрещане тук и за безценните съвети, които получих. повторихме спермограмата (по препоръка на мели). оказа се че изобщо не е прекрасна. мъжо почна лечение. аз смених за пореден път гинеколога и проверихме пак хормоните. оказа се че и те не са така прекрасни вече - относително никък прогестерон и пролактин до небето. 6 мес пих дуфастон, а от няколко дни почнах и парлодел. спермограмата вече наистина е ок - д-р тачева каза така. надявам се че и при мене ще се приключи с регулирането на хормоните а няма междувременно да изровим още нещо.

ИСКАМ ДА ИЗКАЖА СПЕЦИАЛНИ БЛАГОДАРНОСТИ НА МЕЛИ. ПОКЛОН ПРЕД СПЕЦИАЛИСТА И ЧОВЕКА newsm20 .

# 27
  • Мнения: 172
Казвам се Мария и съм на 25, вече 4 години няма и няма бебенце, то не бяха изледвания и чудеса, и на мен и на мъжа ми, диагноза: Луф синдром, това ще рече, че не ми се пукат фоликулите и няма как да излезе яйцеклетка за да бъде оплодена.
Биха ми инжекции всеки месец за да ги пукат тези фоликули, но не и не......един , два пъти се пукнаха и веднага направихме инсеминации, но нищо не се получи, в момента съм готова да си направя лапароскопия, и търся вашата подкрепа и приятелство, другият вариант е да пия 6 месеца таблетки за да подтиснем яйчниковите функции, но това означава че, и тогава ако не се получи ще откача, посъветвайте ме, има ли някоя от вас луф синдром?

# 28
Цитат на: wa_wa
Споделете интересни неща за себе си, напишете каква диагноза имате поставена, срещу какви проблеми се борите, какво лечение ви прилагат, от колко време опитвате за бебе. Можете да ни кажете и какво обичате да правите, каква музика харесвате, филми, книги....всичко, което бихте искали да знаем за вас.


Аз съм за първи път тук. Принципно нямам проблеми, но съм вече на 31 и ужасно искам бебе. То обаче все не се получава въпреки, че не се пазим..........не съм правила никакви изследвания досега!

# 29
Здравейте,момичета!
От няколко дни имам интернет и днес попаднах във вашия форум.Искам да разкажа за себе си и за моето ходене по мъките.Казвам се Милена и съм на 31,5г.,от Варна.Приятелят ми/не сме женени/ е на 40г.От 10г.сме заедно,а от 5г.правим опити за забременяване.Вече не си спомням от кога тръгнах по лекари...Първо беше възпален яйчник,лечение с кални бани,упорити гъбички,следене на овулация,цветна снимка на тръбите,спермограми,хламидии...и...всичко уж наред,докато една лекарка не се сети да ми провери хормоните и...ужас-ВИСОК ПРОЛАКТИН иПРОЛАКТИНОМ НА ХИПОФИЗАТА/обясниха ми го като туморно образувание на хипофизата/!От там се започна едно лечение:бромокриптин-не действа,парлодел-6-8 мес.-без резултат.Накрая с голям зор от здравната каса ми отпуснаха достинекс /много съм доволна от ендокриноложката ми-бори се с мен до край/.След 8-месечно вземане,резултата от ядрено-магнитния резонанс е:ТУМОРА Е ИЗЧЕЗНАЛ!Следва още 6мес.поддържаща доза пролактин и така на 4.04.2004 аз изпих последното хапче,но...бременност-НЕ!През юни 2004 отидох на преглед -реших се да правя лапароскопия,но през юни се отложи влизането ми в болница и реших да го оставя за септемви.А сега най-интересното:През май месец баща ми насила ми натика една изрезка от вестник,която ми пробутваше вече 1,5г.,в която пишеше за една монахиня,която помагала за забременяване. С недоверие един ден реших да я потърся/в края на юни/и се подложих на нейната терапия.И мили момичета чудото стана още в началото на м.юли и сега седя с големия корем в 8-я месец и ви пиша.Ако някой е заинтересован мога да ви пиша още за тази ЖЕНА. За сега от мене чао.Много се радвам,че се включих и ще см доволна ако ви помогна с моята история.КЪСМЕТ НА ВСИЧКИ!!!

Общи условия

Активация на акаунт