знам, че темата е необхватна.
Защото нямам предвид килограмите. Или дневния режим. Или нарастналите отговорности.
Питам ви за вашето съзнание, за мисленето, за темперамента ви, за чувствата ви, даже.
Казват, че с всяко бебе се ражда и една майка - още един нов/променен? човек.
На 30 съм и знам, че биологичният часовник започва да тиктака. Но не съм готова, макар добрите финанси, стабилния и грижовен съпруг, образованието, обещанията за помощ от родители и близки.
Просто не усещам все още инстинкта в себе си, желанието да бъда мама, сега, веднага. Обичам деца, не ме разбирайте погрешно.
Казват ми, че забременея ли и родя ли, в мен всичко ще се преобърне. Че такава любов, каквато ще изпитам, дори не съм и предполагала сега, че може да има. Казват ми, че всички други емоции ще бледнеят. Аз като психолог повтарям това на всяка жена в моята ситуация. Защото уж така било. Който го е преживял - го е изпитал. Но аз не съм. Така ли е? Ваш ред е, тези, които вече сте се родили като майки. Как се промени душата ви?