Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 14 март 2015, 22:46 ч.

Мнение за хосписи в София

  • 3 134
  • 4
  •   1
Отговори
  • Мнения: 2
Хоспис Света Екатерина
Реших да напиша и споделя впечатленията си от един хоспис, за да може да не изживее никой или поне по малко хора този ужас, който се случва там. За уточнение става въпрос за хоспис „Света  Екатерина“ на д–р Велков, намиращ се на улица Асен Разцветников 24 в София.
Като цяло там не може да се каже, че хората получават услугите, които др Велков рекламира на уеб страницата–видеонаблюдение и тн. Базата е нова, но овехтяла и неподържана, от части в окаян вид, построен набързо и с много оскъдни средства. Влизайки в тази охолно проектирана приемна, с вито дървено стълбище, се вижда само първия етаж с хубави врати и приветлив вид. Посетители и пациенти обаче много бързо биват лъхвани от една неописуемо лоша миризма, която може да се нарече е съвкупност от урина, цигарен дим, храна и застоял въздух. Калцуни на входа няма, кърпите изстривалки са с имена на пациенти, които при приемане се надписват и след това се използват за такива цели, а не за хигиената на пациентите. Защо ли....? Причините за мириса или по–скоро смрадта на урина е, че самите стаи миришат така, а сменените памперси се складират и оставят в чували в баните или в коридора. Стаите се населяват от хора, които не биват къпани със седмици!!!!!!!!! и  не почиствани съвестно. Мокрите кърпи, които сами си носите изчезват! Баните и тоалетните не се почистват и за в окаяано състояние!  Цигареният дим се носи от кухняата, където сестри и санитарки пушат неспирно и където се приготвя храната на пациентите. Самата кухня много отдавна няма вида на това, което е на уебстраницата. Външната стена цялата е обхваната от мухъл, който освен че мирише е и доста опасен. Тъй като няма вентилация, която по принцип в такива заведения е задължителна, миризмата на храна се носи из цялата сграда. А застоялият въздух е плод на недостига на прозорци, които да осигуряат свеж въздух, както и на мързела, с който се „разнася“ персонала там, за да отвори наличните.
На този хоспис, ако това може да се нарече така, му липсва ръководна личност, която да следи персонала дали изпълнява нормите и задълженията си. Др Велков идвайки сутрин след нощна минава визитация, която в много случаи не е във всички стаи и при всички пациенти. Не може да се каже, че отделя време и внимание за хората, които заплащат не малко там. Той дори не счита за нужно лекарственият план на пациентите да бъде строго спазван и гледа на това с половин око! Заключвайки лекарствата от персонала си се стига до там, че с дни жизненоважни лекрства да не се дават на пациент, което е НЕДОПУСТИМО! Е какво толкова пък не са давани 2 дена...!!! Декубитални рани пък ако някой забележи, то те не се обработват. Режат парчета памперси, които служат за компрес. 5 дни не се сменяват, не се поглеждат от др Велков изобщо. Въобще взема се с лека ръка, освен парите де. Когато той си тръгне настъпва обичайната анархия. Събота и неделя го няма. И именно. Сестри и санитарки започват пиршеството си, а пациентите могат да звънят до утре. Памперси не се сменяват,а подлогите категорично са забранени, поне от тях. Сутрин ако някой се осмели да звънне и смути съня им към 6–7ч, то той незабавно бива наруган, което е общото държание и подход към пациентите. Излючително грубо и непристойно поведение към хора, които са там, тъй като са изпаднали в нужда. 40лв на ден, за да може близките ви да бъдат ругани, оставяни буквално в изпражненията си. А ако ходят често просто се оставят 1-2 дни БЕЗ ХРАНА, за да не се изхождат по голяма нужда в памперса. За какво говорим?????????????!!! Престъпление!
Храната. Един вечно студен ужас. Закуската се състои от хляб, чай с нищо, кифли, мазни баници и подобни „здравословни“ храни. Обяд студена супа в чаша и студено ястие в купа за супа.? Вчерята често е нещо средно между закуската и обяда. Студена разбира се. Съдовете са в окаяно състояние, начупени, стари, напукани. Храната на персонала обаче е приготвена с любов, когато др Велков си тръгне. Едно пържене на кюфтета, едни салати, едно заседяване на маса... а пациентите. Кой през това време се грижи за тях? На затворена врата, пуснат телевизор и глъч, едва ли някой чува звънящите хора. А ако, просто звънеца се „отсранява“ !!
Обслужване. Такова няма на практика. Няма нужния подход, няма сърдечност в персонала, няма възпитание и респект, уважение към болните. Там се говори предимно на висок тон. Пациентите биват наричании луди, мумии и подобни красиви думи. За всичко са виновни пациентите. Те са лоши, изискват повече отколкото им се полага, а какво им се полага за 40лв??? Може би грижии внимание, топлина, която не можете да намерите там. Сестрата Ася обижда пациентите, крещи им и се държи изключително унизително, присмивайки се на изпадналите в нужда хора. Само да падне нещо на пода и на пациента тя му крещи да си го вдига, че не била там да им чисти и слугува? Това всичко др Велков или не вижда или просто не иска да вижда. Санитарките предимно от ромски произход избухват при всяка смяна на памперс, крещейки, обиждайки и в отбор от по 2–3, което допълнително стресира пациентите. Но важното е да се покаже колко лоши са болните и лежащи хора. Липсата дори на униформа за персонала, който ходи по спортни и домашни дрехи говори за това, че явно представите на др Велков за болнично заведение са изключително странни. Както и хигиенните. По–скоро нещо, което да носи оборот, без инвестиции за базата на пациентите и удобството им. Персонала може да се намери предимно с вдигнати крака на дивана или стол в кухнята, с цигара в уста, зяпайки сериали с широко отворени очи и дълбоко запушени уши.
Рехабилитация няма как, тъй като една Мария за цял хоспис, 2 етажа. От къде да започне най–напред и докъде да стигне до 12ч се питам аз. И когато и трябва помощ от персонала за пациент, то те или пушат или гледат сериал. В същото време тя сменява памперси, тъй като персонала не прави това и тя не може да работи с пациента. Недопустимо!!! А къде е др. Велков през това време?Ами дори в кабинета си, който по–скоро е склад, който се заключва от персонала. Защо ли? А къде да се заключат тогава нещата на пациентите, които и изчезват?
Като цяло мога да споделя само лоши впечатления. Мързелив персонал, който не работи хигиенично и съвестно и абсолютно никакъв контрол от страна на Др Велков.  База остаряла с изпотрошени шкафове, бани ръждясали и мръсни, мухлясали легла на пружина с матраци, на които декубиталните рани са гарантирани, прегради за легла целите в ръжда и държани на балкона...
Целта в този хоспис е оборота. Парите са по–важни от здравето на пациентите. Рекламира се едно, реалността е друга. Нито видеонаблюдение, нито пряко от персонала. Хвалбите как се връщат пациентите от оня свят са смешни...а кой ги прати там?
Ако искате вашите близки да бъдат добре, то намерете грижи другаде.

# 1
  • Мнения: 2
Хоспис Света Екатерина
Реших да напиша и споделя впечатленията си от един хоспис, за да може да не изживее никой или поне по малко хора този ужас, който се случва там. За уточнение става въпрос за хоспис „Света  Екатерина“ на д–р Велков, намиращ се на улица Асен Разцветников 24 в София.
Като цяло там не може да се каже, че хората получават услугите, които др Велков рекламира на уеб страницата–видеонаблюдение и тн. Базата е нова, но овехтяла и неподържана, от части в окаян вид, построен набързо и с много оскъдни средства. Влизайки в тази охолно проектирана приемна, с вито дървено стълбище, се вижда само първия етаж с хубави врати и приветлив вид. Посетители и пациенти обаче много бързо биват лъхвани от една неописуемо лоша миризма, която може да се нарече е съвкупност от урина, цигарен дим, храна и застоял въздух. Калцуни на входа няма, кърпите изстривалки са с имена на пациенти, които при приемане се надписват и след това се използват за такива цели, а не за хигиената на пациентите. Защо ли....? Причините за мириса или по–скоро смрадта на урина е, че самите стаи миришат така, а сменените памперси се складират и оставят в чували в баните или в коридора. Стаите се населяват от хора, които не биват къпани със седмици!!!!!!!!! и  не почиствани съвестно. Мокрите кърпи, които сами си носите изчезват! Баните и тоалетните не се почистват и за в окаяано състояние!  Цигареният дим се носи от кухняата, където сестри и санитарки пушат неспирно и където се приготвя храната на пациентите. Самата кухня много отдавна няма вида на това, което е на уебстраницата. Външната стена цялата е обхваната от мухъл, който освен че мирише е и доста опасен. Тъй като няма вентилация, която по принцип в такива заведения е задължителна, миризмата на храна се носи из цялата сграда. А застоялият въздух е плод на недостига на прозорци, които да осигуряат свеж въздух, както и на мързела, с който се „разнася“ персонала там, за да отвори наличните.
На този хоспис, ако това може да се нарече така, му липсва ръководна личност, която да следи персонала дали изпълнява нормите и задълженията си. Др Велков идвайки сутрин след нощна минава визитация, която в много случаи не е във всички стаи и при всички пациенти. Не може да се каже, че отделя време и внимание за хората, които заплащат не малко там. Той дори не счита за нужно лекарственият план на пациентите да бъде строго спазван и гледа на това с половин око! Заключвайки лекарствата от персонала си се стига до там, че с дни жизненоважни лекрства да не се дават на пациент, което е НЕДОПУСТИМО! Е какво толкова пък не са давани 2 дена...!!! Декубитални рани пък ако някой забележи, то те не се обработват. Режат парчета памперси, които служат за компрес. 5 дни не се сменяват, не се поглеждат от др Велков изобщо. Въобще взема се с лека ръка, освен парите де. Когато той си тръгне настъпва обичайната анархия. Събота и неделя го няма. И именно. Сестри и санитарки започват пиршеството си, а пациентите могат да звънят до утре. Памперси не се сменяват,а подлогите категорично са забранени, поне от тях. Сутрин ако някой се осмели да звънне и смути съня им към 6–7ч, то той незабавно бива наруган, което е общото държание и подход към пациентите. Излючително грубо и непристойно поведение към хора, които са там, тъй като са изпаднали в нужда. 40лв на ден, за да може близките ви да бъдат ругани, оставяни буквално в изпражненията си. А ако ходят често просто се оставят 1-2 дни БЕЗ ХРАНА, за да не се изхождат по голяма нужда в памперса. За какво говорим?????????????!!! Престъпление!
Храната. Един вечно студен ужас. Закуската се състои от хляб, чай с нищо, кифли, мазни баници и подобни „здравословни“ храни. Обяд студена супа в чаша и студено ястие в купа за супа.? Вчерята често е нещо средно между закуската и обяда. Студена разбира се. Съдовете са в окаяно състояние, начупени, стари, напукани. Храната на персонала обаче е приготвена с любов, когато др Велков си тръгне. Едно пържене на кюфтета, едни салати, едно заседяване на маса... а пациентите. Кой през това време се грижи за тях? На затворена врата, пуснат телевизор и глъч, едва ли някой чува звънящите хора. А ако, просто звънеца се „отсранява“ !!
Обслужване. Такова няма на практика. Няма нужния подход, няма сърдечност в персонала, няма възпитание и респект, уважение към болните. Там се говори предимно на висок тон. Пациентите биват наричании луди, мумии и подобни красиви думи. За всичко са виновни пациентите. Те са лоши, изискват повече отколкото им се полага, а какво им се полага за 40лв??? Може би грижии внимание, топлина, която не можете да намерите там. Сестрата Ася обижда пациентите, крещи им и се държи изключително унизително, присмивайки се на изпадналите в нужда хора. Само да падне нещо на пода и на пациента тя му крещи да си го вдига, че не била там да им чисти и слугува? Това всичко др Велков или не вижда или просто не иска да вижда. Санитарките предимно от ромски произход избухват при всяка смяна на памперс, крещейки, обиждайки и в отбор от по 2–3, което допълнително стресира пациентите. Но важното е да се покаже колко лоши са болните и лежащи хора. Липсата дори на униформа за персонала, който ходи по спортни и домашни дрехи говори за това, че явно представите на др Велков за болнично заведение са изключително странни. Както и хигиенните. По–скоро нещо, което да носи оборот, без инвестиции за базата на пациентите и удобството им. Персонала може да се намери предимно с вдигнати крака на дивана или стол в кухнята, с цигара в уста, зяпайки сериали с широко отворени очи и дълбоко запушени уши.
Рехабилитация няма как, тъй като една Мария за цял хоспис, 2 етажа. От къде да започне най–напред и докъде да стигне до 12ч се питам аз. И когато и трябва помощ от персонала за пациент, то те или пушат или гледат сериал. В същото време тя сменява памперси, тъй като персонала не прави това и тя не може да работи с пациента. Недопустимо!!! А къде е др. Велков през това време?Ами дори в кабинета си, който по–скоро е склад, който се заключва от персонала. Защо ли? А къде да се заключат тогава нещата на пациентите, които и изчезват?
Като цяло мога да споделя само лоши впечатления. Мързелив персонал, който не работи хигиенично и съвестно и абсолютно никакъв контрол от страна на Др Велков.  База остаряла с изпотрошени шкафове, бани ръждясали и мръсни, мухлясали легла на пружина с матраци, на които декубиталните рани са гарантирани, прегради за легла целите в ръжда и държани на балкона...
Целта в този хоспис е оборота. Парите са по–важни от здравето на пациентите. Рекламира се едно, реалността е друга. Нито видеонаблюдение, нито пряко от персонала. Хвалбите как се връщат пациентите от оня свят са смешни...а кой ги прати там?
Ако искате вашите близки да бъдат добре, то намерете грижи другаде.

# 2
  • Мнения: 2
Хоспис Света Екатерина
Реших да напиша и споделя впечатленията си от един хоспис, за да може да не изживее никой или поне по малко хора този ужас, който се случва там. За уточнение става въпрос за хоспис „Света  Екатерина“ на д–р Велков, намиращ се на улица Асен Разцветников 24 в София.
Като цяло там не може да се каже, че хората получават услугите, които др Велков рекламира на уеб страницата–видеонаблюдение и тн. Базата е нова, но овехтяла и неподържана, от части в окаян вид, построен набързо и с много оскъдни средства. Влизайки в тази охолно проектирана приемна, с вито дървено стълбище, се вижда само първия етаж с хубави врати и приветлив вид. Посетители и пациенти обаче много бързо биват лъхвани от една неописуемо лоша миризма, която може да се нарече е съвкупност от урина, цигарен дим, храна и застоял въздух. Калцуни на входа няма, кърпите изстривалки са с имена на пациенти, които при приемане се надписват и след това се използват за такива цели, а не за хигиената на пациентите. Защо ли....? Причините за мириса или по–скоро смрадта на урина е, че самите стаи миришат така, а сменените памперси се складират и оставят в чували в баните или в коридора. Стаите се населяват от хора, които не биват къпани със седмици!!!!!!!!! и  не почиствани съвестно. Мокрите кърпи, които сами си носите изчезват! Баните и тоалетните не се почистват и за в окаяано състояние!  Цигареният дим се носи от кухняата, където сестри и санитарки пушат неспирно и където се приготвя храната на пациентите. Самата кухня много отдавна няма вида на това, което е на уебстраницата. Външната стена цялата е обхваната от мухъл, който освен че мирише е и доста опасен. Тъй като няма вентилация, която по принцип в такива заведения е задължителна, миризмата на храна се носи из цялата сграда. А застоялият въздух е плод на недостига на прозорци, които да осигуряат свеж въздух, както и на мързела, с който се „разнася“ персонала там, за да отвори наличните.
На този хоспис, ако това може да се нарече така, му липсва ръководна личност, която да следи персонала дали изпълнява нормите и задълженията си. Др Велков идвайки сутрин след нощна минава визитация, която в много случаи не е във всички стаи и при всички пациенти. Не може да се каже, че отделя време и внимание за хората, които заплащат не малко там. Той дори не счита за нужно лекарственият план на пациентите да бъде строго спазван и гледа на това с половин око! Заключвайки лекарствата от персонала си се стига до там, че с дни жизненоважни лекрства да не се дават на пациент, което е НЕДОПУСТИМО! Е какво толкова пък не са давани 2 дена...!!! Декубитални рани пък ако някой забележи, то те не се обработват. Режат парчета памперси, които служат за компрес. 5 дни не се сменяват, не се поглеждат от др Велков изобщо. Въобще взема се с лека ръка, освен парите де. Когато той си тръгне настъпва обичайната анархия. Събота и неделя го няма. И именно. Сестри и санитарки започват пиршеството си, а пациентите могат да звънят до утре. Памперси не се сменяват,а подлогите категорично са забранени, поне от тях. Сутрин ако някой се осмели да звънне и смути съня им към 6–7ч, то той незабавно бива наруган, което е общото държание и подход към пациентите. Излючително грубо и непристойно поведение към хора, които са там, тъй като са изпаднали в нужда. 40лв на ден, за да може близките ви да бъдат ругани, оставяни буквално в изпражненията си. А ако ходят често просто се оставят 1-2 дни БЕЗ ХРАНА, за да не се изхождат по голяма нужда в памперса. За какво говорим?????????????!!! Престъпление!
Храната. Един вечно студен ужас. Закуската се състои от хляб, чай с нищо, кифли, мазни баници и подобни „здравословни“ храни. Обяд студена супа в чаша и студено ястие в купа за супа.? Вчерята често е нещо средно между закуската и обяда. Студена разбира се. Съдовете са в окаяно състояние, начупени, стари, напукани. Храната на персонала обаче е приготвена с любов, когато др Велков си тръгне. Едно пържене на кюфтета, едни салати, едно заседяване на маса... а пациентите. Кой през това време се грижи за тях? На затворена врата, пуснат телевизор и глъч, едва ли някой чува звънящите хора. А ако, просто звънеца се „отсранява“ !!
Обслужване. Такова няма на практика. Няма нужния подход, няма сърдечност в персонала, няма възпитание и респект, уважение към болните. Там се говори предимно на висок тон. Пациентите биват наричании луди, мумии и подобни красиви думи. За всичко са виновни пациентите. Те са лоши, изискват повече отколкото им се полага, а какво им се полага за 40лв??? Може би грижии внимание, топлина, която не можете да намерите там. Сестрата Ася обижда пациентите, крещи им и се държи изключително унизително, присмивайки се на изпадналите в нужда хора. Само да падне нещо на пода и на пациента тя му крещи да си го вдига, че не била там да им чисти и слугува? Това всичко др Велков или не вижда или просто не иска да вижда. Санитарките предимно от ромски произход избухват при всяка смяна на памперс, крещейки, обиждайки и в отбор от по 2–3, което допълнително стресира пациентите. Но важното е да се покаже колко лоши са болните и лежащи хора. Липсата дори на униформа за персонала, който ходи по спортни и домашни дрехи говори за това, че явно представите на др Велков за болнично заведение са изключително странни. Както и хигиенните. По–скоро нещо, което да носи оборот, без инвестиции за базата на пациентите и удобството им. Персонала може да се намери предимно с вдигнати крака на дивана или стол в кухнята, с цигара в уста, зяпайки сериали с широко отворени очи и дълбоко запушени уши.
Рехабилитация няма как, тъй като една Мария за цял хоспис, 2 етажа. От къде да започне най–напред и докъде да стигне до 12ч се питам аз. И когато и трябва помощ от персонала за пациент, то те или пушат или гледат сериал. В същото време тя сменява памперси, тъй като персонала не прави това и тя не може да работи с пациента. Недопустимо!!! А къде е др. Велков през това време?Ами дори в кабинета си, който по–скоро е склад, който се заключва от персонала. Защо ли? А къде да се заключат тогава нещата на пациентите, които и изчезват?
Като цяло мога да споделя само лоши впечатления. Мързелив персонал, който не работи хигиенично и съвестно и абсолютно никакъв контрол от страна на Др Велков.  База остаряла с изпотрошени шкафове, бани ръждясали и мръсни, мухлясали легла на пружина с матраци, на които декубиталните рани са гарантирани, прегради за легла целите в ръжда и държани на балкона...
Целта в този хоспис е оборота. Парите са по–важни от здравето на пациентите. Рекламира се едно, реалността е друга. Нито видеонаблюдение, нито пряко от персонала. Хвалбите как се връщат пациентите от оня свят са смешни...а кой ги прати там?
Ако искате вашите близки да бъдат добре, то намерете грижи другаде.

Хоспис Света Екатерина
Реших да напиша и споделя впечатленията си от един хоспис, за да може да не изживее никой или поне по малко хора този ужас, който се случва там. За уточнение става въпрос за хоспис „Света  Екатерина“ на д–р Велков, намиращ се на улица Асен Разцветников 24 в София.
Като цяло там не може да се каже, че хората получават услугите, които др Велков рекламира на уеб страницата–видеонаблюдение и тн. Базата е нова, но овехтяла и неподържана, от части в окаян вид, построен набързо и с много оскъдни средства. Влизайки в тази охолно проектирана приемна, с вито дървено стълбище, се вижда само първия етаж с хубави врати и приветлив вид. Посетители и пациенти обаче много бързо биват лъхвани от една неописуемо лоша миризма, която може да се нарече е съвкупност от урина, цигарен дим, храна и застоял въздух. Калцуни на входа няма, кърпите изстривалки са с имена на пациенти, които при приемане се надписват и след това се използват за такива цели, а не за хигиената на пациентите. Защо ли....? Причините за мириса или по–скоро смрадта на урина е, че самите стаи миришат така, а сменените памперси се складират и оставят в чували в баните или в коридора. Стаите се населяват от хора, които не биват къпани със седмици!!!!!!!!! и  не почиствани съвестно. Мокрите кърпи, които сами си носите изчезват! Баните и тоалетните не се почистват и за в окаяано състояние!  Цигареният дим се носи от кухняата, където сестри и санитарки пушат неспирно и където се приготвя храната на пациентите. Самата кухня много отдавна няма вида на това, което е на уебстраницата. Външната стена цялата е обхваната от мухъл, който освен че мирише е и доста опасен. Тъй като няма вентилация, която по принцип в такива заведения е задължителна, миризмата на храна се носи из цялата сграда. А застоялият въздух е плод на недостига на прозорци, които да осигуряат свеж въздух, както и на мързела, с който се „разнася“ персонала там, за да отвори наличните.
На този хоспис, ако това може да се нарече така, му липсва ръководна личност, която да следи персонала дали изпълнява нормите и задълженията си. Др Велков идвайки сутрин след нощна минава визитация, която в много случаи не е във всички стаи и при всички пациенти. Не може да се каже, че отделя време и внимание за хората, които заплащат не малко там. Той дори не счита за нужно лекарственият план на пациентите да бъде строго спазван и гледа на това с половин око! Заключвайки лекарствата от персонала си се стига до там, че с дни жизненоважни лекрства да не се дават на пациент, което е НЕДОПУСТИМО! Е какво толкова пък не са давани 2 дена...!!! Декубитални рани пък ако някой забележи, то те не се обработват. Режат парчета памперси, които служат за компрес. 5 дни не се сменяват, не се поглеждат от др Велков изобщо. Въобще взема се с лека ръка, освен парите де. Когато той си тръгне настъпва обичайната анархия. Събота и неделя го няма. И именно. Сестри и санитарки започват пиршеството си, а пациентите могат да звънят до утре. Памперси не се сменяват,а подлогите категорично са забранени, поне от тях. Сутрин ако някой се осмели да звънне и смути съня им към 6–7ч, то той незабавно бива наруган, което е общото държание и подход към пациентите. Излючително грубо и непристойно поведение към хора, които са там, тъй като са изпаднали в нужда. 40лв на ден, за да може близките ви да бъдат ругани, оставяни буквално в изпражненията си. А ако ходят често просто се оставят 1-2 дни БЕЗ ХРАНА, за да не се изхождат по голяма нужда в памперса. За какво говорим?????????????!!! Престъпление!
Храната. Един вечно студен ужас. Закуската се състои от хляб, чай с нищо, кифли, мазни баници и подобни „здравословни“ храни. Обяд студена супа в чаша и студено ястие в купа за супа.? Вчерята често е нещо средно между закуската и обяда. Студена разбира се. Съдовете са в окаяно състояние, начупени, стари, напукани. Храната на персонала обаче е приготвена с любов, когато др Велков си тръгне. Едно пържене на кюфтета, едни салати, едно заседяване на маса... а пациентите. Кой през това време се грижи за тях? На затворена врата, пуснат телевизор и глъч, едва ли някой чува звънящите хора. А ако, просто звънеца се „отсранява“ !!
Обслужване. Такова няма на практика. Няма нужния подход, няма сърдечност в персонала, няма възпитание и респект, уважение към болните. Там се говори предимно на висок тон. Пациентите биват наричании луди, мумии и подобни красиви думи. За всичко са виновни пациентите. Те са лоши, изискват повече отколкото им се полага, а какво им се полага за 40лв??? Може би грижии внимание, топлина, която не можете да намерите там. Сестрата Ася обижда пациентите, крещи им и се държи изключително унизително, присмивайки се на изпадналите в нужда хора. Само да падне нещо на пода и на пациента тя му крещи да си го вдига, че не била там да им чисти и слугува? Това всичко др Велков или не вижда или просто не иска да вижда. Санитарките предимно от ромски произход избухват при всяка смяна на памперс, крещейки, обиждайки и в отбор от по 2–3, което допълнително стресира пациентите. Но важното е да се покаже колко лоши са болните и лежащи хора. Липсата дори на униформа за персонала, който ходи по спортни и домашни дрехи говори за това, че явно представите на др Велков за болнично заведение са изключително странни. Както и хигиенните. По–скоро нещо, което да носи оборот, без инвестиции за базата на пациентите и удобството им. Персонала може да се намери предимно с вдигнати крака на дивана или стол в кухнята, с цигара в уста, зяпайки сериали с широко отворени очи и дълбоко запушени уши.
Рехабилитация няма как, тъй като една Мария за цял хоспис, 2 етажа. От къде да започне най–напред и докъде да стигне до 12ч се питам аз. И когато и трябва помощ от персонала за пациент, то те или пушат или гледат сериал. В същото време тя сменява памперси, тъй като персонала не прави това и тя не може да работи с пациента. Недопустимо!!! А къде е др. Велков през това време?Ами дори в кабинета си, който по–скоро е склад, който се заключва от персонала. Защо ли? А къде да се заключат тогава нещата на пациентите, които и изчезват?
Като цяло мога да споделя само лоши впечатления. Мързелив персонал, който не работи хигиенично и съвестно и абсолютно никакъв контрол от страна на Др Велков.  База остаряла с изпотрошени шкафове, бани ръждясали и мръсни, мухлясали легла на пружина с матраци, на които декубиталните рани са гарантирани, прегради за легла целите в ръжда и държани на балкона...
Целта в този хоспис е оборота. Парите са по–важни от здравето на пациентите. Рекламира се едно, реалността е друга. Нито видеонаблюдение, нито пряко от персонала. Хвалбите как се връщат пациентите от оня свят са смешни...а кой ги прати там?
Ако искате вашите близки да бъдат добре, то намерете грижи другаде.

Напълно се присъединявам към мнението за хоспис "Св . Екатерина", макар че не успях да получа  впечатление от него в описаните по-горе детайли по простата причина, че настаненият ми там баща почина на седмия ден. Поддържам напълно мнението, че дисонансът между форма и съдържание там е крещящ. По време на посещението ми при него в един съботен ден бях информирана от санитарка с мъжки вторични полови белези, че той приема само по две лъжици кисело мляко и не желае да се храни. След като видях начина, по който тези "две лъжици" бяха натъпкани в устата му,  се заех сама с това и той изяде цяла чаша от 200 грама. На въпроса ми, има ли нужда от нещо моят баща, бях напътена към близкото квартално магазинче за хранителни стоки да купя мокри и сухи кърпички и...да донеса хляба на хосписа. Изпълних това със смесени чувства, но все пак мислейки си, че правя добро за заведението, грижещо се за моя баща. По-късно, при поредното си посещение попитах, дали рехабилитатор прави опит да изправи баща ми, за да се избегнат неизбежните последици на залежаването. Мигновено дотърча бодра баба оборудвана с гумени ръкавици, която започна да разтрива енергично стъпалата и пръстите на ръцете му, макар той да беше на системи в това време. При всяка болезнена реакция на баща ми, бабата-рехабилитатор му се караше, че ще спре действието на системата. Беше очевадно, че всичко се правеше показно, за пред мен. Преди настаняването на баща ми, бяхме уверени, че заплатената от нас сума от 400 лв за 10 дни (40 лв на ден) ще бъде възстановена в случай на необходимост, но беше отказано подписването на договор. Преведох парите по банков път, защото имах предчувствието, че подобни уговорки намирисват. Д-р Велков започна да ни "подготвя" за предстоящата смърт на баща ми един ден преди това да се случи, обяснявайки че нещата са непоправими. На седмия ден баща ми почина, а от оставащата сума от 120 лв ние получихме...10 лв. Остатъкът отишъл за системи...НЕ ВОДЕТЕ БЛИЗКИТЕ СИ В "СВ. ЕКАТЕРИНА", ТЕ И ВИЕ НЕ ЗАСЛУЖАВАТЕ ТОВА!

Последна редакция: чт, 08 окт 2015, 23:11 от kiara14

# 3
  • Мнения: 1
Майка ми почина в хоспис "Св. Екатерина" и съм дълбоко убедена, че в тази отвратителна клоака ускориха и направиха още по-мъчителен края й. Всичко написано по-горе е абсолютно вярно. Колкото до парите, на нас не можаха да ни вземат по-голяма такса от дължимата, просто защото майка ми си отиде в последния ден, за който бяхме предплатили. Но пък откраднаха компресора на антидекубиталния й дюшек. И без изобщо да ни питат, бяха извикали за тялото погребална агенция "Дедра", от която Велков очевидно взема луди комисиони, защото качеството на доста скъпите услуги на агенцията беше чиста гавра. Чудя се няма ли органи, които да контролират тези хосписи, не виждат ли, че в тях се извършва престъпление спрямо безпомощни болни хора и техните близки?! Или всички са на хранилката, та затова си затварят очите? Впрочем, към този хоспис ни насочиха от реанимацията в "Пирогов". Без коментар...

# 4
  • Мнения: 3
Пускам втора публикация и в тази тема, защото аз самата разчитам на форума за информация и мисля, че е полезно моя пост да го има на две места.
Естествено, регистрирам се с анонимен профил, защото искам да разделя тази информация от другите си постове във форума.
Искам да предпазя хората, на които ще им се налага да използват такива услуги в бъдеще, защото е много важно на кого поверяваш близките си. Напълно съм наясно, че публикацията ми може да се приеме като провокация или лъжлива информация, но който се интересува, може да се свърже с мен и да му представя още повече информация.
В никакъв случай не настанявайте близките си в старчески дом "Нели", в София,в квартал Павлово, на бул. "Цар Борис" III, номер 150
Преди две години и половина ни се наложи да настаним там майка ми, след масивен хеморагичен инсулт малко преди Нова година.
Никъде нямаше свободни места и бяхме принудени да изберем наличната опция, без предварително проучване. След престоя й в Пирогов, настанихме я за 10 дни в хоспис "Света Екатерина"в квартал Витоша, за който също нямам добри впечатления, но отново - налагаше се да се намерим решение бързо. След 10-те дни престой там, я преместихме в старчески дом "Нели", препоръчан от познати.
Къщата е много стара, разположена в голям, озеленен двор. Стаите са с гредоред, разполагат с една баня и тоалетна.
Персоналът е от една санитарка на смяна, която "обгрижва" между 10 и 15 човека. За близо 2,5 години доста хора починаха там, много от там си ги взеха роднините, последно останаха десетина старци с различни степени на увреждане - физическо и психическо. Имаше наети медицинска сестра и фелдшер за кратък период от време, но напуснаха. Обещаните медицински грижи и наблюдение бяха кратковременни и се състояха в измерване на кръвното на пациентите.
Домът се управлява от жена на име Нели Кузманова, която твърди, че е бивша акушерка и от нейния брат - Господин Кузманов. Въпрсната жена оставя впечатление за весела и сърдечна персона, с разбиране и търпимост към пациентите си. Но само впечатлението е такова.
Майка ми се парализира след инсулта и имаше нужда от постоянни грижи. В първите месеци, благодарение на част от лекарствата, получаваше халюцинации и често разказваше ужасни неща, когато я посещавахме. Минаха месеци и майка ми значително се подобри. Тогава започна да се оплаква, че я държат гладна, че не й дават оставените от нас лекарства, че й е все студено, че персоналът се отнасял зле с нея, че шефката пие нощем, танцува, пее и обижда възрастните хора, настанени там.

Дълго време не вярвах на тези оплаквания,защото ги отдавах на увреденото съзнание на майка ми след инсулта, въпреки, че видимо тя отслабваше, често беше оставена с мръсен, подгизнал памперс, защото им се полагали само по два на ден, въпреки, че плащахме допълнително за тях.
Стаите миришеха на урина, в банята често имаше купчини използвани памперси. Къпането на пациентите се осъществяваше в студена баня, независимо от сезона. Търкат ги с една и съща гъба, със сапун за пране. Топлата вода е от бойлер, за втори, трети човек не достига, но къпането продължава и със студена вода, след което ги връщат в студените стаи. Много от вещите и дрехите, които занесохме в дома изчезнаха, включително спалното й бельо и декубиталния дюшек. Тя винаги беше облечена с чужди дрехи, когато я посещавахме.
Храната, която получаваха уж е от кетъринг, но за дълъг период от време самата "шефка" на дома е готвела разни помии, за да спести от парите, които плащахме за хранене. В повечето случаи хората са били изхранвани със супа от зеленчукови остатъци и по една - две филийки хляб на ден.
Всичко това ескалира, когато на 23,05, тази година въпросната Нели Кузманова прояви физическо насилие над майка ми пред свидетели и с помощта на санитарките, които в този момент са застъпвали на смяна./ както в последствие разбрахме не само над нея, не за първи път/, защото майка ми е отказала да се къпе. Побоят е бил основно по главата - и това с ясното съзнание, че майка ми е с едва преживян мозъчен инсулт, при който едва 5 процента от мозъка не бяха в кръвоизливи и е истинско чудо, че е жива и сравнително добре.
Прибрахме я веднага от там. Направих запис с разказа на една от присъстващите санитарки. Говорих с още една от санитарките, които пък се оплакаха, че не им плащали на време и нямали осигуровки, но това не касае конкретния проблем, който споделям. Братът на въпросната управителка на дома ми се обади по телефона няколко часа по-късно, с предложение да се съберем и да говорим, щели сме да намерим решение, щял да изгони сестра си. Неговата версия за насилието беше, че майка ми не желаела да си пие лекарствата и затова се стигнало до там. А майка ми сама си взимаше всички медикаменти, които й носехме и не се е налагало да бъде контролирана. Независимо каква е ситуацията, нищо не оправдава факта, че в този дом се държат с пациентите си  като с предмети, а не като сживи същества, имащи нужда от помощ и грижи. Вероятно не само там е така, но аз имам наблюдения конкретно от този дом и не бих поверила свой близък в ръцете им. Жал ми е за всички хора, които останаха там, на този постоянен тормоз и унизително ежедневие.
Това е накратко. А мога да пиша още много. За 30 месеца, докато използвахме услугите на този дом, получихме една единствена касова бележка. А семейство Кузманови имат намерение да отварят още един старчески дом. Така че, когато търсите място за близките си, не бъдете наивни. Ако имате възможност, добре проверявайте в какви ръце ги оставяте.
Оставам на разположение, ако някой се интересува от повече.
 
 

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт