На 51 години, сама и отчаяна - моля дайте съвет!

Не мисля, че трябва да фиксираш в намирането на нов паттньор, а в това да "запълниш" живота си отново.
Запиши се на някакви курсове, семинари за личностно развитие, танци и тн..
И после то само ще те намери..
 

Подкрепям EXQUISITE.

Това ли ти е най-важно?
Ами ако пак се случи нещо?
Цял живот ли ще си зависима от наличието или липсата на партньор?
Има толкова други неща, които носят удовлетворение и смисъл!
Успех!

Идеята с курсовете и танците е много добра. Така ще попаднеш сред нови хора и можеш да разшириш кръга от познати. Можеш  да пробваш и сайтовете за запознанства. Екскурзиите също са начин да се запознаеш с нови хора. Казваш, че си доста заета с две работи. Това ще ограничи доста свободното ти време, но все пак ще намериш начин. Вариантът да те запознаят познати с някой свободен мъж в тяхното обкръжение също не е за пренебрегване.

Голяма част от хората не са способни да запълнят емоционалните си дефицити, активизирайки се в сфери на хобита, танци, курсове и т.н. Те просто имат нужда от връзка, за да съществуват пълноценно. При тях подобни съвети за запълване на свободното време с цел да се чувстват добре просто не вършат работа. Този вакуум, тази празнина в живота им трябва да бъде запълнена с присъствието на друг човек. В противен случай те просто не са щастливи.
Към авторката, агенциите за запознанство са един приемлив и подходящ вариант. Има много мъже във вашата възрастова група, които търсят своята половинка. Убедена съм, че ако се обърнете към агенция, съвсем скоро ще се запознаете с широк кръг от хора.
В търсенето си на партньор опитайте да замените термините "на 51 сама и отчаяна" с "на 51 търсеща и пълна с мечти". И приемете "сама" като "свободна". Хубавите мисли и очаквания скоро се материализират в събития, животът е като огледало. Пожелавам ви го!

То има ли агенции?
При наличието на толкова сайтове.

Има.
Пък и агенции е по-общо, дали ще е агенция или сайт все едно и също. Важното е, ако е сайт, то да е сериозен.

Като за начало предприеми нещо, май насила ще е щом нямаш желание, ама нали затова сме най-висшите създания на Земята, защото можем да мислим и да определяме донякъде бъдещето си.

Вкарай се в определени среди и нещата ще си дойдат на мястото, годините са пречка, но нека не стават оправдание за пасивност.

Успех!

Изобщо не съм съгласна..
Гречка за какво?
На 50+ има доста повече свободни мъже, отколкото на 30+

И най-важното: живей в настоящето. Не мисли за миналото или бъдещето.

И аз съм на 52, сама, но се се чувствам отчаяна, а примирена. Разгледах някои сайтове за запознанства - мъжете, подходящи за моята възраст са вече дядовци. Второ не мисля, че някой на тази възраст ще ме хареса. И трето - не мисля, че ще мога да допусна друг партньор чисто физически. Въобще не мога да си представя. Това не значи, че не се чувствам самотна - чувствам се, но няма какво да се направи.

Олее, какви ги говорите ,бе хора. Аз на 50 планирам тепърва да  заживея с пълни сили - тъкмо децата ми  ще са пораснали и ще съм свободна.... Ама като ви чета, по-добре  да подготвям завещание май Я се стегнете, едни от най-красивите жени , които съм виждала са точно около тази възраст, от вас си зависи само колко красотата си ще  изпълните и с живот - с партньор или без него  

Много зависи дали на тази възраст си финансово, жилищно и въобще материално стабилна и независима. Ако една жена работи и няма тревоги за бъдещето, направо не виждам повод за притеснения.
Аз също чакам дъщеря ми още малко да порасне и да имам повече време за себе си.
Никакви драми, камо ли пък отчаяние не си представям!

Жената пише, че работи на две места и няма време, вие я заливате с вълни от позитивно мислене, от позицията на своите колко - 35, 40 години?   
Имайте малко уважение към чуждите проблеми, ако беше финансово стабилна и независима, със среда и самочувствие, дали щеше да пише това, което пише?

Донякъде имам поглед над самотни хора от тази възрастова група, и от двата пола, и положението наистина не е никак розово. Още повече жената е преживяла и травма - смърт на предишния ѝ приятел.

Свободните мъже на 50+ в момента са в ужасно физическо и психическо състояние. (Повтарям: свободните, да не скочите сега да ме убеждавате какви Аполоновци са вашите мъже...). В повечето случаи става въпрос за някакви зависимости, или за тежки характерови особености, несъвместими с партньорство и съвместно съжителство от какъвто и да е вид. Като се прибавят и естествените утежнения - деца, внуци, моите, твоите, общественото мнение (крайно консервативно), роднините и приятелския кръг...

Не искам да те разочаровам, Джулия, но тук няма да намериш верния отговор. Ето, Morphea говори от първо лице, и мнението ѝ е сурово, но реално. Повечето съвети, които ще чуеш обаче, откровено не работят, или най-много да те направят смешна в собствените ти очи, и да те обезкуражат още повече.
Моят съвет е да се научиш да се радваш на това, което имаш. Да съпреживяваш успехите на детето ти, излизания и приятни разговори с приятелки, активна и пълноценна почивка, някакво простичко и лесно достъпно хоби...
Никой мъж не може да запълни твоите лични празнини, дори напротив - в търсене "на всяка цена", можеш да попаднеш на някой, който да разруши много от това, което си постигнала.

Нещата трябва да се случат отвътре навън, и аз съвсем искрено ти желая да намериш своя начин да се почувстваш добре и пълноценна   

Не си сама, имаш дете. Концентрирай усилията си върху доброто му бъдеще. А и никога не е късно да бъдеш изненадана с нова любов.

Мислила ли си за професионална помощ от психолог, за да преодолееш мрачните настроения?   

Не се затваряй сама в себе си, интернет предлага много опции, които може да използваш разумно и да постигнеш положителна промяна в живота си. 51 години не са толкова много!