ИСКАМ ДА СПОДЕЛЯ

  • 3 708
  • 29
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • Всички
здравейте,мами!Незнам дали само аз сам така,но това еднообразно ежедневие направо ме побърква.всеки ден едно и също-само на ръце,рев преди заспиване.общо взето съм само почти-таткото работи,а баби на далече/което е добре/.понякой път имам чувство,че ще експлоадирам.има моменти,в които направо превъртам.и тогава се усещам,че нямам сили дори да се радвам на детенцето ми,което е много лошо.но стискам зъби и продължавам напред.Е,ДАЙТЕ СЪВЕТ

# 1
Просто се вземи в ръце и наистина почни да се радваш на детенцето, защото времето минава, то расте и тези прекрасни мигове няма да се върнат.
В такива случаи аз си задавам въпроса: а кое е толкова ужасно, дето да не мога да го изтърпя? И още нещо ми помага. Харесвам една мисъл: най-хубавото на лошите неща и най-лощото на хубавите неща е, че винаги свършват.

# 2
аз се радвам,но по някой път това не ми се отдава и страшно много ме еяд на себе си

# 3
  • Мнения: 307
Е и аз изпадам в такива състояния понякога. Нормално е. Ако времето позволява излизаме на разходка. Това за мен е най-добрият начин да изпусна парата.
Ако е лошо започвам да се успокоявам сама с мисли от рода:
Майчинството е безкрайно, но детството свършва по-бързо отколкото ми се иска.
Трябва да изживея всеки миг СЕГА, защото после ще ми липсва.
Аз съм истинска щастливка, защото имам прекрасно семейство.
Спомням си как виех като линейка след един спонтанен аборт и колко много страдах за бебе.
След такива размисли виждам еднообразното си ежедневие от друг ъгъл.

# 4
  • Мнения: 1 059
Вземи се в ръце. Не се чувстваш само ти така. Като се оправи времето като се почне с разхотките и нещета ще се пооправат поварвай ми от опит го знам. Мъжо  работи много и ние с малкия сме по цял ден двамата, ами то в това време и детето е много нервно че не може на вън и аз страшно съм се изнервила ама стискам зъби мяма как.

# 5
  • Мнения: 3 089
всеки си има лоши моменти.
аз в съб. за първи път повиших тон на детето си. милата, така се стресна, и така зловещо се разрева, че си обещах да се старая от тук натам да не оставям моментната ми лошотия да се излее на детенце. после й се извинявах цял ден...
какво ми е виновно детенцето, че на мен ми е трудно, защото мъжът ми бачка, рдителите ни не са наоколо, няма кой да помага, а аз съм решила да се правя на супер оправна и да хвана 2 дини под една мищница като работя от в къщи. че ще ги има подобни моменти - ще ги има, но както алтерна е казала, вземаш се в ръце, стягаш се в кръста и продължаваш. всъщност нямаш особен избор, нали?

# 6
  • С питане до Цариград, стига се, но с ... отзад!
  • Мнения: 6 406
Вземи се в ръце. Не се чувстваш само ти така. Като се оправи времето като се почне с разхотките и нещета ще се пооправат поварвай ми от опит го знам. Мъжо  работи много и ние с малкия сме по цял ден двамата, ами то в това време и детето е много нервно че не може на вън и аз страшно съм се изнервила ама стискам зъби мяма как.
Peace

# 7
  • Мнения: 128
Ами и аз бях така първите три месеца - откачих #Cussing outКазвах си вземи се в ръце, ама не се получаваше.
Отучих го от това да е постоянно в ръцете ми точно за 3 дни!Сега си знае кога играем, кога е време за папкане и кога за сън.И си заспива сам вече.Така си има много по - отпочинала, усмихната,доволна и пълноценна майка, която няма да му се кара, да ходи като парцал и да я спохождат такива лоши мисли.
Дано скоро да се променят нещата при теб Praynig

# 8
  • София
  • Мнения: 6 147
Нормално е. Умора, лошо време, еднообразие, комуникации само с едно неразбиращо същество. Сега поне само на теб ти е еднообразно, а другата зима сигурно ще има моменти когато и детенце ще се отегчава от безкрайното стоене в къщи (поне при нас е така).
Успокоявй се, че скоро времето ще стане хубаво и ще сме по цели дни навън (но задължително с компания). Аз поровеждам безкрайно дълги телефонни разговори и неслучайно една от първите думи на дъщеря ми е "ало" Wink. По някога си казвам, че е по-добре да тръгна на работа, за да не се побъркам в къщи. И като си се представя блъскаща се по маршрутки, уморена да се прибирам и да почвам да готвя и да се занимавам с детенце си казвам: "я-я-я какво ми е хубаво сега"

Сетих се и още нещо. При мен едно от най-натоварващите неща е думата "трябва". Т.к. няма кой да ти помогне, а бебето не може да чака си казваш "трябва" и продължаваш. А ако се замислиш много неща имат алтернатива или могат да почакат. Ако можеш давай го по йеваш-йеваш!

# 9
  • Мнения: 282
Ами и аз бях така първите три месеца - откачих #Cussing outКазвах си вземи се в ръце, ама не се получаваше.
Отучих го от това да е постоянно в ръцете ми точно за 3 дни!Сега си знае кога играем, кога е време за папкане и кога за сън.И си заспива сам вече.Така си има много по - отпочинала, усмихната,доволна и пълноценна майка, която няма да му се кара, да ходи като парцал и да я спохождат такива лоши мисли.
Дано скоро да се променят нещата при теб Praynig
newsm10  Като почнете с дългите разходки в прекрасното пролетно време, ще ти се отвори душичката, че и на бебчо. 1stroller

# 10
  • варна
  • Мнения: 229
Ами и аз бях така първите три месеца - откачих #Cussing outКазвах си вземи се в ръце, ама не се получаваше.
Отучих го от това да е постоянно в ръцете ми точно за 3 дни!Сега си знае кога играем, кога е време за папкане и кога за сън.И си заспива сам вече.Така си има много по - отпочинала, усмихната,доволна и пълноценна майка, която няма да му се кара, да ходи като парцал и да я спохождат такива лоши мисли.
Дано скоро да се променят нещата при теб Praynig


дори да споделиш как става за три дни
на нного от нас ще ни е от полза  Embarassed

# 11
  • plovdiv
  • Мнения: 350
Започни да пиеш витамини и проветрявай често!Танцувай с бебето на любима твоя музика.Почивай, когато то спи. Отделяй по-малко време за грижи за себе си и не се обездвижвай, като стоиш дълго пред компютъра. Това ми помага на мен. Simple Smile

# 12
  • Варна
  • Мнения: 2 133
Излез за два часа, направи нещо за себе си. Или, когато, все пак, мъжът ти е в къщи, или помоли приятелка да остане с него за малко. Може и детегледачка почасово? Най-добре се разберете с мъжа ти за един режим, когато той ще е с детето, а ти ще правиш нещо за себе си или за тях, каквото и да е, но различно от ежедневието ви. Като влезете в този ритъм, ще се чувстваш по-заредена с енергия и ще видиш как и бебчето ще го усети и ще се смее повече!  Grinning
Но много добре те разбирам, защото на вашата възраст е много трудно да отвлечеш вниманието на бебчето, за да го успокоиш, те все нещо искат, а не могат да се изразят.... Но са толкова сладки, нали?  Heart Eyes
Желая ти малко повече слънчице в душата!  Grinning

# 13
искам да благодаря на всички за подкрепата и куража.наистина ми стана по-добре,защото си мислех,че се превръщам в една лоша майка,за което не ми се и помисля.и въпреки лощото ми настроение се старая пред детето да съм винаги усмихната,за да бъде тя едно много лъчезарно дете.ОТНОВО БЛАГОДАРЯ

# 14
  • Мнения: 601
  Можеш да си намериш някакви занимания-твои лични си,които да ти доставят удоволствие,както и да разшириш социалните контакти-те също действат ободряващо Sunglasses

# 15
Здравей!

Явно си била много по-активна с разнообразни занимания преди раждането и сега не намираш пълно зареждане от ангажиментите с бебето. Но може би това е част от задачата ни да разбере, каде точно се крие красотата в тома да бъдеш майка.
И за да те разсея малко от твоите натрапчиви мисли ще се радвам да ми помогнеш с информация.

Предстои ми раждане скоро и искам да си направя списък с необходимите дрешки, аксесоари и вещи, които новороденото трябва да има.

Ако ти се пише на такава тема, ще съм благодарна да получа някаква информация. Може би и ти си си правила такъв списък?

# 16
  • Мнения: 209
В крайна сметка децата са най-голямото ни богатство
Знамче е мног трудно и аз полудявах - гледах дъщеря си до 1,3 години, но какво си мис;иш че на всичко други им е страшно хубаво да се блъскат цял ден с проблеми на работа - а ти имаш единствения шанс сега и само сега да си напълно отдадена на ТВОЕТО ДЕТЕ
Тези мигове са безценни и се опитай да им се насладиш
Опитай да създадеш силна връзка с детенце - занимавай се с него чети приказки пей песнички По късно всичко ше ти се върне стократно
Успех и повече усмивки

# 17
  • Мнения: 364
Всички сме така понякога няма ли някоя мама с която да си правите компания ние тук в нашият блок сме 4 с бебета на горе долу една възраст ако не бяха другите мами сигурно щях да съм скочила от прозореца до сега много помага да има с кой да споделяш и говориш да се разхождаш и да си ходите на гости макар че ние вече си знаем и кътните зъби защото сме по цял ден заедно но все пак не съм сама и това ми помага пък и бебетата растат заедно и почват вече да се закачат така че намери и ти компания ако трябва пусни и тема във форума от къде си и съм сигурна че много скоро ще намериш сродни души наистина това ежедневие само с бебето побърква човек особенно в това гадно време пък и пролетната умора и депресийка си казват и те думата успех

# 18
Предполагам, че всяка майка, която сама се грижи за детенцето си е изпитвала умора и изнервяне. Аз за първи път го усетих след третия месец, дотогава бях в пълна еуфория. Еднообразието, липсата на достатъчно социални контакти, както и промяната на lifestyle-а и на мен ми се отразяват на психиката, но само като погледна бебка и като ми се усмихне....се размазвам. Всички казват, че сега като се оправи времето и излизаме повече навън, нещата ще изглеждат по-весели Wink. Аз започнах да си мисля, че ми липсва работата и стигнах дотам, че реших да започна от май, даже вече имам насрочени интервюта с потенциални гледачки. После, като се замислих на второ четене, ми се сви сърцето, как ще я оставя, как ще съм без нея по няколко часа. Осъзнавам, че това е един от най-щастливите периоди в живота ми ( както и на всяка жена предполагам) и трябва да си го изживея напълно и с удоволствие; толкова бързо растат малките съкровища.....
Радвай се на детенцето си и му показвай любовта си непрекъснато, те усещат всичко и не е хубаво да чувстват, че мама не се чувства добре.

# 19
  • Мнения: 3 034
кани си гости в къщи и да не ти пука колко е оправено, просто сменяй мислите и темите на разговор. и си намери някакви само твои си занимания, които да те разсейват. успех, скоро ще се затопли... Peace

# 20
  • Мнения: 40
Да, наистина всички са изпитали подобни моменти. Не се чувствай виновна, а мисли за бъдещето. Разведрявай се при всяка възможност. Ако мъжа ти не е много уморен като се върне и приспите бебо, си измислете някоя разсейваща и весела игра на карти, или шах или др. нещо което да промени за мал Crazyко мислите ти.

# 21
  • Мнения: 1 072
Съчувствам ти!
Аз лично се чувствам затъпяла покрай ежедневието с бебето. Не че не му се радвам, напротив, но предпочитам 16 часа работен ден от 6 часа с Марк (за нощем да не говорим) Crazy
Няма ли кой да те отмени за час-два? Ако не давай с бебето на кафе, по магазини (не хранителни) и т.н.

# 22
  • Мнения: 7 803
ми мен няма кой да ме потменя и въпреки това намирам време zа всичко шия си гоблена чета си книжки ровя си в нета чатя ....................... и иzобщо не мисля че zатъпявам напротив сега имам по голям стимул да се раzвивам нали един ден ще предам всичко на децата си  Wink
просто си научи детето да не ти е постоянно в ръцете да има някакъв режим така и ти ще имаш време zа себе си

# 23
  • София
  • Мнения: 39 723
И аз съм минала по този път, и на мен ми е идвало да се гръмна. Но гледах да се занимавам с нещо. Накрая приватизирах служебният лаптоп на мъж ми.

# 24
  • Мнения: 600
И аз имам такива моменти. Особено първия месец - след като лекарката прегледа бебето изписа лекарства за безпокойство на майка й  hahaha - казва се Седатиф ПС - хомеопатично е и ми повлия много добре. Ако искаш пробвай го.  Hug

# 25
  • Мнения: 2 271
Опитвам се да си разнообразявам ежедневието.Ако не вали дъжд(на сняг излизаме) ,задължително сме на вън.Срещам се с други мами.Правим си дълги разходки.Ходим на гости или си каним вкъщи.Играем си и си пеем песнички.

# 26
  • София
  • Мнения: 1 983
Всички са ти дали много хубави съветил.
И аз съм имала моменти на изпушване, но като видя сладкото личиценце на бебчо, всичко бързо бързо ми минава.
Почивай си винаги когато можеш, дори за сметка на чистотата и реда у дома.
Това е най-хубавото време от живота изпълнено с толкова мили и скъпи моменти, никой няма да ни върне тези сладки години. Наслаждавай им се сега.

# 27
  • Мнения: 124
Наистина вземи се в ръце.И аз съм в това положение,но чакам да се стопли и да тръгнем на разходки.Тогава мисля че всичко ще се оправи smile3521

# 28
  • Пловдив
  • Мнения: 709
Бях на 22г, когато родих сина си. Дни наред бях сама с бебето - каши, памперси, сиво ежедневие. Искаше ми се много рано да започна работа, за да не съм сама по цял ден и нощ (незнайно защо бебето не се броеше и за това си мислех, че съм сама). Времето литна, малкия тръгна на ясла, аз на работа и т.н.

Когато бях на 28г родих дъщеричката ми. Нямаш си на идея колко различно майчинство беше това. Всичко беше толкова осъзнато. Радвах се на най-малките моменти с малката. Не ми омръзна да стоя в къщи. Но въпреки  това се наложи и сега тя е на ясла, а аз пак на работа. Но разликата между първото и второто майчинство беше от тука до небето.

Искам само да ти кажа, че когато си гледах щерката разбрах колко много неща съм пропуснала при гледането ми на баткото. И как никога няма да мога да върна времето назад и на моменти дори се чувствах виновна към сина ми. Почти съм сигурна, че сега не ме разбираш, но един ден, когато имаш второ детенце - сигурно тогава ще мислиш по друг начин.

Всички мами са ти дали хубави съвети - възползвай се от тях. Наистина намери нещо, което на теб да ти доставя удоволствие и не превръщай гледането на детенце в задължение (така го чувствах със сина ми и мисля, че там ми е била грешката).
Бъди силна и се оправяй бързичко! Успех!   bouquet

# 29
  • Мнения: 3 423
Отучих го от това да е постоянно в ръцете ми точно за 3 дни!Сега си знае кога играем, кога е време за папкане и кога за сън.И си заспива сам вече.

Моята съседка роди преди 2 месеца и понеже е сама вкъщи,
й се натресе свекървата, уж да помага. Ама то какво излезе,
за всяко помрънкване на малката бебка, свекито я вземаше
на ръце или казваше, че е гладна. Обаче тук до десетия ден
след раждането всеки ден идва акушерка, а после по 2-3 пъти
на седмица и дава акъл за какво ли не. Та въпросната акушерка,
като видяла как малката работи и майка си, и баба си, казала: "стоп".
Слагате я в леглото и чакате. Реве, не реве, трябва да се научи,
че е време за спане и че се заспива в леглото, а не на рамото на бабата,
дето и без друго скоро няма да е на разположение. Та така. Бебенцето
се скъсало от реване, моята съседка и свекито и те, ама на другия ден
малката си знаела кой диктува парада вкъщи и не реве вече
за рамото на баба си.
Що се отнася до повишаването на тона, тукашните акушерки съветват, че
понякога е добре да викнеш малко, та малките създания да забележат, че
не са те най-гръмогласните. Иначе от тяхна страна манипулацията започва
още във възрастта, когато не могат да говорят още. После няма спасение.

Та с тия ми писания исках да кажа, че съм разбрала какво е искал
да каже поетът за отучването в рамките на 3 дена.
Явно е възможно. Но трябва здрава ръка и постоянство.

Общи условия

Активация на акаунт