Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 13 март 2006, 17:46 ч.

Моля дайте ми съвет...........

  • 9 012
  • 68
  •   1
Отговори
# 45
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 049
хайде да ни зарадваш и с едно детенце! в най-скоро време!

# 46
  • Мнения: 1 625
Много късмет и да се отварят вратите леко пред вас, за да стигнете по-бързо до оная врата зад която ви чака вашето дете! Hug

С вас сме!  bouquet

# 47
  • София
  • Мнения: 77
Ani**, нека всяко преодоляно от вас стъпало вдига нивото на щастието и в момента на осиновяването то да бъде най-пълно! Пожелавам много късмет на семейството ти!

# 48
Аз също ти пожелавам скоро да си осиновиш дете , от един месец нашата принцеса вече си е в къщи. Но аз искам да споделя нещо друго с което се сблъсках. Дъщеря ни скоро ще навърши 4 години. Със съпруга ми искахме да е по голяма понеже сме гледали бебе , а и докато чакаме ще по остареем. От започване на процедурата до идването и у дома минаха 5 месеца. Социалната служителка още докато готвеше доклада говори със нашата регионална дирекция за подходящо дете. Всички бяха много доволни ,че взимаме голямо дете , но никой не ни каза колко е труден периодът на адаптация на детето. Специфичното държане на дете расло във дом . Всички във форума се поздравяваме колко е хубаво всичко и наистина е така , но никой не споделя проблемите със осиновените по големи деца. Предполагам, че дори и деца осиновени над 1.5 година минават през този период. При нас най големият проблем беше лудата ревност .Тя ме възприемаше като заплаха ,сега горе долу нещата се оправиха но има още много много работа. Целият проблем ,е че намерих в една книга само половин страница писана за осиновени деца, но и това много ми помогна защото тя имаше всички симптоми описани там.

# 49
  • София
  • Мнения: 533
никой не ни каза колко е труден периодът на адаптация на детето. Специфичното държане на дете расло във дом . Всички във форума се поздравяваме колко е хубаво всичко и наистина е така , но никой не споделя проблемите със осиновените по големи деца. Предполагам, че дори и деца осиновени над 1.5 година минават през този период. При нас най големият проблем беше лудата ревност .Тя ме възприемаше като заплаха ,сега горе долу нещата се оправиха но има още много много работа. Целият проблем ,е че намерих в една книга само половин страница писана за осиновени деца, но и това много ми помогна защото тя имаше всички симптоми описани там.

Мила Неизвестна, пиша ти тук, защото не си регистрирана и няма как да ти пиша на лични. Разполагам с доста информация за адаптацията на по-големите осиновени деца и евентуалните проблеми, които това би породило. Ще се радвам да ти помогна с каквото мога - пиши ми на лични съобщения.

# 50
  • София
  • Мнения: 77
Мила Неизвестна, няма никакво съмнение, че Теа ще ви даде най-добрите професионални съвети, от които много често сме се възползвали и сме й благодарни за нейната безкористна и всеотдайна помощ.По времето когато осиновявахме нашия син информацията също беше безкрайно оскъдна , тогава изобщо не се говореше публично за осиновяването.Във ваша подкрепа ще публикувам една история, макар да знам, че по принцип тук не й е мястото:

                        ТЯ  НЕ  МЕ  ИЗОСТАВИ

                                   Тя не се предаде нито веднъж.
                                   Моята майка е моят герой.
                                                    Кимбърли Ан Бранд

      Лежах на пода, ритах бясно с крака и крещях, докато не ми пресъхна гърлото - и всичко това, защото жената, която ме гледаше като свое дете, ме помоли да прибера играчките.
      - Мразя те - пищях аз. Бях на шест годинки и не разбирах защо съм така озлобена.
      От двегодишна възраст ме гледаха все чужди семейства.
Истинската ми майка не била в състояние да осигури необходимите грижи както на мен, така и на петте ми сестри. Нямахме си татко или някой друг, който да се грижи за нас, и затова ни бяха изпратили в различни домове. Чувствах се самотна и объркана. Не знаех как да кажа на хората, че сърцето ме боли. Гневните изблици бяха единственият начин, по който изразявах чувствата си.
      Тъй като изобщо не слушах, тогавашната ми майка накрая реши да ме върне в агенцията за осиновяване, както беше направила и предишната. Мислех, че съм най-отблъскващото момиченце на света.
       Тогава срещнах Кейт Маккан. Бях на седем години и живеех с третото си семейство, а тя дойде на гости. Когато ми казаха, че Кейт не е омъжена и иска да си осинови дете, дори и не помислих, че ще избере мен. Трудно можех да си представя, че някой ще иска да живее с мен завинаги. Същият ден тя  ме заведе в една ферма за тикви. Хубаво си прекарахме, но не вярвах да я видя отново. След няколко дни в къщи дойде една жена от социалните службии и каза, че Кейти иска да ме осинови. Попита ме дали имам нещо против да живея с един родител.
       - Искам само някой да ме обича - отвърнах.
       Кейти дойде на следващия ден. Обясни ми, че формалностите по осиновяването ще отнемат около гидина, но мога скоро да се преместя при нея. Бях едновременно развълнувана и уплашена. Та ние въобще не се познавахме. Чудех се дали ще си промени мнението, като ме опознае.
        Тя долови страха ми.
        - Знам, че са те наранили - прегърна ме тя. - Знам, че си уплашена.  Но ти обещавам, че никога няма да се разделим. Вече сме едно семейство.
        Изненадах се, като видях сълзи в очите й. Прониза ме мисълта, че и тя е самотна като мен!
        - Добре, мамо - отвърнах.
        През следващата седмица се  запознах с новите си баба и дядо, леля, чичо и братовчеди. Беше едновременно  странно и хубаво  да се виждаш с непознати хора, които те прегръщат така, сякаш вече са те обикнали.
       Когато се преместих при мама, за първи път попаднах в собствена стая. Вътре имаше тапети, покривка за легло в подходящ тон, старинна тоалетка и голям гардероб. Със себе си носех само няколко дрехи в кафяв хартиен плик.
       - Не се безпокой - каза мама. - Ще ти купя много нови хубави неща.
        Вечерта заспах с мисълта, че съм на сигурно място. Молех се да остана там завинаги.
        Мама правеше много хубави неща за мен. Водеше ме на църква. Позволи ми да си взема домашно животно, учеше ме да яздя и да свиря на пиано. Всеки ден ми казваше колко ме обича. Но това не беше достатъчно да унищожи насъбралата се в мен болка. Всеки момент очаквах да си промени мнението. Мислех си: "Ако  се държа достатъчно лошо, ще ме зареже като другите".
        Ето защо се опитах да я нараня преди тя да успее да нарани мен. Карахме се за дребни неща и ако не станеше моето, се вбесявах. Тръшках вратите. Когато се опитваше да ме спре, аз я удрях. Тя обаче нито веднъж не загуби самообладание. Прегръщаше ме и ми казваше, че въпреки всичко ме обича. Когато избухвах, ме караше да скачам на батут.
        Мама много държеше да си пиша  редовно домашните, защото откакто се преместих при нея, започнах да изоставам в училище. Един ден гледах телевизия, а тя влезе и спря телевизора.
         - Първо си напиши домашното, а после можеш да гледаш телевизия - каза тя.
          Това ме изкара извън нерви. Грабнах учебниците и ги запратих в другия край на стаята.
           - Мразя те! Не искам да живея повече тук! - изкрещях аз.
           Очаквах да ми каже да си събера багажа. Когато това не стана, попитах:
            - Няма ли да ме върнеш в агенцията?
            - Не ми харесва как се държиш - отвърна тя, - но никога няма да те върна. Ние сме семейство, а в едно семейство хората не се изоставят.
              Тогава ми просветна. Тази майка бе по-различна, тя нямаше да ме зареже. Наистина ме обичаше. Разбрах, че и аз я обичам. Заплаках и я прегърнах.
               През 1985г. мама официално ме осинови и всички отидохме на ресторант да отпразнуваме случая. Хубаво ми беше да принадлежа на някого. Но все още се страхувах. Нима наистина съм намерила майка, която да ме обича завинаги? Гневните ми изблици не спряха изведнъж, но с течение на месеците намаляха.
              Днес съм на 16 години. Имам много добър среден успех, кон на име Дагърс пойнт, четири котки, куче, шест гълъба и една голяма жаба, която живее в басеинчето в задния двор. Имам и мечта: да стана ветеринарна лекарка.
             С мама обичаме да вършим много неща заедно, например да пазаруваме или да яздим. Усмихвам се, когато някой каже колко си приличаме. Никой не вярва, че тя не е моята истинска майка.
             Сега съм по-щастлива, отколкото някога въобще съм си представяла, че е възможно. Когато порасна, искам да се омъжа  и да имам деца, но ако това не стане, ще си осиновя дете като мама. Ще си избера някое уплашено, самотно момиченце и за нищо на света няма да го изоставя. Толкова съм благодарна, че мама не ме изостави.

                                                                 Шарън Уитли
                                                               Из списание "Уомънс уърлд"

Пожелавам Ви много търпение и със сигурност ще се справите. Успех!




Последна редакция: вт, 13 юни 2006, 06:29 от diidi

# 51
  • София
  • Мнения: 533
Диди, прекрасна история... От опита ми мога да кажа, че невероятно точно описва чувствата и преживяванията на осиновеното дете:

- страхът отново да не бъде изоставено, който мотивира голяма част от поведението му

- неистовият копнеж за любов, противопоставян на усещането "Кой би могъл да ме обича точно мен?"

- провокативното поведение "Мразя те, не искам да живея повече тук" ("Ще те предизвиквам отново и отново, за да видя докога ще ме обичаш")

- защитната реакция "Ще те нараня пръв, преди да ме нараниш ти" или "Ще си тръгна пръв, преди ти ме изгониш", защото "Как ще преживея поредната раздяла, поредната загуба?"

- силното желание за контрол на дребни неща в ежедневието - осиновеното дете иска да знае, че може да контролира живота си, тъй като се чувства безпомощно от факта, че някой друг се е разпоредил с живота му от самото му начало. Когато дететое осиновено на по-късна възраст, това желание е още по-силно - тъй като, както в историята, детето е преживяло много повече привързаности, раздели и загуби.

- гневните изблици са типичния начин, по който детето дава израз на бушуващите емоции в малката му душичка, естесвения начин, по който отреагира на напрежението

и най-важното - поведението на МАМА, която знае всички тези неща, която не се поддава на провокациите, която е последователна във възпитанието и прави всичко с много, много любов... И търпение. Защото "Хубаво ми беше да принадлежа на някого. Но все още се страхувах. Нима наистина съм намерила майка, която да ме обича завинаги?"...

# 52
  • Мнения: 1 625
Диди, тази история е много поучителна. Благодаря ти, че си я поместила тук за нас. Hug За мен тя е полезна една йота повече. И ме успокоява с една йота повече. Важно е да има поне един човек, който да те обича и въприема такъв какъвто си, а не двама в чувствата на които не си сигурен.

# 53
  • София
  • Мнения: 3 268
каквото и детенца да осинови човек,все е прекрасно,но аз мисля,че е добре детето да е поне на 6 месеца,защото тогава се разбира вече дали няма здравословни проблеми.какво по-хубаво от това да имаш здраво дете!

# 54
  • на път
  • Мнения: 2 608
Много хубава и поучителна за нас осиновителите история е намерила Диди. Надявам се, че случаите на разсиновяване в България не са чести - българите не са свикнали да се отказват от нещо, пък и като си вложил толкова мерак и емоции, преминал сума ти изпитания, последното нещо което може да ти хрумне е да се разделиш с "твоето" детенце. Хората които са си родили свои деца си имат много по-големи грижи и кахъри с тях, но на малко им хрумва въобще да ги зарежат .... някъде ...

# 55
  • Пловдив
  • Мнения: 30
ДНЕС НИ БЕШЕ ПОСЛЕДНАТА СРЕЩА СЪС СОЦИАЛНИЯ Р-К ,ПРЕЗ ИДНАТА СЕДМИЦА КАЗА,ЧЕ ВЕЧЕ ЩЕ СМЕ В РЕГИСТРИТЕ-И ЩЕ ЧАКАМЕ..... Hug

# 56
  • на път
  • Мнения: 2 608
ДНЕС НИ БЕШЕ ПОСЛЕДНАТА СРЕЩА СЪС СОЦИАЛНИЯ Р-К ,ПРЕЗ ИДНАТА СЕДМИЦА КАЗА,ЧЕ ВЕЧЕ ЩЕ СМЕ В РЕГИСТРИТЕ-И ЩЕ ЧАКАМЕ..... Hug

Ами честито!!!! Много късмет и щастие в начинанието!   bouquet  bouquet  bouquet

# 57
  • София - Бояна
  • Мнения: 269
ДНЕС НИ БЕШЕ ПОСЛЕДНАТА СРЕЩА СЪС СОЦИАЛНИЯ Р-К ,ПРЕЗ ИДНАТА СЕДМИЦА КАЗА,ЧЕ ВЕЧЕ ЩЕ СМЕ В РЕГИСТРИТЕ-И ЩЕ ЧАКАМЕ..... Hug

Стискам ти палци.Много късмет и положителна нагласа.И ние сме отскоро в регистрите и ние сме в очакване... Peace

# 58
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 049
успех! дано скоро пишеш с новини...

# 59
  • преди Варна/сега Горна Оряховица
  • Мнения: 4 258
неизвестна,чакат те още много проблеми с толкова голямо детенце,тук в по-стари теми сме споделяли за проблеми и трудности!Трудно се преобразява детенцето и бавно се адаптира към новите условия и порядки на семейният живот!Ако ми пишеш на лични с конкретни въпроси или проблеми ще ти отговоря с удоволствие!Трябват ти много,много търпение и здрави нерви!Но си струва   bouquet
Ani**   скоро да се похвалиш,че сте на среща с детенце!!!

Редакция на ключовите думи на тема





Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт