Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
  • Мнения: 4 625
От няколко дни се чудя дали да пускам такава тема, има няколко подобни, но са от преди време.
Та, накрая се реших... Имам книжка от няколко години, още когато карах шофьорските курсове се чувствах неуверена и плаха в кормуването. След взетия изпит съм карала броени пъти и то на къси разстояния в присъствието на мм. Много от Вас знаят,че не това е най-добрият вариант.
От известно време ми се налага да използвам колата, която стои в гаража, но ме е страх. Страх от рода на как ще я изкарам от гаража, да не ми изгасне по средата на платното, ей такива.
Затова реших да взема няколко опреснителни часа с инструктор и се надявам след това да съм по уверена.
Затова и пускам тема, за да споделяме опит!  Embarassed Дано се включите със съвети.... Hug

Последна редакция: ср, 08 апр 2015, 09:55 от Редактор*

# 1
  • Tам през Атлантическия океан
  • Мнения: 7 123
С каране  Grinning
пробвай на малки разтояния за неща които си ходила пеша и постепенно увеличавай маршрута.
Може да пробваш в ненатоварени часове примерно да стигнеш до по далече , просто да си запозната с пътя  Wink

От София ли си ?

# 2
  • Мнения: 7 328
Ето тази темичка ще ти е полезна - http://www.bg-mamma.com/index.php?topicrefid=18;topic=693716.0;;19.

# 3
  • София
  • Мнения: 107
По-добре не шофирай!  Peace

# 4
  • DE
  • Мнения: 3 019
Като смених скоростите с автоматик.

# 5
  • Мнения: 7 328

Е хайде сега...Страхът от шофиране е инстинктивен и е свързан с чувството за самосъхранение. Не значи, че не ставаш за шофьор. Peace

# 6
  • София
  • Мнения: 107

Е хайде сега...Страхът от шофиране е инстинктивен и е свързан с чувството за самосъхранение. Не значи, че не ставаш за шофьор. Peace

Така е, съгласна съм. В голяма част от случаите обаче, не позволява да се владееш и да контролираш тялото и автомобила си. Което води до грешки...понякога големи грешки.
Така че предният ми съвет пак е свързан с чувството за самосъхранение, а понякога и съхранението на околните Peace

# 7
  • Мнения: 4 625
Благодаря за съветите и за линка към темата, довечера ще си я прочета на спокойствие.  Hug
Не, от малък град съм и няма голям трафик.  Peace

За съвета По-добре не карай, точно за това направих темата, защото с това не карай, не смея да се кача на колата. Като говоря с приятелки, те ми казват града е малък, защо ти е да караш и така.
Друга пък приятелка с години не караше и сега започна и вече е фурия, затова си мисля,че и аз ще мога да се справя. Пък и ще ми е по-удобно с кола, вместо с градския транспорт и детето, паля колата и тръгвам. Оххх, сама си се навивам. Mr. Green

# 8
  • Мнения: 106
Аз имам книжка от 2 години и нямах никакъв проблем да карам..харесваше ми и нямах търпение да си взема кола и да си карам.Обаче точно след като ми излезе самият документ,пътувахме с приятеля ми и той ми даде да карам от Враца до София във дъжд,сняг,мъгла и привечер.Страхотна грешка беше.Буквално ми взе страха и сега не мога да карам.Много пъти сме опитвали,обаче аз не искам и си ме е страх и го правя само,за да му угодя на него.Живея в София и тука си е доооста натоварено,не знам дали някога ще го превъзмогна тоя страх,но ми се налага да карам и ми е страшно некомфортно с градския транспорт при условие,че имам книжка и кола.  Crossing Arms Crossing Arms

# 9
  • София
  • Мнения: 107
Благодаря за съветите и за линка към темата, довечера ще си я прочета на спокойствие.  Hug
Не, от малък град съм и няма голям трафик.  Peace

За съвета По-добре не карай, точно за това направих темата, защото с това не карай, не смея да се кача на колата. Като говоря с приятелки, те ми казват града е малък, защо ти е да караш и така.
Друга пък приятелка с години не караше и сега започна и вече е фурия, затова си мисля,че и аз ще мога да се справя. Пък и ще ми е по-удобно с кола, вместо с градския транспорт и детето, паля колата и тръгвам. Оххх, сама си се навивам. Mr. Green
Дано, желая ти го!
Важното е да си обективна в преценката си! Покарай, натрупай малко опит. Но ако страха не изчезне и не придобиеш самоувереност, вземи правилното решение!

# 10
  • Мнения: 4 625
JBlond, ето значи разбираш какво имам предвид.  Peace

Някъде из нета четох, че всичко е на психическа основа и много често хората прибягват до психолог. Даже имаше си думичка страхът от шофиране, но не се сещам. Но казват,че се превъзмогва с шофиране. Така че мисля,че има надежда за нас.  Blush

Лориел, благодаря ти.

# 11
  • Мнения: 7 328
zveti81, ако градът ви е осветен вечер излезте с приятелката ти "фурия" да карате заедно, с двете коли, ти ще я следваш. Или в почивен ден, когато няма много движение. Или излизай сама. Аз се притеснявах да паркирам и виках ММ да ми помага пред нас.

# 12
  • Мнения: 36 951
Вечер има доста пияни по улиците и излезли да покарат малко като на писта.
Не съм сигурна дали ще е спокойна тогава...

Аз имам книжка от... 14 г., но не карам. Заедно с мъжа ми изкарахме курсовете, даже аз минах изпита преди него, но той кара, аз спя  Mr. Green не исках да карам курсовете или поне не точно тогава, но беше сватбен подарък и един вид насила стана, заради което заявих, че ще изкарам, но няма да шофирам никога! Всички ми обясняваха, че като започна после ще ми се кара, обаче това мое инатче явно замъгли всякакви желания. Нито четох за листовки, нито се старах на кормуването, но явно точно защото не ми пукаше и бях спокойна всичко вървеше идеално и инструкторът избра мен да мина първа като най-добра  hahaha Joy бях аз с двама мъже. Взех го без проблем и край, казах, че няма да карам. Не знам страх ли е, но не ми е интересно. Но май и инатът ми е повече. Сега съм заявила, че ще карам, ако имам автоматик, но засега мъжът ми не се връзва  Laughing пробвала съм да карам всичките ни коли и само на една ми беше удобен съединителя, но беше стара и замина. Не съм много ниска, но явно са ми къси краката и голям зор с него. Обаче автоматик бих пробвала... някога  Mr. Green

zveti81, при теб важното е, че имаш желание. Другото само ще се получи Simple Smile

# 13
  • Мнения: 1 984
Цвети,
все едно пишеш за мене - голям страх докато взех книжка. После шофирах няколко пъти на кратки разстояния в София и аха да свикна, взеха, че ни откраднаха колата. Мислех, че подобно на майка ми, ще си имам книжката за украшение на някоя кутия.

Какво ми помогна:
1. Чичо на мъжа ми взе книжка на 65 години - човекът си шофира бавно и кротко. Казах си, щом той успя, значи и аз трябва да превъзмогна страха.

2. Купихме кола, но си седеше и чакаше да се престраша (ММ няма книжка). Обмислях опреснителни часове с инструктор, но все отлагах.  Така акумулаторът се развали. Покрай акумулатора, един семеен приятел ме изработи - и се наложи да карам около  1 км. след него. Общо взето ме хвърли в дълбокото (поне аз така се почувствах) - стиснах зъби, хванах здраво волана и карах след него. Когато след 5 минути пристигнах - адреналинът ми беше на макс. А приятелят се смееше и обяви начало и край на опреснителния курс.
Всъщност човекът беше избрал доста спокойно време (събота след обед) и кратка дистанция. Но това ми даде сила да повярвам, че е възможно да стигна от точка А до точка Б.

3. След това, за да придобия опит и рефлекси, избирах ненатоварени часове и маршрути - събота и неделя сутрин, по празници или вечер.

Няма да лъжа, но първата година шофирането си беше голям стрес. Карах бавно, естествено свикнах с клаксоните на колите. Като направя грешка (изгасване и т.н.), беше важно да се панирам, затова поемам дълбоко въздух и реагирам. През цялото време проявявах автоирония и досега се шегувам със себе си на тази тема.

Не мога да кажа, че съм фурия, карам рядко (2-3 пъти месечно), но вече минах няколко хиляди километра. И страха почти изчезна, обаче пак си карам бавничко.

Успех

# 14
  • Варна
  • Мнения: 170
В началото излизах да карам вечер - задължително без мъж и без деца. Можеш да минеш по стандартните маршрути, за да ги научиш. Когато пътя ти е познат ще се чувстваш доста по-добре.

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт