Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
# 45
  • в прекрасна къща в уютна градина
  • Мнения: 2 178
Как превъзмогнахте страха си от шофиране? Полезни съвети....

С практика.
Пробвай с по-леки маршрути в началото. С още някой в колата е добра идея, който да дава съвети (но не и да изнервя и да опустосва...).
Шофирай рано сутрин докато няма движение, за да свикнеш и да ти е по-спокойно.
Практикувай многократно онова, в което не си сигурна - паркиране по всякакви начини. Тръгване при наклон...
Научи се да си сигурна в себе си в хубаво време. После се престраши и в сняг и в лед да караш, ако имаш нужда от съвети задължително питай. Между другото гадното време е каляване на нервите за всички шофьори.
Като не си сигурна - карай по-бавно - за градско 40-50 си в ОК. Идиоти дето са изнервени и предпочитат да летят на пътя винаги ще се намерят. Споко - и да те изпревари, ще се срещнете на следващия светофар  Simple Smile

Но пак казвам - практика.

# 46
  • Мнения: 4 090
Скрит текст:

Страхът се преодолява с каране - първо в часовете, когато няма много трафик, по близки и познати маршрути, постепенно разширяваш периметъра.
+1
+1

Точно това е решението на проблема ти. Какви са тези истории с психоаналитик, да не караш и т.н. Аз пък смятам, че ако някой е нямал никога поне малко страх от шофирането, то тогава по-добре е той да не кара.

Упражнения му е майката. Три години почти имах страх от шофирането, но се инатих и се научих да карам спокойно. Автоматик не исках, за да свикна да карам кола с ръчни скорости. В началото беше голям зор, сега не ми прави впечатление. Междувременно се преместих да живея на почти 10 км от работата ми, роди ми се дете. Сега само си казвам, добре, че бях упорита и не се отказах.
Ако мъжът ти е спокоен, карай в началото с него. На мен това ужасно ми помогна. Но ако те напряга повече отколкото ти помага, може да е по-добре да намериш приятелка или просто сама в по-спокойно и ненатоварено време.

Успех!

Много добре казано !  Успех Simple Smile

# 47
  • Мнения: 1 314
В началото излизах да карам вечер - задължително без мъж и без деца. Можеш да минеш по стандартните маршрути, за да ги научиш. Когато пътя ти е познат ще се чувстваш доста по-добре.

При мен интересното също е,че стартирах направо с детето ми. Мъжа ми постоянно е на работа и аз нямах друг избор,нито баби и приятели склонни на такива детегледачески услуги. Детето е неразделна част от мен. Може би това хептен ме "стяга" и не си позволявам да се уплаша. Имах един случай миналото лято. Трябваше да отида от наше село до градчето на една приятелката ,което е на 25 км от нас и се минава по магистрала,но един ден магистралата беше задръстена (редовно е задръстена) и аз реших да мина по нормален път. Зададох на навигацията и вместо по пътя,който исках (мъжа ми ме беше полу-упътил къде е той) тя ме прекара през един огромен град (Цюрих), от който изпитвах направо ужас. Бях с детето отзад и като се осъзнах от къде ще мина сигурна съм,че ако бях без детето щях да изпадна в паника,но почувствах,че нямам право на такива "екстри". Преминах през центъра на града,където движението е ужас! Честно казано и сега не се чувствам комфортно да карам там и го избягвам,но надявам се скоро и това да ми премине:)
А сега изчезвам,че имам да се къпя и оправям,защото ще мина има 150 км след малко:) Ще ходя на място,където е забранено да ходят деца (бюро по труда) и ще закарам детето на една позната да го гледа срещу заплащане,а тя живее на 30 км от нас, после ще се върна до нас,че бюрото по труда е тук, после пак да си взема детето и после пак при нас, а и наоколо имам да свърша няколко дребни работи ooooh!

# 48
  • Ænima/Albuquerque
  • Мнения: 3 800
Ако не се метнеш направо в супата, няма да се научиш. Откакто си взех книжката не съм слязла от колата. Никой не е бил с мен, просто нямаше кой, когато ми се налагаше да свърша нещо. Не можеш да си зависим от някого непрекъснато. Нали затова са тези коли? Да ти дават свобода и независимост в придвижването.

Аз минах през сериозно изпитание миналата година - на път за морето ударих колата сериозно, поправиха ми я там, но после трябваше да си я прибера, а се ужасявах да седна да карам. Ударът беше голям шок за мен, но трябваше да се стегна, понеже нямаше кой да ми я прибере, и се наложи да се закарам самичка. Вярно, бях се сковала, но преодолях страха.

Не се давай на приказки, разчитай само на себе си, повярвай си. Успех!   Hug

# 49
  • Мнения: 36 936
...Автоматик не исках, за да свикна да карам кола с ръчни скорости...

Защо искаше да свикнеш с ръчните?
Винаги ми е било интересно Simple Smile

# 50
  • Мнения: 2 142
Никога не съм се страхувала от шофиране. Научих се сама (срам ме е да си призная вече на тези години, но крадях колата на майка ми вечер, докато беше нощни смени и сама се научих да карам на паркинга пред блока) на 16години да карам и изкарах книжката общо взето защото ми трябваше усъвършенстване и ... документ Simple Smile
Слава Богу 9години нямам никакво ПТП или нанесена щета по моята или чужда кола. Но то това не зависи винаги само от шофьора, а и от останалите участници в движението. Не съм имала и ден без да се кача да карам. Дори през цялата ми бременност шофирах до края.
Карах 8години ръчка, а от 1 година и автоматик.
Според мен не ти ли идва от вътре, по-добре се вози, а не шофирай Peace
За мен шофирането винаги е било удоволствие, а не страх. Удоволствие и отговорност Peace

# 51
  • Мнения: 19
За мен най-важно е желанието, защото имаш ли такова рано или късно с каране както са те посъветвали другите ще стане. При мен желанието да съм шофьор беше огромно затова когато взех книжка не се замислях много над страха /със сигурност имаше такъв/, гледах да мисля как вече не завися от мъжът ми например /не се налага да се съобразявам с неговата програма за да ме закара/. Когато започнах курса първото нещо което ме попита инструктора беше: Мислиш да караш редовно или ти трябва книжка просто да ти стои в джоба, защото ако няма да караш по добре не си губи времето, нервите и парите? Отговорих му, че смаятам да шофирам, а неговия съвет беше: след като вземеш книжката - карай сама /бавно и спокойно/, никога не слушай мъжа ти, ако започне да ти обяснява как няма да се справиш, в началото избягвай да го возиш /ще се опита да ти наложи неговия стил на каране - всеки сам трябва да си го усети/ и винаги имай едно на ум, че не си съвършения шофьор - големите грешки в повечето случай идват когато си повярваме твърде много. Това бяха неговите съвети надявам се да ти бъдат полезни и на теб на мен лично много ми помогнаха.
Успех, няма страшно ще се справиш.

# 52
  • Мнения: 765
Цвети,това за по-малкото мислене е валидно като цяло в живота. Laughing

А,аз от години се опитвам да мисля по-малко.Не става въпрос само за шофирането,за всичко съм така,абсолютно всичко.Просто съм си неуверена за всяко нещо,а в тази ситуация на първо място е да бъдеш уверен в способностите си,за да имаш адекватни реакции.

Имала съм периоди,в които съм се нахъсвала.Аз карам с мм,той е спокоен,не вика.И така последното ми нахъсване беше преди месеци.Живеем в малко населено място и тръгнахме до единия магазин,до другия магазин,аз си карах чудесно,той ме хвалеше..Ама,минаха няколко дни,в който не шофирах и пак ме хвана страх. Mr. Green Труден ми е първият път,после съм една идея по-спокойна.Така,че трябва да се вслушаме в съветите за практика.

Знаете ли,че сега осъзнах това?!Че,когато се е налагало да шофирам един-два дни подред,дори и за кратко,се чувствам по-спокойна!Ето,стъпка напред!

От сърце желая успех на всички!

# 53
  • Мнения: 50
В София съм карала веднъж,никога нямаше да повторя тая грешка отново,но се налага.И при мен се случи това с колоната-всички свиреха, 15 коли имаше сигурно и аз се разревах,но не се отказах.  Joy  hahaha Дадох газ и като се отдалечих,се успокоих.Интересно ми е вие как се справяте с тези ситуации,защото другия месец ми предстои ходене до София и се притеснявам.

Това, че свиркат си е техен проблем. Път широк, като са по-добри да намерят начин да си минат. Често ми се случваше да изгасна на светофар, който пуска 5 секунди, и всички недоволни отзад, че трябва да чакат още един светофар. За всички е неприятно, но и на всички се случва. Когато ме е страх, карам бавно и търпеливо и гледам да не съм първа на светофара  Mr. Green

# 54
  • Мнения: 473
И аз бях по същия начин отначало.  Разликата при мен е, че докато карах шофьорските курсове се чувствах уверена и нямах проблем нито със самото шофиране, нито със следенето на обстановката и запомнянето на правилата за движение. Впоследствие осъзнах, че това се дължеше на факта, че присъства инструктор, допълнителните педали, които управляваше той и това, че гледаше и вместо мен. И на най-елементарната грешка щеше да реагира мигновено и навреме. Страхът дойде когато седнах сама в колата си и осъзнах, че оттук нататък всичко зависи от мен, от моите реакции и рефлекси.

Отделно още отначало не почувствах колата си като своя - създаваше ми проблеми с акумулатора, горивния филтър и още куп неща. Вследствие на това често не искаше да пали, гаснеше и като добавиш и това, че всеки нов шофьор го е страх да даде повече газ, смятай, че колата изключваше ре-до-вно. После почнаха елементарните грешки от моя страна и все повече се обезкуражавах. Вярвай ми, кола не исках да виждам Simple Smile

Инатът ми се обади в един момент и си казах, че тая работа няма да я бъде - една вечер просто взех с мен приятелка, която е добър и спокоен шофьор и обикаляхме докато не се развидели.

Карай предимно вечер, когато няма движение. Така имаш възможност да разучиш маршрута си, да запомниш знаците около и на този път, къде можеш и не можеш да паркираш или спреш за престой ако е натоварено през деня, от къде трябва да минеш, къде да завиеш, кого да изчакаш, кого да пропуснеш и прочее. И да направиш грешка докато шофираш през нощта ще имаш време да я осмислиш и най-малкото не би застрашила никого по начин, по който това би могло да се случи през деня когато движението е натоварено.

Няма да стане за ден-два. Въпреки всичко е хубаво колкото и да си опитен да имаш някакъв страх, ако разбира се този страх не влияе прекалено много на концентрацията ти и способността да следиш пътя. По-добре отколкото да се сметнеш за безсмъртна и да караш като джигит.
Освен това винаги можеш да вземеш допълни опресняващи курсове.
Toва все едно съм го писала аз (частта с липсата на страх на курса). Само че съм на етапа книжка без кола... ще видим нататък. Сто процента ще ме е страх сама, но всички минаваме по този път Simple Smile

# 55
  • Мнения: 13 548
Ох, успокоих се, че не съм сама  Mr. Green

И аз съм с книжка от 20 години, ама няма да казвам колко пъти съм карала  Embarassed Embarassed Embarassed
По мое време курсът можеше да се кара по- рано, и аз да не изпусна се записах. Изкарах си курса отлично, карах добре, взех изпита с 0 наказателни и след това чаках 9 месеца за да си взема книжката. Отчитам го като голяма грешка. След това нямах кола, която да карам и така....поредица от мои пропуски. Сега пък ми липсва автоматика  Mr. Green

# 56
  • Orihuela Costa,Spain
  • Мнения: 134
Здравей, преодолява се с каране

# 57
  • Ænima/Albuquerque
  • Мнения: 3 800
Абсолютно подкрепям изказването, че даже е препоръчително да не возиш друг шофьор със себе си, щото се почва едно "Ма тука сега, що така?" или "Ама не така - иначе го направи". Да не говорим, че ако реши да не ти дава "съвети", може да ти подскача в разни ситуации, да се хваща за дръжката, като в трамвая, все едно караш с 200 и си сляпа да не видиш някоя дупка, примерно. Това няма да ти даде увереност, напротив, ще ти подкопае самочувствието.

За подсвиркването - да не ти пука изобщо. Не могат да те прескочат. Мое лично наблюдение е, че (поне в София) шофьорите са доста толерантни на пътя. Не, че няма и идиоти, разбира се.

Аз доста късно взех книжка. Първия път, когато карах курса, усещах че това начинание не е за мен. Но сега съжалявам за изгубените години. Съвсем възможно е и още да не ти е "дошло времето".

Майка ми пък има книжка от 20 години, но се качи да кара кола преди няма и шест години. Просто ѝ писна да е зависима, купи си кола и се хвърли директно.

За мен също шофирането е удоволствие. Дори, когато няма причина да излизам с колата, все си намирам да правя нещо по-далечко, че да я изкарам.   Mr. Green

# 58
  • Мнения: 473
Ох, успокоих се, че не съм сама  Mr. Green

И аз съм с книжка от 20 години, ама няма да казвам колко пъти съм карала  Embarassed Embarassed Embarassed
По мое време курсът можеше да се кара по- рано, и аз да не изпусна се записах. Изкарах си курса отлично, карах добре, взех изпита с 0 наказателни и след това чаках 9 месеца за да си взема книжката. Отчитам го като голяма грешка. След това нямах кола, която да карам и така....поредица от мои пропуски. Сега пък ми липсва автоматика  Mr. Green



Момент. Не виждам нито един твой пропуск!  Simple Smile Понякога просто колата е на опашката, не можем да я купим.  Аз взех книжка преди година. Знаех, че не мога да купя кола веднага. Мисля си, че понякога бързо, понякога - бавно, но нещата стават Simple Smile  bouquet

# 59
  • Мнения: 473
да се хваща за дръжката, като в трамвая, все едно караш с 200 и си сляпа да не видиш някоя дупка, примерно.

newsm10

Това гаджето ми го правеше  Laughing

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт