Публикувана: 16 апр. 2015, 15:12 ч.
Последно мнение: 27 юли 2015, 10:56 ч.

За липсата на приятели

25 068
208
1

16 апр. 2015, 15:12 ч.

Мнения: 8

Здравейте, предварително се извинявам, ако темата не е в правилния раздел и ако е необходимо нека модераторите я преместят.

Реших да пусна тази тема, за да споделя. Да споделя с непознати за болката да нямаш приятел до себе си. Живота ме събра и раздели с много хора, добри и не толкова добри. По стечение на обстоятелствата се наложи да замина на другия край на страната. Не съжалявам, разбира се. Имам семейство и съм щастлива.Но ми липсва онзи човек с когото да споделя, с когото просто да поклюкаря, просто приятел. Е и мъжът ми ми е приятел, но не всичко можеш да му кажеш, най малкото не мога просто да се облегна на рамото му и да си поплача. Няма да го разбере. И не само той, но това е друга тема.
А имах приятели, имах и приятелка с която бяхме като сестри/не че сега не ме плюе в същия този форум/. Объркано стана. Не си мислете, че съм някакво асоциално животно. Напротив. Хора много, познати, колеги, колежки, но го няма онзи който да е до мен. Няма го онзи когото да нарека приятел. Понякога наистина ми е адски трудно, когато няма кой да ме разбере. Когато няма с кого да поговоря чисто по женски.Предполагам, че има и други като мен. Те ще ме разберат.
Исках просто да ви споделя. Защото на моменти се чувствам като кукувица, а това дотежава.

# 1 16 апр. 2015, 16:13 ч.

Мнения: X

Ако не можеш да споделяш с тези, които ти се водят 'приятели', може би пък е време да потърсиш други.
Например на място, където има хора, които се интересуват от нещата, които интересуват и теб. Човек се променя, променят се интересите и целите му и това го отдалечава от някои приятели, но би могло да го приближи към други...

# 2 16 апр. 2015, 23:31 ч.

Мнения: 11 337

Много добре те разбирам. Hug

Моите приятели отлетяха по света, а приятелството не е същото по телефона, скайп или още по-зле с писма. Да, още сме си близки, но съм самотна.
Търсих приятели. Но приятелството е като любовта с нагаждане просто не става. Та май се примирих и така ... Все още търся онова момиче, с което се смеем на едни и същи глупости, разбираме се с поглед, обичаме предизвикателствата и се вълнуваме не само от неуспехите, а и от успехите на другия.

# 3 17 апр. 2015, 00:01 ч.

Мнения: 7 325

И при мен е така. Няма ги онези близки приятелства от годините, в които едно позвъняване и веднага се намира някой да те изслуша и посъветва. Хората ги има и имаме връзка, но ни делят много километри. Имаме връзката, но не е същото. Липсва ми това общуване.

# 4 17 апр. 2015, 08:47 ч.

Мнения: 11 337

Интересно! Мислях, че само аз не мога да приема нови приятелки. Rolling Eyes

А как сте със семейните познати? Като двойка имате ли приятели?

# 5 17 апр. 2015, 09:23 ч.

Мнения: 10 993

Аз не смятам, че в съвременния жесток живот има приятели, просто познати с които можем да си прекараме добре. Не мисля, че има нещо необичайно в това което пишеш. Аз лично нямам нужда от човек на който да плача, знам че никой няма да ме разбере. Веднъж пуснах една тема тук и повечето хора ме оплюха. Е някой се опитаха да ме разберат. В реалния живот съм много чувствителна и не желая да бъда нахоквана. За това и нещата от които истински ме боли, не ги споделям.

# 6 17 апр. 2015, 09:33 ч.

Варна
Мнения: 162

А в кой град живееш? Аз съм от Варна, ако искаш пиши ми на лични. И на мен ми е много тежко, че съм самичка. Родих много млада, приятелките ми тогава живееха друг живот. Малко по малко се разминаха пътищата ни. А имаше моменти, в които не знаех на кого първо да обърна внимание. После дойде омагьосаният кръг работа- вкъщи и така човек се самоизолира. Ще се радвам, ако ми пишеш.

# 7 17 апр. 2015, 09:34 ч.

Мнения: 8

Цитат на: the Дорис в пт, 17 апр 2015, 08:47

Интересно! Мислях, че само аз не мога да приема нови приятелки. Rolling Eyes

А как сте със семейните познати? Като двойка имате ли приятели?

Аз мога да приема нови приятели, но да станат наистина такива. Да, като двойка имаме и познати, и приятели, но не е същото. Както каза ''няма го онова момиче''.

Цитат на: christina1980 в пт, 17 апр 2015, 09:23

И аз понякога така си мисля,че е по-добре, отколкото с хора които не те разбират, но тежи в един момент, а живота си минава.

# 8 17 апр. 2015, 09:35 ч.

Мнения: 65

Аз също смятам че в съвременния живот няма приятели... имам една приятелка горе долу се чуваме всеки ден, но не знам дали сме приятелки истински... А иначе с колежките чак приятелства няма, опитах се щото с тях си 8 часа заедно, но не става. Всеки търси изгодата и не ми харесва това, много прикрити хора. Аз харесам открити отношения, откритите хора, чисто човешки отношения, но няма такива за съжаление.

# 9 17 апр. 2015, 09:54 ч.

Мнения: 1 976

Да, определено не си единствената... много хора сме така, но много малко си го признават. Аз мога да нарека двама души от живота ми истински приятели- приятелят ми и най-добрият ми приятел, който ми е като брат. Знам,че мога да разчитам на тях, имам рамото им, както и те моето. Но в крайна сметка са мъже. Има някои разговори, които можеш да водиш само с жена, а аз от жените се отказах в един период- само предателства, само интриги и злоба, само жлъч и завист. И така...

# 10 17 апр. 2015, 10:05 ч.

Berlin
Мнения: 11 250

Приятелки аз също нямам. С тези от детството се разминахме в един момент, а после става трудно да се създаде подобно приятелство, в което всичко да можеш да кажеш и споделиш. Може да имаш приятелки за кафе, семейни приятели, приятели в работата, но иначе истински приятели трудно се намират и създават, когато си на възраст. Laughing

# 11 17 апр. 2015, 10:08 ч.

Мнения: 114

За съжаление в съвременния свят хората стават все по-самотни и изолирани.Аз съм от щастливите-имам истински приятелки с която сме заедно от деца.но смятам ,ч по-късна възраст много трузно се създават истински приятелства,проверени от времето и живота.
Форумите са някакъв отдушник.

# 12 17 апр. 2015, 10:16 ч.

Мнения: 2 689

Познато чувство. Женското приятелство е доста трудно. Голяма час е интриги, двуличие и завист.

# 13 17 апр. 2015, 10:42 ч.

Sofia, Bulgaria
Мнения: 850

И моите няколко приятелки са от детинство. С някои се чуваме рядко, а се виждаме още по-рядко, но все пак си ги чувствам близки. Имам и една две приятелки от по-скоро, но няккя си не е същото като със старите.

# 14 17 апр. 2015, 11:03 ч.

Мнения: 1

Наистина в днешно време с това все по-забързано и стресиращо ежедневие, хората все по-трудно комуникират и намират време за събирания. А и интернет определено допринася за отчуждаването. И при мен приятелствата от детинство вече не са такива, а нови почти няма или са по-скоро познати, с които не мога да споделя лични чувства. Но пък и аз съм доста затворен човек, страх ме е да споделям, за да не бъда неразбрана, наранена или подценена и може би трябва върху това да поработя, но не знам дали нещо, което е част от мен вече доста години, може да се промени. Като цяло ми е трудно да се доверя на някой, въпреки че имам нужда. А и времената са такива, че хората стават все по-предпазливи в отношенията си. Просто има хора, които лесно се сприятеляват и други, които не могат, поради ниско самочувствие или някакви страхове. А може би е и до късмет. Дано намериш сродна душа.

Препоръчани теми

Чувствате ли понякога, че се нуждаете от нови приятели?

Сексуално удоволствие - 8 годишно момче

Хубава тротинетка

13
На пазар

Нормално раждане след секцио

Причина:

Причина: