Здравейте,
не знам от къде да започна, защото имам огромна болка в душата.
Извинявам се на всички за поредната драматична тема, но просто няма с кой да споделя и няма кой да ми даде съвет, за това се обръщам към Вас.
Ще се опитам максимално да запазя анонимност за да не нараня човека за който ще говоря.
От повече от 5 години сме заедно. Преминали сме през трудности, но и през много хубави моменти. И след толкова време той поиска месец без мен. Много ми е болно защото аз чувствам вина за всичко.
Може би за тази временна раздяла има 2 основни причини.
Едната е че преди няколко месеца от напрежение отидох у тях, върнах ключа за неговия дом, който беше предназначен за двама ни и му казах че искам да си помисля дали мога да преодолея проблеми които имаме заради негови приятели, които съзнателно или не си позволяват да обиждат и него и мен. Аз съм горда и все пак имам самочувствие и не приемам в живота си хора които си позволяват такова отношение към хора които наричат приятели.
Другата причина е този апартамент. От доста време мечтаем да живеем заедно и тъкмо когато можехме да сме заедно и на едно място аз останах без работа, но той реши че ще се справи и заживя там. Заработи на няколко места. Почти не се прибираше освен да спи и да се изкъпе. Аз реших че не е момента и аз да му висна на врата и не се пренесох при него. Когато го взе докато е на работа аз чистих и подреждах. Знаех че му е самотно, но какъв беше смисъла да съм там, да трупам сметки и да не се виждаме.
Сега тази раздяла ме убива малко по малко.
Той се интересува от мен, защото имам и други семейни проблеми, а и проблема с липсата на работа прави нещата непоносими.
Той все още твърди че сме заедно, но не знае дали ме обича още и дали всичко не е само навик. И иска да е сигурен че някой ден няма да се разделим или да се нараняваме.
Обичам го и искам да е пак до мен защото ми е огромна опора.
Опитвам се да не го търся, но е ми е трудно, той твърди че му липсвам и съм склонна да му вярвам защото ме търси. В момента аз се опитвам да огранича разговорите ни за да не му плача и мрънкам, защото знам че това няма да оправи нещата.
Чета че такива раздели не са само временни и се отчайвам.
Разбрали сме се да се срещнем след месец и хем нямам търпение да го видя и прегърна и хем ме е страх от този ден.
Знам че сред вас има много момичета с опит и имам нужда от съвет.
Правилно ли е да се отдръпна сега от него?
Как да постъпя?
не знам от къде да започна, защото имам огромна болка в душата.
Извинявам се на всички за поредната драматична тема, но просто няма с кой да споделя и няма кой да ми даде съвет, за това се обръщам към Вас.
Ще се опитам максимално да запазя анонимност за да не нараня човека за който ще говоря.
От повече от 5 години сме заедно. Преминали сме през трудности, но и през много хубави моменти. И след толкова време той поиска месец без мен. Много ми е болно защото аз чувствам вина за всичко.
Може би за тази временна раздяла има 2 основни причини.
Едната е че преди няколко месеца от напрежение отидох у тях, върнах ключа за неговия дом, който беше предназначен за двама ни и му казах че искам да си помисля дали мога да преодолея проблеми които имаме заради негови приятели, които съзнателно или не си позволяват да обиждат и него и мен. Аз съм горда и все пак имам самочувствие и не приемам в живота си хора които си позволяват такова отношение към хора които наричат приятели.
Другата причина е този апартамент. От доста време мечтаем да живеем заедно и тъкмо когато можехме да сме заедно и на едно място аз останах без работа, но той реши че ще се справи и заживя там. Заработи на няколко места. Почти не се прибираше освен да спи и да се изкъпе. Аз реших че не е момента и аз да му висна на врата и не се пренесох при него. Когато го взе докато е на работа аз чистих и подреждах. Знаех че му е самотно, но какъв беше смисъла да съм там, да трупам сметки и да не се виждаме.
Сега тази раздяла ме убива малко по малко.
Той се интересува от мен, защото имам и други семейни проблеми, а и проблема с липсата на работа прави нещата непоносими.
Той все още твърди че сме заедно, но не знае дали ме обича още и дали всичко не е само навик. И иска да е сигурен че някой ден няма да се разделим или да се нараняваме.
Обичам го и искам да е пак до мен защото ми е огромна опора.
Опитвам се да не го търся, но е ми е трудно, той твърди че му липсвам и съм склонна да му вярвам защото ме търси. В момента аз се опитвам да огранича разговорите ни за да не му плача и мрънкам, защото знам че това няма да оправи нещата.
Чета че такива раздели не са само временни и се отчайвам.
Разбрали сме се да се срещнем след месец и хем нямам търпение да го видя и прегърна и хем ме е страх от този ден.
Знам че сред вас има много момичета с опит и имам нужда от съвет.
Правилно ли е да се отдръпна сега от него?
Как да постъпя?
