Не помагат нито обяснения как се тренира мозъка като мускул, нито колко е важно всеки да си изпълнява задълженията, защото както е казала easy rider, когато става дума за учене, най-важното е детето да има желание да постигне крайната цел, т.е. знаенето. А не толкова да мине по пътя, т.е. да прочете конкретен текст или да напише някакви задачи.
Така че тук на мен много ми помогнаха съветите в книгата "Мотивацията" на Даниъл Пинк. Препоръчвам горещо.
Накратко, гледам знанието да не е самоцелно ("Трябва да знаеш това, защото го пише в учебника за х-ти клас и сега сме стигнали до този урок"), а като част от някаква обща задача. Т.е. реално за каквото служи знанието в живота.
Гледам всяко нещо за научаване или написване да е част от нещо по-голямо, за да му придам смисъл.
Не знам това доколко е изпълнимо, ако се върви по учебник, аз действах малко по демократичния принцип и следвах конкретен интерес.
Например сега е на вълна Древна Гърция и след като се запозна подробно с митологията, започнахме да нищим ключови исторически събития.
Адаптирани текстове от митологията ѝ давах да чете на английски, хем да упражнява четенето на английски, хем да е по тема, която я интересува и би прочела с желание.
Математиката е част от Олимпийските игри в много кръгове, в която има различни препятствия, някои физически, други математически и така, пак се хващам за конкретната вълна в интересите в момента.
Но си има и една известна част от дейности, които попадат в графата задължения и за тях не се опитвам да я вдъхновя, а единствено изисквам да се свършат. Само на вдъхновение не може, трябва и работа.
Точно затова препоръчвам книгата, тя описва много експерименти и с деца и с възрастни и дава отговор на въпроса как работи мотивацията и в кои случаи какви мерки е добре да прилагаме, за да постигнем целта.