Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 15 март 2006, 20:53 ч.

Намерих и загубих

  • 3 395
  • 47
  •   1
Отговори
  • Мнения: 3 634
Бих искала да ви пиша и разкажа за какво ставаше с мене и живота ми през последните няколко седмици, но не знам ще мога ли.
Все пак ще се опитам...

От година и 2 месеца съм регистирана във фински сайт за запознанства. От там съм започнала много виртуални приятелства, срещала съм се с няколко, с 1 имах мимолетна връзка която прекратих след 2 седмици...
И преди месец се запознах с НЕГО...

Сладък, умен, джентълмен... не мога да намеря думи да го опиша. Но от Франция и живеещ на 170 км от нас.
Преди 3 седмици бях изненадана от звънване на външната врата. Отворих, а там стоеше куриер с букет червени рози и бележка от него. Такова нещо никой никога преди това не беше правил за мене.
Преди 2 седмици се срещнахме на живо... не мога да кажа, че беше любов от пръв поглед... но мога да кажа, че стана нещо.

Този мъж би ме носил и мен и децата ми на ръце. Би ме уважавал и обичал. Но връзката ни никога няма да се развие и да стигне до любов и семейство с него. Защо ли?

Ще ви кажа как обстоятелствата се подиграват с мене.

Той работи като научен изследовател и пише философски докторат който ще е готов до октомври- ноември и след това смята да замине обратно във Франция или нейде из по- южните ЕС държави. Иска да работи в сферата на политиката, нещо свързано с ЕС. За това би трябвало да е поне в Брюксел. В село като Финландия не може да се развие в това което би искал да е.
А аз... аз не мога да изляза от това село. Едно, заради бащатата на децата ми и друго, заради Оливер и неговата дисфазия (в друг форум съм писала за това) и факта, че Оливер има нужда от позната среда и стабилност в живота си. Не нов език и изцяло нова страна в която да живее.

Вчера вечерта, след дълъг разговор с него решихме да не се срещаме повече. Да не задълбочаваме нещата между нас защото след 7-8 месеца когато настъпи неговият час да замине от Финландия ще трябва да се разделим така или инак и пак да боли... и болката да е хиляди пъти по- остра. Обаче, мен си ме боли и то много.
Не знам защо, но осъзнавайки, че той няма да е повече до мене за нито една минутка дори ме кара да за задушавам. Сълзи напират в очите ми. Иде ми да крещя.
Несправедливо е. И то много.
Не искам да го спъвам в кариерата му. Амбициозен е и е умен. Бих искала да е щастлив с това с което работи. За това сега ще си наблягам парцалите и ще си плача тихичко надявайки се да ми мине и скоро да срещна този който ще застане и остане до мене.

Може да ви се стори объркано... Не мога да се обясня по- добре в момента.
Ако имате идеи за как да се оправим така, че и той и аз да сме щастливи и да сме заедно, моля ви да ми кажете.

Последна редакция: пт, 17 мар 2006, 23:14 от Мама от Финландия

# 1
  • Мнения: 7 474
 smile3518 Много тъжно, но ти пожелавам да намериш голямата си любов txtloves в най-близко време и да бъдеш много щастлива и обичана. И да се посмеем на днешната тема  bouquet

# 2
  • Мнения: 1 629
МОФ, 7-8 месеца са твърде дълъг период, за да се откажеш  от щастие и изкуствено да прекратиш нещата. А през това време не знаеш какво ще се случи. Бог си има грижата. Ти си се виждай с твоя човек, радвай се на мига и не мисли за после. Остави малко работа и на Господ! newsm17

# 3
  • Нови Искър
  • Мнения: 4 186
не МОФ не е объркано - поредната жестокост на живота. но за теб май са вече прекалено много жестоковюстите. незнам какво точно значи болест на детето ти но искам да си споделя мислите с теб:
казваш че детенце има нужда от спокойствие и стабилност - а не мислиш ли че ако детенце вижда мама спокойна и щастливя - би му се отразило много по -добре. не искам по никакъв начин да се манеся в личния ти живот, не искам по никакъв начин да кажа нещо неподходящо - искам да си щастлива. от доста време те засичам по темите и ми е направило впечатление колко интелигентен и свестен човек си, колко истински думи казваш и колко си силна.
желая ти от сърце да бъдешм много, ама много щастлива мила newsm51 newsm51

# 4
  • Мнения: 3 634
Дарена, знам, мислих го и това. Но пък мъката с която ще си остана (евентуално) ще е голяма, а изпитала вече голяма мъка след като бившия ми ме предаде по жесток начин не бих искала да плача с дни, дори с месеци.
Мислихме и двамата по въпроса и нищо не измислихме.
Преди малко се чухме, той попита дали може да дойде другата седмица да ни види... казах му Да...

# 5
  • Мнения: 1 629
Ако можеш да изживееш тези 7-8 месеца щастие, не се отказвай, изживей ги! Нищо не е сигурно и нищо не се знае, така мисля. Сега имаш възможност да си щастлива - не я изпускай. Успех в любовта, МОФ!

# 6
  • Мнения: 312
 
съжалявам, моф! spoko

при тези разстояния "поне брюксел" и финландия... да задавам въпроса дали може да живее във финландия и да работи в белгия, е просто неуместно, нали???

# 7
  • София
  • Мнения: 361
А какво точно се случи с бившия? И защо заради него трябва да останеш с децата във Финландия (като изключим дисфазията на детето). Това е важно, защото все пак би повлияло не само на тази връзка а и на бъдещи евентуални ако човекът, който срещнеш не е от Финландия.  Rolling Eyes Все пак човек трябва е абсолютно сигурен кое е невъзможно и кое е само трудно за да може да продължи напред.

Според мен също не трябва да се отказваш от връзката засега, остави нещата да стават от самосебеси.  Heart Eyes

# 8
  • Мнения: 3 634
Сега, ама после?
И на децата ми ще трябва да им обяснявам защо и този кандидат татко си отива...
Просто не знам.
Може би чакам той да ми каже ясно и точно: ТОВА Е КОЕТО ЩЕ НАПРАВИМ...
Щото от една страна аз съм вече и къщата построила и колата купила с него... а в същност дори не знам имаме ли бъдеще заедно. Такова нещо не се знае от 2 срещи.
Но пък от друга страна сме в синхрон във всяко едно отношение. Мислите ни дори съвпадат.
Ако бях бездетна, нямаше да му мисля много много. Една торбичка с дрехи и се нанасям у тях. Но с мъниците всичко трябва да претеглям и обмислям по 10000000 пъти.

# 9
  • София
  • Мнения: 1 444
Аз бих те посъветвала да не прекъсвате връзката си.Наистина господ си знае работата.В крайна сметка след тези 8 месеца той и да замине нали все ще намира време да идва и да се виждате, е не непрекъснато заедно, но просто като семейство, което поради работата си не е непрекъснато заедно.Щом наистина си намерила ЧОВЕКЪТ не бива да се отказваш изцяло от него.По-добре рядко да се виждате, но да знаеш, че можеш да разчиташ на подкрепата и обичта му където и да е в момента.А след време може така да се наредят нещата, че да заживеете завинаги на едно место.В никакъв случай не се отказвай от любовта.В живота е толкова рядко да срещнеш половинката си, за някой дори остава само мечта, че е престъпление да я оставиш завинаги да си отиде. Stop
Късмет ти желая от все сърце!Бъди борбена, никакво отстъпление, горе главата!!!  bouquet

# 10
  • Мнения: 1 922
На мен пък ми е странен факта,че човека е знаел за амбициите си да се развива и да си замине от Финландия отпреди да те срещне,но въпреки това е осъществил контакт с теб.Виждам някакво противоречие-определено при срещата ви и той се е надявал да се получи нещо истинско и доколкото разбирам огънчето го е имало,но защо.....защо сте стигнали до това решение?!? Позволявам си да изкажа предположението,че когато харесваш човека,с когото си и водейки такъв разговор, винаги ти се иска да се намери решение, другия да каже-"не,каквото и да става ще сме заедно и ще се справим"!
Дано нещата не останат на този етап.Човекът е стабилен, ерудиран,с положение и аз също те съветвам да не упорстваш ако той поиска да се видите въпреки описаните от теб обстоятелства.Надживей гордостта,бъди жена,помисли за себе си,чувствата си и дори с цената на последваща болка /ако недай си боже не се получи/, изживей мига!
Искрено ти желая да намериш щастие,защото имам впечатлението,че си добър човек,който напоследък преживя много трудни моменти. Хайде да идва това пусто щастие вече-време е!
 Hug

# 11
  • София
  • Мнения: 1 066
МОФче, всички знаем - един живот живеем. Трябва да гребем от него с пълни шепи, колкото и когато можем, нали? "Ами ако", "а после", "евентуално", "вероятно" и др.такива в повечето случаи си остават безполезно пропиляни мисли и време. Живей сега, защото никой не знае какво ще ти поднесе утре-то. Разбираемо е, че не искаш да страдаш дълбоко след време, но същото това време може пък кой знае какво друго, трето и пето да ти покаже... А след въпосните 7-8 месеца, ако човекОт замине да преследва кариера и реализация, значи просто не е бил Твоят Човек, Твоят и на децата ти. Та, както са казали и по-горе, времето ще покаже. МОФче, не можеш да си сигурна какво печелиш, като губиш и какво губиш, когато печелиш. Не се измъчвай с прекомерни философии (не казвам да си лекомислена) и съждения, но се остави да ти е хубаво, да те обичат (дай Боже) и да се чувстваш щастлива. А аз ти пожелавам да е за много повече от 7-8 месеца.

# 12
  • Мнения: 3 634
А какво точно се случи с бившия?

Нищо. Жив и здрав е, живее си с новата си жена. Но има попечителство над децата, както и аз. Ако аз бях тази с пълно попечителство, нямаше да има проблеми. Но не е така.

# 13
  • Мнения: 3 634
На мен пък ми е странен факта,че човека е знаел за амбициите си да се развива и да си замине от Финландия отпреди да те срещне,но въпреки това е осъществил контакт с теб.Виждам някакво противоречие-определено при срещата ви и той се е надявал да се получи нещо истинско и доколкото разбирам огънчето го е имало,но защо.....защо сте стигнали до това решение?!? Позволявам си да изкажа предположението,че когато харесваш човека,с когото си и водейки такъв разговор, винаги ти се иска да се намери решение, другия да каже-"не,каквото и да става ще сме заедно и ще се справим"!
Дано нещата не останат на този етап.Човекът е стабилен, ерудиран,с положение и аз също те съветвам да не упорстваш ако той поиска да се видите въпреки описаните от теб обстоятелства.Надживей гордостта,бъди жена,помисли за себе си,чувствата си и дори с цената на последваща болка /ако недай си боже не се получи/, изживей мига!
Искрено ти желая да намериш щастие,защото имам впечатлението,че си добър човек,който напоследък преживя много трудни моменти. Хайде да идва това пусто щастие вече-време е!
 Hug


Няма да упорствам. И аз искам да го видя.

Това за амбициите му. И аз го знаех. Беше ми казал още преди да се срещнем.
Но след това нещата се развиха така, че осъществи връзка с някаква важна клечка от политическите Европейски среди и са му дали съвети които той би трябвало да следва за да осъществи мечтата си. В него има толкова много потенциал, не искам да го губи заради мене и да се погребе да работи нещо което хич не го интересува. Остане ли тук, ще работи точно такова нещо.
Също и снощи ми разви някаква теория за това как ще е безпаричен за известен период от време и как не би искал да страдаме заради това му безпаричие...

Една част от мене иска да се опусне и да се носи по вълните на морето, а стигне ли се до буря след 7-8 месеца или ще се давя или ще се спася. Но друга част от мене си казва, че тези 7-8 месеца ще са месеци на един вид губене на време защото така или инак с този човек бъдеще няма да има, а с някой друг може би би имало. Разбирате ли?

# 14
  • София
  • Мнения: 1 444
Виж, така само изтезаваш себе си.Истината е, че живота е толкова кратък и не си струва да губиме и малкото радости, които ни поднася.Освен това може и да звучи смешно, но макар да не съм суеверна смятам, че за всичко си има причини, явно има такава за да те срещне съдбата с този мъж.Не се отказвай от този дар.
А и колкото кратки, толкова и дълги са тези 8 месеца, нищо не се знае, вярвам че има решение на всеки един прблем, надявам се през този период да го намерите. Laughing

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт