Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 11 май 2015, 18:54 ч.

Пристъпи на гняв и как да се справим

  • 13 189
  • 243
  •   1
Отговори
  • Пловдив/София
  • Мнения: 1 143
Здравейте! Моето дете още няма годинка, но ми се стори по-подходящ този раздел, а и проблемът ще става по-сериозен и важен с времето. Въпросът ми е как се борите с присъпите на яд, нервност, дори тъга/мъка, свързани с майчинството? Не говоря разбира се за периода на потиснатост веднага след раждането (за куриоз аз нямах такъв тогава), а по-скоро дългосрочното осъзнаване и "изпушване", свързано с многото отговорности. "Писна ми, не мога повече, не съм човек вече, нямам и минута за себе си, детето ми е ужасно, колко добре сме живели преди това"- може да не са всички, но поне една от тези мисли сигурно всеки е имал. А аз редовно имам всички накуп  Laughing И как да направим така, че да не избухваме пред детето, да не му крещим или още по-ужасно да го друснем по-силно (да, и това ми се е случвало, да го плесна по дупето или да го раздрусам, когато се дере от рев). Не искам и пред мъжа да ставам ужасна, както редовно се случва- да мрънкам, да плача, да говоря неща, които не мисля винаги (като горните). Иска ми се да съм позитивна, усмихната майка и според много хора съм такава, но пред по-близки изпадам във въпросните нервни кризи. Днес пак креснах по малкия, защото беше кисел. Вярно е, че той е от по-"трудните" деца- буди се доста нощем, плаче лесно, иска много внимание, не иска да яде, сега е и в период да виси за крака ми и да плаче като направя крачка настрани от него ( знам, че това е само период, но пак се изнервям). И все пак една спокойна, уверена, зряла личност би се справила много по-добре от мен, така че признавам, че проблемът съм аз, а не детето.

И питам за съвет- как да си върна спокойствието и да бъда по-добра майка, как да се сдържам да не викам пред детето и да не се държа истерично? Винаги съм цъкала с език на таквиа майки на улицата (които викат по детето и са груби), а ето, че съм на път да стана една от тях- не искам!

# 1
  • Перник
  • Мнения: 1 143
Ти сама си го написала- проблема не е в детето, а в теб. Когато ти си нервна и детето се изнерва. А така се получава един порочен кръг от който трудно се излиза. Ще ти кажа, че това е период, който се израства (ти вече и това си написала).

Варянт според мен е да се откъснеш за малко от детето, дори и за 2 часа. Едно кафе с приятелки (не майки с децата си), малко шопинг, фризиор, маникюр... нещо което ти доставя удоволствие. Ако нямаш на кого да го оставиш (родители или свекъри) се разбери с мъжа ти. Когато той почива да го пази 2 часа.
Ние с ММ сме така. В неделя като почива, докато детето спи следобяд, аз излизам и правя нещо само за себе си.

# 2
  • Мнения: 848
Аз гледам да сме повече време навън, защото стоенето вкъщи ме депресира. Също така лягам следобед с него и поспивам поне час, защото не ми стига нощният сън от безбройните ставания. Това допринася за спокойствието ми.
Аз направих и нещо друго, но не знам дали ще има положителен ефект за друг. Понеже имам безусловната подкрепа на ММ записах още една магистратура. В събота и неделя го гледа той, а аз съм на лекции и това ми дава сили и енергия за цялата следваща седмица.
Предполагам знаеш, че спокойната майка има и спокойно дете. Поработи върху това.  Hug

# 3
  • Мнения: 13 935
И питам за съвет- как да си върна спокойствието и да бъда по-добра майка, как да се сдържам да не викам пред детето и да не се държа истерично?

Начинът е само един-единствен - почивка. Някой да те отмени, макар и за малко, но редовно, за да можеш да поемеш дъх без детето и да осъзнаеш, че все пак сте отделни същества и личности.

# 4
  • Мнения: 1 163
Според мен първо приеми че не си идеална и че не е нужно да откликваш на всеки импулс на детето. Второ, контролирай се с него, забрани си проявите на яд, каквото и да е направило, по-добре да не го отразиш отколкото да реагираш пресилено всеки път. За почивката да, ясно че ако има как е добре да се отмаряш, защото всеки изпушва. Знай че като стане на две, две и малко всичко ще си дойде на мястото и ще си с повече време и нещата ще се променят. Не си го изкарвай на мъжа, отношенията ви ще пострадат незаслужено.

И аз като теб съм от типа че ми идват всичките лоши мисли на куп, с тази разлика че винаги съм можела да осъавя детето на друг, но пък аз съм друга порода, когато го правя се чувствам гузна, и ми излиза през носа, така че избягвам да го правя. Може би трябва да го даваш по-спокойно, да не се напраягаш толкова да си винаги откликваща и нещата ще се успокоят.

# 5
  • в дяволитите очички на моето тормозче
  • Мнения: 1 001
Не мисля, че има майка  на този свят, която  да е винаги  ведра, позитивна, усмихната   и  в кондиция. Вероятно  на  всяка  се  е  случвало да  има периоди, в които  да изпушва. И  аз съм изпушвала.
Няма  да  ти  кажа нищо  по- различно  от  другите, а то е- намери  време  за  себе  си. Дали  ще се разхождаш, дали  ще спиш, дали   ще гледаш  в  една точка в тавана- няма значение. Въпросът е  да    намериш мъничко време  само за теб. Не  си  робот и  няма  как  24 часова   отговорност и  грижа  за едно  малко човече  да  не  те  изтощят и умствено, и  физически.
А изтощението  има много  проявления, най- ужасното  от  които  е   насилие  спрямо детето, "виновник"  за преумората.
Детето  няма вина, че  е  родено, нито  пък, че е  дете. То  си има своите  нужди  и  по един или друг начин,  се  стреми да ги задоволи. Това, че ти си  преуморена,  то нито  разбира, нито  осъзнава. Това разбиране и осъзнаване  трябва  да  дойдат от  баща му, от който  следва  да поискаш и да получиш  помощ.
Ако той не  е в състояние да  ти я  даде, по една или друга причина, обърни  се  към бабите. Ако не разполагаш  с такива, плати  на  някой да  погледа детето  за малко,  а  ти  иди и  си  вземи  глътка въздух.
Друго  спасение  няма.

# 6
  • София
  • Мнения: 5 748
И питам за съвет- как да си върна спокойствието и да бъда по-добра майка, как да се сдържам да не викам пред детето и да не се държа истерично? Винаги съм цъкала с език на таквиа майки на улицата (които викат по детето и са груби), а ето, че съм на път да стана една от тях- не искам!

Пипи, на колко години си?

# 7
  • При най-страхотния мъж...
  • Мнения: 8 883
Цитат
Вярно е, че той е от по-"трудните" деца- буди се доста нощем, плаче лесно, иска много внимание, не иска да яде, сега е и в период да виси за крака ми и да плаче като направя крачка настрани от него ( знам, че това е само период, но пак се изнервям).
Детето ти не е "трудно", ти го правиш такова с постоянната си нервност и напрежение, което създаваш около себе си.То просто отреагира твоите емоции.
Ако ти си нервна, то също е нервно.Ако ти си спокойна, и то ще е спокойно.
И друго, което съм забелязала-спокойните деца обикновено ги гледат и двамата родители, равноправно.Там, където само единият се оправя с детето, то е "трудно", защото гледащият го родител просто няма силите и нервите да се справя сам и в същото време да е спокоен, ведър, усмихнат, отпочинал и т.н.
Не пишеш нищо за бащата, но определено му делегирай повече задачи и задължения с детето.
Няколко вечери седмично, след работа, той да се оправя с него 2-3 часа, събота-неделя да го извежда по разходки и детски площадки.....един час да се разходиш сама из парка, по магазините действа невероятно зареждащо.

# 8
  • Мнения: 2 468
Ако сега си така, направо ще си на успокоителни когато стане на 2-3 години или ще го пребиваш от бой.
Да ти кажа, звучи ми притеснително да крещиш, разтъсваш и пляскаш толкова малко бебе.
Върви на психиатър, вземи някакви хапчета, преди да си го увредила.
Изпрати го на ясла. На теб ще ти е по-добре така, на него - също. Там предполагам няма кой да му се нерви и да му крещи. (Предполагам, ама след случая с акушерката, знам ли).

Последна редакция: вт, 12 май 2015, 01:33 от Сирена

# 9
  • Мнения: 373
моят съвет-настрои си мозъка,че животът ти се е променил,приеми го с всичките му задължения и радости.Не се освобождавай от отговорност посредством ясла,баба,гледачка-по зле ще става така.

# 10
  • София
  • Мнения: 10 140
моят съвет-настрои си мозъка,че животът ти се е променил,приеми го с всичките му задължения и радости.Не се освобождавай от отговорност посредством ясла,баба,гледачка-по зле ще става така.

Кое точно ще стане по-добре, ако бабата помогне, или дойде бавачка за час-два?
Аман от идеални  ooooh!

# 11
  • Мнения: 2 468
душата, виж се какви глупости ги ръсиш и в другата тема. Тя няма да се освободи от отговорност, ако се погрижи и за себе си. Много по-добре е детето да тръгне временно на ясла, за да стане по-добре положението, а не по-зле.
Пък ти върви да осеменяваш, докато съвсем не си престарял и не те е предал кръста. Че като станеш на 28 направо ще си за старчески дом Laughing

# 12
  • Перник
  • Мнения: 1 143
Охх, на един мъж ако му се наложи да гледа малко дете сам ще изпуши тотално за семица сигурно. Ама майката е длъжна, едвали не, да е нон стоп до детето. Няма право да го остави и за час сигурно.
душата добре, че не всички мислят като теб. Даже се надявам да са много, много малко мъже като теб.

# 13
  • Мнения: 373
Никога не съм изпушвал,докато гледам децата си.

# 14
  • Мнения: 6 620
Детето тепърва ще расте и ще става по палава ,ще открива себе си и света и ще създава по големи ядове
Виждам че е на около 8 месеца.Акъла не ми го побира как така ще плеснеш или ще разтърсиш такова малко дете
Много млади хора отглеждат сами децата си но бащите помагат ,поемат чест от грижите за бебето

Не мисля обаче ,че проблема тук е такъв,не мисля ,че двата часа ще решат проблема.Авторката трябва да се вземе в ръце и да осъзнае че трудното тепърва предстои  и  да осъзнае че живота и вече няма да е както преди

Едно  да изпушиш веднъж ,но тук май говорим за ежедневие

Редакция на ключовите думи на тема





Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт