Майка ми иска да умре

Не знам дали тук е мястото, а и нямам време да търся, но майка ми днес буквално я върнах от перваза на балкона, тъй като искаше да скочи. Това се случва за н-ти път, но днес щеше да успее, ако не се бях хвърлил да я спасявам. Проблемът й е, че вече 6 месеца я боли страхотно от уж банална дископатия... И след 2 операции, 5 болнични престоя и какво ли не, никой не може да каже какво точно се случва. Болката явно е подлуди.
Днес я вкарах в областния психодиспансер в София, но утре искат да я местят в Курило, където четох, че е болница на ужасите...
Молбата ми е за човешко мнение какво бихте направили вие. Аз лично не искам да я пращам в Курило, защото тя е много депресирана и отчаяна, но не луда.. От друга страна тя е опасна за себе си и въпреки че много се мъчи, иска ми се да поживее поне още 20-30 години.
Сам съм, защото нямам други роднини и ми е трудно да взема решение.
[/quote

Според мен трябва задължително да се предприеме лечение, дори и да няма някакво психическо заболяване, а да става дума за депресивно състояние. Не знам нищо за психодиспансерите, но е най-добре да обсъдиш с психиатрите всички възможни опции за излизане от ситуацията, включително и оставане в софийския психодиспансер, ако мислиш, че е по-добре от този в Курило. Пробвай да обсъдиш и с майка си евентуални възможности за излизане от ситуацията. Кажи й че я обичаш, че я подкрепяш много и че ти е много много нужна и трябва заедно да преодолеете тези тежки периоди. Може би ако намери смисъл в живота, изразяващ се в грижа и отношение към теб, ще се замисли и ще се бори повече. Най-важното според мен е да чувства, че някой е до нея в такъв момент

Благодаря Дени. Нито за момент откакто е болна не съм я оставил. Дори стигнах почти до уволнение, защото нон стоп съм в отпуск или болничен. Лошото е, че тя се мъчи, буквално пищи всеки ден, а лекарите вдигат рамене. Просто не знам дали си заслужава да я мъча и в психиатрия, след като толкова много се измъчи от една никаква болест. Попитах и дали може да я оставят в София, но нямало никакви места. В общи линии борбата със здравната система е напълно обречена и лекарите са станали свирепи, без капка човечност. За 6 месеца видях само един свестен лекар, което е пълен абсурд.

Какво казват невролозите? Колко мнения сте търсили? Какви прегледи са правени?

На фона на случващото се, тежка и рискова операция ми звучи обнадеждаващо. Може ли повече информация?

Префронтална лоботомия се нарича операцията и едва ли лекарите биха се съгласили да я направят. И с пълно право. Едно, че тя в действителност не премахва болката и второ, че рисковете са твърде много. Процентът на смъртност или мозъчни увреждания вследствие на тази операцият е страшно висок.

...че трябва да се насочи към психиатрично лечение, но не в болнична среда, където положението може само да се влоши...