Хората, които ни напомнят за неприятни моменти и места

Всичко е в твоя мозък. Хората са си свестни, ти правиш някакви странни връзки с твои преживявания и тях. Аз имам такива връзки, но повечето са приятни, с песни, аромати, места. Така че се постарай /даже умишлено, напълно възможно е/ да си изградиш приятни спомени и връзки в съзнанието.

Не е ли по-добре да поддържам връзките с хора от хубавите ми моменти, тоест с колегите от работата от преди да дойда тук? За тях само като мисля и като им видя лицата и прекрасните спомени изплуват. Такива с хората от тук нямам, а и най-близките ми и позитивни си отидоха. Тук останаха тези, които бих определил като дистанцирани или игнориращи ме. Освен това с тях нямаме много общи интереси, на тях им дай все да разказват къде са пътували или искат да пътуват, а аз си имам няколко любими дестинации и не съм толкова по пътуването. Разбира се никога не бих им написал или казал нещо от сорта на "Съжалявам, ти си прекрасен човек но винаги като те видя се сещам за депресията която изпитвах когато те срещнах, за неприятностите които ме сполетяха в града в който се запознахме и за неуспеха в университета."

В един момент престанах да ходя по партита с тях, при условие че там се чувствах сред хора с които нямаме общи интереси и теми на разговор. Ходех за да не бъда сам. Другото което е винаги когато един от двама души беше там все имаха желание да ми противоречат. Нищо простащко и агресивно, но все гледаха да се намесят и аз ако кажа "харесвам еди-какво си", те веднага "не ми харесва" или "да, но еди-какво си е по-добро". Не, че трябва да сме еднакви и винаги да ни казват "да и аз харесвам това", но всеки божи път да ти контрират става досадно.

От 12 човека само 3-ма биха ми липсвали реално и някак си при тях бих преодолял чувството за горчилка, смятам само тях да си оставя във ФБ. Двама от тях си заминаха, а третата вече не ходи по събиранията с останалите от компанията. При другите неприятното чувство надделява. Не съм по трупането на ФБ контакти с които не сме си говорили или писали от месеци просто защото нямаме нищо общо освен "запознахме се в чужбина/в университета" за ей така колкото да ги имам. Знам, че повечето хора така правят, но аз нямам интерес.

Е, щом не са ти приятни самите хора - ми не общувай с тях.

Най-хубаво е човек да общува само с хората, които са му приятни, но за съжаление е трудно постижимо. Все пак с колегите в работата си длъжен да контактуваш, без значение дали им симпатизираш или не. Решението е да сведеш контакта само до служебен, без лична информация или поне минимална.

Мисля, че насочваш възприятията си в неправилна посока като свързваш определен човек с даден момент. Моментите отминават, идва ред на други. Хората принципно не се менят чак толкова. Ако човека е свестен, няма значение, че си го срещнал в труден момент. Просто не мисли за това по такъв начин.

Направи нови, хубави спомени с хората, които искаш да задържиш. На планина, на море, готино изкарани вечери - това ще замести лошите асоциации.

Сега влизаш във възраст, в която приятелите почват да оредяват по принцип. Всички минават през такава "чистка". Грижи се за себе си и щом си бил с депресия - следи да не се самоизолираш все пак.

 Аз прекъснах всякакви взаимоотношения с хора от период, за които не желая да си спомням.

С вегани и хипстъри, мразещи колите и обичащи да карат колело не мога да имам много общо. Като ден и нощ сме. Единственото общо между мен и такива индивиди е обичта към природата, но само тя не е достатъчна. Освен това тя не ми определя цялото ежедневие и съзнание. Те само си говорят къде са пътували, за някакви инди банди които не слушам и за суровоядство.

Реших - във ФБ ще си запазя само тримата души, които споменах. Щом имат личност, която може да изпъкне и да я забележа над общата сива маса и да я отделя от негативната среда, явно наистина си заслужават. Останалите някак ми се сливат със хипстър средата.

Късай, хвърляй и продължавай напред 

Абе човек, мани го ФБ, гледай в реалния живот кой остава и с кого се срещаш. За това ли беше въпросът - за ФБ? Винаги можеш да ънфолоунеш.

Не е за ФБ, но като всички сте чужденци от най-различни страни срещите няма как да са редовни и приятелството ако го има ще бъде дистанционно в повечето време. Хората които визирам са от Индия, Норвегия и Италия. Като всеки си иде по родното място малко трудно ще стават събиранията откъм дистанция и финанси. Но е хубаво да знаеш, че познаваш някой от страната X и ако някой ден отидеш там има на кой да пишеш да се срещнете за по бира.

С някои хора имаш желание да пренебрежнеш различията, с други се замисляш струва ли си. Тези които визирам са от първите. Другите не ми дават желание за това. То късането на взаимоотношения си ми е навик, ама не може все сам да бъдеш и затовя мисля, че това е най-доброто решение в случая. Въпросът е дали ако си направим нови спомени мога да им кажа "Моля не говорете за града Y и за университета Z пред мен", въпреки че се запознахме точно там? Някой тук има ли такива познанства и приятелства, където говорите за всички спомени заедно освен някои определени? Предполагам с времето по-старите спомени и месат избеляват. Аз например изпитвам повече носталгия по нещо от преди две години от колкото от детството.

Човек, в много философски размисли си се хвърлил по моите впечатления! Това не ти прави услуга, напротив. Приятелството, както и повечето човешки взаимоотношения се случват по естествен път, без тактически ходове, обмислени предварително. Малко насила идват нещата с твоя случай толкова да ги мислиш.

Остави се на течението - в смисъл общувай си на воля с който ти е приятен, който има общи с твоите интереси, който те кара да се чувстваш добре. С другите общувай минимално или както ти е приятно.

Аз на твое място не бих бързала да режа контакти. Нищо не се знае. Може пък в определен момент, някой да ти допадне повече от преди, да го преоткриеш. Е, разбира се, ако със 100% се разминавате във вижданията си за нещата, тогава наистина няма смисъл.

Веганите - ако са от тия, дето се опитват да си налагат мнението и да промиват мозъците на другите, наистина не е приятно, че даже е и трудно да се общува. Ако просто хапват зеленчук, без да ти насаждат своята философия, не виждам какъв е проблема. Всеки е свободен да се храни, както сметне за добре.
Обичащи колело, мразещи коли - на същия принцип. Ако са фанатизирани от заниманието си, О.К. Обаче иначе кво ти пречат? То си е вярно, че когато интересите са общи, общуването върви по-лесно. Но пък това не означава да нямаме никакви други познанства.

Между другото - правиш ли разлика между приятел и познат?

Спирам контакт само с хора, които умишлено ми напомнят за кофти моментите в живота ми.
Когато виждам, че при всяка среща ми се припомня за незараснали рани и човекът отсреща видимо чувства садистично удоволствие да ги чопли, съжалявам, но може и да спра да му отговарям на обажданията, колкото и да е невъзпитано. Имахме една позната такава навремето. Като ни видеше двете с една друга жена, мен ме почваше за моите проблеми, нея за нейните, докато не се успокои, че има и по-зле от нея. Че и ужасно прилепчива се оказа. Никакъв намек не помагаше, нито да спре да човърка, нито после, за да се усети, че е нежелана компания.

Но хора, които по някаква странна причина свързвам с лоши изживявания, без те нарочно да напомнят и без да са виновни за това, не бих зачеркнала.

Служебните взаимоотношения са именно за това служебни, не сме отишли на работа, за да се харесваме с колегите, а за да си изкарваме прехраната.  Ако се породи приятелство след напускане на работата е добре дошло, но това са много малко изключения.

А за хората и неприятните моменти и места - аз съм от тези, които горят мостовете назад. Бих те посъветвала да гледаш напред, а не в миналото 

Аз пък съм с по-приятни впечатления от взаимоотношенията на работното място в сравнение с тези от студентските и гимназиалните години. atari, като гориш мостовете назад не рискуваш ли да си си сама?