Дълбоките психологически проблеми

  • 11 766
  • 157
  •   1
Отговори
  • Мнения: X
Поне веднъж дневно чета за някакви душевни терзания и фройдистки глупости за някакви съвсем маловажни неща, които оставяли доживотен отпечатък върху личността. Последното беше относно приучването към гърне и нормална тоалетна, някъде из темите в този форум. Поантата беше, че детето се стресира от постоянния натиск да спре да ползва памперса. Трябвало да го оставим в пелени, докато то само си реши да седне на тоалетната чиния, ако ще вече да е в ученическа възраст.
И други такива глупости за щяло и нещяло.
Питам се - кому е нужно? То е ясно, че напълно здрави физически и психически хора на планетата няма, ясно е, че всеки си е луд по своему, ама... Съветите за отглеждане на перфектно дете и за поддържане на перфектна комуникация с околните ми идват в повече. Никакъв баланс няма, а сега прокламираните волни методи на възпитание и общуване ще покажат какво излиза от тях след поне 10 години. Ако се окаже, че са тотално погрешни?

# 1
  • Мнения: 10 547
Темата ми е близка, защото наскоро ме връхлетяха подобни мисли.
Моето решение е да следвам себе си и това, което смятам за правилно, а не това което група щатски психиатри смятат за правилно.
Отдлено, че съветите в повечето пъти идват от страни коренно различни като бит, манталитет, начин на живот от нашата страна.

# 2
  • Мнения: 25 571
Никакъв баланс няма, а сега прокламираните волни методи на възпитание и общуване ще покажат какво излиза от тях след поне 10 години. Ако се окаже, че са тотално погрешни?


Със сигурност ще се окаже. След 10 години – не, но след 20-25 – обезателно.
И тогава ще има да четем днешните бебоци как се оплакват от остарелите, погрешни и напълно вредни методи за отглеждане на деца на собствените си родители – удобно забравяйки, че са пораснали толкова умни и успешни благодарение на въпросните методи, но без да забравят да хвърлят върху тях вината за всички свои житейски неудачи и погрешни избори. Както са го правили и техните родители.
Кръговрат.

# 3
  • Мнения: 14 654
Ако може да се говори за правилно и грешно, то грешното е, когато има натиск и насилие. Не знам защо махането на памперса да е насилие само по себе си. Става такова ако тормозиш детето да седи на гърне  дълго време и да искаш резултати или ако го наказваш, когато се напикава. Лично на мен разумът ми казва, че е по-удобно да се играе, тича и въобще да се живее без пелени, затова на моите им ги махнах, малко след като проходиха стабилно. Ако някой ми каже, че не е било правилно и е трябвало още 2 години да акат и пишкат в гащите, аз пък ще му кажа, че е глупак и ще е вярно.

# 4
  • София
  • Мнения: 1 103
Поне веднъж дневно чета за някакви душевни терзания и фройдистки глупости за някакви съвсем маловажни неща, които оставяли доживотен отпечатък върху личността. Последното беше относно приучването към гърне и нормална тоалетна, някъде из темите в този форум. Поантата беше, че детето се стресира от постоянния натиск да спре да ползва памперса. Трябвало да го оставим в пелени, докато то само си реши да седне на тоалетната чиния, ако ще вече да е в ученическа възраст.
И други такива глупости за щяло и нещяло.
Питам се - кому е нужно? То е ясно, че напълно здрави физически и психически хора на планетата няма, ясно е, че всеки си е луд по своему, ама... Съветите за отглеждане на перфектно дете и за поддържане на перфектна комуникация с околните ми идват в повече. Никакъв баланс няма, а сега прокламираните волни методи на възпитание и общуване ще покажат какво излиза от тях след поне 10 години. Ако се окаже, че са тотално погрешни?


  Да, много ясно, че детето се стресира, когато милата му майчица го натиска да сяда на гърне, за да има с какво да се хвали по градинките или защото на Пенка детето вече не било на памперси или защоото така пише по книгите, а пък нейното изоставало. Тези неща трябва да се случват, когато детето е готово и то не под формата на натиск. Точно затова сме майки, за да усещаме децата си и да уцелим точния момент. В днешно време обаче вече сякаш никой не вярва в родителския инстинкт, дори самите родители или по-скоро най-вече те и са склонни да се доверят на съмнителни съвети от още по-съмнителни специалисти за какво ли не.

# 5
  • Мнения: 6 365
Ти остави памперсите, детето се поврежда още от раждането за цял живот. Една банка окситоцин, после го изкъпват и повиват, преди да ти го дадат и край- психопат...

# 6
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Съгласна съм с мнението на Янечек.
Няма начин насилието и стресът да не окажат влияние върху развитието на детето.
Памперси могат да се махнат и без принуда.
Сега в топлите дни го оставяш без памперс и го каниш в тоалетната и ако иска отива, ако не иска ще разбере, че следват мокри и неприятни гащи.
Така няколко пъти и после става съвсем естествено и напълно нормално без драми и страх.

Досега никой не е доказал, че насилието и възпитанието със страх и стрес са полезни, та, няма начин някога да се окаже, че метод, при който се избягват е погрешен.

# 7
  • София
  • Мнения: 4 547
Със сигурност ще се окаже. След 10 години – не, но след 20-25 – обезателно.
И тогава ще има да четем днешните бебоци как се оплакват от остарелите, погрешни и напълно вредни методи за отглеждане на деца на собствените си родители – удобно забравяйки, че са пораснали толкова умни и успешни благодарение на въпросните методи, но без да забравят да хвърлят върху тях вината за всички свои житейски неудачи и погрешни избори. Както са го правили и техните родители.
Кръговрат.
Това е по-малката беда. Все пак са станали успешни. По-страшно е когато осъзнаят грешките във възпитанието си, допуснати от техните родители, и то грешки, които ги провалят, но повтарят същите тези грешки и със своите деца.
На мен ми е много интересно как определят разните специалисти кое е правилното хранене/захранване на бебето. Моичкия си го отчувахме на кърма и вода, и от време на време на чайчета срещу колики. После разните пюрета каши и т.н. Сега май водата тотално са я отрекли през първите 6 м. newsm78 Интересно ми е някой доказал ли е, че това е вредно, що ли newsm78

# 8
  • Мнения: 7 171
Ти остави памперсите, детето се поврежда още от раждането за цял живот. Една банка окситоцин, после го изкъпват и повиват, преди да ти го дадат и край- психопат...

Ние сме нация психопати. Възрастните - психопати. Бебетата психопати.  hahaha

# 9
  • София
  • Мнения: 38 431
Майка ми умира да намила как нещо от моето възпитание несъмнено ще доведе до мрачно бъдеще за децата ми.
Една потребителка тук, чак до серийни убийци стигна.
Честно казано, не ми пука. Фройд е казал, че все нещо ще объркаме с децата, няма начин.
Въпросът е какво става тук и сега и близките няколко дни и месеци.
"Мамо ти си най-добрата майка" току-що ми се подмаза малкия. След половин час може да е на обратното мнение. Mr. Green

# 10
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
А моята майка пък ми има доверие и аз на нея. Нищо, което тя е използвала в отглеждането ми не бих отхвърлила, нищо, което аз правя тя не е отрекла. Допълваме се, гледаме си децата в спокойствие и хармония.

# 11
  • Мнения: 4 841
Мода. Поза. И оправдание за мързел.
Който генерално поощряваме до глобално затъпяване.

Не искам да го/я травмирам = Не ми се занимава с това
Травмиран съм = Мързи ме да поработя върху проблемите си
Твоята постъпка много ме травмира = Не си мръднах пръста да променя нещата, но поне ще ти образувам чувство за вина
Той/Тя е много травмиран/а = Чака някой да му/ѝ поднесе готовото решение на тепсия
Тази новина ме травмира = Не искам да чувам неща, които ме вадят от зоната ми на комфорт
И т.н. и т.н.

За мен са напълно безпочвени опитите хората да бъдат представяни като някакви много чувствителни, лесно раними и невероятно крехки същества, едни феи и елфи същи  Sunglasses
Да се чуди човек, как е оцелял видът, и как след толкова жестоки и кръвожадни етапи на обществено развитие, в продължение на толкова години, изведнъж индивидите му рязко окрехкотяха и започнаха да се травмират тежко от полит-некоректно изказана дума...

# 12
  • Мнения: 46 492
Всеки човек взема решения на база разбиранията си и опита.
Ако вижда, че нещо "работи" при неговото дете, а друг подход влияе зле, със сигурност първият ще е по-добър конкретно за това дете.
И последствията ще си ги носи само той - добри или лоши. Вие си гледайте вашите деца, както вие смятате за правилно. Тук всеки само споделя, подкрепяйки тезата си с аргументи,  нищо повече  Peace

# 13
  • в дяволитите очички на моето тормозче
  • Мнения: 1 001
От скромния  си опит  съдя, че  децата  недвусмислено  показват  кога  са готови  за  една или   друга  промяна  в статуквото и   тогава  нещата  се  случват бързо,лесно, естествено  и   без каквито  и  да  е  психологически  травми.
Та  децата  го  показват, но  дали има  кой  да  види- това е въпросът.
Ако няма, всяко  действие  на  родителя  се превръща   в насилие, дори и  неосъзнато  от  него. И да, това  травмира  децата.
Принудителното  учене  на гърне  нерядко  довежда  до   стискане  и  запек.Принудителното  хранене   води  до злоядство. И така нататък.
А перфектното  дете  е  здравото, палаво, любопитно  и  щастливо дете-даже  и  да  не  знае английски  на  четири  години  и  да  не  свири виртуозно  на пиано  от  тригодишно.
Перфектното по моите разбирания  дете, без  каквото  и  да  е  насилие, само  отказва  и  памперса, и бибероната и  смученето  на  палеца  и  изобщо- всички ония  хубавини, в които  масово  майките  се  вторачват  като  обезумели.

# 14
  • Мнения: 6 365
Да, само че има един момент, в който детето е податливо на учене да върши работата извън памперса. Обаче ако пропуснеш тоя момент и СЛЕД ТОВА избереш произволна възраст за обучение, вече има вероятност да е травмиращо. Особено ако детето точно тогава гради чувството си за отделност, учи се да казва Не! и го занимават други неща. В такъв случай, ако си изпуснал първия период, ще чакаш и до 4-5, ако наистина искаш да израсте двугодишния инат. Но може изобщо да не се стига до тоалетно трениране в периода на 2-3 годишните инати.

А човек не е хомогенен продукт от детството до възрасния. Като дете е като млякото, но идва един момент, в който се пресича или заквасва и става друг продукт. Тоест елементите от детството се трансформират и вече нямат пряк ефект върху възрастния. Доста култури дори имат ритуали за това "пресичане" на детството и "изтриване" на връзката с детските спомени. Проблемът днес е, че съвременният човек няма такива прагови изживявания и си живее от люлката докъм 30, без да си смени статуса на голям бебок.

Общи условия

Активация на акаунт