Здравейте,
много искам да споделя моя случай, който ме побърква и не мога да намеря решение.
Въпреки че, за първи път пиша във форума, от много време го чета и намирах отговори на въпросите ми. Само на този не мога...
От две години и половина имам връзка. Живеем от почти самото начало и сме почти като семейство. Почти, защото все още има неща, които мислех в началото, че ще изчезнат или ще ги преглътна, но на моменти (особено като този днес) ми идва да отида и да крещя някъде. Ако може той да е пред мен...
Ако си мислите, че вашите са студени, е моя е ходещ леден къс от Антрактида. От самото начало няма целувки и прегръдки. Брояла съм месеците, в които не ме е целувал по устните - около 3. И после пак няколко месеца докато се сети. Сексът е веднъж седмично, средно аритметично. Прегръдките напоследък са по-често. Броят се на пръсти случаите, в които докато сме били в леглото да е имало що-годе прилично целуване. Другото - редовно си цъка из фейсбука, но не позволява, нито снимки с мен, нито отбелязване, нито обвързване. Но пък за бившата си го е правил и дори продължава редовно да се интересува от нея там. Или пък си пише с някакви цял ден до късно вечер. А, ако аз напиша нещо на стената му, го трие...
Имаме време за милувки, но човекът просто се разтоварва с компа, а като ме няма - с порно.
Иначе, често казва, че ме обича, даже всеки ден. Но защо на мен ми липсва онази топлина, без която свикнах, но на моменти се побърквам, защото липсата й не ме кара да се чувствам щастлива.
Когато съм напрегната, точно от това имам нужда. Да не говорим, че когато имам късмета да "ми пусне" , то никога не повтаря и ако не ми стигнат 5-те минути, то трябва да си запиша час за следващия път.
От друга страна планираме дете за другата година... С тази празнота в момента, поне ще си имам други грижи.
Кажете ми, и той ли е от онези, които са си просто такива, студени или има друга, дълбока причина. Има и друго, което ме притеснява – сам казва, че първата ни година не е била сериозна и не е имало чувства (ако изобщо ги има в момента) и в момента мисля, че съм навик и стабилен източник на доходи.
много искам да споделя моя случай, който ме побърква и не мога да намеря решение.
Въпреки че, за първи път пиша във форума, от много време го чета и намирах отговори на въпросите ми. Само на този не мога...
От две години и половина имам връзка. Живеем от почти самото начало и сме почти като семейство. Почти, защото все още има неща, които мислех в началото, че ще изчезнат или ще ги преглътна, но на моменти (особено като този днес) ми идва да отида и да крещя някъде. Ако може той да е пред мен...
Ако си мислите, че вашите са студени, е моя е ходещ леден къс от Антрактида. От самото начало няма целувки и прегръдки. Брояла съм месеците, в които не ме е целувал по устните - около 3. И после пак няколко месеца докато се сети. Сексът е веднъж седмично, средно аритметично. Прегръдките напоследък са по-често. Броят се на пръсти случаите, в които докато сме били в леглото да е имало що-годе прилично целуване. Другото - редовно си цъка из фейсбука, но не позволява, нито снимки с мен, нито отбелязване, нито обвързване. Но пък за бившата си го е правил и дори продължава редовно да се интересува от нея там. Или пък си пише с някакви цял ден до късно вечер. А, ако аз напиша нещо на стената му, го трие...
Имаме време за милувки, но човекът просто се разтоварва с компа, а като ме няма - с порно.
Иначе, често казва, че ме обича, даже всеки ден. Но защо на мен ми липсва онази топлина, без която свикнах, но на моменти се побърквам, защото липсата й не ме кара да се чувствам щастлива.
Когато съм напрегната, точно от това имам нужда. Да не говорим, че когато имам късмета да "ми пусне" , то никога не повтаря и ако не ми стигнат 5-те минути, то трябва да си запиша час за следващия път.
От друга страна планираме дете за другата година... С тази празнота в момента, поне ще си имам други грижи.
Кажете ми, и той ли е от онези, които са си просто такива, студени или има друга, дълбока причина. Има и друго, което ме притеснява – сам казва, че първата ни година не е била сериозна и не е имало чувства (ако изобщо ги има в момента) и в момента мисля, че съм навик и стабилен източник на доходи.
На колко сте години?
) Моето мнение е ,че хич не сте готови за дете , накрая то ще страда и ще усеща тази липса на топлота м/у вас и ще му се отразява зле .....
Детето е не само моя мечта, но и си време. На скоро преминах операция за махане на миома, и макар да звучи неприятно, желателно скоро време да видя, дали ще мога да имам деца, по нормален път. На 29 години съм и ме е страх, че ако се разделим няма да се реша на тази крачка с някой друг. 
Какво ще реши това, кажи ми? В реалния ти живот?
