С таткото на детето сме разделени още от времето на бременността .
Има съдебно разрешение за свиждане което аз не спазвам в полза на таткото и детето. Давам детето постоянно и без ограничение и често, защото на нея 'и липсва това общуване с него. На 3 години е.
Та, от ината си, докато още бяхме в изострени взаимоотношения, той започна да нарича детето с друго име. Общото, между това как се казва тя и това как я нарича той, е само първата буква.
За мен това е много голям проблем. Според мен, детето трябва да има едно име и то да свикне това да е неговата идентичност. Пример с мен самата- аз разбрах как се казвам когато бях на 7г. в първи клас, след като учителката почна да ме нарича с името ми. Нали в България все трябва да викаме някак си на децата, и през целия ми живот никой не се беше обръщал с името ми към мен. Аз и сега се представям с това как ми викат , а не как се казвам, не мога да го приема.
Та, детето вече има изграден двоен стандарт по тоя въпрос и там е с друга самоличност вече.
Опитах се да говоря с таткото заради положението в което сме-разделени, когато отива от едната къща в другата общо взето да се държи един стандарт-възпитание, храна, режим..по основните въпроси да сме на едно мнение със същата позиция, за да не се случват ситуации при единия едно при другия друго/повечето пъти /
Разговори постоянно...обаче, нещо не ми се получава.
Това нещо с името ме побърква откровено, а той още повече продължава и на всяка 2ра дума повтаря Още повече неговата версия на името.
Детето ми каза , че се казва така /както той я нарича/.
На мен и името не ми харесва, и детето е кръстено както се казва и така си се казва.
Така ме дразни тази ситуация, че не зная какво и как да процедирам.
Какво, точно, да говоря с нея?
Това не е като да кажеш"миличко, "душичка, а цяло и различно ново име!
Той обяснява на цялата друга Рода как се казва детето по неговата версия.
Коментирайте по темата, моля ви.
Ако някой иска да ми пише на лични, моля ви.