Истините за живота, до които достигнахте

 Много статийки от "Космополитън" четем, а? 

 "Космополитън"???  Да не съм на 15?! Там не пише нищо, дето да не го знам.

-Когато нещо трябва да се случи, водено от Съдбата/Бог/Карма и т.н, то то се случва независимо от твоето желание и усилие.
- Имаш два избора: или приемаш това и продължаваш, или не можеш да приемеш и губиш живота си в безсмислени усилия да върнеш нещата.

"- всичко опира до вътрешната нагласа /дали да си щастлив или нещастен е въпрос на личен избор/"- с това съм абсолютно съгласна;

- както и с поговорката: " БОГ помага , но в кошара не вкарва!" ! Човек трябва да направи усилие, за да  израсне / и в материален и в духовен смисъл/

Във връзка с това - истината, до която аз стигнах е, че всичко зависи от конкретния човек. За повечето неща мисля по начина, приписван на мъжете. Както и вижда мъже, които нямат отрицателните качества, характерни за Марс.

По този повод, както и по други, свързани с предразсъдъци стигнах до друга истина, която ми е много от полза - не съдя хората заради клишетата, които стоят зад тяхната група, независимо дали става дума за пол, професия, произход... Отношението ми към човека зависи от онова, което само той прави и често няма нищо общо с масата.

И - животът е непредвидим, затова си носете новите дрехи...

Истината, до която стигнах аз с одъртяването е, че няма универсални истини за живота. 

Няма човешки правила, които да важат винаги, няма вселенска справедливост и няма книжка с указания, която получаваш, когато пораснеш.

Универсални са само законите на физиката - поне на нашата планета, в това измерение. Всичко останало е мъгла и вятър.

Истината,до която достигнах е ,че в живота няма лесно.Ако искаш да постигнеш нещо,трябва много труд и усилия.Нищо не се дава даром.Научих,че трябва сам да се бориш и да разчиташ на себе си.
Научих,че животът е безкраен низ от решения,които трябва да вземаш и често това са трудни решения.Но пък ,когато  постигнеш това ,за което си се борил е много сладко.
Научих също и че животът е непридвидим.

- не можеш да се харесаш на всички

- не очаквай от никого нищо, никой за нищо не ти е длъжен

- човек трябва да е благодарен и за най - малкото, което има в живота си

- внимавам да не съдя строго хората, не се знае дали няма да изпадна в същата ситуация
  и да постъпя по същия начин

-да показваме любовта си към близките си често, не се знае какво ще се случи следващата минута....

В продължение на мнението на Негативна, с което съм съгласна, да добавя нуждата от гъвкавост при разговорите и оформянето на мнения относно "житейските истини". И нещо много важно - да се познава реалната ситуация.
Давам пример:

В моя блок има възрастно семейство, което се грижи за своя умствено увреден 50-годишен син. Всеки ден го разхождат около блока и в парка, човекът е винаги спретнат и чист. Бащата има толкова топла и лъчезарна усмивка, а майката носи високо вдигната главата си, гърбът изправен. Винаги ме стяга гърлото като ги видя и същевременно ми вдъхват вяра в съществуването на човешкото достойнство и сила.
На 23.12.2014 в нощта срещу Бъдни вечер бащата се е обесил в семейната спалня.

**** Какво ще помислите? Вероятно като мен ще бъдете бесни, ядосани, защото сте чели статии как рязко скача броят на самоубийствата по Коледа. Нали? Ще сте ядосани на самоубиеца, защото е постъпил страхливо и подло, изоставяйки и без това ощетеното си семейство. Аз поне така се почувствах, макар че при мен реакцията е по-силна, защото познавам хората.

*****Така...А сега нека ви кажа какво научих впоследствие - човекът е бил болен от рак, със силни болки и наскоро е рабрал, че не му остава много да живее, а това, което му остава, ще е дълга и ужасна агония за него самия и семейството му. В тази светлина самоубийството му е акт на милосърдие към жена му, аз поне така мисля.

Така от тази истинска житейска история научих две неща - да не съдя прибързано за ситуации, които само си мисля, че познавам. И да си нося новите дрехи.

Ето до тази "истина" ми е интересно как си стигнала, но ако искаш не им отговаряй.

А иначе и аз като негативна  - истината е, че няма истина. Колкото повече се задълбочавам да търся истини и закономерности, толкова повече противоречия срещам. Иначе истината е само в математиката.

Много важна истина /приписват прозрението на Гьоте/: "Ако знаехте колко рядко ви разбират правилно, щяхте по-често да мълчите."

Не може да прескочиш тринайстата си крачка.

Всичко е възможно.

Някой каза, че няма нищо, което се дава даром.
Не, има. /примерно различните таланти - да рисуваш, да пееш, това са дарби/. И смятам, че човек, който е надарен с каквато и да било дарба, трябва да я развива, да я ползва, да й се радва и да радва хората с нея. И не на последно място, дори на първо - да бъде благодарен!
Добрият късмет не е ли също нещо, което ти се дава даром?!

Лилянa , негативна , не се хващайте за думата "истина"! Да перефразираме - "изводите за живота". Вие до какви изводи достигнахте?!

Извинявай, утро77, на мен малко детински ми звучи темата, общо взето ги говорехме такива неща между 15 и 21-годишна възраст с връстниците.

Тези едри фрази - "изводи за живота", като "Любовта на Живота ми", "Правилният Път", "Истината" точно са философстване на порастването, извън този етап се чувствам. Поочука ме животът, видях това-онова, вече нищо не ми е издялкано в камък и все по-несигурна ставам, неспособна за подобна категоричност.

Не го приемай като лична критика.