Отношенията деца – баби и кога имаме повод за притеснения

Бабата  не  ти  е  конкуренция  за  обичта  на  детето. Майката  се обича по един  начин, бабата- по  друг. Защо е  нужно  да мерите  детската  обич  количествено?
Колко е  голямо  детето?
Ако е мъничко, позволявай му  да  общува с баба си  толкова , колкото има  нужда, стига  бабата   да  не  е  някакво  чудо  небесно, което  с думи или  действия  да  вреди  на  детето  ти.
Ти си майка. Бъди по- уверена  в себе  си.

Точно така. Явно като са ни малки децата, се връзваме на дреболии. Няма да забравя как щях да се пука от яд като синът ми беше на 2 години и аз го извеждам на разходка, а той се дърпа на противоположната страна и сърцераздирателно се дере "Бабаааааа! Бабааааа!" А въпросната баба не беше свекърва, а собствената ми майка. Е, порасна и никога не е имало и грам съмнение, че ме обича, но сега ми е смешно как се бях ядосала. Няма смисъл да хабиш нерви за подобни дреболии. Бабата никога не може да замени или измести майката. Освен в случаите на безотговорна майка, изоставила детето си, но твоят не е такъв. Така че, спокойно.

Не мисля, че имаш поводи за притеснение. Особено ако с бившата си свекърва сте запазили добри отношения помежду си.
Моите деца са при баба си и дядо си всяка събота и неделя. Още от петък започват вълненията им как нямат търпение да отидат там, кроят планове къде ще искат да ги заведат и т.н. После като ги доведат в неделя следобед въздишат кога ще дойде другата събота и не спират да разказват къде са били и какво са правили. Приемам го като нещо нормално - за тях това са 2 дни разнообразие, 2 дни, в които ще правят почти каквото си поискат, ще хапват вредни храни, ще се виждат с децата от блока на свекърите и т.н.

Бронте, детето е на 2 годинки и бабата изпитва нескрит душевен оргазъм, когато малката я търси и плаче да стои при нея. И се почва още по-голямо лигавене ,,оохх, на баба слънчице, на баба златце, баба ти дава да правиш еди-какво си" знаеш как е. По-скоро се страхувам след развода да не я манипулират и да се опитат да я настроят срещу мен. А тя все пак е малко дете, няма да им е много трудно.

Все едно описваш майка ми. Но, наистина не е толкова лесно да се настрои детето против майка му. Особено, ако тя е обичаща и грижовна. Преминала съм през подобно бабинско поведение и с двете ми деца, не успя да обсеби и настрои нито едното. Сега си твърде чувствителна и заради предстоящия развод, но не си създавай излишни притеснения.

Много благодаря за подкрепата и дано си права. Разплаквам се само при мисълта, че може да ме измести от първото място. Но може и да не стане така, може всичко да е само в моята глава...

Ти предполагам говориш за свекърва си, а не за майка си. Няма причина да ревнуваш - бабата не може да замени майката. Може би ти си малко по-строга и взискателна от бабата.

Честно казано не забелязвам голяма разлика в държанието към детето между мен и бабата. Може би се карам по-остро, докато тя го прави по-скоро на шега. Но определено няма нещо, което бабата да прави, а аз не. Даже обратното. И се опитвам да разбера детската психика, опитвам се да мисля като нея и пак не разбирам какво повече получава от баба си. Ако нея я няма избира мен пред всички останали-другата баба и дядо, баша си. Но когато баба й е наблизо избира нея, без значение за какво става въпрос-дали да й покаже нещо, дали да играе с нея, дали с нея да отиде някъде. На моменти имам чувството, че ще откача.И да-за свекърва става въпрос.

Всичките  ти  притеснения идват от стреса, който  изживяваш.
Детето   расте. Кръгозорът му се разширява. Ще завързва  нови познанства и  приятелства  с деца  на  неговата  възраст. И тогава   всички  ще  бъдете  изместени  бездруго  на  заден план.
Казвам ти  го  от опит.Майка  ми и  дъщеря ми имат много  силна връзка. Моята  девойка  е   голяма- на 6 г. Но всеки  път, когато  отида  да я прибирам  след  гостуване  у баба й, в колата   рони  горчиви  сълзи, щото  й  било мъчно  за  баба  й   и искала  още  да  стои  там. Сълзите  обаче са  пет   минути. Още  като  слезнем  на паркинга  и  я  наобиколят  дечурлигата   от блока, забравя  и  баби , и майки , и  ни  отсвирва. И няма  драми.
Ако  сме  на парка и  любимата й баба дойде, ако изобщо я  забележи,  отива  тичешком  до  нея, млясва  една бърза  целувка  и  отива  пак  да беснее.
Ако  ти  се  тревожиш, че  след развода бабата  ще  влияе  на детето  срещу  теб  и  ако  бабата  го направи, това означава, че е  много  глупава  жена. И тогава  с чиста  съвест можеш  да  разредиш  контактите  до санитарния минимум и  то- в твое присъствие. С течение  на  времето   нещата  ще  се случат  от самосебе  си- детето  ще  се дистанцира, когато има  своя  среда. Предварително  не  бери  грижа- може  и  да  не  го настройва  срещу  теб след развода. А сега  остави баба и  внуче спокойно  да  се  обичат; ти  не  се  опитвай  да се  харесаш на детето  повече от  бабата . Така  само ще  го  разглезите  ,а това е  безсмислено. Бъди майка- онази, която  гушка  ,но и която възпитава

Моята свекърва искаше да обсеби бебето и знам как се чувстваш. Ние никога не сме живели заедно, но тя ме приемаше като инкубатор, който ще роди внучето и. Беше ужаснп, като я виждах как се лигави с детето ме свиваше стомаха. Още в началото и показах, че ние ще се грижим за детето си, което доста я разочарова и скъсах доста нерви. С времето прие фактите и вижда че се справяме добре. Аз с нея се виждам основно по празници, а мъжът ми води детето тя да го види, когато той прецени. Като се дистанцираш от нея ще се успокоиш. Никой не може да замени майката, просто трябва да инвестираш време и любов в детето

Сами, тези мисли ги имах и аз преди няколко години (с тази разлика, че не ставаше дума за майка или свекърва). В един момент се успокоих - майката е една и е незаменима. Стига да не си изоставиш детето (макар, че малко ли хора търсят биологичната си майка, кръвта вода не става. Е, естествено се полагат и усилия за това - безрезервна, безгранична обич. Уверена съм, че това й даваш, така че не се притеснявай. Виж, факт е, че има и роднини, които се опитват да настройват децата против другия родител, но повярвай ми, това определено ще е в техен ущърб. Да не говорим, че е доста трудно, щом е към майка, която вероятно ще вземе родителските права и ще се грижи за детето. А и не казваш, има ли такива предпоставки, в какви отношения сте, да не е малко като нероден Петко. Щото има сума-ти свекърви (моята включително, които дори са на моя страна) и думичка лоша няма да дадат да се каже против мен.
А има и не малко случаи, когато след развода мъжът и родителите му не държат особено често да виждат внучето.
На първо време се успокой.

Ако бабата е майката на мъжа ти, с когото се развеждаш - да, имаш огромен проблем. Отдели си детето от нея навреме, иначе те очакват огромни проблеми. Със сигурност всички, които са писали преди мен, нямат опит в подобна ситуация  

Бабата ще гради имидж само на сина си, а за цялата раздяла ще бъдеш обвинена само ти. Всичко зависи от теб, не си изпускай детето.

Момичетата, които пишат за баби - своите майки, нямат идея за какво става дума, когато бабата е бъдеща бивша свекърва.

Поне след развода детето няма да комуникира ежедневно с нея, както е сега.

Дана, не  винаги  е   така.
Както  съм споделяла  тук, мъжът ми  има  син  от   предходен  брак. Той скоро  ще  стане  на  20  години, но, когато  се разделиха, беше  на  седем.
Също  съм  споделяла, че нито  обичам, нито  уважавам свекърва  си  поради  ред причини.Отношенията  между нея  и  бившата  й снаха   също ,меко  казано, не  са  били розови.
Но, няма  да  си  кривя  душата- когато  детето  е идвало  у  нас или  на  гости  у  баба  си, нито  веднъж  не  я  чух  за всичките  тези  години  да  каже  дори  една- единствена   лоша  дума  за майка  му. ММ се  е  изпускал, но  или аз, или  свекърва  ми, веднага  сме  го  прекъсвали. И то  не  защото  сме  някакви  светици  небесни, а  за  да  не  се чувства  детето  зле.
Така че- дали  е  свекърва или  не, няма  значение. Има значение  дали  чистосърдечно   обича детето  и  дали  в главата  й има  мозък  поне  колкото  орех .