МНОГОДЕТНИ МАМИ

+1
Моите и трите са момичета, от палави по-палави .Все си мислех, че няма на къде повече, ама имало.Най-малката (на почти 2г), никой не иска да гледа, защото според бабите си е ''неуправляема''.Аз съм свикнала, но понякога тайно завиждам на майките с кротки и разбрани деца.Ето днес за пореден път си счупи количката от мятане и въртене в нея .(просто пример)А някои вечери оставам без глас от цял ден викане...не че някой ме чува.

6tastliva, да, 6г и 10 м е разликата между най-голямото и най-малкото ми дете.
Като гледам при теб ако сега забременееш ще е най-малко същатата или по-голяма, тъй като голямото ти е вече на 5г и 9 месеца.
А и пишеш за породени няма как да станат 3 породени, тъй като дори и малкото ти дете ще ти е най-малко на 4г, ако сега забременееш този месец. Имам приятелки с три деца (не близнаци) в рамките на 5 и на 6г (като мен) години, първите години не са лесни, но сега е добре, имат еднакви интереси и игри.

При мен никога не са били две големи и едно малко, а по-скоро три малки деца.

И колкото да си пишем три деца и тичането по тях си е повече отколкото по две деца. Незнам защо, но често ми се случва да ми казват майки с по едно, две деца "ти си с три, но моите две/едно са като три" или любимото ми, култово "ако моето е кротко като твоите три и аз мога поне три-четири деца да отгледам". Незнам  защо е нужно това сравнение! Децата ми са послушни, въпреки различните темпераменти, характери, защото така са възпитани. Естествено си имат моменти когато не слушат, но общо взето знаят докъде да стигнат преди да прекрачат границата.

Истината е, че аз сама през деня съм ги гледала (нямаме баби) и децата усещат докъде мога да покрия и не съм могла да смогна всяко на 100% да обгрижа. Прости примери, докато бяха малки, като оставяне на най-голямото само да се катери/люлее, когато аз тичам по средното, че беше по-лудо; бебе ще реве в количката докато аз оправя и събера другите от парка за да си тръгнем. Средното ще заспи само в стаята, защото аз трябва да кърмя/сменя бебето. С голямото ще четем приказка за него, докато другите пълзат по пода и лапат каквото намерят.
С две деца имаш две ръце да ги държиш докато пресичаш улицата; с три деца разчиташ, че едното (голямото) се държи за палтото ти. И други такива.
Любимо ми беше когато приятелка с две деца и баба за разходки в парка, ми каже лесно ти е, че са послушни  . А реално те трябва да са такива, защото иначе нямаше как да излезна с тях.
 

Ооо, не аз нямам това предвид.
При мен колкото и да го искаме, май няма да имаме тази възможност да забременея за 3-ти път. Не, че точно това ще е проблем, а заради здравословното ми състояние. Плюс това, че има голям риск за мен и за детето по време на бременността, а и при него след това. Да не навлизам в подробности. 
Та, най-вероятно това ще си остане само мечта.    А искаме едно момченце.

Иначе ви чета с интерес. И най-вече написах за викането, че според мен, много се вика по малките деца /затова написах и моя случай  , защото са две малки/ и че невинаги с момиченцата е песен /не само аз го казвам, ето и Лора по-горе също/. 

Проблемът при нас е, че докато не се развикам, не ме вземат насериозно. Но наказвам по-малко от баща им, по-милостива съм.
Щастлива, не е необходимо да раждаш, за да имаш дете. Аз съм раждала 2 от 3. Голяма работа

Chocolate как сте, напаснахте ли режимите на децата?
Аз наказвам като има причина, но и моите деца са вече по-големи и повече се водят.

6tastliva права си момченца/момиченца има и палави и по-тихи; независи от пола, а от характера на детето.

И аз съм на същото мнение.
Батковците ми са много кротки и добри, обаче третото съкровище ми разказа играта. Много палава, разпиляна и дива.

Аз си мислех, че като станат по-големи е по-лесно, но първокласничката ми изискваше няколко месеца повече ресурс от малкото. При нас разликата е 5г и половина.

Windekind мисля, че като растат нуждите може би са същите но различни. Като малки е най-вече физически (носене; неспане!!; обличане и тн), в училище е повече умствено напрягане, после притеснения къде са и тн  .

На мен определено ми е по-лесно физически вече, но ученето става повече и по-трудно  . Но аз това го харесвам и ми е мноого по-добре с ученето им да се занимавам, отколкото да не спя. Задачи мога за решавам цял ден отколкото да не спя по цели нощи.

Незнам как е сега в България, но тук е началното училище (до 11г) е много лежерно.
Има домашни само веднъж в седмицата за по 20-30 мин и това е. Аз им давам допълнително на децата ми в къщи по математика да решават. От тази година най-големия е в средното училище (5-ти клас по бълг) и там има много домашни и допълнителна подготовка. Но той е свикнал и сам се подготвя.

Хахаха, напълно съм съгласна! При нас е същата работа Моите трите са родени в рамките на 5 години и три месеца. При пресичането аз държа двете малки за ръцете, а големия батко се държи за някое от тях. А, когато още едното беше в количка, ги строявах от двете страни да се държат за количката.
Нашите баби са на по 250 км в различни посоки, така че на разходките съм само аз И тичам след най-малкото, а батковците се оправят сами.

Обаче искрено ме изненада, че когато са две от три, децата са по-палави, отколкото, когато се съберат всичките При нас си е по съвсем регулярния начин - което и от децата да липсва, лудницата и шумът, създавани от другите две, намаляват осезаемо. А, ако по някаква причина сме останали с едно дете вкъщи, то направо си е като без дете - мир и спокойствие

И преди съм писала - най ми е трудно, когато остане само едно от децата. Обикновено това е най-малкото и се чуди какво да прави като няма компания. Не че непрекъснато се забавляват заедно, но са свикнали винаги да има някой спаринг-партньор "на потърсване". Затова, когато са сами, побъркват мен.
Обаче и порасването си казва думата. Напоследък практически сме само с две деца, едното от които - тийнейджър, и все по-често се случва най-малката да остава сама.
А имаше времена, когато в къщи се събираха още две деца, освен моите и ставаше една щура детска градина. Че и на разходки съм ги водила, да ме питате как съм се справяла. И аз се чудя.  

При нас, като остане едно от децата, то, общо взето, се възползва да си играе на воля с игрите и играчките, за които иначе постоянно има спорове

Определено на мен ми е по-лесно само с две или едно дете. Преди десетина дни малката беше на ски лагер, от вчера каките са. Дори само това, че няма нужда да приготвям храненето за деня на каките ми е голямо облекчение. Но и аз се сблъсквам с проблема само дете, скучно му е и не е свикнало да е само. Става въпрос за малката, вечерта не спря да мрънка, че и е скучно. Измихме си заедно зъбите, защото не искаше сама, после отиде да си легне в детската и след пет минути се появи в хола ревейки и отказвайки да отиде да спи сама в детската. Съответно спа при нас в спалнята, а е минала само една вечер без каките все още.. Всъщност докато тя беше на лагер нямаше проблем, защото имаше за компания други деца от класа, но сега вкъщи сама без каките е по-зле..
Изказването, че на мен с близначките ми е по-лесно отколкото на еди кой си с едно бебе съм го чувала неколкократно. При което потвърждавах, че е така и че със сигурност е много по-лесно с две бебета, отколкото с едно. Майките не можеха да разберат дали говоря сериозно или се майтапя...

Мен често ме 'съжаляват', а ако случайно стане дума, че работя, изпадат в шок. Някои не ми и вярват .

При нас е същата работа Дребния се промъква в стаята на батко си, открил му е тайника с метални колички и си отмъква по малко от тях

Пролетна представих си те с 6 малки деца на разходка  ; веселба е било.

Наистина като са трите ми е по-лесно и по не шумно.
Някакси помежду си се регулират и разправят кой какво да прави. Хич не ни търсят с баща им.
Ако са двама (обикновенно двамата малки или най-големия и най-малкия, които са със сходни темперамента) е шумно и има разправии. Когато е едно за няколко часа само (рядко се случва) в къщи ми е най-трудно, все нещо иска да играем/занимаваме. Така че разбирам ги родителите с едно дете, то си е трудно  .

Windekind явно в България е така, щом си с толкова много деца, явно неработиш. И тук е така ,но за много деца се брои над 6 някъде.