за Нанди и Мими

Мила Нанди,
искрено съжалявам за преживяното от вас. Вече ежедневно се убеждавам в това, че в българските болници няма съчувствие, няма желание за помагане, няма милост. Няма милост нито към децата, нито към родителите. 
Аз лично нямам никакви лоши впечатления от д-р Литвиненко, но на твое място бих потърсила помощ още някъде. Дано с Божията помощ успеете да намерите лекар, който да вземе присърце страданията ви и да ви помогне!
Целувам ви! 

Мила Нанди, и ние се молим за Мими и дано всичко се нареди!!!
Целувки на малкото слънчице!
 

Стискам палци детенцето да се оправи.На теб ти пожелавам да намериш сила и кураж, да не губиш вяра,за да можеш да му помогнеш.Ако имаш и най-малката възможност потърси консултация и с друг.

Здравейте от нас с Мими!

Вчера и днес тя се храни добре и дори сама ходи по голяма нужда ( а не с клизма както допреди). Доста е нервна и не иска да спи, плаче повече, но това мисля че е хубав признак ... вече излиза от онова ужасно състояние в което си мислех че си отивата милата...
Още й подскачат очите, прави устничките на хоботче и за кратко като че ли се вглъбява, но да не казвам голяма дума ги няма онези много страшните и ужасни гърчове, които бяха в болницата.

Дано се подобри състоянието й и да се успокоим всички вкъщи и всички наши близки и вие мили мои приятелки.
     
Още веднъж ви благодаря за подкрепата.
Ще се опитам да разговарям вечерта със съпругът си за консултация с друг специалист -  той вече с никой не иска да разговаря, няма им вяра и иска да търсим помощ в чужбина... отказал се е да се надява че нашите специалисти ще й помогнат с нещо.
А знаете че не става и лесно и бързо за консулт в чужбина, а и толкова е скъпо.
Нека Бог се смили над нас и да разреши проблемите ни, да не страдаме повече защото без сили останахме.

Мила Нанди,въпреки че не съм запозната в подробности с вашия проблем,надявам се да чуваме все по-добри от вас.Надявам се малката Мими да се оправи.Може би е добре да потърсите консултация и с друг специалист тук-в България.Ако не би,наистина е решение да търсите помощ в чужбина.Това,което мога да направя аз ,е горещо да се моля да се оправите.От все сърце ви желая скоро да намерите решение.Целувки.

Здрасти Нанди,
Пиша тук и се надявам да прочетеш това. Не съм психолог както знаеш, но в практиката си съм видяла не един случай по един или друг начин подобен на вашия. Родители са се отчайвали, развеждали са се, оставяли са си децата,  - единият вариант.... и примирявали са се, сплотявали са се, отхвърляли са обвиненията на другите в името на съдбата.
Много е тежко да не знаеш какво му е на детето и как да му помогнеш. Има една група родители, които не приемат факта, че детето е много сериозно болно и хукват по врачки, екстрасенси, лазер терапии, амонокиселини и какво ли не и докато ходат на едно от изброените места и ги убеждават как всичко е уж наред са спокойни до момента в който самите не се убедят, че няма нищо ново в развитието и хукват на следващото място.
Има е друга група родители, които смятат , че проблема на детето се решава само с лекари, лекарства или само без тях, има и такива, които решават, че могат да се справят сами и буквално си дресират децата така, че на самите родители да им се струва, че всичко е наред.
Няма готова рецепта за това как се постъпва в такива тежки моменти. Родителите решават сами, заедно, защото за съжаление детето не може да каже какво иска или мисли.
Няма и вълшебно хапче. От опита си знам, че родители които са успели да преодолеят т.н траурна реакция – т.е да приемат проблема са били онези родители, които са определили какво искат да постигнат и кое е по-важно – да запазят спокойствието си, семейството си или просто да се грижат за детето колкото може по-дълго.
Била съм и с родители на консултация в чужбина – свалям им шапка на тези хора, как издържаха да чуят това, което най-малко искаха, това, което им беше повтаряно тук години наред, свалям им шапка и за това, че въпреки финансовите и емоционалните трудности, които имаха успяха да се сплотят като хора и да се радват на детето такова каквото е, да знаят каква могат и каква не могат да искат от него.

Искам да ти пожелая много сили и увереност да намериш правилният път към сърцето на тези, които са около теб, за да разбереш как сами да излезнете от заплетената ситуация и да определите посоката в която да вървите напред
 

Фонда за лечение на деца в чужбина отпуска средства и за деца, които нямат диагнозав БГ и търсят такава в чужбина. Въпросът е обаче къде в Чужбина? Но така или иначе за вас остава да платите пътя си и престоя на възрастните, но процедурите и изследванията в избраната болница се поемат от фонда. Пиша това да го имате предвид и да го разучите като вариант когато решите да потърсите мнение и в чужбина.