Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
  • Мнения: 36
Дано темата е за тук ... срам ме е от това което ще напиша но наистина моля ви не ме укорявайте и обиждай те ... Бременна съм в 22 седмица всичко е нормално с бебчо ... Честно казано бременността ми не беше планирана но определено не е и нежелана радвам се на човечето което расте в мен но напоследък имам много депресиращи мисли от които буквално ме е страх и сякаш нарочно се завръщат и не ме оставят намира ...
постоянно си мисля че няма да се справя и няма да мога да го гледам че ще бъда лоша към него че ме е страх какво ще последва ... страх ме е като цяло че съм пораснала така да кажа сякаш чувствам себе си като дете което съзнавам няма логика защото съм достатъчно зряла да се справя но мисълта не ме напуска че просто няма да успея да се справя да го гледам чувствам себе си променена сякаш остаряла и т.н не знам какво е това депресия ли е на някой случвало ли му се е ... толкова ме радват детските ритничета а на моменти чак се плаша и си казвам как ще излезе ... представям си как расте в мен и хем ми е интересно хем се плаша и някакви такива ... не знам някой имал ли е такива мисли минават ли .. наистина се плаша от себе си чакам го с нетърпение а в същото време ме е страх че няма да бъда достатъчно добра и няма да мога да го гледам нито ще го обичам ... в началото когато разбрах че съм бременна не разбрах какво се случва постепенно свикнах и се радвах до 4  месец разглеждах и дрешки и т.н докато сега сякаш самата мисъл ме плаши да купувам разни неща .... хора какво да правя ясно съзнавам че не мога без бебето та то е смисъла на живота ми защо трябва да се появяват такива мисли защо ...

# 1
  • Мнения: 754
просто в организма ти бушуват твърде много хормони ...нормално е да си депресирана какво ще се случи с теб все пак тялото ти се променя за да даде нов живот ... аз също съм така но моите страхове предимно са дали ще успея да го гледам как ще разбирам от какво има нужда и т.н ... не се шашкай всичко ще отмине  Hug

# 2
  • Мнения: 7 047
Аз имам две деца и двата пъти имах подобни страхове, като втприя път беше по зле а бях на 30+, така че не се стресирай много. Нормално е. Жената която не се спрявя с гледането на собственото си дете е единствено тази, която не го иска. Стресиращо е, особено като останеш сама с бебето и нямаш помощ, но не е невъзможно. Нещата се получват от самосебе си. Прочети из нета какво се прави в началото, ако нямаш приятелки да ти споделят опита си и го давай по спокойно. Ако имаш хубава бременност радвай и се, защото е кратък период.

# 3
  • Мнения: 2 125
Хормони  Crazy  thumbsup

# 4
  • Мнения: 42
Напълно нормално скъпа.
Не се връзвай на тия хормони!
Аз съм на 22(казвам това защото на практика наистина не съм голяма и зряла) също с непланирано бебче и до седмица ще се гушкаме с него. Аз пък до 5тия месец сякаш дори не осъзнавах какво става... Гледам нещо си там на видеозона, пия си витамините по инерция. Ти поне мислиш, в 6мия месец ревах цяла седмица и се вайках ужас какво стана сега какво ще правя!
Намери си отдушник. Приятелка, майка (мъжете не стават за тая работа, моят беше по-зле и от мен).
Радвай се на бременността.

# 5
  • Мнения: 2 074
Не са ти странни мислите. Всяка бременна има подобни страхове. Все пак това е голяма промяна, спираш да си отговорна само към себе си, има вече някой, който е изцяло зависим от теб. Правиш си някаква равносметка. И аз сега като се разхождам с малката по площадките се сещам за безгрижието и игрите години назад, на същите тези площадки и се чудя кога мина времето   Mr. Green Понякога си мисля достатъчно търпелива ли съм, дали е щастлива, храня ли я пълноценно, и т.н. Това са някакви моменти, които всеки разумен човек има, защото иска да се справя добре с нещо. Ако не ти пукаше, нямаше да се подлагаш на съмнение. Освен това в момента чувствителността ти е на макс от хормоните. Леко бременеене и горе главата Wink

# 6
  • София
  • Мнения: 98
Ох и аз имам същите мисли и факта, че не е редно да ми минават през главата прави положението още по-тежко.
 Стигах до плач, карах се с ММ..
Аз се хващам в тези мисли най-често когато бездействам и нищо не правя, та ако нахлуе нещо в главата ми веднага гледам да се разсея - пускам си музика, обаждам се на приятелка, почвам да чистя или гледам бебешки работи в интернет.
Цаката е лошите мисли да замениш с положителни, не е лесно, но се получава Hug

# 7
  • Мнения: 2 289
И на мен ми минават подобни мисли, но за кратко. Аз много споделям с ММ, той ме успокоява най-много от всички и не показва страх. А знам,че и на него не му е лесно. И на двамата ни е за пръв път и хабер нямаме от бебета. Само дето при нас е планирано, което не променя нищо. Все си така неподготвен.

# 8
  • Мнения: 16
Страхът от това,че няма да се справим като бъдещи майки е напълно нормален,все пак това е отговорност за цял живот.Аз също се притеснявам дали ще бъда винаги права в преценката си спрямо бъдещата ми дъщеричка,но вътрешно в себе си знам,че ще дам всичко  за едно пълноценно семейство,в което нашето съкровище да израстне обградено от любов.
А хормоните и остави настрани  Grinning

# 9
  • Мнения: 20
Все едно аз съм го писала.Аз съм в 23 с.и при мен всичко беше наред до 4-месец.....след това мислите,страховете не ме оставят на мира.Чувствам такива неща,каквито и ти и още други.Започнах психотерапия дано ми помогне,че това положение не се издържа. #2gunfire

# 10
  • Мнения: 19
Аз съм в 30-та седмица желана и планувана бременност. Толкова често си мисля подобни да не кажа същите неща, че чак ме е срам от мен самата. На никого не съм споделила. Искам си бебето, чакам я обичам я говоря и, но толкова ме е страх от това малко и безащитно същество за което ще трябва аз да се грижа, а честно казано не знам как ще се справям. Другото което е, че с мъжа ми живеем във Франция и ще си я гледаме сами. Има дни в които испадам в страшни мисли и депресии, но го отдавам на хормоните защото само при мисълта, че ще и се случи нещо полудявам. Радвам се , че не съм само аз така не се обвинявам така жестоко за глупавите мисли...сигурна съм , че с появата и всичко ще си дойде на мястото най-вече хормоните ми.

# 11
  • Мнения: 70
Здравейте,
 
 Не се давайте на лошите мисли изобщо. Не само, че не трябва да им се давате ами и също игнорирайте всички, които ви дават лоши мисли. Защото не е само какво ви е в главите, ами и какво ви говорят други хора също така. Факт е, че бебетата са едно чудо, от малка нищожна клетка ставаме хора. Някаква пална магия. Факт е, че ние сме пораснали да бъдем отговорни хора- работим, учим, имаме приятелства и тн. Т.е. имаме достатъчно знание и опит да предадем на едно мини човече, до степен в която то стане добър и отговорен човек. Аз непрекъснато си повтарям, че всичко се случва с причина. Т.е. сега и аз очаквам, не едно ами 2 бебета, това си е цяло чудо, няма да е лесно чудо- голяма промяна в живота ми, но я виждам като промяна за по-добро. Повече семейно щастие, по голям кръг от любов- няма да сме само аз и моя мъж- които обичаме един друг, ще имаме още двама да обичаме и да ни обичат. Това не е ли прекрасно. Всичко останало е мимолетни трудности. За мен живота ни е даден да се научим да запазваме 2 неша- спокойствие и търпение. Ако сте спокойни и търпеливи- не само като родители ами и по принцип- всичко ще е толкова по гладко и лесно. Така че усмихнете се и не си мислете някви негативни неща какви родители ще сте и как ще се оправите. Едно време по селата хората са имали по 5 деца и са се оправяли и са се обичали и са били заедно- дори и да са имали труден живот- вземете пример от тях. Прекрасен ден на всички Simple Smile

# 12
  • Мнения: 3
 
   Здравей, като чета поста ти познавам себе си. Бременна съм в 31 г.с. Изпитвам всичко това, което изпитваш и ти плюс още допълнителни неща. До преди 10 дни очаквах детето си с нетърпение и изведнъж нещо се преобърна в мен. Лошите мисли не ми дават мира и на моменти не виждам изход от ситуацията. Колкото повече наближава момента, толкова повече ме е страх. За момента не виждам изход. И ако може да ми кажеш дали си го преодоляла всичко това и как?

# 13
  • Мнения: 106
Здраавейте бъдещи мами . Днес и аз потвърдих бременноста си при лекар. От година се опитвахме и най-накрая стана .... За първи път ми е на 22 години съм . Бремевва съм във 8 г.с по изчисленията на лекарката термина ми е на 20 Юли. Докторката ми каза,че развитието на плода било малко по назад и,че може това да е заради късна овулация.Мислите ми сааааааааа много странни страх ме  е дали всичко ще е наред и далиииии това което ми каза е нормално моля помагайте със съвети.Благодаря предварително.

# 14
  • Мнения: 754
Здраавейте бъдещи мами . Днес и аз потвърдих бременноста си при лекар. От година се опитвахме и най-накрая стана .... За първи път ми е на 22 години съм . Бремевва съм във 8 г.с по изчисленията на лекарката термина ми е на 20 Юли. Докторката ми каза,че развитието на плода било малко по назад и,че може това да е заради късна овулация.Мислите ми сааааааааа много странни страх ме  е дали всичко ще е наред и далиииии това което ми каза е нормално моля помагайте със съвети.Благодаря предварително.

според мен всичко е наред няма нищо притеснително ние също вървяхме назад до 12 г.с след това + - някой друг ден ... Лека бременност

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт