Аз ли бъркам някъде във възпитанието?

  • 1 534
  • 27
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 46 510
Същата работа е и при нас  Confused
Опитвам се да не давам вид, че съм ядосана, казвам твърдо какво трябва да стане, например- тръгваме си от люлеещите се колички и точка, обикновено използвам нещо друго, за да й отвлека вниманието, но не винаги се получава. Преди няколко дни мъкнех една тежка торба и не можех да я пренеса през улицата, а тя спря по средата  ooooh! от всякъде идваха коли и буквално я превлачих през платното, което беше съпроводено с писъци, но какво можех да направя  Rolling Eyes ако някой ме е гледал от страни сигурно си е казал, гледай я тая как го е разглезила, но тя не винаги е такава, само понякога нещо й прещраква  Twisted Evil
По едно време я первах леко, 2-3 пъти ми се е случвало, но като видях, че не помага спрях ...
После крещях, не помага, само започва да ме имитира  Laughing сега казвам със сериозен вид каквото трябва и продължавам, без да й обръщам внимание. Е, понякога се тръшка, плаче, но определено това най-има резултат.
Надявам се скоро да свърши  Blush

# 16
  • София
  • Мнения: 7 097
И аз съм от отбора на майките на тръшкащи се деца!!! Калина е на 1 и 8 м. Ще ви кажа какво прочетох наскоро по въпроса - първо, че това са абсолютно нормални прояви, второ отвличането на внимание е единственото спасение или да не обръщаш внимание /при нас общо взето работи, стига да запазя самообладание, което ми коства страшно много на моменти/. Детето не трябва да се оставя на самотек защото не се чувства добре, ако не му бъдат поставяни граници от родителя, само така се чувства сигурно. И също така прекалената строгост и да вървиш и само да му пилиш на главата не са добър подход, защото децата развивали чувство за вина.

# 17
  • Мнения: 8 917

 Само моите ли принципи на възпитание се различават от на всички останали?  Thinking Аз не виждам НИЩО, ама НИЩО лошо в това детето да е разглезено. И въобще не ми пука какво ще кажат другите мами по площадки, или другаде. Не приемам съвети от рода" много си го разглезила" и "това е така, защото не го биеш..."  #Crazy

Аз съм възпитавана така(без бой , с много, много любов и разглезване ако щете) и ако мога да възпитам поне малко сина, както майка ми е успяла да възпита мен, ще се гордея ужасно със себе си. Смятам се за стойностен човек, обграждан цял живот с много любов! Сега се старая да я раздавам и на всички около себе си в същата доза и степен  Hug

 newsm10
Това да не ми да съм го писала аз, докато съм спинкала Thinking Абсолютно съгласна с всяка една дума!

Последна редакция: ср, 29 мар 2006, 17:06 от The Sun

# 18
  • София
  • Мнения: 6 999
Уффффффф...ама как го правите това с отвличането на вниманието?

Аз хич не го обичам, а и не мога да го правя. Майка ми все започва да говори нещо от сорта: "Ела сега да видим кученцето...тати дали си идва...какво ще ти покажа..." а на мен не ми идва. За малкото неща, които не одобрявам - казвам веднага и твърдо настоявам да се спазват без никакви отвличания на вниманието. Малко ми е едно такова...лъжовно това  newsm78

# 19
  • Мнения: 7 837
И при мен не минава номера с отвличане на вниманието  Confused Дори и да му говоря, да му покажа нещо друго или да го дръпна настрана, той си знае своето и изобщо не ми обръща внимание. Оставям го да си се тръшка, наред с още 3-4 деца, правещи същото около него  Crazy  Отстрани стоим родителите и се гледаме разбиращо  Laughing

# 20
  • Варна
  • Мнения: 2 171
Никъде не бъркаш Simple Smile!
Ако моят син прави нещо, с което не съм съгласна го дърпам на страна и въпреки крясъците твърдо обеснявам, че не може и защо. Правя го колкото пъти е необходимо и има ефект определено. А ако трябва да си ходим просто го слагам в количката/или го повеждам накъдето трябва/ и протести не ме интересуват Naughty. И изобщо не се впечатлявам кой и как ме гледа когато пищи- после няма "зрителите" да се оправят с детето ми.

# 21
  • Мнения: 168
От възрастта е и все някога ще отмине. Моята щерка започна да устройва сеири след годинката. Лягаше на земята, пищеше и риташе с крачета. В такива моменти само игнор и чао-чао. Това като го чуе, става и моментално ме следва по петите.
Не съм за боя и потупването. Мисля, че това унижава детето. То е личност и се отнасям с нея като с равна, освен в случаите, когато се възпитаваме. Случвало ми се е да и кресна, но това не ми помага. Тя се изправя срещу мен и също започва да крещи. Гледам да я прелъжа нещо, когато много се запъне. Измислям и някаква работа или и давам оферта за нещо по-интересно от това, с което се е захванала. Mr. Green Крайната мярка съм я споделяла и преди-хващам я за ръка и я повеждам към вратата, ако сме в къщи. Хич не и допада идеята за излизане сама навън и се укротява веднага.
 Ти разговаряй, обяснявай и изисквай от детето. Не се обезкуражавай. Резултатите не идват моментално, но след няколко седмици ще се убедиш, че опитите ти не са били напразни.

# 22
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Ама кога преминава този детски пубертет, бре?! Голямата е вече на 5! Аз вече сигурно бъркам някъде Rolling Eyes Стопиха ми се нервите, опитах всякакви подходи, но резултат няма. Ще ме вкарат в прихиатрията Crazy

# 23
  • Мнения: 1 561
Моята е на 1г и 7м и забелязвам , че когато и кажа -не, тя нарочно го прави същото и процедирам така- насочвам вниманието и кам друго, което много харесва или обича, все още се лъже- напр. от градинките си тръгваме за да и дам сок да пие или шоколадче да папа WinkАко иска някоя играчка, щото това е голям проблем-чуждите играчки са по- интересни пак се лъжем с подобни неща, но не и крещя или казвам не втори път.При нас помага.Но тя е и по-кротка. не прави бели въобще.

# 24
  • Мнения: 4 414
номерът с отвличането на вниманието и при нас не минава - ляга на земята и плаче, та се къса...от време на време се надига да види дали някой я съжалява Wink като види, че съвсем никой не и обръща внимание - спира. преди ревеше доста по-дълго, сега намали. единственото отвличане на внимание, което действа безотказно са рекламите по телевизията...ама на улицата като няма реклами newsm78
никога не съм смятала, че дете, което се тръшка "излага" майка си. затова не се и притеснявам...ми тръшка се, какво да направя?!  а разни баби, дето ми разправят, че малко съм я била, най-много те да си го отнесат! ако изобщо им отговоря, обикновено им казвам, че "не малко, а никога не съм я била" да се пулят!

# 25
  • Майничка
  • Мнения: 12 581
Във връзка с тръшкането, да ви разкажа следната случка:
Дъщеря ми беше на 1г. и 7 месеца. Мъжът ми се прибрал по-рано от работа, взел я на разходка по Главната и ми звъни на работа да се видим на централния площад. Слизам аз от рейса, понасям се бавно към площада и чувам постепенно засилващ се кански писък на дете. Тъкмо си помислих, че звучи като мойто и гледам мъжа ми крачи бавно и величествено (тогава 100 кила, с гола глава и брада), протегнал ръце напред, с едната държи девойката за дънцето на гащиризона, с другата - за "тирантите" и така я носи, а тя врещи и се извива. Стигнаха до мен, той я пуска на земята, но още й държи тирантите и я пита спокойно: "Сега миряса ли?", тя отговаря кротко: "Да" и все едно нищо не е било се обръща към мен, хили се и вика: "Мама доде".  #Crazy Затръшкала му се тя, той я подбрал и я носил така през половината главна и през целия площад! Ега ти биволското спокойствие! Следващият път като ми спретна на мен този номер, само я попитах "Сама ли ще станеш или да те вдигам за гащите като тати?", нахили се, стана и дотам.

# 26
  • Мнения: 3 740
Във връзка с тръшкането, да ви разкажа следната случка:
Дъщеря ми беше на 1г. и 7 месеца. Мъжът ми се прибрал по-рано от работа, взел я на разходка по Главната и ми звъни на работа да се видим на централния площад. Слизам аз от рейса, понасям се бавно към площада и чувам постепенно засилващ се кански писък на дете. Тъкмо си помислих, че звучи като мойто и гледам мъжа ми крачи бавно и величествено (тогава 100 кила, с гола глава и брада), протегнал ръце напред, с едната държи девойката за дънцето на гащиризона, с другата - за "тирантите" и така я носи, а тя врещи и се извива. Стигнаха до мен, той я пуска на земята, но още й държи тирантите и я пита спокойно: "Сега миряса ли?", тя отговаря кротко: "Да" и все едно нищо не е било се обръща към мен, хили се и вика: "Мама доде".  #Crazy Затръшкала му се тя, той я подбрал и я носил така през половината главна и през целия площад! Ега ти биволското спокойствие! Следващият път като ми спретна на мен този номер, само я попитах "Сама ли ще станеш или да те вдигам за гащите като тати?", нахили се, стана и дотам.
newsm10

Е това е. Да не им се хващаш на номерата.

# 27
  • Мнения: 175
Истина е че детето като стане на година и половина коренно се променя,вече започва да проявява характер,да отказва да се подчинява вече е осъзната личност.Аз бях много изумена от тази промяна newsm12 някак си изведнъж много порасна.Но мога само да се хваля със сина си който много ни слуша,поне за сега.Аз мисля че за децата е важно да има правила,които да спазват ,да им се казват възможно по малко НЕ-та,и много пъти обичам те.Аз искам моят син да е палав,да е игриво и живо дете но да слуша и уважава своите родители.
мисля че за всички е така.

Общи условия

Активация на акаунт