Опитвам се да не давам вид, че съм ядосана, казвам твърдо какво трябва да стане, например- тръгваме си от люлеещите се колички и точка, обикновено използвам нещо друго, за да й отвлека вниманието, но не винаги се получава. Преди няколко дни мъкнех една тежка торба и не можех да я пренеса през улицата, а тя спря по средата от всякъде идваха коли и буквално я превлачих през платното, което беше съпроводено с писъци, но какво можех да направя ако някой ме е гледал от страни сигурно си е казал, гледай я тая как го е разглезила, но тя не винаги е такава, само понякога нещо й прещраква
По едно време я первах леко, 2-3 пъти ми се е случвало, но като видях, че не помага спрях ...
После крещях, не помага, само започва да ме имитира сега казвам със сериозен вид каквото трябва и продължавам, без да й обръщам внимание. Е, понякога се тръшка, плаче, но определено това най-има резултат.
Надявам се скоро да свърши