Майка ми е болна от рак на панкреаса

Здравейте,
Вие заведохте майка си на психолог, а вас кой ще ви заведе?
Ракът е такова заболяване, което за съжаление, засяга както болният, така и всички негови близки, тотално  и за продължителен период от време променя живота на цял кръг от хора.
Пътят, който ви предстои да извървите със сигурност не е лек и е свързан с много болка и страдание.
Това което, можете да направите, освен това „да си поговорите с някого“ е да се погрижите наистина за себе си. Без вие да сте добре, няма как грижите за майка ви да са ефективни. В тази връзка, бих ви посъветвала да направите следното:
Намерете си време в седмицата, което да е само за вас и да правите неща които ви доставят удоволствие – спорт, четене на книга, ходене на кино....?Важното е времето да е точно регламентирано, за да не го пропускате.
Във връзка с това – говорете за страховете и болката и това което ви причинява болестта на майка ви – най-добре е да го направите при специалист. Гледайте на това,пак като на инвестиция  в и нещо, което правите за себе си.
Помислете дали е  възможно в грижите по майка ви да се включат и други близки с други думи разпределете и споделете тежестта и отговорността.
С други думи – опитайте се да мобилизирате всички налични ресурси – вашите и на близките ви.
Даниела Тахирова - психотерапевт

Ходих, но се почуствах странно.
Та аз плачех постоянно.
Незнам какво ми стана , ме реагирах по този начин.
А за четенето на книги просто нямам време.
Нямам никакво свободно време.
Имам две деца на 13год. както и на осем месеца.
Съпругът ми е постоянно на границата(той е в гранична полиция)така че абсурд.
Чуствам постоянно някаква буца в гърлото.
Сънувам странни сънища.
Преди майка ми да се розболее единственото ми развличение беще фитнеса , но сега нямом физшмескота възможност да ходя.
Свободното ми време е след полунощ когато всички заспят.
Тогава сядам на лаптопа и започвам да търся инфо за лечение за моята мила майчица.
Страдом и от безсъние.
Какво да правя незнам.
Толкона съм объркана.

От това което описвате, мисля че и сама си давате сметка, че има страшно много хора и ситуации в живота ви, които изискват много психичен ресурс - децата, едното от които е още бебе, майка ви, работата ви. При това всичко това го вършите без никаква помощ. Парадоксално е, но когато "свършат батериите", човек започва да страда от безсъние и се завърта един омагьосън кръг от който излизането е трудно- колкото повече се изтощавате, толкова повече се нуждаете от време за себе си,релаксация и почивка, а толкова повече нямате възможност за това, колкото повече не можете да починете, толкова повече се изтощавате и толкова повече не можете да видите "добрите решения" и "изходи от ситуацията" и сте "объркатна". Колкото повече човек е  "объркан", толкова повече и някак като автомат продължавате с "изтощаването на батериите" и така до безкрай...
Какво толкова ще се случи с всички тези хора, за които се грижите, ако два пъти в седмицата отделите два часа и отидете на фитнес? Мисля, че това е един добър експеримент за начало. Моето предположение,  е че ще успеят някак си да преразпределят грижите и ангажиментите?
И защо е "странно" да се плаче на консултация с терапевт? Страхувате се, че веднъж като почнете, няма да може да спрете или друго? Аз си мисля, че е по- добре човек да си знае, че при терапевта му се предоставя защитено  пространство, в което е "безопансно" да прави това, което му се прави - да плаче, да се гневи, да тропа с крак...Защото рано или късно всички тези емоции ще "избият" на много по-неподходящо място - на работа примерно сълзите, а гнева при бебето или някъде другаде..
Даниела Тахирова -психотерапевт