Отговори
# 45
  • Мнения: 4 306
Знам,че много не се вмествам в темата,ама да си кажа:-) Ако бях поставена в други условия никога не бих пуснала детето си на такава крехка възраст само в друга държава,каквото ще да е образованието там. И егоизъм да е от моя страна,много важно Laughing Както казва Judy ,мястото на едно непълнолетно дете е до родителите му
За останалото- мисля,че някои дами говорят за частни случаи на лабилни или скронни към това деца,при които стреса е отключил някакво заболяване. И да- средата има много голямо влияние- дъщеря ми е в частно английско училище/ това май не трябваше да го пиша,но има разлика спрямо другите тукашни училища/ и там,освен на всичко останало,много се държи и на възпитанието и поведението като цяло/ без да се упражнява някакъв натиск/

Последна редакция: чт, 29 окт 2015, 14:04 от red soul

# 46
  • Мнения: 498
Според мен всички си кривите душите. Да предположим, че детето ви спечели стипендия и му предложат да учи в някое престижно училище извън страната и детето иска да учи там, да не би да откажете. Няма какво да се лъжем, въпрос на възможности е.

# 47
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 239
Може би, ако настоява и наистина е спечелила стипендия, не бих отказала. Но и не бих й отказала да се прибере, ако видя, че не й понася. А повечето заминали си натискат парцалите, щото видиш ли, те така си избрали или пък защото ще се приеме като провал от комшиите. Какво можеш да избереш на 14?

# 48
  • София
  • Мнения: 38 476
За да спечели нещо, трябва да е кандидатствала някъде.
Ако сама си го е направила и спечелила, няма да я спра.
Но аз не бих и попълнила документи за учене някъде си в училищна възраст.

# 49
  • Мнения: 30 802
Ако наистина е смислена стипендия- а не от модерните зарибявки, след които трябва да платиш още пет пъти по толкова. И ако наистина е престижно училище (на хартия всички се хвалят).

# 50
  • Мнения: 718
Университети в САЩ, а това е гаранция за по-добра реализация.
И защо?

Детето на 14 едва ли има представа какво означава да учи и живее в друга държава, само без семейството си. На 18 - пак не е много сигурно, че знае с какво се захваща, но на 13-14 е смешно. Имаме познати, така момичето им имаше "огромно желание" да учи в Англия (май майка й повече от нея Simple Smile), изпратиха я, а сега реве да се връща. Ама нямало да я върнат, щото тя така си била избрала.

на 14 са си доста осъзнати какво искат.поне такива са ми наблюденията. да, истината е че някои то децата като отидат там и започват да мрънкат да се връщат. затова съм на мнение,че подобни неща следва да се случват когато децата ги пожелаят, а не когато това е решение на родителите.

# 51
  • Мнения: 498
Нарочно ви провокирах със стипендията.
Много близък мой приятел на 15г замина за Щатите на разменни начала, там живя в приемно семейство, майка му изпращаше повечето си пари, завърши и средно и висше образование, след това и брат му мина по неговите стъпки. Сега е безкрайно благодарен на майка си, че е настоявала да замине, сигурно и тук щеше да успее, умно момче е, но начина му на живот и възможностите, които има са далеч над локалното ни мислене.

# 52
  • Мнения: 30 802
Не бих пратила ученик в САЩ. Има истории за пратени в супер-религиозни приемни семейства, които буквално са тормозели децата.

# 53
  • Мнения: 24 467
Според мен всички си кривите душите. 

Ни най- малко.  Laughing

Да предположим, че детето ви спечели стипендия и му предложат да учи в някое престижно училище извън страната и детето иска да учи там, да не би да откажете. Няма какво да се лъжем, въпрос на възможности е.

Стипендия се печели, ако се кандидатства за такава. Родител, който не намира, че има необходимост непълнолетното му дете да напусне семейството си, няма как да има това за цел.

# 54
  • Мнения: 17 986
За да спечели нещо, трябва да е кандидатствала някъде.
Ако сама си го е направила и спечелила, няма да я спра.
Но аз не бих и попълнила документи за учене някъде си в училищна възраст.

Точно това щях да пиша и аз, все пак едно кандидатстване е осъзната постъпка  Peace
Моята засега поне не я влече навън.

Не е въпрос на пари, защото ако ги имам...ще я пусна по- късно  Mr. Green
За мен категорично чужбина не е еквивалент и гаранция за успешна реализация.

# 55
  • Мнения: 40 885
Според мен всички си кривите душите. Да предположим, че детето ви спечели стипендия и му предложат да учи в някое престижно училище извън страната и детето иска да учи там, да не би да откажете. Няма какво да се лъжем, въпрос на възможности е.

И как да я спечели тази стипендия, като изобщо няма да ни хрумне да кандидатстваме за такава?
И пак остава въпросът - какво повече ще му даде това училище? Ако от него и от българската гимназия може да се влезе в един и същ университет на практика нищо няма да му даде. Е, сега ако става дума за някакво уникално образование е друг въпрос. На времето в СССР имаше училище за циркови артисти и ако дете искаше да работи това нямаше друг избор освен да ходи там. Но това са пренебрежими изключения.

Цитат
Нарочно ви провокирах със стипендията.
Много близък мой приятел на 15г замина за Щатите на разменни начала, там живя в приемно семейство, майка му изпращаше повечето си пари, завърши и средно и висше образование, след това и брат му мина по неговите стъпки. Сега е безкрайно благодарен на майка си, че е настоявала да замине, сигурно и тук щеше да успее, умно момче е, но начина му на живот и възможностите, които има са далеч над локалното ни мислене.

И ако това дете си беше изкарало гимназия тук и после беше следвало в САЩ каква щеше да е разликата? И какво искаш да кажеш с това "локално мислене"?

# 56
  • Мнения: 498
Говоря за неща, които съм наблюдавала. Има деца, които на 14 са много самостоятелни, случи се с детето на братовчед ми, сам се беше регистрирал и подал документите, разбраха преди изпита, че ще кандидатства за стипендия.
Какво е щяло да се случи с моя приятел ако не беше заминал, мога само да гадая, говоря за нещата, които са се случили.

# 57
  • Мнения: 40 885
А ние говорим за неща, които със сигурност не могат да ни се случат, защото не ги желаем и няма да се пробваме.

# 58
  • Мнения: 498
А ние говорим за неща, които със сигурност не могат да ни се случат, защото не ги желаем и няма да се пробваме.

Ще бъда груба, но не бих искала да съм на мястото на твоите деца. Този авторитарен метод на възпитание е нагледен пример за локално мислене. 

# 59
  • Мнения: 24 467
Бих подкрепила идеята и бих повикала и дружки за подкрепа, ако работех във фирма, предлагаща въпросната услуга. Но понеже съм просто родител на две деца, не бих  ги отделила от семейната им среда, докато това не стане необходимо и нормално, а законът казва кога се случва това.  Sunglasses
Препоръчвам на фирмите да се насочат към сектора с предлагане на работа и университети в чужбина. Тук няма да имат много хляб.

Общи условия

Активация на акаунт