Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 2 ноем. 2015, 16:34 ч.

Въпроси без отговор?

  • 10 847
  • 8
  •   1
Отговори
  • Мнения: 5
Здравейте, от много време чета форума като гост и мненията ви винаги са били много полезни за мен. Та сега, след като разбрах, че съм осиновена, реших да се допитам за някои неясноти до вас. Прочетох доста голяма част от повечето теми в целия раздел за осиновяване и мисля, че те ми докараха тези въпроси Grinning Първо - на много места срещнах, написан от вас, терминът - първична рана. Допитах се до Гугъл, но все пак не разбрах какво се има предвид? Също така (извинете ме, ако греша) останах с впечатлението, че осиновените се приемат като някакъв вид страдалци или осакатени емоционално хора, това честно казано не го разбирам и ще се радвам някой да ми обясни. Ще ви разкажа накратко, моята история, за да добиете някаква представа.
 Аз съм момиче на 23 години и разбрах, че съм осиновена тази година през април месец, съвсем случайно. Хрумна ми от някъде, че никога не съм виждала снимки, на които майка ми е бременна, а имаме вкъщи изключително много мои снимки още от бебе, това доведе до идеята да погледна удостоверението си за раждане по-обстойно и забелязах, че датата на която е издадено е по-късна от обикновено. Та попитах майка ми леко шеговито, жената първо отрече, после се стъписа и си призна. Разговора мина сравнително леко, убедих я, че няма от какво да се притеснява и това не променя нищо за мен. След няколко месеца споделих с нея, че искам да открия биологичните си родители. Този термин никак не ми допада, но ще го използвам поне в този пост. Тя нямаше никакви документи от осиновителното дело, тъй като баща ми ги е изгорил още навремето. Успяхме заедно да издирим информацията, докъде актуална, докъде не (ако някой смята да предприема подобно търсене или просто му е интересно да чуе, смятам, че мога да бъда полезна и бих обяснила). Та...аз не виждам нищо осакатяващо емоциите ми до тук. Аз си имам майка, имах си и баща, който почина преди няколко години, нямам нужда от чужда обич или каквото и да било. Единствената причина да потърся биологичните си родители е от чисто любопитство как изглеждат. Хубав ден от мен Simple Smile

# 1
  • Мнения: 5
Забравих да попитам и дали някой от вас знае, дали в решението по осиновително дело и в самите досиета вътре, пише различна информация за биологичните родители?

# 2
  • Мнения: 2
От решението по делото ще установите имената, дадени при раждането; в повечето случаи бащата е неизвестен, поради което презимето и фамилията на детето са името и презимето на майката. Ако се пази и делото в съда, то следва да има и декларация от майката, че е съгласна детето да бъде осиновено (т.е. поне трите имена и дата и място на раждане на майката). Ако знаете, в кой районен съд е станало осиновяването, търсите  от архива в азбучника за съответната година по име на осиновителите и ще намерите номера на делото. Успех в търсенето!
 azmia@abv.bg

# 3
  • Мнения: 5
Аз вече имам три имена и егн, но все пак не успявам да намеря актуална информация, само стари адреси Sad

# 4
  • Мнения: 411
Аз вече имам три имена и егн, но все пак не успявам да намеря актуална информация, само стари адреси Sad

Тук опита ли
https://www.facebook.com/TursimSe/?fref=ts

# 5
  • Мнения: 5
Разгледах, тя със сигурност не е пускала обява там, а аз предпочитам да я срещна очи в очи, не смятам, че би отреагирала или че изобщо чете в такива групи.

# 6
  • Мнения: 176
Здравей Hairpin, прочетоха поста ти и изпитах нужда да отговоря на зададените от теб въпроси, на които не си получила отговори.
Първична рана се има предвид душевна рана, която се появява във всяко едно изоставено дете и която може да бъде излекувана или поне притъпена ако в последствие тези деца получат достатъчно любов.
Пиша изоставени, не осиновени, защото има деца които след изоставянето си са осиновени, но има и такива които не са, те не получават любовта, която получава едно дете когато расте в семейство.
Има книга "Първичната рана", която е написана от майка осиновила своето момиченце и срещнала достатъчно проблеми, за да търси помощ от психолози, осиновители и осиновени, както и да прави различни изследвания. Тази жена е стигнала до извода за първичната рана на изоставените деца. Тя е осиновила дъщеря си на 3 дни, т.е. нейното дете почти не е живяло извън семейство, но въпреки това то е носило своята първична рана от изоставянето си. Като се замислим, че едно дете което е било девет месеца в корема на майка си е познавало нейните звуци, миризми, движения и всичко каквото се сетим. След раждането за бебета изцяло се променя средата, в която е било всичко му става непознато, ново и страшно и единственото връзка между него и новото-страшното това е майката-жената, която го е родила, само че тя го изоставя и това познато изчезва. Ние сме големи хора и с някакъв натрупан опит от живота и въпреки това малко или много се страхуваме, когато ни предстои нещо ново, а какво остава за едно бебе, живота на което не зависи от него самото, а от хората които се грижат за него. Вероятно, за да се чудиш защо се говори за първична рана твоите родители са те дарили с много любов и взаимно сте изградили прекрасна връзка, което е страхотно. Не смятам, че моето момче е страдалец, но наскоро стана на 2 годинки и повярвай ми аз страдах заради него на рожденния му ден, защото на този ден е трябвало да преживее изоставянето си, въпреки че ако не се беше случило нямаше да е наш син.
Надявам се да съм успяла да ме разбереш по начина по-който бих искала и да разбереш защо толкова говорим за първичната рана при ИЗОСТАВЕНИТЕ деца, защото нашите деца преди да бъдат осиновени от нас са били изоставени.

# 7
  • Мнения: 5
Обяснила си го чудесно. Вече не вярвах, че някой ще се наеме да ми разясни. Благодаря ти много за отговора! Пожелавам ти много здраве и късмет ,и на теб ,и на момченцето ти Simple Smile

# 8
  • Мнения: 411
Също така (извинете ме, ако греша) останах с впечатлението, че осиновените се приемат като някакъв вид страдалци или осакатени емоционално хора, това честно казано не го разбирам и ще се радвам някой да ми обясни.

В определен етап от живота си, обикновено като тинейджъри, хората се опитват да намерят мястото си в живота и да отговорят на въпроса: "Кой съм аз?", "Какъв е смисълът на живота?", "Какъв искам да стана?" и т.н. Същото се повтаря и при всяка по-голяма криза в живота - катастрофа, късане на изпит, брак, развод, изнасилване, научаване, че си осиновен, осакатяване, заболяване от рак и т.н. Някои хора успяват да продължат напред, други превръщат болката си в център на живота си и този на околните. А тази същата болка за други хора е ежедневие. Личното ми мнение е, че т.нар. "първична рана" е удобно извинение, също като "хиперактивност' и другите модерни напоследък думички, които използваме, за да оправдаем собствената си неспособност да се справим със себе си или с възпитанието на децата си. Всеки в този живот придобива и носи рани, дали са първични или вторични е без значение, не Ви определя като човек, нито пък сте белязана завинаги. Зависи от самата Вас дали ще носите в себе си рана или тя ще е само някакъв факт от живота Ви. Успех!

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт