Скоро пуснах тема за каката сег е ред на малкия ,на 1 год ще стане след 2 седмици а ми се струва че е малко назад в развитието си относно думички и комуникация.
Говори си ба-ба,па-па, ма-мам и някакви негови ,но едва ли го свързва с нещо ,не казва чао ,боц ,браво ,пляска с ръце само ,когато той си поиска .
На името си се обръща рядко ,не обича да се гушка много освен ако не се е ударил тогава иска да бъде гушнат и успокоен .
Иначе пълзи от 7 месечен и от скоро се пуска и прави по няколко крачки сам.
Трябва ли да се тревожа ?
Старая се да не го сравнявам с каката ,която много рано започна да говори и да показва ,но все ми се струва че малко закъснява и плаша.
Говори си ба-ба,па-па, ма-мам и някакви негови ,но едва ли го свързва с нещо ,не казва чао ,боц ,браво ,пляска с ръце само ,когато той си поиска .
На името си се обръща рядко ,не обича да се гушка много освен ако не се е ударил тогава иска да бъде гушнат и успокоен .
Иначе пълзи от 7 месечен и от скоро се пуска и прави по няколко крачки сам.
Трябва ли да се тревожа ?
Старая се да не го сравнявам с каката ,която много рано започна да говори и да показва ,но все ми се струва че малко закъснява и плаша.
. 
) 
А, да и Даша - което значи Маша. Доскоро сякаш просто се рееше в пространството безцелно и нищо не разбираше. Сега вече виждам лек напредък, но нещата се случват доста бавно. Посочва какво иска, играе си много с онзи тип играчки, които имат дупки в определени форми и трябва да пуска формичките през тях. Много е старателен, но пък бързо му омръзва. Нарежда от онези дървените пъзели с формичките, реди конструктор... Има някой странни начини за игра - първо съчетава по цветове, като е убеден, че щом две неща са от един цвят, то те задължително си взаимодействат по някакъв начин и доста време се мъдри над тях. Показвам му, но той си знае неговото. Рисува си много иначе. Но пък да разглежда книжка - абсурд. Не разпознава животни на картинки, примерно, а да казва какви звуци издават е нещо съвсем далечно. Е, аз не бързам за никъде, обаче все си мисля, че ако има някакъв проблем с него е добре да се хване навреме, а не да се самонавиваме, че ще си навакса. А като започнат разбирачи да ми обясняват, че децата искали толкова много занимаване, дрън-дрън и ме влудяват... Сякаш съм го пуснала на произвола да се оправя сам. Естествено, че се занимавам с него, той не ме отразява почти никога, но това не е причина да се откажа.