Изключително разсеяно дете с училищни проблеми.

Здравейте,
Това, което си мисля е, че детето ви за 4 години в училище е усвоило доста негативни поведения и навици – да не внимава в час, да не учи в къщи, да привлича вниманието върху себе си през „лошо поведение и забележки“.
Това, че с лекота може да „изкара“ 5 и 6  и че, психиатрите не са установили проблеми в тяхната сфера на мен също ми говори, че детето ви няма органични дефицити, а по-скоро се касае за навици и поведения, които не са ефективни в училищна среда.
В пети клас предметите ще се разделят, ще имат много учители и различни изисквания, тоест сега е момента да се опитат нови стратегии за справяне. Същевременно, именно защото се касае за навици и механизми на реакция ще трябва продължителност и постоянство в мерките, които може да предприемете.
А какво обяснява самото дете за поведението си в училище и по отношение ученето?
Аз бих търсила причините и съответно начините за повлияване в самочувствието на детето ви. Защо е избрал точно този начин да привлича внимание и да е интересен/сна? Човек не може да е перфектен във всички дисциплини. Има ли такива, в които се справя по-добре и там поведението също ли е такова предизвикателно и водещо до забележки?
Всеки има силни и слаби страни, така че е добре да си ги опознаем. След като сме наясно показваме  и развиваме добрите, а за слабите решаваме дали да ги скрием или да ги развиваме и после да ги покажем.
С други думи предлагам откровен разговор по „училищните проблеми“ и причините довели до тях, след което заедно да направите план къде е възможно нещата да се подобрят и как. Подчертайте, че училището е лична отговорност и не е въпрос на вкус и харесване. После определете награди за „добро поведение“ и високи оценки, постигнати самостоятелно. Всяка седмица сядайте и отчитайте резултатите и давайте обещаните награди – седмица за седмица и най-малко за 6 месеца.  Това, което ми пишете за наказанията също изглежда като усвоен навик - „Аз си правя каквото ми е кеф и цената за това е да изтърпя това и това наказание.
Друго, което ми направи впечатление, обаче това е мое любопитство, как така не знаете каква е целта и стратегията на терапията, която се прави? При нас също сесиите са „занимания с детето, без присъствие на родителя“ –ако е възможно, като целта на това е детето спокойно да може да каже и изрази всичко, което го вълнува, включително и проблеми с родителите. С други думи това е начина, по който спазваме условието за конфиденциалност, което е в основата на връзката клиент-терапевт.
Обаче първо, това го обясняваме много добре на родителите в предварителния разговор и второ, на всеки 3-4 сесии имаме консултации с родителите, които са част от работата с детето, тоест те не се заплащат допълнително, Входа на тези разговори обясняваме до къде сме стигнали в търсенията си с детето и където на свой ред родителите могат да споделят притесненията си и изобщо какво искат още да се случи в терапията с детето. Това са все неща, които ни е наложила практиката и ефективността.
Даниела Тахирова - психотерапевт

      Макар и със закъснение, много благодаря!Винаги съм си мислела това е- детето иска да привлича внимание. На ръст и кг е значително по-дребно от останалите, вероятно това е комплекс, който трудно се изкоренява и работим върху него. Пробвали сме с награди, нямат особено влияние.

Но все пак- как се създават добри и се изкореняват лоши навици за подреждане на приоритети, програма за деня, с цел да не останат ненаучени уроци?И късно да е, надявам се, в един момент да се получи някакъв добър резултат.

Здравейте,
За да се разгради един навик и да се формира друг е нужна продължителна и постоянна работа.
Съдвайте прости и неотменни правила, които да се спазват поне за година време и от двете страни. Хубаво е също това да става под формата на игра, да заинтригувате детето, както и да има положителни емоции.

Даниела Тахирова - психотерапевт

Благодаря отново!