Здравейте,
Бившата съпруга на мъжа ми от няколко седмици насам му пише по фейсбук ВСЕКИ БОЖИ ДЕН през седмицата. Събота и неделя се чуваме по телефона с надеждата да направим skype среща с малката, ако не сме в града, за да се видим. Преди си пишеха по 1-2 пъти на седмица, когато има нещо важно и по-често и го смятах за нормално. Но това ми идва в повече. Имам пълна вяра на мъжа си, той не крие от мен разговорите и виждам, че той си говори съвсем нормално с нея. Тя обаче си мисля, че всяка сутрин му разглежда постовете и се чуди за какво да подхване темата. Имам чувството, че полудявам, а принципно не съм ревнива. Ето и предисторията:
Мъжа ми има бивша съпруга и дъщеричка на близо 5 години. Ние сме заедно от година и половина, и се оженихме преди около 6 месеца. С него се познаваме от тинейджъри и винаги сме си били слабост но 16 години ни делиха хиляди километри. И двамата сключихме първите си бракове по горе долу същото време и не сме поддържали никакъв контакт поне 8-9 години. След разводите и на двама ни се свързахме отново и нещата се развиха много бързо.
Аз зададох много въпроси и на него и на семейството му, за да съм напълно убедена, че нещата са наистина приключили, защото по никакъв начин не исках да съм причината едно дете не живее в един дом с баща си. Бившата беше информирана за мен още преди дори първата ни среща с мъжа ми, тъй като и двамата усещахме, че м/у нас нещата ще са експлозивни. В началото тя странеше от мен, разбираемо, но не е правила "номера" нито се е държала лошо. От самото начало се запознах с малката и моментално се харесахме. Станахме най-добри приятелки. Говорим си за "мама," нейната майка, и как трябва да я слушаме. Винаги говорим за нея с най-голямо уважение и възхищение. След като почна да ходи на детска градина, детето взе да усеща нещо, и като я взимахме при нас почна да плаче повече за майка си и да казва как обича мама и тати, а на мен все си търсеше причина да ми се сърди.
Говорих с детето и и обясних, че аз искам само да сме приятелки и че винаги ще я обичам. След това говорихме с бившата и я убедихме да излезем заедно с нея и малката (приятеля и беше поканен, но не дойде). Малката беше в ЕКСТАЗ! От тогава насам спряха епизодите с малката и всичко си е по старо му. Като цяло бившата се държеше много нормално, според мен. Не си придаваше важност, спокойно си говорихме за работа, за малката и на всякакви теми. Сякаш си допаднахме чисто като хора. Единственото странно изказване беше, че приятеля и още от сега се дърпа от детето и че жена с дете трудно ще си намери някой. Странното беше по скоро начина по който го каза и погледа с който гледаше мъжа ми. След изказването имаше не-оркестрирано едноминутно мълчание. Реших, че и е тежко и че е разбираемо и не го мислих много.
Вече си бяхме писали 2-3 пъти по фейсбук за разни неща по съобщения, без да сме приятелки и след срещата и изпратих покана да станем приятели. Това беше преди 2 месеца и още не я е приела. Малко след това беше рождения ден на мъжа ми. Държах да излезем да отпразнуваме с бившата и малката и след това с другите. Малката пак беше много щастлива. Бившата пак се държа нормално, този път без изцепки. Ииииии от тогава почнаха ежедневните съобщения по фейсбук към мъжа ми.
Споделих на мъжа ми, че ми е неприятно, че тя намира нуждата да му пише толкова често. Той предложи да не и отговаря или да си изтрие фейсбука, но аз не искам да си разваляме отношенията. Той по принцип си е лаконичен и нямам никакъв проблем с неговите отговори и смятам, че ще е грубо ако спре да и отговаря. Също притеснително е, че по средата на един от техните разговори беше споделила стихотворение "Все е трудно с мен" което завършва с "Но с теб по това си приличаме, и двамата сме трудни за обичане," имайки предвид че споделя по максимум 1-2 неща на месец.
Мисля си, че явно е самотна и може би е почнала да съжалява, че се е развела с него?
Не смятам да се "състезавам" с нея. Звучи долно, детинско и ненужно. Той е с мен, безкрайно ме обича и всякак го показва. Аз него също. Неразделни сме. Осъзнала съм още преди сватбата ни, че част от него ще продължи да обича бившата, колкото и той да го отрича - тя все пак е майка на детето му и явно е имало истинска любов, за да се стигне до там. Но пък ако тя продължава да му пише всяка сутрин, аз ще продължавам да се дразня. Аз нямам възможността да му пиша от работа толкова колкото тя и с времето той пък може да свикне с това внимание!? Мисля че ако това продължава с времето ще се отрази на семейното ни щастие и ме е страх да не го загубим.
Ако сте прочели всичко това, какво бихте ме посъветвали? Чувствам се в безизходица от нелепа ситуация
Бившата съпруга на мъжа ми от няколко седмици насам му пише по фейсбук ВСЕКИ БОЖИ ДЕН през седмицата. Събота и неделя се чуваме по телефона с надеждата да направим skype среща с малката, ако не сме в града, за да се видим. Преди си пишеха по 1-2 пъти на седмица, когато има нещо важно и по-често и го смятах за нормално. Но това ми идва в повече. Имам пълна вяра на мъжа си, той не крие от мен разговорите и виждам, че той си говори съвсем нормално с нея. Тя обаче си мисля, че всяка сутрин му разглежда постовете и се чуди за какво да подхване темата. Имам чувството, че полудявам, а принципно не съм ревнива. Ето и предисторията:
Мъжа ми има бивша съпруга и дъщеричка на близо 5 години. Ние сме заедно от година и половина, и се оженихме преди около 6 месеца. С него се познаваме от тинейджъри и винаги сме си били слабост но 16 години ни делиха хиляди километри. И двамата сключихме първите си бракове по горе долу същото време и не сме поддържали никакъв контакт поне 8-9 години. След разводите и на двама ни се свързахме отново и нещата се развиха много бързо.
Аз зададох много въпроси и на него и на семейството му, за да съм напълно убедена, че нещата са наистина приключили, защото по никакъв начин не исках да съм причината едно дете не живее в един дом с баща си. Бившата беше информирана за мен още преди дори първата ни среща с мъжа ми, тъй като и двамата усещахме, че м/у нас нещата ще са експлозивни. В началото тя странеше от мен, разбираемо, но не е правила "номера" нито се е държала лошо. От самото начало се запознах с малката и моментално се харесахме. Станахме най-добри приятелки. Говорим си за "мама," нейната майка, и как трябва да я слушаме. Винаги говорим за нея с най-голямо уважение и възхищение. След като почна да ходи на детска градина, детето взе да усеща нещо, и като я взимахме при нас почна да плаче повече за майка си и да казва как обича мама и тати, а на мен все си търсеше причина да ми се сърди.
Говорих с детето и и обясних, че аз искам само да сме приятелки и че винаги ще я обичам. След това говорихме с бившата и я убедихме да излезем заедно с нея и малката (приятеля и беше поканен, но не дойде). Малката беше в ЕКСТАЗ! От тогава насам спряха епизодите с малката и всичко си е по старо му. Като цяло бившата се държеше много нормално, според мен. Не си придаваше важност, спокойно си говорихме за работа, за малката и на всякакви теми. Сякаш си допаднахме чисто като хора. Единственото странно изказване беше, че приятеля и още от сега се дърпа от детето и че жена с дете трудно ще си намери някой. Странното беше по скоро начина по който го каза и погледа с който гледаше мъжа ми. След изказването имаше не-оркестрирано едноминутно мълчание. Реших, че и е тежко и че е разбираемо и не го мислих много.
Вече си бяхме писали 2-3 пъти по фейсбук за разни неща по съобщения, без да сме приятелки и след срещата и изпратих покана да станем приятели. Това беше преди 2 месеца и още не я е приела. Малко след това беше рождения ден на мъжа ми. Държах да излезем да отпразнуваме с бившата и малката и след това с другите. Малката пак беше много щастлива. Бившата пак се държа нормално, този път без изцепки. Ииииии от тогава почнаха ежедневните съобщения по фейсбук към мъжа ми.
Споделих на мъжа ми, че ми е неприятно, че тя намира нуждата да му пише толкова често. Той предложи да не и отговаря или да си изтрие фейсбука, но аз не искам да си разваляме отношенията. Той по принцип си е лаконичен и нямам никакъв проблем с неговите отговори и смятам, че ще е грубо ако спре да и отговаря. Също притеснително е, че по средата на един от техните разговори беше споделила стихотворение "Все е трудно с мен" което завършва с "Но с теб по това си приличаме, и двамата сме трудни за обичане," имайки предвид че споделя по максимум 1-2 неща на месец.
Мисля си, че явно е самотна и може би е почнала да съжалява, че се е развела с него?
Не смятам да се "състезавам" с нея. Звучи долно, детинско и ненужно. Той е с мен, безкрайно ме обича и всякак го показва. Аз него също. Неразделни сме. Осъзнала съм още преди сватбата ни, че част от него ще продължи да обича бившата, колкото и той да го отрича - тя все пак е майка на детето му и явно е имало истинска любов, за да се стигне до там. Но пък ако тя продължава да му пише всяка сутрин, аз ще продължавам да се дразня. Аз нямам възможността да му пиша от работа толкова колкото тя и с времето той пък може да свикне с това внимание!? Мисля че ако това продължава с времето ще се отрази на семейното ни щастие и ме е страх да не го загубим.
Ако сте прочели всичко това, какво бихте ме посъветвали? Чувствам се в безизходица от нелепа ситуация
Дори не мога да си представя човек да се върне там, където се е разделил, и то при наличието на дете... тегава ситуация и всичко е изгърмяло. 
(тоест, нито си комуникираме, нито се караме, всеки си живее живота) - но докато стигнем до този баланс сме минавали през всякакви отношения.
