Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 21 ноем. 2015, 08:06 ч.

Бихте ли се върнали в България?

  • 129 751
  • 1 843
  •   1
Отговори
# 1 830
  • SF
  • Мнения: 6 507

Има го .....добре знам.....посетила съм доста страни Simple Smile, видяла съм многократно по красиви места......но не е мое, не е наше....не ме прави щастлива и удовлетворена! Не се чувствам "у дома"! Никой не навивам, това е моето усещане, затова и съм тук.....!

Колко ми е чужда на мен тази принадлежност към "моето" и "нашите".
Мене ме прави щастлива красивото и лъскавото, голямото и модерното. Затова и в България най-добре и най-комфортно ми е в София.
Дори и ако бях от малко селце, пак щеше да ме влече към по-големия град, към неговата студенина, условията да останеш непознат, анонимен, страничен, забързан, отколкото да се прибера при родното с аромата на чубрица и така нататък романтики.

# 1 831
  • Мнения: 11 049

Има го .....добре знам.....посетила съм доста страни Simple Smile, видяла съм многократно по красиви места......но не е мое, не е наше....не ме прави щастлива и удовлетворена! Не се чувствам "у дома"! Никой не навивам, това е моето усещане, затова и съм тук.....!

Колко ми е чужда на мен тази принадлежност към "моето" и "нашите".
Мене ме прави щастлива красивото и лъскавото, голямото и модерното. Затова и в България най-добре и най-комфортно ми е в София.
Дори и ако бях от малко селце, пак щеше да ме влече към по-големия град, към неговата студенина, условията да останеш непознат, анонимен, страничен, забързан, отколкото да се прибера при родното с аромата на чубрица и така нататък романтики.
Ами да, различни са хората Joy....мен голямото, студеното, лъскавото ме отблъсква......родена съм и живяла в Софя докато се омъжа и един слънчев ден пристигнах в Бургас......преди две години се стекоха така нещата, че трябваше да се върнем в София, е няма такава сила да ме върне вече там......не мога да се лиша от лукса да отида пеша до всяка точка на града, да си спестя блъскането в претъпкания градски транспорт пълен с "емигранти" от цяла България, да вися с колата в четири реда задръстване, да живея на една туба бензин от центъра.....или да дишам смога в административната му част! Харесва ми да тръгвам в девет без десет и в девет да съм на работа, да се върна и да грабна колелото да си карам край морето, да стана сутрин и да отида да погледам как слънцето се издига на морето, да се кача на колата и за 20 минути да отида да обядвам в Несебър, Созопол, на Даляна в Крайморие......скоро бях в Париж, животът там е като в София, но стресът е на десета степен......хареса ми да пия кафенце на малките масички на бул. Клебер Simple Smile.....но ако бърам за работа едва ли ще имам време за това........а в Бургас е постижимо, в осем съм на плажа, изпивам една фрапе и се отправям към "тръстиката" Crazy

# 1 832
  • SF
  • Мнения: 6 507
Истината е, че София си няма море, а аз обожавам морето. Но пък на море си прекарвам ваканциите и се наслаждавам на различното изживяване.
Едно море в София щеше много да ме закотви завинаги тук, без пориви да пътувам, които също са важни за мен.
В София има много паркове, където може да се кара колело. Но наистина много паркове! Много! Почти всички големи квартали имат достъп до големи обширни паркове. А да не говорим за близостта на Витоша - какво предимство и удоволствие е да се вижда от балконите ни.
Иначе и за мен би било чудесно да живея на 10 минути от работата си, но.... Хората, в градовете, които харесвам по света, живеят на час от работните си места и знам, че така е по цял цивилизован свят, част от който се чувствам и аз, живеейки в София.
А предимството, че мога да стигна пеша до всяка точка на града, за мене не е някакъв особен плюс, защото нямам какво да правя ежедневно във всяка точка на града. Ако някога се наложи, винаги има как да стане, но дано не ми се налага. За мене е от значение, че мога да стигна пеша до центъра на града. Колело също нямам, за да ми пречи липсата на условия за каране на колело. По Витоша пътеки, включително и асфалтирани, колкото искаш!

По-нагоре писаха, че по улиците на всеки голям град, където се събират много туристи и "емигранти", просяци и търсачи на нов живот, винаги може да се види повръщано и олюпено. Всеки голям град си има лъскавата част, както и кварталите за работницическата класа. Има стари сгради, но новите и луксозните са повече, отколкото тези, в градче с население под 30 000 души. И местата за фрапе са повече и по-разнообразни.

Последна редакция: нд, 10 сеп 2017, 11:23 от Esmee

# 1 833
  • Мнения: 11 049
Да има си и хубави неща, от апартамента ни в София се вижда цялата Витоша, /понякога ми липсва тази гледка/ и и златните кубета на Александър Невски, особено на празници са осветени и са чудна гледка през нощта! За жалост обаче докато стигна до Витоша ми трабва минимум час докато изляза от трафика......! Докато стигна там вече съм изморена и изнервена.......а стигането до всяка точка на града пеша на морския бриз е едно от най любимите ми преживявания! Кола имам, мога да отида, където пожелая, но само като си помисля, че след душния офис ще се напъхам в колатаааа...... Sick парковете са чудесни, но кварталните са доста семпли, а стигането до останалите е свързано с време.....поне половин, един час! Моретата и на мен са ми слабост.....остава ми удоволствието да се наслаждавам на чуждите такива, а също и океана! bouquet bouquet
Нооооо това са моите усещания, всеки е там, където е щастлив и удовлетворен! Затова сме различни, затова всеки разбира живота по свой си начин! bouquet
Дано животът не ме постави в изпитание да търся препитание или да гледам внуче в големия град! Или още по лошо в чужбина! Praynig

Последна редакция: нд, 10 сеп 2017, 11:41 от mimi.7299

# 1 834
  • Мнения: 7 578
...
В София има много паркове, където може да се кара колело. Но наистина много паркове! Много! Почти всички големи квартали имат достъп до големи обширни паркове. А да не говорим за близостта на Витоша
...

Ами да не ги превръщаме парковете в паркинги и да не покриваме Витоша с бетонни постойки ...
Едно от нещата, които не харесвам у нас е , 4е природата и животните не са пазени и не хората нямат културата за опазване.
Доста неща виждам през ваканциите у нас. много красиви неща, но и грозни постъпки спрямо тях.

Последна редакция: нд, 10 сеп 2017, 23:02 от Bandiera rossa

# 1 835
  • Мнения: 52
Париж е един безумно красив град на мен винаги ми е било мечта да живея там , но според мен ако не си наследник в заможна фамилия от Париж , живота ти там ще е много труден. Цените на наеми и недвижими имоти са безумни. Иначе храната е евтина , дрехите са супер евтини също.

# 1 836
  • SF
  • Мнения: 6 507
Нито един от приятелите (и роднините), които живеят в Париж не е наследник на Луи XIV, но си живеят там добре. И аз се помотах малко там, но.... Всичко свршииии.. Cry

# 1 837
  • Мнения: 23
Аз не съм икономически имигрант. Заминах на 18 години, за да уча нещо, което бих учила и в България. Заминах, защото от малка харесвам руси синеоки, "студени"(всъщност със студена обвивка и адски горещ пълнеж само в интимна и семейна обстановка) и прагматични мъже и си представях и от тази страна живота ми в Германия като рай. Просто никога в България не съм виждала достатъчно мъже по мой вкус, за да си избера адекватен. Сега го имам Heart
Заминах, защото ме дразнеше чалга манталитета и че трябва да търся с лупа добре изглеждащи мъже, които не са облъчени от чалгарщината.
Заминах, защото исках да ми е трудно. Признавам, че имам щастието да съм от богато семейство и да съм родена в София и знаех, че всичко мога да имам, че даже и работа в семейния бизнес, че даже и по специалността, която искам. Исках да се справя сама.

Заминах, защото исках да имам конкуренция, исках здраво учене, а не купуване и преписване по изпитите. Не казвам, че няма такива хора в България! Напротив! Че нали аз съм възпитаник на едно страхотно дисциплинирано училище. Но все пак знаех, че има и повече и че аз искам да го видя с очите си.

Смятам, че съм късметлийка в живота. Но този късмет върви ръка за ръка с мнооооого трудности, към които аз сякаш тичам, искам ги, а като трябва да ги преодолявам ми изтичат жизнените сокове. Понякога ми е МНОГО трудно. Справям се.

Като цяло въпреки стандарта на живот тук навън, често мечтая да се върна в София, защото ми липсва семейството. Липсват ми даже дупките по улиците (сериозно), липсва ми малко и хаоса, липсва ми неперфектността! Липсва ми малко и просто националното ми съзнание, липсва ми да съм сред сънародници, липсват ми разни битовизми. Не бих го направила, защото вече не си представям живота ми там-трябва да започна от нулата или да получа всичко наготово, а и не вярвам някога да намеря толкова страхотен мъж там. Обичам мъжа си толкова много, че дори и да обеднея и в България да имам по-големи шансове за развитие, бих си останала при него.

Свикнах и с ежедневието, свикнах и със студените хора. Аз винаги съм била по-дръпната в България, комуникативна съм, но ми трябва много време да се доверя на някого и да го причисля към приятелите си. Нямам много приятели. В Германия обаче ми е много по-лесно да намирам такива по една или друга причина.

Обичам България и се опитвам където и да съм да представям дори негативите й като позитиви. Но обичам и Германия и се чувствам тук като у дома си. Хората ме харесват и се чувствам интегрирана.

За последното много се борих. Стана най-вече, когато се отпуснах и започнах да се гордея с произхода си и с постижението си да успея в една чужда страна. Тогава и те сякаш усетиха сигурността в мен.
Мъжът ми постоянно ми дава да му коригирам дипломните работи/различни официални текстове, които му се налага да пише на НЕМСКИ или английски. Има дълбок респект към това, че съм научила немски език на такова ниво, че аз да му поправям грешките или да му казвам как да го напише още по-добре. Преди го бях питала "Не мислиш ли, че щеше да е по-готино да съм някоя испанка или французойка?Поне по Коледа щяхме да имаме по-луксозни екскурзии до Испания, Франция и тн?" (разбира се за провокацията) И той "Ооо не, мисля, че България е една много по-интересна и непозната страна, с много топли хора и страхотна храна." :Д Това, че той също е намерил място за моята страна в сърцето си и му се ходи там въпреки различността й, както и иска да научи български, за да разбира, когато имаме деца, много ми помага да се чувствам разбрана и у дома си.

Последна редакция: пт, 10 ное 2017, 17:03 от misiq_tynyk_badjak

# 1 838
  • Мнения: 1 192
Чудесно написано.Браво.Напълни ми душата.И на мен ми липсва България,но и аз мисля по същия начин като теб.

# 1 839
  • Мнения: 11 049
Мисия тънък баджак, звучиш ми като  жена, отскоро преместена при любимия си, все още вдъхновена, влюбена, летяща! Омъжи ли се за този мъж или сте гаджета......Пожелавам ти това състояние да продължи дълго , но имай предвид, че появата на деца, семейни задължения, професия, липса на свободно време ще те върне в реалността....и тогава животът в чужда страна, контактите с неговите родители, възпитанието на деца няма да изглежда толкова проста и безметежна задача!!! Hug Дано си все така вдъхновена и очарована от немеца както до сега....защото животът не е само секс и гушкане и да успеете наистина да сте щастливи, влюбени и заедно както до сега.....и както до сега да смяташ, че там , в Германия е твоят истински живот и щастие! Пожелавам ти го от сърце!!!! Heart Eyes Heart Eyes

# 1 840
  • UK
  • Мнения: 1 926
И с какво описаното от теб се различава, ако си беше останала в България и омъжила за българин?
Все едно в България хората нямат разногласия за възпитанието на децата и с родителите на мъжа отношенията са перфектни.

# 1 841
  • Мнения: 11 049
И с какво описаното от теб се различава, ако си беше останала в България и омъжила за българин?
Все едно в България хората нямат разногласия за възпитанието на децата и с родителите на мъжа отношенията са перфектни.
Не го казвам с лошо чувство.....просто и пожелавам винаги да бъде така окрилена и щастлива......!

# 1 842
  • Мнения: 23
Имам професия и си взех държавния изпит с по-висока оценка от повечето германци. Познавам семейството му и са си големи дърва в сравнение с моето, но пък ги харесвам заради качествата им, а и те мен. Харесва ми да съм "чужденец", чувствам се по-жива така хаха.
Не съм прясно влюбена. Аз съм щастливо обичаща! И тайната, за да звуча като от "пресните", е, че се грижа за външния си вид, правя много секс, сложила съм картите на масата отдавна-още при запознаването ни какво искам от живота. Даже за децата, които още нямаме, но са планирани за следващите 1,5-2 години, сме се разбрали да е демокрация. Силен характер съм и си е чудо, че някой мъж така добре ме търпи, че даже и обича. :П

И още нещо: имам щастието моите родители да са ми дали пример за това как да обичаш някого и да продължаваш с годините да си окрилен. Те не са се карали много-много. Най-много някой да изревнува. Но съм щастливка да знам, че има и щастливи семейства, в които страстта не си отива. Дори и сега на по 55 години хората се стремят да са в топ форма един за друг, правят си жестове, уважават се.

Както и да е. Вярвайте! Не всичко е стрес в семейството....каквото си го направиш.

Успех!

Последна редакция: сб, 11 ное 2017, 09:09 от misiq_tynyk_badjak

# 1 843
  • Мнения: 11 049
Силен характер съм и си е чудо, че някой мъж така добре ме търпи, че даже и обича. :П
Ей това изречение е най важното hahaha.....сега вече съм убедена, че ще успееш....побеждават силните характери те могат и да крещят, и да обичат , и да страдат, и да са нежни...и да не прощават, когато се налага! Браво! bouquet

Редакция на ключовите думи на тема





Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт