Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 21 ноем. 2015, 08:06 ч.

Бихте ли се върнали в България?

  • 124 054
  • 1 836
  •   1
Отговори
# 45
  • UK
  • Мнения: 1 923
Изобщо не ми липсва България като място. Липсват ми някои хора.
На този етап не бих се върнала, след години може, кой знае.

Моите приятели и семейство, включително и аз, преди да замина, живеят много добре, от към работа-финанси-жилище-почивки и прочие материални неща.

Темата е абсурдна, за мен, защото пишем много различни хора, тръгнали поради различни причини, устроили се по различен начин, имащи различна идея за добър, уреден, успешен и изобщо щастлив живот.

# 46
  • Мнения: 455
Аз изказвам мнение на млад човек, който няма семейство, нито деца все още.
Бих се върнала в България, както и бих отишла в друга, трета, четвърта, пета или шеста държава.
Масово останалите в България се опитват да преподават някакъв морал на тези които са избрали чужбина. Третират ги, едва ли не, като родоотстъпници, а пък те дето са останали са големи патриоти.
Моето мнение е, че един живот ни е даден и той не е за да се капсуловаме всеки в неговата си среда и да си седим там без да мърдаме.
Аз искам да пътувам, да опознавам други държави в които да живея, да работя, да се запознавам с хората. Чувствам се като гражданин на света и имам право да го обитавам без някой да ми натяква, че принадлежа на някое си място и трябва там да си стоя и да помагам за решаването на проблемите там.
Така мислят повечето ми набори (родени след 1990). Отидохме да учим в други държави и като се връщаме в България ни карат да се чувстваме ненамясто, обясняват как трябвало да си стоим в България,да учим в България и да работим в България, да съсдадем семейства в България...едно си баба знае, едно си баба бае. А ние сме млади, искаме да видим всичко.

Има я и другата страна, тези от по-старото поколение ('60; '70) които заминаха в чужбина от мизерия, за да работят и не се чувстват добре там защото през част от живота си са живели капсуловани в България. Помня страха в очите на бабите ми и майка ми като им заявих, че аз отивам да уча в чужбина, помня опитите за разубеждаване : ''Ама как така? Там е чуждо...как при чужди хора? Там е страшно...Не те ли е страх?''. За тях чужбина беше нещо чуждо, следователно страхът от чуждото и неизвестното не им позволяваше да си представят, че там има живот какъвто има и в България.

Хресва ми там където съм, харесва ми животът, харесват ми хората. В България също ми харесва и там се чувствам добре. За сега предпочитам да остана в чужбина. Бих се преместила в друга държава ако ми се отвори възможност, за да живея там, не само на екскурзия защото искам да видя как живет хората там, искам да усетя обстановката. И си оставам българка ''син съм на земя прекрасна,
син съм на юнашко племе''. Разказвам за България на приятели чужденци и на тях им е интересно защото и те са млади и искат да опознават другите.

# 47
  • Мнения: 629
Темата е абсурдна, за мен, защото пишем много различни хора, тръгнали поради различни причини, устроили се по различен начин, имащи различна идея за добър, уреден, успешен и изобщо щастлив живот.

Съгласна съм за различните дефиниции за щастие.
Не ми изглезда абсурдна темата, нали всеки от своята камбанария вижда ситуацията, та точно това е интересното, да видиш чуждите гледни точки и да чуеш чуждата обосновка.

# 48
  • Greece
  • Мнения: 2 402
Аз изказвам мнение на млад човек, който няма семейство, нито деца все още.
Бих се върнала в България, както и бих отишла в друга, трета, четвърта, пета или шеста държава.
Масово останалите в България се опитват да преподават някакъв морал на тези които са избрали чужбина. Третират ги, едва ли не, като родоотстъпници, а пък те дето са останали са големи патриоти.
Моето мнение е, че един живот ни е даден и той не е за да се капсуловаме всеки в неговата си среда и да си седим там без да мърдаме.
Аз искам да пътувам, да опознавам други държави в които да живея, да работя, да се запознавам с хората. Чувствам се като гражданин на света и имам право да го обитавам без някой да ми натяква, че принадлежа на някое си място и трябва там да си стоя и да помагам за решаването на проблемите там.
Така мислят повечето ми набори (родени след 1990). Отидохме да учим в други държави и като се връщаме в България ни карат да се чувстваме ненамясто, обясняват как трябвало да си стоим в България,да учим в България и да работим в България, да съсдадем семейства в България...едно си баба знае, едно си баба бае. А ние сме млади, искаме да видим всичко.

Има я и другата страна, тези от по-старото поколение ('60; '70) които заминаха в чужбина от мизерия, за да работят и не се чувстват добре там защото през част от живота си са живели капсуловани в България. Помня страха в очите на бабите ми и майка ми като им заявих, че аз отивам да уча в чужбина, помня опитите за разубеждаване : ''Ама как така? Там е чуждо...как при чужди хора? Там е страшно...Не те ли е страх?''. За тях чужбина беше нещо чуждо, следователно страхът от чуждото и неизвестното не им позволяваше да си представят, че там има живот какъвто има и в България.

Хресва ми там където съм, харесва ми животът, харесват ми хората. В България също ми харесва и там се чувствам добре. За сега предпочитам да остана в чужбина. Бих се преместила в друга държава ако ми се отвори възможност, за да живея там, не само на екскурзия защото искам да видя как живет хората там, искам да усетя обстановката. И си оставам българка ''син съм на земя прекрасна,
син съм на юнашко племе''. Разказвам за България на приятели чужденци и на тях им е интересно защото и те са млади и искат да опознават другите.


Много добре изказано мнение. Браво  Peace

# 49
  • Мнения: X
Не, не бих се върнала в България, въпреки че ми липсват родителите ми и роднините ми.
Понякога, когато си мисля за връщане в Б-я, си пускам новините, желанието ми се изпарява точно след 5 минути. И някой беше споменал мизерия, ами не при всички е така, със същата работа, както и в София, успях да изградя красив и уютен дом за много по-кратко време.

# 50
  • Мнения: 10 420
Сега, изобщо не съм казала, че всички са цъфнали и вързали, но определено не всички са някакви безперспективни мизерници.
Абе като се замисля има и хора които не са безперспективни, имат данни, но условията ги принуждават да станат мизерници......

# 51
  • Abu Dhabi
  • Мнения: 8 175

Има я и другата страна, тези от по-старото поколение ('60; '70) които заминаха в чужбина от мизерия, за да работят и не се чувстват добре там защото през част от живота си са живели капсуловани в България.

чекай, чекай, не сме стари още  Mr. Green а преди промените също имаше живот в България, мизерията дойде после.

# 52
  • Мнения: X
С мъжа ми често обмисляме въпроса и сравняваме плюсове минуси. Много е на кантар. Тук имаме добър стандарт, при положение, че мъжът ми е на цял работен ден, а аз - на половин. Същият стандарт бихме имали в София, но при двамата работещи целодневно, всеки ден в стрес дали ще се измъкнем навреме, за да вземем детето от детска и изживяването на всеки ден болничен като драма и страх от уволнение. Мисля си за смога в София, който ми причинява хроничен бронхит, за калната вода, течаща от мивката в дъждовно време, за опасността да се движиш с дете по улица без тротоари, за часовете свободно време, които ти гълта трафика в София... Ей такива дреболийки, ама за мен не съвсем дреболийки, ми накланят везните засега към чужбината. От друга страна, в България са семейството и най-добрите ни приятели. Но пък те ни гостуват и тук често... Както казах, при нас е на кантар и във всеки един момент една загуба на работа или просто добра оферта в България или другаде, и стягаме куфарите. Човек трябва да е гъвкав в днешно време, според мен, и да не се зарича.

# 53
  • Мнения: 10 420
Абсолютно съгласна с Анонимен....нашият стандарт, на семейството и тук що годе е добър, но го постигаме с много нерви, работа по десет часа на ден, липса на свободно време....да не говорим ако някой се разболее, ако искаме добро образование, и пари да платиш спасение няма....
Сто пъти съм имала възможност да изляза...но знам че аз там няма да съм щастлива....ще ми липсват хората, средата, точно българските приятели и роднини....всеки сам прави своят избор и защо е останал/ съответно заминал.....
В последните години обаче, искам дтето ми да учи там и да остане там.....! Дори с цената на носталгията по Родината....за жалост тук остават все по малко ценни хора......все по трудно се намира равностойна среда ......

# 54
  • Мнения: 455

Има я и другата страна, тези от по-старото поколение ('60; '70) които заминаха в чужбина от мизерия, за да работят и не се чувстват добре там защото през част от живота си са живели капсуловани в България.

чекай, чекай, не сме стари още  Mr. Green а преди промените също имаше живот в България, мизерията дойде после.

Ааа, в никакъв случай не искам да ви обидя  Grinning моите родители са родени тогава и исках да кажа, че са поколение преди моето  Simple Smile
Идеята ми е, че те подхождат с повече страх към идеята да заминат някъде, виждам ги, че някак си обичат сигурността и не искат да се хвърлят с главата напред някъде из чужбината.
Не слагам всички под общ знаменател. Много хора са се изнесли с появата на демокрацията. Помня, че в един момент вече не познавах семейство без поне един член който да е в друга държава, за да работи.
Но тях други неща са ги мотивирали (повечето са заминали, за да изкарват пари).
Все пак според мен и в България има живот защото имам съученици които се справят много добре. За жалост всички са в София, а провинцията се изпразва.

# 55
  • Мнения: 2 461
Сигурно зависи колко време не живеете в България. Аз не бих се върнала в България поради ред причини. Но една от основните е, че ако се върна, трябва да започвам живота си от нулата.

# 56
  • Greece
  • Мнения: 2 402
Сигурно зависи колко време не живеете в България. Аз не бих се върнала в България поради ред причини. Но една от основните е, че ако се върна, трябва да започвам живота си от нулата.

Точна така е при мен. След 17 год.в чужбина, определено ако се върна сега ще трябва да започна от нулата.

# 57
  • Оптимист по принуда
  • Мнения: 7 758
И аз съм ни тук, ни тук, не знам кое е тук или там....

# 58
  • загубено
  • Мнения: 3 055

Има я и другата страна, тези от по-старото поколение ('60; '70) които заминаха в чужбина от мизерия, за да работят и не се чувстват добре там защото през част от живота си са живели капсуловани в България.

Стара ли ме нарече  Thinking Joy
Има хора които пътуваха и тогава.
Има хора които не пътуват и сега.

# 59
  • Мнения: 455
Обясних вече, че говоря за по-старото поколение от моето, и НЕ, не казвам, че сте стари хората от това поколение.  ooooh!
А за пътуванията, говоря за след демокрацията, а не през '60, '70  години. Защото много народ се е изнесъл след деветдесетте в западните държави.

Последна редакция: нд, 22 ное 2015, 21:49 от nikaia



Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт