Ние сме от 4 години, просто мисля, че не се вписваме и не ни е това мястото. Не ни харесва, въпреки всичките си позитиви в Германия. Това ни се отразява значително психически и здравословно, а в крайна сметка има ли значение в коя държава си, ако нервите ти са обтегнати и разклатени.
- Публикувана: 21 ноем. 2015, 08:06 ч.
- Последно мнение: 7 юли 2019, 10:49 ч.
Бихте ли се върнали в България?
Ние сме от 4 години, просто мисля, че не се вписваме и не ни е това мястото. Не ни харесва, въпреки всичките си позитиви в Германия. Това ни се отразява значително психически и здравословно, а в крайна сметка има ли значение в коя държава си, ако нервите ти са обтегнати и разклатени.
Като студентка живях във Франция, после с моя мъж живях в Италия. Върнах се, защото живота не е само ядене, пиене, дрешки, боклуци и пари, а е основно обич и човешки отношения. Върнах се, защото те -моето семейство са тук и с годините са пуснали стабилни корени, които са ги закотвили. Защото исках дъщеря ми да ги познави и обича, да са част от живота и. Сега обаче не се чувствам добре - здравната система, училищата, търсенето на работа са просто кошмарни, сякаш има национална депресия и надпревата, кой по-грозно ще говори за родината, дори приятели вече нямам 
Но когато по телефона нещо трепне в гласа на моите близки, когато казват "Добре съм" мога да пална колата и да ги видя. А това е много! И не е за пренегрегване, че тук не съм втора/трета категория човек. Където и да съм била по света, колкото и бяла да ми е кожата и добро образованието все за тях съм циганка.
Работата е там, че когато съм в чужбина ме влече към България /мисля я, сънувам я, жадувам я и я милея/, а когато съм тук пак не съм си на мястото и искам да замина. Омагьосан кръг.
Но когато по телефона нещо трепне в гласа на моите близки, когато казват "Добре съм" мога да пална колата и да ги видя. А това е много! И не е за пренегрегване, че тук не съм втора/трета категория човек. Където и да съм била по света, колкото и бяла да ми е кожата и добро образованието все за тях съм циганка. Работата е там, че когато съм в чужбина ме влече към България /мисля я, сънувам я, жадувам я и я милея/, а когато съм тук пак не съм си на мястото и искам да замина. Омагьосан кръг.
И аз се върнах и не съжалявам. Вече 3-та година съм в България. Нямам стандарта, който имах навън, но пък съм спокойна и щастлива. Минавам през къщата на родителите ми след работа, излизам с приятелите ми от детинство събота и неделя. На празници си ходя на църква и не ми се налага да обяснявам какво празнуваме днес. Има моменти, в които правя сравнение, но бързо ми минава. 
Ние сме от 4 години, просто мисля, че не се вписваме и не ни е това мястото. Не ни харесва, въпреки всичките си позитиви в Германия. Това ни се отразява значително психически и здравословно, а в крайна сметка има ли значение в коя държава си, ако нервите ти са обтегнати и разклатени.
Защо не опиташ да смениш града и средата, пък тогава стягай куфарите за България? За мястото може би не е твоето, казвам го от личен опит. Пет години изкарах в Южна Италия, първият ден исках да избягам и да се върна в България. Когато трябваше да напусна града плаках. Повечето българи се стремят да се устроят в северна Италия, аз бях за кратко и там-не ми хареса. От близо две съм на остров Сардения, стоя, но не е моето място. Сърцето ми остана в южна Италия.
В Германия е доста по-различен манталитета, на малко българи им понася добре. Някакси като студени ги възприемаме немците като че ли. А и след хаоса в бг в германия идва нагорно, там пък е свръхподредено. В италия/испания сякаш е по-лесна интеграцията, по лесно е да се впишеш в културата. Така че града не мисля, че е проблема, по-скоро наистина държавата. Според мен върнете се, ако не ви хареса, винаги може да се преместите обратно.
Не се пускайте така лесно по стереотипите. На юг -топли, гостоприемни, интегриращи лесно. На север- студ, мрак и невъзможна интеграция. За 11 години в Италия за интеграцията мога да кажа, че никак не ми е била предоставена на тепсия, заради някакъв въображаем сходен манталитет. Нито съм се наслаждавала на "южняшка сърдечност", нито аз мога да предоставя такава. Ако съм научила нещо за интеграцията то е, че човек просто трябва да си живее живота, да не се втелясва много, да говори езика, да възприема правилата и начина на живот, а приятели, полезни контакти и тн. си идват с времето.
Но не можеш да си боднеш една чиния на Булсатком на покрива и да чакаш някой да те интегрира.
Но не можеш да си боднеш една чиния на Булсатком на покрива и да чакаш някой да те интегрира.
Обясних вече, че говоря за по-старото поколение от моето, и НЕ, не казвам, че сте стари хората от това поколение. 
Шегувах се не се стягай
Ще си бодна колкото чинии искам,ще си гледам и говоря на колкото езика искам аз.
Ако аз не искам да се интегрирам не могат го направи.
На сила не става .
Познавам хора тук които за 15+ години не са научили езикът както трябва,
не знаят законите една декларация не могат да попълнят .
Всеки разговор се завърта около лошите местни.
Ами кофти е,ако не ти изнася куфарчето и айде чао.
Но не го правят,в продължение на години мрънкат.
Ако в чужбина не ни приемат и не уважават нашия бит и култура (включително "бодната" сателитна чиния), то това не е интеграция, а асимилацията.
Иначе съм съгласна, че това за манталитета на южняци и северняци е по-скоро стереотип.
Иначе съм съгласна, че това за манталитета на южняци и северняци е по-скоро стереотип.
От какъв зор в чужбина трябва да приемат твоя бит и култура не разбирам ?Все едно да накараш германците да живеят по сирийски /поради тълпите сирийци от последните няколко месеца/ Ти остава да кажеш , че германците и италианците примерно трябва почнат да живеят по български в собствените им страни в които ти си чужденка ?
Като си толкова голям родолюбец , защо искаш да живееш в чужбина , но по български ?Просто си се прибери в бг и живей по български ..
Много странни разсъждения имаш или аз не ти разбрах мисълта ?
Всъщност, дори не си помислих че някой има нещо против нашите чинии/бит/култура. В Европа сме толерантни към всякакви дивотии с цел опазване точно на културната идентичност, ако ще да си от Марс и никой няма за цел да асимилира когото и да е. Ако искаш да се интегрираш не мрънкай, не се изолирай и го направи. Никой не е казал, че е лесно, или че ще се случи така, както си мислиш, че ще се случи, нито че изобщо ще се случи - за хора с по-тъмен джинс живота е доста по-труден, например- за съжаление това са реалностите.
Аз съм забелязала, че хората, които имат нещо против обществото, в което живеят са точно тези, които едва едва говорят езика, изолирали са се в някакъв личен буркан, в който деня започва с Гала и имат ужасно мнение за хората/мястото/държавата, в която не е ясно защо настояват да живеят.
Моят принцип е, че ако не се чувствам добре на едно място, и чувствам борбата загубена ще търся начин да отида на друго. Човек сам си кове съдбата и щастието, в 21ви век не дължим никому уседналост, съзнанието си го носим навред и не сме се венчали за никое конкретно място., слава Богу:)
Аз съм забелязала, че хората, които имат нещо против обществото, в което живеят са точно тези, които едва едва говорят езика, изолирали са се в някакъв личен буркан, в който деня започва с Гала и имат ужасно мнение за хората/мястото/държавата, в която не е ясно защо настояват да живеят.
Моят принцип е, че ако не се чувствам добре на едно място, и чувствам борбата загубена ще търся начин да отида на друго. Човек сам си кове съдбата и щастието, в 21ви век не дължим никому уседналост, съзнанието си го носим навред и не сме се венчали за никое конкретно място., слава Богу:)
Моят принцип е, че ако не се чувствам добре на едно място, и чувствам борбата загубена ще търся начин да отида на друго. Човек сам си кове съдбата и щастието, в 21ви век не дължим никому уседналост, съзнанието си го носим навред и не сме се венчали за никое конкретно място., слава Богу:)
Ей това е
Темата се изчерпва.
Препоръчани теми