Бихте ли се върнали в България?

37°C ON, мрънкячи винаги ще има. Нормалните колкото и да не са доволни, рано или късно си намират златното местенце. Мрънкячите ще си пукнат с пустисване на уста, игнорирай ги

Типично по български...чак и до пукване я докара.
Темата е Бихте ли се върнали? Не против едното или др место...и не тв, лютеница или сирене правят нещата

Влязох да попитам дали някой си вари лютеница от носталгия  .
Ама сте чекнали темата с храната.

Какво стана сега,авторката за стяга ли куфарите?

Ще си ходим в България, но става бавно всичко. За храната не знам защо всички се заяждат, аз исках да кажа, че просто прекалено много неща ми липсват. Близките ми липсват истински, разбира се, че мога без храната и телевизията. Въпросът е като не мога да се приспособя и този начин на живот не ми харесва защо да го правя...

Разбира се, че няма смисъл да го правиш. Щом не си щастлива, там където си, и имаш възможност да се върнеш - защо не.

О, ама разбира се Галина! ТърсИ твоето си щастие. Щом за теб то е в Родината - там следва да живееш.

Успех!

И аз не го приемам с насмешка, напълно те разбирам как се чувстваш......пак ти казвам щом не си щастлива, щом не ти е уютно, щом ти липсват близките....прибирай се.....не всеки може да загърби всичко мило и познато и да хукне по чужди земи....щом сте в Германия вероятно знаете езици, имате образование....ще се реализирате и тук.....лошото е, че социалната среда става на все по ниско ниво.....това не може да се търпи и с годините става все по зле....

И аз това се чудя. Успех с местенето

Здравей пак.
Ще ми се да си кажа, че в темата съм писала за мои общи наблюдения през годините и наистина нямам предвид никого в тази тема. Всъщност, разбирам те, по-скоро не е нормално, ако не ти липсват близките ти. Те и моите ми липсват. За себе си съм взела решение да не живея в България, защото това би ми взело повече, отколкото би ми дало. На мен лично и на цялото ми семейство.
Та и тази тема целта и е да ти помогне да намериш твоя собствен баланс, предполагам. И вече си взела решението си, доколкото разбрах. Успех.

Включвам се. И аз се прибрах преди около 3 год. Напоследък се замислям дали не направих голяма грешка. Причините са финансови. Иначе, няма база за сравнение социалния живот.

Не бих се върнала в Бг, тук в Германия се чувствам на място- може би защото всеки си гледа в чинийката или по немски се е вторачил само и единствено върху собствените си проблеми, интереси и знания ако щеш. Това разбира се има и своите негативни оттенъци- например липса на емоционална привързаност в семейството или между роднините. В смисъл, че не е по нашенски, както ние си я разбираме, в случай например на заболяване роднините се информират по телефона и това е то. Как е по "български" например, поне в моето семейство- посещение на болия, а не дай си Боже да е в болница- децата или половинката са всеки ден там, нали така...Тук обаче картинката е друга и това ме отвращава- не мога да го приема или да го оправдая- ето това е НЕМСКАТА Студенина. Прочетох по- горе, че Германия била бедна на социални контакти или нещо не съм разбрала.. Нищо подобно, социален живот си водех преди в Бг, но и сега тук в Де. Който иска- намира...членство в Сдружения /Ферайни/, посещение на Клубове ииии...неограничени възможности и въпрос на желание, и там се завързват контактите. За храната- въпрос на вкус, много немски гозби ми се нравят, но и от нашенските не бих се отказала- готвя си ги още, а на мъж ми му харесват също- той е немец. По отношение на здравеопазването, да уточня специално за Хриси, че е в голяма заблуда, както и учителката и по физика някога. В Германия е вярно, че разполагат с последен вик на медицинската техника, но въпроса е дали я използват оптимално...Въпрос: защо в бившата Бундес Германия всеки трети е раково болен за разлика от бившата ГДР, където този процент е два пъти по- малък...може би защото имат високо-развита медицинска техника?! качествено медицинско обслужване разбирам не това с елитната техника, а своевременно- поставена диагноза и скоростно предприето лечение. А, не като тукашните лекари, които почти за всички заболявания първо ти изписват Кортизол под формата на инжекции и второ, ако трябва да постъпиш в болница те питат дали си само по закон осигурен или имаш случайно и допълнителна здравна осигуровка, за да точат пари и от нея... Опираме до една нормална търговия, за да бъдеш лекуван, а къде остава великия хуманен принцип и Хипократовата клетва- види се, умрели са някъде във времето...

И да, отклоних се мноооооооого от темата, но исках да бъда изчерпателна в обяснението си, че Живота в чужбина също не е по мед и масло и течен шоколад, както и в Бг- плюсове и минуси има и в двете везни. Определи си приоритетите в тях и виж, коя ще наклони...това ще определи и личното ти решение /към авторката на линка/. Поздрави, независимо от крайното становище!!!

veilet, мен пък точно тези "семейни" отношения ме побъркваха в Бг Не понасях факта, че каквото и да става в живота ми, то се разнася като вятър из цялата рода, че и квартала. Или че точно когато бях в най-гадните си моменти в болница не ме оставиха на мира тия хора, да си страдам на спокойствие, а се изредиха да ми хледат сеира и да цъкат с език
Да не говорим за увереността, че като ми звъннат на вратата аз ще съм изключително щастлива да ги поканя за кафе (и обяд, ако е време). Сякаш нямах личен живот, нямах си друга работа, и само чаках някой да ме потърси лично... :/
Това до някъде ме накара и да съм много "потайна", по думите на баба. Веднъж като се изнесох от нас преди години, никой не знаеше къде съм (знаеха само в кой град съм), как съм, какво става с мен, освен ако изрично не го кажех на някого

Уффф, и мен! Тази хипер привързаност между роднини, още повече далечни такива, ми е изключително досадна. В този аспект немската студенина ми е много на сърце.

veilet, студентските ми години минаха в Германия, с най-базовата възможна здравна застраховка. Не съм съгласна никак с мнението ти за здравната система. Впечатленията ми са точно обратните: своевременна диагноза и предприето лечение, без мотаене от лекар на лекар и ненужни изследвания и лекарства. Та, мисълта ми е, обобщенията са си просто обобщения... Истината е друго.

Кой е този Велик хуманен принцип?!
И вземете я прочете тази Хипократова клетва, дето била умряла. Едно време точно бедните са мрели като мухи, защото са нямали пари за лекар. Днес се полагат много повече грижи за хората без средства.
Но, да, колкото по-скоро хората осъзнаят, че никой не ние длъжен да ни изучава децата и да ни лекува, ако под някаква форма не си плащаме, толкова по-малко разочарования ще има.
Иначе получаваш минимума. За качество и специално отношение си плащаш.