Бихте ли се върнали в България?

ю

Споменавам ги като пример, защо хората в други държави не работят на черно. Не защото са по-праволинейни от нас, а защото им е изгодно да са праволинейни. Ако в България обикновеният работник е праволинеен и си търси правата, това означава глад. Чудя се дали можете да си го представите, след Н на брой години в бяла държава?

Кое да си представя? Че на някого не му стиска ли? Че е готов да се
"Продаде" без пари, само и само да не го изкарат от зоната на комфорта му ли?
Или че има претенции, неоснователни за позицията за която кандидатства?

Правила съм опит, за служители във фирмата ми в България, да предложа работа на човек без грам стаж. И от първата минута започнаха претенциите....ок съгласна съм, но при условие, че върши работа като другите, което просто няма как да стане. И до там беше вупросната госпожица.

Ако си кислите че сте неоценени, полето за изява е свободно. Правите свой бизнес. Само че и това няма да сте готови да направите. Но пък извинения ще намерите хиляди.

Оф не му стиска, то и на мен ми е лесно да ги дрънкам тия на едро и аз съм ИТ в София и ми се вижда идиотизъм да работиш за минимална и да се съгласяваш да нямаш осигуровки, ама не за всички е толкова розово положението.
Даже няма нужда да си в родопско село, абсолютно е достатъчно да си в средно голям град и си дотам. Местенето, ученето и отварянето на собствен бизнес са все свързани с начален капитал, който няма откъде огромна част от хората да го вземат, даже и да им стига акъла да го направят. Как по точно Пенка с IQ 90, дето чете със скорост 1 параграф за 5 минути и разбира половината, цял живот си живее в долно нанагорнище разградско да седне да се мести/учи и т.н. Ако не се съгласи с квото Иван работодателя каже, ще седи гладна. Ако се оплаче в инсепкцията по труда файда, щото работодателя вече си е платил подкупите и ще замажат веднага. Ако въобще знае,че може.

Titina, българинът се релокира. Всички са се ориентирали и събрали в София.
Стара Загора, Чирпан и Копривщица не са подходящи за релокиране. София и Варна през лятото събират държавата на едно място. Прелокират се българите. Но не в селата и не в гората, а в големите градове, които за мащабите на България са точно ДВА.
Единият с условия. Защото огромно количество от варненското население ходи по улиците на София.

Кой какво трябва или не трябва да прави на 17 години, решава всеки за себе си според житейските си обстоятелства. Добре, че не ви се е налагало, така че си запазете подканванията кой какво трябвало да върши на 17. Това, което ти наричаш извинение, за мен е цинизъм.
Поправям се, де. Да казваш, че това са извинения е цинизъм.

 

За мен, в тези 2 цитата е разковничето. Цитирам само малко, да не стават чаршафи.



Точно това е, Titina по-рано някъде го спомена - трябва да си атрактивен, трябва да можеш нещо да покажеш, да имаш някакво предимство пред някой друг. Ако Х днес го съкратят, той ще има 10 места, от които ще го поискат, У може и никой да не го иска, защото Х може да предложи нещо, което е ценно или друг не може да предложи.

В природата е същото - най-слабите животни в ятото, стадото и т.н. не успяват да оцелеят, естествен подбор. Ние сме хора, не може да трансферираме 1:1, но тези с IQ 90 (примерно, де), не могат да ръководят Епъл и не могат да очакват и такова заплащане. Не мога и не искам да очаквам една чистачка да получава колкото един сърдечен хирург. Нямам нищо против нископлатените професии, но човек сам си ги е избрал... Влюбена съм в готвенето като хоби, но ако не броя шефовете в известни ресторанти, не очаквам един готвач да получава колкото един инженер, и то не защото не ценя готвачите като хора.

Относно началния капитал за обучение: може да се обучаваш и някой друг да ти го финансира - стипендия, квалификация, работодател... Но отново трябва да си станал атрактивен на дадения финансиращ, за да реши да инвестира в теб парите си...

Хората не са равни или еднакви, това е положението, аз никога няма да имам успехите на Стефка Костадинова, нито някога съм ги искала. Няма да стана и велик адвокат, който може да измъкне всеки свой клиент от всякаква ситуация. Също както и считам, както и очевидно моят работодател, че ставам за нещо повече от чистачка (отново казвам, не омаловажавам професията, а познанията и квалификацията, които ти трябват, за да я извършваш).

Та зависи всичко от конкретния човек и уменията му.

Естествено, че не всеки може или пък иска да бъде високо квалифициран специалист на ръководна и престижна длъжност. И не е нужно, защото много вожд и малко индианец пак не работи оптимално. Става въпрос за условията на труд, не за заплатат, то е ясно, че продавачка няма как да взима колкото инженер. Както и да е, темата се отклони достатъчно.

А, като се сетя колко ми беше трудно да се приуча на тукашните навици и традиции, хич не ми иде на ум да се връщам. Пак да започвам отначало! А, не! А и тук ми е работата, любимият човек. Иначе ми липсват много неща от България. Но се  връщам от време на време да заредя батериите. Иначе, всичко зависи от много фактори, за които сте писали. Понякога ме дразни, че се опитват да ме подценяват, но и това преодолях!

Ами не, може да вземе и повече. Както беше гръмнал нета с обявите в джобса за търсенето на лекар за 680 лева и на сервитьорка със 1500.

http://vbox7.com/play:b41968036f

Много ми липсва България, но на този етап не бих се прибрала.
От доста години съм в чужбина, не мога да кажа, че мястото ми харесва супер много. Не ми. Има много неща, които ме дразнят-пътуването по 100 часа на ден, дългите разстояния, високите наеми, огромния брой население в града, в който съм и т.н.

Но, за съжаление не мисля, че бих имала добро развитие в България.
Предполагам, че някой ден, живи и здрави, на старини, ако доживея, бих се прибрала вкъщи. 

И опряхме пак до изборът .
Друг е въпросът дали оставаме доволни от този избор.

Ако кака  Пена с IQ 90 ,чисти някъде има си градинка копа домати
и ок, на нас какъв ни е проблемът?
В малките градове и селата има много хора които се занимават със земеделие и
животни.Има хора които са го превърнали в бизнес  
Изкарват добри пари,имам такъв съсед до къщата на родителите ми.
По цял ден е заринат в л*йна(без извинение). Храна за животните,доене......
Почива 1 път в годината със семейството си и не мрънка.
Изкарва толкова колкото кметът  




Искам да попитам колко от пишещите в темата са се
прибирали реално в България?
Или просто си говорим ей така.
Аз лично се прибрах преди няколко години заради работата на
мъжът ми. Нищо не ме е нервило или шокирало .
Нищо по-различно от тук.

Ех, наистина изглежда парадоксално, обаче явно това се случва в условията на българската здравна система.
Не познавам в детайли тази система, но е повече от ясно, че здравните осигуровки, които се внасят месечно от клиента-пациент са под допустимия минимум, за да може да има нормално ниво на услугата и адекватно заплащане на персонала. Финансирането на болниците сигурно е ниско (ако го има), а явно те не могат да генерират  достатъчно доходи.
От другата страна, явно пари за кафе винаги има (което не е лошо само по себе си). И колкото повече пари се въртят в дадена сфера, толкова по-високи са доходите на хората, работещи там.

Хипотетичната кака Пена не е от село, и нема земеделие в малкия й град, сигурно е планински или нещ, идеята беше, че не всеки има избора да се пищоли на работодатели, които плащат под масата 
Аз се прибрах преди 2, сега си живея в сф и засега не съжалявам

37С преди да квалифицираш изказванията ми, ти препоръчвам да разбереш значението на думата.

Да, всичко е въпрос на избор. Едни са готови да плащат цената да са далеч от семейство, родители приятели...други подскачат как не ги оценяват.

И не въпроса в пищоленето, въпросът е че нямаме идея как да се "продадем". Съгласявате са на неща, а после мърморите по форумите.винаги има избор -отиваш в др град, др държава, започваш собствен бизнес. Всичко това, ако ти стиска обаче.

Хубаво нещо са фантазиите, упражняват мозъчните клетки. Реалността е друга.