Бихте ли се върнали в България?

Не намирам тази забележка нито за смешна, нито за уместна, нито за учтива.

Брайд, във всяка страна има хора, които са родени там, а не се чувстват на място. Този факт не омаловажава наблюденията ми по отношение интеграцията на емигрантите.

Абсолютно. Непознаването води след себе си много негативи.

Не омаловажава нищо. Даже наобратното. Нещата са много по-сложни, защото хората са разли4ни. Те не могат да бъдат делени само на групи : местни (искащи и неискащи да интегрират) и пришълци (искащи и неиска9и да се интегрират).   

Чета ви и си мисля, съотнасям това, което казвате с моя опит и... някак си, темата с интеграцията ми се струва малко пре-експонирана. Важна е, безспорно е много важна, но не е само тя. Липсата на няколко други неща може да е по-определяща да избереш едно или друго място. Ще дам пример със себе си и с хората около мен.
В България имах доста тесен кръг от контакти, най-вече защото за мен е по-важно качеството от количеството, и поддържах отношения с кръг от близки приятели. Да, ама: ежедневие. Срещи веднъж в седмицата, събота или неделя, естествено уговорени. Изключителна рядкост някой да мине през квартала ми и затова да се обади спонтанно за кафе. С майчетата от квартала, клатещи крака по градинките, така и не можах да намеря допирни точки, но няма да се впускам в подробности. Та, по мнението на всеки среден българин, това ще да е доста ограничен социален живот, нали? Направо мирише на липсваща интеграция.
Тук, в Австрия, ежедневието е доста сходно. Говоря езика, работя, имам контакти с местните. Броят на контактите ми е същият. Работа, дете, излизания в събота и неделя. Малко повече спонтанни срещи, ако с няколко други майки се засечем при взимане на децата от детската и решим да отидем на детската площадка или в близка сладкарница заедно. Ще рече човек, може да се говори за интеграция. Само че! Качеството на контактите, качеството... Това не са моите си близки приятели, с които можем да си споделим всичко, с които си знаем и кътните зъби и с които сме преминали през какво ли не заедно... И това ми липсва, много ми липсва.
Друг пример е работата. Моята е близка до специалността ми, но не отговаря точно на нея. За да работя това, в което съм добра и което ме удовлетворява, тук трябва да мина 2 години на специализация и не-заплатена практика. Не знам дали ще го направя.
От друга страна, край мен има хора, които от години (4-5) живеят тук, не говорят езика и поддържат контакти само с българи. Слаба интеграция. Обаче са тук заради работата и кариерата, напредват с нея, живеят си живот заради високите си доходи и са си доста доволни.
Та... различни хора, с различни светоусещания, различни неща им липсват тук или там, различни причини за преместване в чужбина или обратно...

Стана ми доста интересно какви високи доходи, кариери и прочие се спрягат за хора в чужбина, не-говорещи езика?

Съвсем спокойно можеш на работиш навсякъде IT примерно, ако знаеш английски. Например в Монреал без да знаеш капчица френски. Не виждам проблем.

Монреал не е удачен пример, защото има цели райони, населени с англофони. И освен това, все пак е в Канада.  Но аз имам познати, чивеещи в Норвегия, с английски. Е, с времето езика се научава, няма начин, дори и да не искаш, но не си правят труда.

Примерът беше даден за Австрия с кариера без език....

Е да, права си, не е съвсем удачен, давам друг - в Прага заминаха доста хора от предишната ми фирма, оправят си се на английски, никакъв проблем. Ако си в голямо населено място и работиш в международна среда не е водещ местния език, стига да знаеш английски ми беше мисълта.

А познавам доста хора в Германия, Белгия, Франция, Швейцария, Чехия, Унгария, Финландия, и някои южни държави с кариера, без грам местен език. ... Ако вие не познавате такива, значи средата ви не ги включва. А е пълно с експати от къде ли не, които говорят английски, работят на английски, и местния език не го знаят. Да, с времето се научава, но не всички се пънат да го научат. Особено ако знаят, че няма да са в тази държава за цял живот. .

Във Виена са някои от централите на големи международни организации, като OMV, Reiffeisen, Unicredit, UN.. кой знае още колко знайни и незнайни. В тях работният език е английски.

Всички университети които имат докторантски специалности, нон-протиф организации, да не говорим колко американски филиала има, и т.н. - но който не ги знае тези неща…

Благодаря. Разбрах.

Имах предвид и интеграцията, а животът  в една страна не е само работата, а и живота навън. Не бих се нарекла интегрирана и с кариера  без език и интеграция на местна почва. Поне за мен е така, а за вас може би е друго. Шарен свят.

Ако интереса беше в интеграцията, защо не беше зададен въпрос за нея?  И какво значи интеграция? Да се говори на местния език, да се слее човек с местните и да се чувства като тях? Да яде местната храна, да се облича като местните, да се държи като тях?

Болшинството експати които аз познавам се интегрират на много по различно ниво, и не бързат. Интегрират се заобиколени от други експати с основен език английски. Нещото което обединява всички експати е, че всичките са чужденци, и имат общ език, общи интереси, житейски опит който е на светлинни години разстояние от местните, темите за разговор са интересни за експати, болките и радостите са като за експати, и т.н. Много от експатите които аз познавам, нямат намерение да се интегрират в общо приетото определение за интеграция, това не им е целта. Да, има и такива които познавам опитващи се, и много сполучливи, и не до там.

Снощи бяхме при едно немско семейство със съседи американци (купили къщата до тях през 83 година ...) . Срещтнаха се на излизане и се заприказваха на английски. Немците имаха много добро мнение за съседите си и разговора беше много приятелски.