Бихте ли се върнали в България?

chrissy, ето за това питах по напред, какво е определението за интеграция. Едно е да се интегрираш до степен да спазваш местните закони, друго е да се превърнеш например на германец в Германия, но си дошъл от България.

Мецанке, нали знаеш приказката за куката и ченгела…   Така е, вярно, само в няколко държави съм живяла, но съм сигурна, че са поне 2-3 пъти повече. Пиша от този опит, като един от експатите. Ако не знаеш местния език, и те не знаят английски, разбира се, че е трудно. Но ако местните специалисти се смеят на експатите, че още не са научили техния език, то това е показателно за местните, а не за експатите. Имам около себе си дота такива местни, които носа не са си показали, или са се опитала да живеят на друго място, надути, и с вирнати глави, но като трябва да свършат нещо което не са го правили, настава шаш и паника и се намират хиляди причини защо не могат да го свършат, и нито една защо може да се свърши. В крайна сметка го тръсват на някой експат да се занимава с него, който го свършва без драмата.    

Да, да, разбира се, измислям си всичко това, само и само да ви излъжа, че тук живеят българи, различни от събирателния образ на беден, отруден гастербайтер, сричаш по няколко думички немски )))))
Признай си, че си в тази тема, само за да оспорваш наивността на идеята за евентуално наличие на добър живот в чужбина

Напомня ми една ситуация
Прибираме се от България с колата , лятото, имаше една акция на шел с лего игри. Събираха децата и спирахме само на шел. Зареждахме из цяла България . Винаги имаше пълен избор, ако напълнихме за 2 лего коли с една бележка даваха 2 лего коли, ако малко не достигаше пак даваха ... изобщо никкаво напрежение . Минахме през сърбия , пълнихме в Унгария и пак беше като у нас ... в Германия спряхме и решихме, че има за едно легои напълнихме ... имаше 3 ма служители, които се моткаха кой на касата , кой подаваше кроасани, кой нещо правеше , но се заменяха. Изведнъж се оказа, че касиера не знае за какви коли става дума и от кога до кога е акцията и колко пари струва и как се участва. После се оказа, че момичето с кроасаните е видяло под другата каса кашона , но не е сигурно за условията, на другата каса се оказа, че трябва да се търси кутията от преднта каса от която е била бележката, но не е ясно дали тази каса раздавала коли ... извикаха третия да даде акъл ... накрая като се оказа, че никой нищо не знае повикаха някакъв от отзадна стаичка, който почти не знаеше немски (дали не беше поляк), но веднага оправи бележката, колата, парите и намери даже модела който търсихме ...

Това къде ли не сме го виждали ... особено ако извикаш някой да ти поправи нещо и цяла поредица цъкат как може да ти е толквоа незнам си какво си всичко и затова да не могат да оправят това за което са повикани без да ти сменят цялата електроинсталация и какво ли не . Накравя попадаш на един украинец, който само подменя някоя част и всичко върви като пушка 

г

Според теб по каква логика Татко Мецан е Мецанка?   

Според мен да се интегрираш означава да живееш като местните.
Преди 2 години една словакиня се опитва пред мъжа й французин, да ми съобщава че имало някакви културни прояви на някакви българи в един близък град.
Аз съответно я отрязвам късо, като й казвам че тук живея като местните хора и общувам с тях, а българите ме интересуват когато съм в България.
Да си интегриран означава да не търсиш нарочно контакти с други българи живеещи в същия град. Когато си добре интегриран, си подбираш хората с които имаш желание да общуваш, не заради това че са българи, ами заради това че имате за какво да си говорите.

И означава също да си възпитан и да не отрязваш никого късо, особено пък човек, който явно показва внимание и любезно отношение към теб. Едва ли нея я интересува какви прояви на българи има. Запомнила го е заради теб. И най-добронамерено го е споделила. А ти си я отрязaл. No comment.

Означава да живееш с тях, а не именно като тях. Означава да живееш добре там, където си.
Със sophiemmaspencer със съгласна. Не познавам мъжа ти, но познавам един мъжа на една друга българка във Франция, който е готов на какво ли не само да иде на българско мероприятие. Много време си търси работа в България и намери позиции, но тя не искаше да остава  Веднага се интегрира. Ходеше с нас къде ли не, по какви ли не студенстки бунгала и ядеше на капанчето за което ни стигаха на нас парите. Канеше цялата тайфа на гости и приготвяше киш и други френски неща. чувствахме го супер интегриреан, без да очакваме да ни приготвя сирене по шопски и чушки бюрек. Кани си всички приятели един след друг за по няколко седмици и се размотквахме къде ли не из България с БДЖ и едно старо тико или някой местен бус ... каквото успеехме да докопаме. Да не говорим, че му се наложи веднъж наред с местните да бута чавдарката на път за панагюриЩе Та интегриран = чувстващ се добре? 
Познавам и един неинтегриран в България, но канадец. Той също живееше известно време в София, обиколи това онова, но почти нищо в сравнение с французина. За него България си беше третия свят. Трамваите бяха супер стари, кабелите висяха къде ли не ... ами като си свърши работата в България си замина за Канада и никой от нас не очакваше нещо друго 

Според мен 100 процентова интеграция не е възможна. Това означава всичко да правиш и мислиш, като тези от другата култура, в която си. Дори имам наблюдения с деца от смесени бракове. Дори и те не се чувстват 100 процента част от обществото.

За нас 100% интеграция е невъзможна, да. Но не би трябвало и да е цел. Особено в държави, където се цени разнообразието на култури.

За децата обаче интеграцията е 100%, дори да прекарват всяко лято в БГ. Нямам ни най-малко съмнение в това.

И аз си мислех така, но мои ученици ми показват друго. Бащите са французин и шотландец, както и на руснаци и поляци, майка испанка, немкиня.  Родени са тук и не са еднични случаи. Интересно ми е да ги наблюдавам и говоря с тях на тази тема.

Интеграцията е нещо много относително и индивидуално. Аз като не работя и не общувам със съседите в родния си град, интегрирана ли съм? Да, пия кафе с приятелки, но това ли е интеграцията?

Аз съм я отрязъл, защото тя е с прекалено националистични наклонности.
Често критикуваше образованието тука, смени си първото хлапе от даскалото в което ходи само една година, щото не било по нейн вкус. В Словакия било по-добре в училищата. Довела майка си специално да й гледа двете деца и най-вече, според нея, за да имала с кого да си говори на словашки. Па миналата година и взе та се разведе с французина за да не й се мота из краката и да може майка й да живее постоянно с нея. Тази словакиня очакваше, че като съм българин, аз ще й поднасям на акъла да критикувам живота в Белгия. Да ама моята булка е белгийка и синът ми също, няма сега да почна да ги нападам тях пред нея, за да й е кеф.
Тази госпожа е пример за неинтегриран човек.

Моята приятелка роди 2 деца във Франция. От малки им говореше само на български. Тя не знаеше френски и нямаше избор на какъв език да им говори. В момента са тийнейджъри и не говорят български. Тя все още се опитва нещо да ги учи, но те й отговарят на френски. Споделя, че буквално "насила хубост не става". Детето се прибира от училище, иска бързо емоционално да й разкаже нещо, тя го спира и му казва да й говори на български. То се отказва да се старае (мъчи), емоцията е спаднала и или нищо не й казва, или се измъква, че не е толкова важно. После тича при брат си, за да му се похвали на него. Приятелката ми казва, че в даден момент е трябвало да избира дали да общува естествено и нормално с децата си, или да ги учи на български.
В България общуват някак с другите деца, с роднините трудно, с "да" и "не" и на английски, с който знае. Нямат много роднини, не идват често. Най-добрите им приятели от България вече живеят в Англия и почти никога не се виждат. Нямат с кого да общуват много тук. Приятелката ми в началото каваше, че й е мъчно заради това, но сега вече изобщо не го коментира. Приела го е, свикнала е. Кара ги да учат английски, защото им е важен. Дъщеричката й е изявила желание там да учи руски и май ходи на руски.

Според мен е до нагласа и желание.
Дойдохме, когато дъщеря ми беше на 1,5 г. Говори добър български, това според баща ми и съпругата му, а те са ужасно критични. Според свекър и свекърва, е просто перфектна
Скоро ще стане на 16.

И двете Фръцли знаят български. Даже като ги питаш откъде са, казват че са американки с български корени.