Здравейте!Аз съм нова тук и реших да споделя с вас тъй като съм супер объркана ,и се надявам някъде с помощта на вашите коментари/съвети да ми се размърда сивото вещество и да "дам напред".И така: Моя скъп съпруг и обичан ужасно много от двете ни деца се изнесе преди около 9 месеца . Живее с друга,която има собствени деца и в момента е бременна от съпруга ми. Имаме 18 години брак ,изминали сме много неща заедно и прекрасни и не толкова. Общо взето щастлив брак без изневери,скандали и тн.Жевеехме в чужбина. Преди 3г. се върнахме в България уж за добро. Но той се промени. Скъпа кола,гъзарски апартамент ,заеми и тн..Както и да е парите не са ми били никога фикс идея. Првдложих му пак да заминем и да оправи заемите,но той не пожела. Малко длед това се появи та-колежката. Беше ад под небето. Месеци наред ходех като жив мъртвец. Изпратих малката при майка ми след като се изнесе господина и все още е там. Финансово не ми помага особено,някакви дребни оставя. Основно ми помагат свекърва ми и сестра ми. Сега проблема е ,че иска да взима малката да спи там . А тя милата плаче и иска тати да спи при нас,както преди. Когато ходи там ,детето е уж ок,освен че се опитва да ги хапе но като се прибере също е изнрвена и агресивна.Страх ме е че ще и разбие сърцето ,като разбере че тати ще има друга принцеса и ще спи и живее с нея ,а не с нея (моята принцеса). Какво да правя?Не може да не вижда баща си,но от друга страна много обича баща си и знам че ще страда. Ако имате въпроси питайте.
- Публикувана: 8 дек. 2015, 23:23 ч.
- Последно мнение: 6 ян. 2016, 09:50 ч.
Откраднати мечти
Консултирай се с психолог 
Документално вече имате ли развод ?
На колко години са децата ?
Има подфорум за родители отглеждащи сами децата си
които са минали през това
http://www.bg-mamma.com/index.php?board=431
Мисля че там ще получиш адекватни съвети отколкото тук 
Може да помолиш мод да премести темата ти там
Документално вече имате ли развод ?
На колко години са децата ?
Има подфорум за родители отглеждащи сами децата си
които са минали през това http://www.bg-mamma.com/index.php?board=431
Мисля че там ще получиш адекватни съвети
отколкото тук Може да помолиш мод да премести темата ти там
Първо, съжалявам мила, обаче той вече не ти е съпруг де факто, вземи се разведи с него и го осъди за издръжка. То си е по негова вина, не знам това има ли тежест в съда, ама май да. Това първо. Второ, не разбрах, като децата са две, защо само едното ходи да вижда баща си?
Консултирай се с психолог
Документално вече имате ли развод ?
На колко години са децата ?
Има подфорум за родители отглеждащи сами децата си които са минали през това
http://www.bg-mamma.com/index.php?board=431
Мисля че там ще получиш адекватни съвети отколкото тук
Може да помолиш мод да премести темата ти там
Документално вече имате ли развод ?
На колко години са децата ?
Има подфорум за родители отглеждащи сами децата си
които са минали през това http://www.bg-mamma.com/index.php?board=431
Мисля че там ще получиш адекватни съвети
отколкото тук Може да помолиш мод да премести темата ти там
А защо изпрати голямото дете при баба му? Дали това е добре за него? В смисъл, преживяла е шок заради баща си и същевременно не е при майка си. Разбирам, че си в много тежка ситуация, но именно в тежките ситуации е най-добре да се действа стегнато и организирано, за да се минимализират щетите.
А защо изпрати голямото дете при баба му? Дали това е добре за него? В смисъл, преживяла е шок заради баща си и същевременно не е при майка си. Разбирам, че си в много тежка ситуация, но именно в тежките ситуации е най-добре да се действа стегнато и организирано, за да се минимализират щетите.
А защо изпрати голямото дете при баба му? Дали това е добре за него? В смисъл, преживяла е шок заради баща си и същевременно не е при майка си. Разбирам, че си в много тежка ситуация, но именно в тежките ситуации е най-добре да се действа стегнато и организирано, за да се минимализират щетите.
А той ако реши да се върне, ти ще го приемеш ли?
Съжалявам за ситуацията, в която се намираш. Предполагам и наближаващите празници, правят нещата по-мрачни в душата ти. Времето лекува.
Не отделяй малкото дете и от майка му. Аз не съм сигурна за каква физическа помощ става въпрос, но на 6г не е бебе, а и имаш 17г дъщеря. Според мен е напълно зряла, за да се включва с адекватна помощ у дома и за семейството.
Моят съвет е да не настройваш децата си срещу бъдещата им сестра(брат). Те с нищо не са виновни. Животът е шарен и не е единична ситуация да имаш полу -брат/сестра.
Не мога да си представя големите ми деца да ревнуват или дори да мразят сестра си. Та те се обожават.
Не отделяй малкото дете и от майка му. Аз не съм сигурна за каква физическа помощ става въпрос, но на 6г не е бебе, а и имаш 17г дъщеря. Според мен е напълно зряла, за да се включва с адекватна помощ у дома и за семейството.
Моят съвет е да не настройваш децата си срещу бъдещата им сестра(брат). Те с нищо не са виновни. Животът е шарен и не е единична ситуация да имаш полу -брат/сестра.
Не мога да си представя големите ми деца да ревнуват или дори да мразят сестра си. Та те се обожават.
Не отделяй малкото дете и от майка му. Аз не съм сигурна за каква физическа помощ става въпрос, но на 6г не е бебе, а и имаш 17г дъщеря. Според мен е напълно зряла, за да се включва с адекватна помощ у дома и за семейството.
Съжалявам за това през което минаваш. Този път го извървях, но децата са си с мен. Вземи малката при себе си, иначе може да се чувства изоставена не само от баща си, но и от теб. Като нищо може да реши, че никой не я иска и обича. Голямата ти дъщеря може да ти помага - с вземането от градина, ако работиш до късно. Трудно е, но не е невъзможно да се справите.
Малкият ми син беше на 6, когато се разделихме - така наречения "баща" не иска да ги взема, пречат му. Идва от дъжд на вятър през няколко месеца да ги види за половин час. Малкия много страда, пита ме защо баща му не ги обича и не ги иска.
В крайна сметка със всичко се свиква, остава си емоционална травма за цял живот, но насила никой не можеш да накараш да мисли за децата си.
Гледам си децата, обичам ги показвам и го казвам редовно, старая се да живеят спокойно да се чувстват защитени и обичани. Не говоря срещу баща им. Те ще си решават един ден какви отношения ще имат с него.
Малкият ми син беше на 6, когато се разделихме - така наречения "баща" не иска да ги взема, пречат му. Идва от дъжд на вятър през няколко месеца да ги види за половин час. Малкия много страда, пита ме защо баща му не ги обича и не ги иска.
В крайна сметка със всичко се свиква, остава си емоционална травма за цял живот, но насила никой не можеш да накараш да мисли за децата си.
Гледам си децата, обичам ги показвам и го казвам редовно, старая се да живеят спокойно да се чувстват защитени и обичани. Не говоря срещу баща им. Те ще си решават един ден какви отношения ще имат с него.
И аз съм минала през подобна ситуация. Обаче нямах възможност да пратя децата при някого, понеже единствената помощ дотогава беше от свекървата, а гледах там да ги пращам възможно по-рядко предвид обстоятелствата. Та така - децата си бяха с мен, обаче аз никога не съм възприемала това, кеото ми се случи, като откраднати мечти и др. такива. Това е житейска ситуация, от която ти и децата трябва да излезете с минимум поражения.Най-добре е да се разведете официално и децата да си имат режим да виждат баща си. Хем той ще е доволен, хем за теб ще е по-лесно. Гледам, че се ослушваш дали да се разведеш и се надяваш на чудо - недей. Просълзен и съжаляващ съпруг, върнал се обратно, има само по филмите, пък твоя чака и бебе 
Разведи се и си живей живота и не си разделяй децата
Относно отношенията на децата с бъдещото бебе - нямам опит. Обаче ако нямат желание да се сближават с него, не бих ги натискала - не съм толкова благородна и добра и си го признавам. Не бих ги настройвала против, но и да блея колко е прекрасно, че ще си "имаме ново бебе" - също няма да стане.
Разведи се и си живей живота и не си разделяй децата Относно отношенията на децата с бъдещото бебе - нямам опит. Обаче ако нямат желание да се сближават с него, не бих ги натискала - не съм толкова благородна и добра и си го признавам. Не бих ги настройвала против, но и да блея колко е прекрасно, че ще си "имаме ново бебе" - също няма да стане.
Никак не обичам да давам акъл, но в този случай ще го направя, защото смятам, че фокусът ти е изместен в грешната посока.
Зарежи ги тия притеснения как ще й подейства на дъщеря ти да се вижда с баща, приятелка, други деца и т.н.! Фокусирай се върху това как се чувства дъщеря ти, зарязана от двама родители - защото тя точно така се чувства. Първо я оставя татко, после и мама я оставя при баба. Знам, че в твоите очи не е така, но в нейните е.
Когато се разделихме навремето с бившия ми мъжа, синът ми беше точно на 6. Раздялата се случи в началото на годината, а половин година по-късно синът ми отиде при родителите ми за лятната ваканция, както всяка година досега. Ей, толкова трудно му беше на това дете през това време! Чувствше се тъжен, непрекъснато ми звънеше, горкото. Хем обожава родителите ми, има си там приятели и компания, дори до ден днешен прекарва всяка ваканция там. Но това конкретно лято беше ужасно. Като си го взех при мен - се успокои.
Така че прави, струвай, взимай си детето. Голямото ти се гледа само, малкото и то не е бебе, не мога да си представя какво толкова ти пречи и с какво толкова ти натежа, че да не можеш да го гледаш.
Фокусирай се върху това, стига си го мислила бившия ти.
Зарежи ги тия притеснения как ще й подейства на дъщеря ти да се вижда с баща, приятелка, други деца и т.н.! Фокусирай се върху това как се чувства дъщеря ти, зарязана от двама родители - защото тя точно така се чувства. Първо я оставя татко, после и мама я оставя при баба. Знам, че в твоите очи не е така, но в нейните е.
Когато се разделихме навремето с бившия ми мъжа, синът ми беше точно на 6. Раздялата се случи в началото на годината, а половин година по-късно синът ми отиде при родителите ми за лятната ваканция, както всяка година досега. Ей, толкова трудно му беше на това дете през това време! Чувствше се тъжен, непрекъснато ми звънеше, горкото. Хем обожава родителите ми, има си там приятели и компания, дори до ден днешен прекарва всяка ваканция там. Но това конкретно лято беше ужасно. Като си го взех при мен - се успокои.
Така че прави, струвай, взимай си детето. Голямото ти се гледа само, малкото и то не е бебе, не мога да си представя какво толкова ти пречи и с какво толкова ти натежа, че да не можеш да го гледаш.
Фокусирай се върху това, стига си го мислила бившия ти.
Подкрепям те и искренно ти желая да откриеш нови мечти и да продължиш живота си. Понякога най - близките ни хора ни предават и много боли. Забрави за бившия ти мъж! Знам, че е трудно и, че те боли от изневярата, но връщане назад няма. Трябва да се бориш и да продължиш живота си. Децата са твоята утеха. Ако говориш с малката по деликатен начин, че татко ви е оставил и има ново семейство, може би тя ще го разбере и с времето ще го приема по - леко. Не мисля, че е добре за нея на този ранен етап от раздялата ви и още прясната рана да посещава новото семейство на баща си. Това само ще я нарани, ще предизвика агресия или тъга. Времето лекува всяка рана и след време ще намериш добър и мил мъж, който ще върне щастието и откраднатите мечти в живота ти.