Истината за Дядо Коледа

  • 29 357
  • 235
  •   1
Отговори

Анкета

Насърчавате ли децата си да вярват в Дядо Коледа?

Опции:

# 15
  • Варна
  • Мнения: 10 445
Не съм насърчавала сина ми нито да вярва, нито да не вярва.
Сега е на седем години и половина и отдавна в обкръжението му се носят "легенди",
че дядо Коледа не съществува.

От последната година в детската градина ми задава този въпрос,
но аз се усмихвах само и не му давах конкретен отговор.

Обаче, тази година вълненията около тази тема зачестиха,
и съответно и въпросите зачестиха.
На неговите въпроси, отговорих с въпроси,
как мисли той, как си обяснява нещата
и стигна сам до извода.

Не мисля, че щях да постъпя правилно, ако на засилените му подозрения и прозрения,
бях отговорила, че не разсъждава в правилната посока и тотално се е объркал.

# 16
  • Sofia, Bulgaria
  • Мнения: 844
Аз насърчавам вярата, защото в крайна сметка днешните деца имат много малко време в което да живеят в своя си вълшебен свят и да приемат ДК, русалки, магьосници и др. като част от действителността. Реално има около 4-5 години то времето в което почнат да разбират до това в което вече спират да вярват, защото някой им е казал или защото сами стигат до този извод. И аз като  missNoir не отговарях категорично (тази година някой от детската градина и е казал, че няма ДК), защото не искам да лъжа. Помислих си, че е спряла да вярва и ми стана много тъжно, но след като се закахъри как ще оставим на ДК сладки без котката да ги изяде, разбрах, че вярата още я има. Мисля си, че поне до 7-8 годишни е хубаво да поддържаме магията.
На мен още ми е гузно, че казах на 5-годишния ми брат, че ДК не съществува. Спомням си, че беше много тъжен.

# 17
  • София
  • Мнения: 552
За мен няма по-прекрасен празник от Коледа и съответно по-чакан момент от годината. Това е благодарение на невероятните Коледи, които съм изкарала със семейството си като това включва Коледите когато съм вярвала в Дядо Коледа, както и тези след като съм разбрала че не съществува. Съобщи ми го най-добрата ми приятелка, прибрах се разревана вкъщи защото отказвах да повярвам, че не съществува. Преживях го като повечето деца, но това по никакъв начин не развали магията на празника за мен.

В момента съм в очакване на първото си дете и нямам търпение да поотрасне малко, за да направим всяка Коледа специална за него. И категорично смятам, че никое дете не заслужава да бъде лишено от магията на Коледа (изобщо не визирам само подаръците). Даже е доста коравосърдечно от страна на родителите му по мое мнение.

Що се отнася до аргументите за заблудите, това са пълни глупости. Същото е и с приказките - всички тези неща насърчават фантазията и креативността на децата за много години напред. Обратното ги прави студени и безсърдечни материалисти. Естествено, това е лично мнение както и противоположните, които се изказаха по-горе.

# 18
  • София
  • Мнения: 860
Синът ми на две и половина вярва в ДК и само приказва за дядо Кольо - иска да е послушен, за да получи подаръци, което според мен не е лошо. Нямам намерение да му разбивам фантазиите, като порасне и започне да говори с връстниците си, сам ще разбере. Децата имат нужда от приказни персонажи, според мен.
Само дето ме кара да пиша SMS на дядо му Кольо със списък с подаръци  Joy Едно време пишехме писма.

# 19
  • Мнения: 1 862
Децата имат нужда от вълшебства. Моментът, в който разберат, че такива не съществуват, бележи края на детството.
Всеки родител решава сам за себе си кога ще сложи този край. За мен най-подходящият момент е, когато детето тръгне на училище и вълшебствата се заменят с чудесата на науката. Важно е да се уцели точният момент, защото ако се избърза или закъснее, детето ще страда повече.

 Heart Eyes  1:1 е и моето мнение по темата. Това е магия и за малки, и за големи  Heart Eyes

# 20
  • София
  • Мнения: 9 826
11 годишната ми дъщеря все още иска да оставяме мляко, меденки и морков пред вратата на Бъдни вечер. Съвсем наясно е, че няма дядо Коледа, но имам чувството, че и харесва самата илюзия, точно вълшебството всъщност я привлича.
Днес ще правим и медена къщичка на Дядо Коледа. Мислех си, че тази година самата тя ще каже, че вече не иска да я правим, но като гледам как е тръгнало, докато живее с нас всяка година ще лепим стените и ще я украсяваме. Laughing
Подаръци подаряваме само на най-близките си хора, но понеже правя много коледни сладки, на всички останали извън семейството и племенниците ми подарявам добре опаковани сладки. Няма оплаквания. Laughing

# 21
  • Мнения: 57
За мен няма по-прекрасен празник от Коледа и съответно по-чакан момент от годината. Това е благодарение на невероятните Коледи, които съм изкарала със семейството си като това включва Коледите когато съм вярвала в Дядо Коледа, както и тези след като съм разбрала че не съществува. Съобщи ми го най-добрата ми приятелка, прибрах се разревана вкъщи защото отказвах да повярвам, че не съществува. Преживях го като повечето деца, но това по никакъв начин не развали магията на празника за мен.

В момента съм в очакване на първото си дете и нямам търпение да поотрасне малко, за да направим всяка Коледа специална за него. И категорично смятам, че никое дете не заслужава да бъде лишено от магията на Коледа (изобщо не визирам само подаръците). Даже е доста коравосърдечно от страна на родителите му по мое мнение.

Що се отнася до аргументите за заблудите, това са пълни глупости. Същото е и с приказките - всички тези неща насърчават фантазията и креативността на децата за много години напред. Обратното ги прави студени и безсърдечни материалисти. Естествено, това е лично мнение както и противоположните, които се изказаха по-горе.

Едно към едно моето мнение! Даже се замислих какво ли да напиша и видях, че aldora го е казала най-добре.

Според мен да се лишават децата от фантазия, приказки и вълшебства и това да се нарича "честност"  Shocked е вид духовна жестокост. Както и някакво превратно разбиране на честността сама по себе си.

# 22
  • Мнения: 1 817
Как` Сийка е дала много хубаво  и правдоподобно обяснение, защо да вярват децата в добрият старец. Помня, че с брат ми седяхме до три през нощта, за да го чакаме. Естествено заспивахме, а на сутринта подаръците там и мама ни обясняваше как влязъл през прозореца, но ние сме спели. Беше отворила дори леко прозореца, за достоверност...  Joy Мили моменти! Радвам се, че ни е позволила да вярваме!  Laughing

# 23
  • Мнения: 2 643
Да , казвам и , че има Дядо Коледа , в колкото повече добри неща вярва , колкото повече радост получава от това , значи съм спокойна.И без това в детските филмеча има толкова  насилие , че не е за разправяне,защо да и казвам , че всяко добро измислено за деца и е една лъжа

# 24
  • Мнения: 233
Аз още съм убедена, че има чудеса! Така, че децата ми вярват и ще се постарая да вярват още дълго в Дядо Коледа...Дано да можем скоро и да ги заведем в Лапландия. Когато му дойде времето, ще намеря начин да направя прехода между това, че Дядо Коледа носи подаръците и това, че ние ги купуваме по-плавен.

# 25
  • Мнения: 531
Естествено че Дядо Коледа съществува! Аз го виждам всяка година в трепета и в очите на детето си! Аз също смятам че ако разбиранията или религията ми повеляват че Дядо Коледа не съществува детето ми би било ощетено най-малкото откъм емоцията и вълненията свързани с празника.

# 26
  • София
  • Мнения: 5 929
Не го подтиквам - така да се каже - да вярва. Когато е имало по-директни въпроси за дядо Коледа, съм му казвала, че това е нещо като приказка. Скоро не е питал и не се е сещал да се поинтересува за подаръците. Иначе го ползваме като персонаж, и уж като стимул за послушание, без особен успех.  Wink

# 27
  • Мнения: 337
Дъщеря ми няма още 6г. По повод дядо Коледа съм и обяснила, че който иска вярва, който иска- не вярва. Без значение дали е дете или възрастен.
Това съм и обяснила и за Боговете от различните религии.
Тя самата каза, че вярва в дядо Коледа. (иначе кой носел подаръците Laughing)
Нека сама реши до кога ще вярва в "чудеса".  Peace

# 28
  • Мнения: 695
Нали знаете текста на редакционния отговор на "Ню Йорк Таймс" до малката Вирджиния, която в края на 19. век е писала писмо до редакцията, за да пита дали Дядо Коледа съществува?
За това говоря:
Скрит текст:
Да, Вирджиния, има Дядо Коледа.

Че той съществува, е толкова сигурно, колкото е сигурно, че съществуват любовта, благородството, предаността. А ти знаеш, че ги има навсякъде и те носят красота и радост в живота. Уви! Колко тъжен би бил светът, ако го нямаше Дядо Коледа! Той би бил толкова тъжен, колкото ако нямаше Вирджинии. Тогава нямаше да има детската вяра, поезия, романтика, които правят поносимо нашето съществувание. Нямаше да получаваме никакви удоволствия, освен усетеното и видяното. Светлината, с която детството озарява света, ще угасне.

Да не вярваш в Дядо Коледа! Ти би могла да не вярваш и във феите. Можеш да накараш някого да наблюдава всички комини в коледната вечер, за да хване Дядо Коледа. Но дори да не го видиш как влиза в комина, какво доказва това? Никой не вижда Дядо Коледа, но това не е знак, че няма Дядо Коледа.

Най-истинските неща на този свят са тези, които нито децата, нито възрастните могат да видят. Някога виждала ли си феи да танцуват на поляната? Разбира се, че не, но това не значи, че те не съществуват. Никой не може да възприеме или да си представи всички чудеса на света, които са невидени и невидими. Ти можеш да счупиш бебешката дрънкалка и да видиш какво издава шума вътре в нея, но има един воал, който покрива невидимия свят, и него не може да разкъса нито най-силният човек, нито обединената сила на най-силните хора, живели някога на този свят. Само вярата, поезията, любовта, романтиката, могат да дръпнат завесата и да съзрат и обрисуват върховната красота и великолепието зад нея. Реално ли е всичко това? Ех, Вирджиния, в целия наш свят няма нищо по-реално и трайно.

Нямало Дядо Коледа? Благодарим ти, Господи, той е жив и ще живее винаги. След хиляди години, Вирджиния, нещо повече, след 10 пъти по 10 000 години, той ще продължи да носи радост на детското сърце.

В този смисъл и аз - на 30 години - продължавам да вярвам в Дядо Коледа. Не във физическото съществуване на дядото, който за една нощ обикаля света и прочее, а във вълшебството, което олицетворява. И се надявам един ден детето ми да вярва по същия начин - прозаичното битие е толкова еднопланово, че ми изглежда скучно (и понякога направо безнадеждно) без щипка вълшебство и малко вяра. И да, когато един ден детето ми ме попита дали има Дядо Коледа, ще използвам горния текст като основа за отговора, който ще му дам. Няма да подклаждам илюзията за наличието на конкретна такава личност, но никога няма да разомагьосам онова, което идеята за него отразява.

# 29
  • Мнения: 538
Децата ми са вече много големи, но ме е яд, че навремето сама легализирах липсата на дядо Мраз (и аз и те сме израстнали с този старец и именно той все още продължава да идва вкъщи на 31.12). Та, бяха вече големи- може би малката 7-8 годишна, голямата 12-13 г. Знаех със сигурност, че вече не вярват, но пишеха  писма с желания, аз традиционно криех подаръците  някъде из стаята с елхата, те с песни, стихотворения и танци съобщаваха на дядо Мраз, че са готови за подаръците си и след това "изведнъж" те се оказваха наоколо. Въпросната година все се въртяха покрай мен и накрая директно им казах нещо от сорта: "Няма ли да излезете за малко, че дядо Мраз да донесе подаръците!". Направо ме преряза физиономията на голямата! От тази година нататък приключихме с писмата и песните, но все още подаръците са пръснати из стаята с елхата. Поддържането на една хубава илюзия за мен няма нищо общо с честността- преди мен вече има посочени начини за "измъкване" при директен въпрос, така че да не се изрича явна неистина. Сега децата ми живеят далеч от нас. Картичките и/или подаръците за рождените си дни често получават предварително заради непредвидимостта на пощенските услуги. И двете, обаче, ги отварят точно на деня! Така че подаръкът не е просто придобиване на нещо, важни са очакването,  тръпката, изненадата, специалността на момента.

Общи условия

Активация на акаунт