Публикувана: 4 апр. 2006, 19:32 ч.
Последно мнение: 12 апр. 2006, 11:18 ч.

Как реагираха вашите родители ?

2 332
54
1

# 15 5 апр. 2006, 02:13 ч.

Мнения: 4 458

Цитат на: krasi 76 в вт, 04 апр 2006, 19:46

Става ми мъчно само като чета какво сте написали ,дано поне да си заслужава! Confused

И без това всичко ми се вижда толкова сложно и объркано ...Само като се сетя че ще трябва да си продадем жилището, за което толкова време сме пестили пари и да си оставим тук приятели и родители ...Струва ми се много страшно! #Crazy

Не е толкова страшно колкото звучи.
Вземи мен за пример. Съвсем сама с 2 деца (тогава на 3г.) които не говорят чужд език заминах за държава за която дори не бях чувала преди това. Без приятели, познати, роднини и пари ..... Пристигнах тук с 2 куфара, децата си и надеждата че все някак ще се справя.
Единственото което имах беше работа на смешно ниска заплата за стандарта тук.

Сега децата свикнаха имат си приятели, аз се запознах с хора, заплатат ми е сносна.... Не мога да кажа, че съм супер щастлива защото съм сама и ми липсват приятелите, но за сметка на това не се лишавам от елементарни неща както в България и най-важното имам спокойствието и сигурността които някак си в Рдината липсват по една или друг причина.

И така, смело напред!

Един съвет - не питай кой какво мисли за вашето местене и вашия живот. Ако според вас там ще сте по-добре - заминавайте! Не се водете по сантиментални и егоистични изблици на .... любов и загриженост. Това е вашия живот и този на децата ви - изживейте го правилно.

П.С. една приятелка може да познае съветите тъй като и на нея съм казвала същото и то точно за Канада.
От нея знам, че там е къде къде по-добре за децата....

# 16 5 апр. 2006, 05:47 ч.

Мнения: 3 491

Мъчно им беше на хората, разбира се. Баба ми се разплака, че ме вижда едва ли не за последно, е видя ме още веднъж, но аз не можах да отида когато тя почина, и още ми е тежко за това. Майка ми и баща ми се чувстват доста по-спокойни, след като майка ми беше тук, а и на самите тях май доста им е писнала България. Виж, свекъра и свекървата са друго нещо - върли шовинисти, или по-скоро егоисти под шовинистични лозунги. Хем дъщеря им живee на една крачка ... Като си помисля за тях и грубото им студено отношение, съчетано с обвинения в родоотстъпничество, направо ми се отщява от България Twisted Evil

. Да има едно лесно да си отида за малко, ама да не ги засека ... newsm78

# 17 5 апр. 2006, 10:14 ч.

Italia
Мнения: 4 492

Как реагираха наШите ли ? Ами вси4ко стана доста нео4аквано за тях,никой не предполагаШе,4е Ще замина в 4ужбина. Дори и аз самата.
Трябва да спомена,4е аз съм много привързана към наШите,сестра ми,баба ми и дядо ми ( те са ме отгледали ),леля ми и братов4едите ми както и те към мен. Близките ми бяха страШно натъжени,когато тръгнах. Аз самата съЩо. Единствено баЩа ми каза " Радвам се,4е имаШ възможност да излезеШ от тая скапана държава и да дадеШ на децата си Шанс за по_добър живот".
И до ден днеШен като се 4уваме по телефона усеЩам тъга в гласа на майка ми ( и сестра ми и баба ми съЩо ) знам,4е тя много страда,4е не сме заедно,4е не може да вижда единствената си засега вну4ка,която обожава,4е не може да ни помага в трудни моменти. Confused

НаШите идват понякога на гости,ние гледаме да си отидем поне веднъж годиШно за да могат да виждат детето,но все пак знам,4е не е съЩото както ако живеехме в Бг. За съжаление такава вероятност няма и затова гледаме да изживяваме пълноценно моментите,в които сме заедно. Hug

И си говорим много по телефона. Wink

# 18 5 апр. 2006, 11:25 ч.

Мнения: 992

Подкрепиха ме.
Беше им много мъчно, но въпреки всичко оказаха голямо разбиране и подкрепа, за което съм им много благодарна.

# 19 5 апр. 2006, 11:40 ч.

в шоки-land
Мнения: 3 765

до последния момент не вярваше татко, че ще zамина далече...но беше и е щастлив, че аz съм щастлива....

# 20 5 апр. 2006, 11:53 ч.

Мнения: 1 465

На мен определено би ми било трудно да напусна Европа. На скоро поради тази причина, мъжът ми отказа работа в Бостън. Е, и той не искаше да живее за дълго извън Европа/а тукашният климат едва ли може да се купи с пари/. Да не говорим за близките - на мен и това разстояние от Франция до България ми се струва голямо.
Но ако пък ви предлагат наистина добри възможности там и сте убедени, че можете да преживеете разстоянието, защо пък не? Wink

# 21 5 апр. 2006, 12:32 ч.

Мнения: 7 914

С разбиране!
Най е важно детето ми да е щастливо! bouquet

# 22 5 апр. 2006, 13:14 ч.

Мнения: 5 475

Цитат на: mcdirock в ср, 05 апр 2006, 10:14

баЩа ми каза " Радвам се,4е имаШ възможност да излезеШ от тая скапана държава и да дадеШ на децата си Шанс за по_добър живот".

Все едно чувам моите родители. За тях е още по-трудно,защото съм единствено дете,но се радват,че аз съм щастлива. Simple Smile

# 23 5 апр. 2006, 21:45 ч.

Мнения: 369

Ами на моята майка й беше много мъчно. Cry

Това беше като шок за нея. Имаме голям апартамент, който с баща ми са изградили за дом. Първо си отиде баща ми, който почина съвсем внезапно. След това сестра ми се омъжи за чужденец и замина при него да живее, в Европа. След това и ние дойдохме тук. Тя остана в самота, за която не е подозирала, че ще дойде. Cry

Мъжът ми е едно дете, но свекърите го понасят доста лесно. Twisted Evil

То и преди, ние бяхме в София, а пък те в провинцията и се обаждаха от дъжд на вятър да се чуем как сме(май само по празници), та няма голяма разлика със сега. А пък и те си мислят, че тук е раят на земята Money

# 24 6 апр. 2006, 14:19 ч.

Мнения: 1 910

На моите родители им беше терсене...и още им е тъжно, че сме разделени от 2000км. От както родих съвсем зле е положението.

# 25 6 апр. 2006, 16:24 ч.

Мнения: 181

На моите родители им беше много тъжно, но нищо против не ми казаха. Даже бяха радостни, че имаме такава възможност (става въпрос за Чехия). Родителите на мъжа ми бяха против. Не ни спряха, но направиха всичко възможно да ни върнат с як телефонен тормоз. Без малко да ни разделят. Все още мноооого съжалявам, че се върнахме.

# 26 6 апр. 2006, 17:11 ч.

Мнения: 1 370

Никога няма да се примират с мисълта, че не сме при тях. Но предпочитат, те да страдат, отколкото ние. Когато получих визата, видях за първи път в живота си, сълзи в татковите очи.

# 27 6 апр. 2006, 17:48 ч.

Мнения: 449

До последния момент родителите ми невярваха, че ще заминем. Все се надяваха на някакво чудо да стане и да се откажем. Не можеха да повярват, че ще съм толкова далеч от тях. Ние сме страшно превързано семейство, въпреки, че те живеят в провинцията, а преди да заминем съм живяла 8 год. в София. Майка ми беше последните дни в шок, а баща ми много тъжен. На летището беше кошмар. Не искам да си спомням вече какво преживях.
Свекъра бе този, който пусна мухата за Канада на сина си. Още повече, че преди години е щял да имигрира с цялото семейство тук и сега е много доволен, че сина ми е в Канада. Свекърва ми почина преди 2,5 години, но и тя щеше да подкрепи сина си.
Така, че Краси 76 след толкова мъка изписана в тази тема можеш да си представиш какво ви очаква. Единствения съвет, който ще си позволя да ти дам е да не си продавате жилището. По-добре вземете пари на заем, но не го продавайте.

# 28 7 апр. 2006, 01:26 ч.

Мнения: 4 458

Сетих се нещо което майка ми ми каза наскоро.
Мъжа и (тя е повторно омъжена) е казал че ако е малко по-млад или има възможност сега да замине за някъде веднага се маха защото дори за неговото добро положение и финанси е станало непоносимо да се живее в България.

Мисля че няма нужда от коментар!

Винаги на някой ще му е мъчно за близък или познат но щом този човек е на по-добро място някак нещата са по-поносими

# 29 7 апр. 2006, 10:17 ч.

Гърция
Мнения: 2 348

Моите родители бяха свикнали с мисълта, защото със съпруга ми бяхме заедно шест години преди да се оженим. Пък и винаги са казвали "ами, ако се беше оженила за някой във Варна (аз съм от София), пак толкова щяхме да я виждаме, пък и по-рядко" Laughing

. Мъчно им е, но "всяко зло за добро" Wink

Препоръчани теми

Раждане в Италия и изваждане на пасаван

Живот и учене на език в Нидерландия

Банка действаща в Бг и Германия???

Раждане в Чужбина (Германия)

Причина:

Причина: