Публикувана: 6 апр. 2006, 21:01 ч.
Последно мнение: 9 апр. 2006, 13:14 ч.

Търся съвет и коментари... Какво да правя?

1 043
10
1

6 апр. 2006, 21:01 ч.

Мнения: 112

Здравейте, на 28 години съм, съпругът ми е на 31. Заедно сме от повече от 10 години, почти шест от които сме женени. От деня на сватбата - 1 юли 2000 г., не сме и помисляли за пазене. До преди сватбата се пазех с травиалния метод - броях дни. И в интерес на истината, бях горда че толкова години сме гаджета и не сме направили "белята" - сега, от позицията на годините си задавам въпроса "Дали сме се опазили или просто не можем да имаме поколение...".

От повече от година не живеем заедно, щяхме да се развеждаме, но когато се събирахме да обсъждаме развода се получаваше прехвърляне на топката - "Ти реши..." - "Не, ти реши..." В крайна сметка не можахме да вземем решение за развод, стана ясно че сме минали през поредния тежък период от бездетното семейство и сме си все още влюбени, просто сме адски изнервени. За тази една година има два месеца в които не сме се виждали и чували, през останалото време сме си заедно. Всеки момент той пак ще се пренесе при мен. Нещата между нас са си същите, просто ние пораснахме още малко. Желанието за деца е даже по-силно от преди.

И двамата сме здрави, енергични и се храним добре. Не познаваме думи като "диета" и нямаме претенции към храната, т.е. организмите ни не са лишени от нищо. И двамата работим много, по цял ден сме на работа, понякога си взимаме и работа която да вършим вечер. Почти сме лишени от свободно време... И от там идват някои проблеми. Много ни е трудно да висим пред кабинети с часове, да обикаляме по болници и да се борим с бюрокрацията.

-----

Така... след като може би ви отегчих с предисторията на темата която пускам, да мина към същественото...

1. Както споменах, аз съм на 28 години. Мисля че имам поне 7-8 години в които "осиновяване" и "инвитро" не трябва да ми минават през главата.
Права ли съм? newsm78

2. Даже да се реша на осиновяване, това няма да ми "оправи" психологическия проблем... Пак ще продължа да искам да изпитам удоволствието и трудностите на бременността... Мисля че това не е решението което търся. Даже си взех много скъп компютър който има да изплащам повече от година с цената на много лишения - демек, не ми е момента за бебе... йок... реших че ако трябва ще ходя пеша на работа ама искам бебче... ко ще да са и две Hug

Всякакви съвети ще са добре дошли Joy

3. Инвитро... хъм... не съм фен... може би ме е страх, може би съм предубедена (а?! така ли се пише), може би ми се вижда прекалено крайна мярка Sad

Как да спра да мисля за това? Какво да правя? Има ли специализирано заведение, в което да се отиде, а не да обикалям из целия град по клиники и доктори? Има ли при кого да отида и той да ми води всичко от А до Я, всичко да е стиковано и спокойно? Има ли "бабини" методи с които да започна...

И ако някой може да ме осветли малко по темата "несъвместимост" ще съм му много благодарна Grinning

Благодаря на всички които чинно прочетоха всичко които натворих и ще се радвам на коментари, съвети и споделяне на опит! Ако се сетя за още нещо ще редактирам това съобщение или ще постна ново, дано само да не ви товаря излишно с моите проблеми.

Целувам ви! bouquet

П.П. От Варна съм.

# 1 6 апр. 2006, 21:04 ч.

Мнения: 7 716

Има две положения: или искаш дете, или не искаш.
Отговори си на този въпрос.
Всичко останало ще си дойде от самосебе си.

# 2 7 апр. 2006, 01:06 ч.

Мнения: 112

Може би проблемът е, че прекаллено много искам дете - как да се отърва от натрапващата мисъл и от постоянните коментари "Не е ли време вече да имате деца?" Как да спра да мисля само за това... Sad

# 3 7 апр. 2006, 02:51 ч.

София
Мнения: 6 360

преди да започнеш с дългите философски размисли на тема "инвитро или осиновяване", е редно да установите какъв ви е проблемът точно, защото е ясно, че проблем имате.

със сигурност е писано в библиотеката, но ще ти го напиша накратко отново - какво се прави, когато бебето не идва:

1. спермограма на мъжа - за Варна, д-р Александров - потърси координатите му с търсачката или изчакай момичетата от Варна да ти ги дадат.
2. проследяване овулация при жената - можеш и сама да го направиш в домашни условия, за начало.
3. изследване на репродуктивни хормони у жената на 3-ти ден от цикъла - отиваш рано преди работа в някоя лаборатория, искаш да ти пуснат ЛХ, ФСХ, ЕСтрадиол, Пролактин, Тестостерон и готово.
4. проверка на проходимост на тръбите - пак д-р Александров.

доколкото знам, има и във Варна клиники и кабинети по стерилитет - местните девойки ще ти кажат, също така потърси и на www.zachatie.org - има раздел за адреси на клиники и лекари.

всичко по реда си, не бързай с философиите Simple Smile

# 4 7 апр. 2006, 09:29 ч.

София
Мнения: 7 242

Lali, ти го е казала много добре. Или искаш дете и правиш всичко възможно да го имаш, вкл. и инвитро, ако се наложи, или не искаш. Отговори си най-после на въпроса.
1 Успеваемостта на инвитрото рязко спада след 35-тата година, а рядко се успява от първи инвитро опит. Между отделните опити също трябва да има известен период. Така, че не бих казала, че имаш 7-8 години. Още повече, че стерилитетът ви е от толкова дълго т.е. явно има сериозен проблем. Моя съвет е да си направите всички възможни изследвания и тогава, в зависимост от заключенията на лекаря, да решавате да има ли инвитро и евентуално кога. Има диагнози при които инвитрото е единственото решение. Нито има защо да те е страх, нито трябва да си предубедена. В името на едно бебе няма нищо "крайно".
2. Щом не се чувстваш готова да осиновиш, не го прави. Не разбирам връзката с комп-а и ходенето пеша на работа.
Защо да трябва да спираш да мислиш за това? щом мислиш, явно го искаш. Щом го искаш, вместо да мислиш започни да действаш.
jam много добре ти е описала какви изследвания да направиш. Ако резултатите от тях са ОК, можете да направите посткоитален тест /взима се влагалищен секрет няколко чакса след полов контакт около датата на овулация и се вижда как цирвикалната слуз влияе на сперматозоидите/. Под "несъвместимост" предполагам имаш предвид антителата. Възможно е и при мъжа и при жената да има такива, които по един или друг начин да пречат на забременяването. Можеш да изследваш и тях. Евентуално можете да направите и разширена спермограма на мъжа ти.
И не се страхувай. Изобщо не е страшно. Дори е хубаво и успокоително, защото това е първата стъпка към твоето дете. Самите прегледи и процедури не са приятни, но се свиква по-бързо от очакваното. Успех!

# 5 7 апр. 2006, 10:05 ч.

Мнения: 112

Благодарско на всички bouquet

Мятам се тогава по каналния ред описан от jam и ако има въпроси ще питам пак.

Само да питам, някой може ли да ми каже алергиите могат ли да повлияят сериозно на всичко? Имам астма и сенна хрема от две години, но от няколко месеца се обостри и не могат да я подтиснат за да тестват от какво е алергията Sad

а до преди половин година докторите не ми обърнаха сериозно внимание. Има ли вероятност алергията да провали тестове и изследвания или нея мога да си я лекувам отделно.

# 6 7 апр. 2006, 10:32 ч.

София
Мнения: 7 242

Алергиите не могат да повлияят. Лекувай си ги отделно, но все пак кажи на лекаря, че ги имаш.

# 7 7 апр. 2006, 12:13 ч.

Мнения: 1 320

Обаче, докато лекуваш алергия не можеш да правиш опити за бебе. Лекарствата за алергия са много силни. Определи си приоритетите и действай.

# 8 7 апр. 2006, 19:24 ч.

Мнения: 747

Octagon, моята история се припокрива поне на 50% с твоята. Само дето съм с 10 години повече. Включително и истерията и дивото отчаяние, които са решителна крачка към развода. Да не говорим, че и аз като теб бях предубена за ин витрото. Съгласна съм, че е рано да се коментира този вариант, докато не се изяснят причините, само не бъди предубедена! Моя, нашия основен проблем беше липсата на проблем (допускам, че медицината не е зряла за някои детайли Mr. Green

)! И все пак, за 10 години, ако проблема е психологически- нали щеше да настъпи някъде пробив?
Въпреки, че времето ти принадлежи, организирай се! Чудесата стават само с нашата намеса!
Успех!

# 9 8 апр. 2006, 19:38 ч.

Мнения: 2 120

Понякога не става дума за стерилитет, когато не идва бебе. Понякога не е дошъл момента да се срещнат подходящата яйцеклетка, като качество, с подходящия сперматозоид.
Ние от 10 години се познаваме и правим секс, от 7 сме семейство и правим секс, минах през цветни снимки, хормонални, както и съпругът ми, съответно спермограма и пълни изследвания. Идеални са. И за този безобразно дълъг период - само един спонтанен аборт и нищо на лице. Лекарите вдигат ръце.
С това искам да кажа да не се дава дефиниция на двойката преди да се направят изследвания и на двамата.Има случаи, когато всички изследвания са прекрасни, а бебе с години няма, това медицината не може да го реши и промени. Трябва търпени и упоритост, а когато няма шансове за нищо друго, тогава се осиновява детенце.
Мисля, че си млада и имаш всички шансове за бебе, но както са казали момичетата, за ваше успокоение направете първо изследвания.

# 10 9 апр. 2006, 13:14 ч.

Мнения: 112

Много ви благодаря момичета! Вдъхнахте ми кураж и ме "нахъсахте" да се мобилизирам, да запретвам ръкави и да мятам изследване след изследване Hug

Да направя каквото трябва, пък да става каквото ще!

Ще ви държа в течение Wink

KISSES 2 ALL bouquet

Препоръчани теми

Преждевременна яйчникова недостатъчност / ранна менопауза/ инфертилитет

Хормонални изследвания - 11

Пациентки на ЦРЗ "Надежда" - тема 92

Предстои ми Инвитро/ИКСИ - Да поговорим - тема 88

Причина:

Причина: